не са ли тъмни сили? За каква правова държава ми приказвате вие? Ем. Станев, ИК I и II, 33.
ВРАНГЕЛИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от врангелист.
ВРА`НГЕЛОВ, -а ,-о, мн. -и, прил. Истор. Който е на Врангел.
ВРА`НГЕЛОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до Врангел.
ВРА`НГЕЛОВЩИНА, мн. няма, ж. Истор. Намеса на емигриралите в България части от Врангеловата армия във вътрешните работи на българското правителство през 20-те години на XX век.
ВРА`НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на врана или се отнася до врана (в 1 знач.). Той беше много богато облечен .. Над посребрения му шлем стърчаха две черни вранени пера, едното пречупено — навярно при боричкането. Ст. Загорчинов, ДП, 67.
2. Прен. За коса на човек или косъм на кон — който е много черен като цвета на врана; лъскавочерен. Строен, млад, с черни огън очи .. и немирен вранен перчем .. Хасан съперничеше и по хубост, и по сила на всички момци в селото. Н. Каралиева, Н, 169. Славянинът беше рус и бял като бреза до гъркинята, чиито вранени коси отливаха на пепеляво. Ст. Загорчинов, ЛСС, 24.
ВРА`НЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Вран. Вранест кон.
2. До известна степен вран (Ст. Младенов, БТР).
ВРА`НЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. Диал. Вран, черен кон; вранчо, вранишан. Като възседнаха, двамата конника разиграха атовете из двора пред двата сарая на кошия. Джевдет възви своя вранец срещу прозорците и го накара да се изправи три пъти срещу Анку. Ц. Гинчев, ГК, 378-379. Не слуша го Груйо мало дете, / но си стега вранца добра коня, / та ке да иде девойкя да земе. Нар. пес., СбНУ XLIII, 21.
ВРА`НИ1, -я, -ьо, мн. -и, прил. Диал. Който е от или на врана (в 1 знач.).
◇ Врани нокте. Диал. Бабини зъби; сграбниче.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВРА`НИ2, -я, -ьо, мн. -и, прил. Нар.-поет. За кон — вран, черен. Я извади враня коня. Враньо си конче възседна. Ст. Младенов, БТР I, 343.
ВРАНИ`ЛКА ж. Диал. Вранило.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРА`НИЛО, мн. -а, ср. Остар. и диал. Черна боя за коса или за вежди; вранилка. Младите моми с хубост да греят; / булките с радост рожби да люлеят; / но лицето си никак да не белят, / с вранило вежди да си не чернеят! У, 1871, бр. 24, 373. Била е Донка убава — / дали от бога убава, / дали от бяло белило, / дали от турско червило, / дали от гръцко вранило? Нар. пес., СбНУ XLVI, 78.
ВРА`НИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Черен като врана; вранен, гарванов. Вранината й коса падаше чак до петите. Ст. Ботьов, К (превод), 192.
◇ Вранин понеделник. Диал. Първият понеделник от велики пости след сирница; чист понеделник.
ВРА`НИЦА ж. Остар. и диал. Неголям плавателен съд със заострено дъно, който се придвижва с весла или с пара; лодка, ладия. Пътниците не приказваха, само гледаха шумящите, разиграни вълни и се крепяха при всяко силно накланяне на враницата. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 77. Пясък и дървета запищят реките навсякъде ..; по тия реки днес могат да плуват само салове и каици, т.е. враници, издълбани от цяло дърво, в които се събират не повече от 3-4 души. С, 1872, бр. 39, 310. Кога ся развалила парната му враница, .., Ливингстон, без да ся мае, писа у дома си и заръча да му съградят нова. Й. Груев, СП (превод), 450.
ВРАНИЧА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Човек, който кара враница; лодкар, ладияр.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВРА`НИЧКА ж. Остар. и диал. Умал. от враница; лодчица, ладийка1. Край северната страна на острова намериха много малки и ниски островчета, .. Помежду тия острови срещнаха враничката на едного рибаря. П. Кисимов, ОА I (превод), 84-85. Малки гондоли или покрити вранички, .., развождат жителите на всекий час през деня дето искат. С. Бобчев, ПОС (превод), 123.
ВРАНИША`Н м. Диал. Епитет на вран, черен кон; вранец, вранчо. Он му даде коня вранишана, / яну Марко коня вранишана. Нар. пес., СбНУ XLIII, 76. Окачи се младо Радойче / на коня вранишана. Нар. пес., СбНУ XLIII, 234.
ВРА`НКА ж. Умал. от врана (в 1 знач.); вранче. Черешчица род родила / .. / бери, бери, момне ле, да береме, / а пък бягай да бягаме, / .. / дето птичка не префърква, / дето вранка не пограцва. Нар. пес., СбВСт, 718.
ВРА`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до врана (в 1 знач.). Цяла гора волниста, черна, като враново крило, коса са вила над изящното, .., правилното лице. Л. Каравелов, Съч. VIII, 38. Една врана, птица крадлива, / грабна къс сирене и побягна. / .. Лисицата отдолу се зададе, / коя вранова плячка скоро догади; / и са реши да й я отъмне. У, 1871, бр. 1, 28.
2. Като същ. вранови мн. Зоол. Семейство птици от разреда врабчови, които се отличават с гъста, плътно прилепнала към тялото
