Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/443“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>знае до утре какво ще им скимне. Виж, че извършили нова някоя глупост.</i> Ст. Марков, ДБ, 329. | + | <i>знае до утре какво ще им скимне. Виж, че извършили нова някоя глупост.</i> Ст. Марков, ДБ, 329. <i>— Какво ще го вразумявам, малък ли е, глупав ли е?</i> Й. Йовков, ЧКГ, 267. <i>— Бате Иване, како Ано, вразумете го, вие сте му най-свои, .. — Това момче ще пропадне.</i> Елин Пелин, Съч. III, 149. <i>— Във велика съблазън е паднал цар Йоан Александър, Костадине, — продума Теодосий след малко — ала нямаше ли богобоязливи мъже да го спрат, да го вразумят?</i> Ст. Загорчинов, ДП, 248. <i>Безумният и други избезумява, разумният и други вразумява.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП I, 39. <b>вразумявам се</b>, <b>вразумя се</b> <i>страд.</i> |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРАЗУМЯ`ВАМ СЕ</b>, <i>несв.</i>; <b>вразумя` се</b>, <i>св., непрех.</i> Осъзнавам грешките си, опомням се, ставам разумен. <i>И тогава вече той добре разбира, накъде бият тези глоби и вразумява се.</i> Т. Влайков, Съч. III, 172. <i>— Ето сега и тукашните власи дигат глас и дано да се вразумим, като видим, че разпрата нараства и че от нея няма за никого полза.</i> Д. Талев, ЖС, 295. <i>Петър беше рязък и суров. Дразнеше го Нонкиното упорство, но той все още вярваше, че Нонка сама ще се вразуми и ще послуша неговия съвет.</i> И. Петров, НЛ, 114. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРАЗУМЯ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> вразумявам <i>и от</i> вразумявам се. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРАКОЗУ`Н</b>, <i>м. Диал.</i> Връв, с която се връзват потури; учкур, гащник. <i>Тогава видяха дяда Руся .. Трябва да е бързал, защото не беше сварил да опаше червения си пояс, а беше излязъл по вракозун.</i> Й. Йовков, СЛ, 88. <i>Жетварите се дигнаха бавно. Сиврията стегна вракозуна си, изгледа нивата.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 301. | ||
| − | < | + | — От гр. βρακοζώνα ‘пояс за гащи’. — Други форми: <em>въркозу`н</em>, <em>врокозу`н</em>. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРАКЧИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м. Диал.</i> Жетвар. <i>Смаяла си / жътварите, / вракчиите, / другарите.</i> Ц. Церковски, Съч. II, 57. | ||
| − | <b> | + | — От тур. orakçı. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Нар.-поет.</i> За кон и някои други домашни животни — който е с много черен и обикн. лъскав косъм. <i>Рано в света неделя отец Игнатий се метна на своето пъргаво врано конче.</i> Елин Пелин, Съч. II, 82. <i>Като беше по-млад какви коне яздеше… Помня един вран, ама не кон, а вихрушка ти казвам. Охранен, излъскан, муха да кацне на него, ще се разчекне.</i> Кр. Григоров, Р, 70. <i>А всред тези най-скъпи и породисти добичета се открояваше едно: вран до синьо жребец, бляскав като излъскано острие.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 84. <i>Вечерта въведе в двора биволица. Тя беше врана — никъде нямаше по нея бял косъм.</i> Ил. Волен, МДС, 87. <i>Що ми е мило и драго, / че са е пролет пукнала! / Се е излезло на трева; / и стока, маре, и мака: / сиви говеда в гората, / врани коньове в полето.</i> П. П. Славейков, КНП, 86. <i>С врани коне, сини седла.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП II, 136. <i>Врана коза.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРАН</b>, вра`нът, вра`на, <i>мн.</i> вра`ни, след <i>числ.</i> врана, <i>м. Диал.</i> 1. Гарван; галун. <i>Току ми тяло вран не изкълвал.</i> П. Р. Славейков, БП II, 172. | ||
| − | <b> | + | 2. При баене за уроки и под. — дявол. <i>Вран връчи по небото, / бран [ангел] седи на комина, / брани душа и тяло.</i> Н. Геров, РБЯ I, 153. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРА`НА</b>, <i>ж.</i> 1. Непрелетна, креслива всеядна птица с черни или сиви пера, която живее на постоянно място или на различни места. Corvus frugilegus и Corvus cornix. <i>Врани се стреляха из пепелявото небе.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 200. <i>Наставаше затишие и в природата се усилваше видимото онова настръхване пред буря, .. Само рояк черни врани се виеха грозно над грохналите къщи на стария град.</i> А. Страшимиров, Съч. I, 233. <i>А дъжда все плиска, и подскачат / бъкели по локвите събрани; / и под мойта стряха там гъргорят / сгушените на заслона врани.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. II, 42. <i>Враната грабна една буца сирене и кацна на едно древо да го яде.</i> П. Берон, БРП, 55. <i>Орли и врани да те изедат.</i> П. Р. Славейков, БП II, 12. | ||
| − | + | 2. Само <i>мн. Зоол.</i> Семейство всеядни птици от разреда врабчови, които имат плътно прилепнала гъста перушина с метален блясък, като едни от тях са полезни (унищожават гризачи и насекоми), а други нанасят щети на посевите. Corvidae. | |
| − | <b> | + | ◇ <b>Врана кост да ти не носи</b> <i>някъде. Диал.</i> Във 2 и 3 л. Никога да не отидеш някъде, това място да е недостъпно, проклето за тебе. <i>— Пък друг път врана кост да ти не носи в мой имот…</i> Т. Харманджиев, КНД, 189. |
| − | + | <b>Нощна врана</b>. <i>Диал.</i> Прилеп. <i>— Що думаш, о нощна врано, паднала от гнездото?</i> ВУХБ, 30. | |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВРАНА`</b>, <i>ж.</i> 1. <i>Диал.</i> Голям отвор на бъчва, от който тя се пълни. <i>Кацата потрепери, понеже Димята се наместваше по-удобно и същевременно правеше усилия да не се закашля, като поглеждаше с едно око през враната.</i> Г. Краев, Ч, 194. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b>ВРАНА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Диал.</i> Голям отвор на бъчва, от който тя се пълни. <i>Кацата потрепери, понеже Димята се наместваше по- | ||
2. Дървен капак на такъв отвор (Н. Геров, РБЯ). | 2. Дървен капак на такъв отвор (Н. Геров, РБЯ). | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВРА`НГА</b>, <i>ж. Диал.</i> Безредица, неуредица; врангалък. |
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
| − | <b> | + | <b>ВРАНГАЛЪ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> 1. Безредица, неуредица; вранга. <i>Какъв е тоя врангалък.</i> Т. Йанчев, РБЯд, 60. |
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. Безредие, голям шум. <i>Понякога се умълчат, само един им разправя нещо, а понякога дигнат такъв врангалък, че чак на пътя се чува…</i> Г. Караславов, Избр. съч. X, 173. | |
| + | <b>ВРАНГЕЛИ`СТ</b>, <i>м. Истор.</i> Привърженик на Врангел, командир на белогвардейски войски. <i>— Ами врангелистите .. и лигата</i> | ||
Текуща версия към 06:36, 25 декември 2014
знае до утре какво ще им скимне. Виж, че извършили нова някоя глупост. Ст. Марков, ДБ, 329. — Какво ще го вразумявам, малък ли е, глупав ли е? Й. Йовков, ЧКГ, 267. — Бате Иване, како Ано, вразумете го, вие сте му най-свои, .. — Това момче ще пропадне. Елин Пелин, Съч. III, 149. — Във велика съблазън е паднал цар Йоан Александър, Костадине, — продума Теодосий след малко — ала нямаше ли богобоязливи мъже да го спрат, да го вразумят? Ст. Загорчинов, ДП, 248. Безумният и други избезумява, разумният и други вразумява. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 39. вразумявам се, вразумя се страд.
ВРАЗУМЯ`ВАМ СЕ, несв.; вразумя` се, св., непрех. Осъзнавам грешките си, опомням се, ставам разумен. И тогава вече той добре разбира, накъде бият тези глоби и вразумява се. Т. Влайков, Съч. III, 172. — Ето сега и тукашните власи дигат глас и дано да се вразумим, като видим, че разпрата нараства и че от нея няма за никого полза. Д. Талев, ЖС, 295. Петър беше рязък и суров. Дразнеше го Нонкиното упорство, но той все още вярваше, че Нонка сама ще се вразуми и ще послуша неговия съвет. И. Петров, НЛ, 114.
ВРАЗУМЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вразумявам и от вразумявам се.
ВРАКОЗУ`Н, м. Диал. Връв, с която се връзват потури; учкур, гащник. Тогава видяха дяда Руся .. Трябва да е бързал, защото не беше сварил да опаше червения си пояс, а беше излязъл по вракозун. Й. Йовков, СЛ, 88. Жетварите се дигнаха бавно. Сиврията стегна вракозуна си, изгледа нивата. Г. Караславов, Избр. съч. I, 301.
— От гр. βρακοζώνα ‘пояс за гащи’. — Други форми: въркозу`н, врокозу`н.
ВРАКЧИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Диал. Жетвар. Смаяла си / жътварите, / вракчиите, / другарите. Ц. Церковски, Съч. II, 57.
— От тур. orakçı.
ВРАН, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. За кон и някои други домашни животни — който е с много черен и обикн. лъскав косъм. Рано в света неделя отец Игнатий се метна на своето пъргаво врано конче. Елин Пелин, Съч. II, 82. Като беше по-млад какви коне яздеше… Помня един вран, ама не кон, а вихрушка ти казвам. Охранен, излъскан, муха да кацне на него, ще се разчекне. Кр. Григоров, Р, 70. А всред тези най-скъпи и породисти добичета се открояваше едно: вран до синьо жребец, бляскав като излъскано острие. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 84. Вечерта въведе в двора биволица. Тя беше врана — никъде нямаше по нея бял косъм. Ил. Волен, МДС, 87. Що ми е мило и драго, / че са е пролет пукнала! / Се е излезло на трева; / и стока, маре, и мака: / сиви говеда в гората, / врани коньове в полето. П. П. Славейков, КНП, 86. С врани коне, сини седла. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 136. Врана коза.
ВРАН, вра`нът, вра`на, мн. вра`ни, след числ. врана, м. Диал. 1. Гарван; галун. Току ми тяло вран не изкълвал. П. Р. Славейков, БП II, 172.
2. При баене за уроки и под. — дявол. Вран връчи по небото, / бран [ангел] седи на комина, / брани душа и тяло. Н. Геров, РБЯ I, 153.
ВРА`НА, ж. 1. Непрелетна, креслива всеядна птица с черни или сиви пера, която живее на постоянно място или на различни места. Corvus frugilegus и Corvus cornix. Врани се стреляха из пепелявото небе. Ив. Вазов, Съч. XIV, 200. Наставаше затишие и в природата се усилваше видимото онова настръхване пред буря, .. Само рояк черни врани се виеха грозно над грохналите къщи на стария град. А. Страшимиров, Съч. I, 233. А дъжда все плиска, и подскачат / бъкели по локвите събрани; / и под мойта стряха там гъргорят / сгушените на заслона врани. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 42. Враната грабна една буца сирене и кацна на едно древо да го яде. П. Берон, БРП, 55. Орли и врани да те изедат. П. Р. Славейков, БП II, 12.
2. Само мн. Зоол. Семейство всеядни птици от разреда врабчови, които имат плътно прилепнала гъста перушина с метален блясък, като едни от тях са полезни (унищожават гризачи и насекоми), а други нанасят щети на посевите. Corvidae.
◇ Врана кост да ти не носи някъде. Диал. Във 2 и 3 л. Никога да не отидеш някъде, това място да е недостъпно, проклето за тебе. — Пък друг път врана кост да ти не носи в мой имот… Т. Харманджиев, КНД, 189.
Нощна врана. Диал. Прилеп. — Що думаш, о нощна врано, паднала от гнездото? ВУХБ, 30.
ВРАНА`, ж. 1. Диал. Голям отвор на бъчва, от който тя се пълни. Кацата потрепери, понеже Димята се наместваше по-удобно и същевременно правеше усилия да не се закашля, като поглеждаше с едно око през враната. Г. Краев, Ч, 194.
2. Дървен капак на такъв отвор (Н. Геров, РБЯ).
ВРА`НГА, ж. Диал. Безредица, неуредица; врангалък.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВРАНГАЛЪ`К, мн. -ци, м. Диал. 1. Безредица, неуредица; вранга. Какъв е тоя врангалък. Т. Йанчев, РБЯд, 60.
2. Безредие, голям шум. Понякога се умълчат, само един им разправя нещо, а понякога дигнат такъв врангалък, че чак на пътя се чува… Г. Караславов, Избр. съч. X, 173.
ВРАНГЕЛИ`СТ, м. Истор. Привърженик на Врангел, командир на белогвардейски войски. — Ами врангелистите .. и лигата
