Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/423“
Zelenkroki (беседа | приноси) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
<b>ВПАНИКЬО`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>впаникьосам</b>, -аш, <i>св., прех. Разг.</i> Впаничавам. <i>Гърмежът впаникьоса насъбрания тук преди малко народ и той се разпръсна мигновено.</i> <b>впаникьосвам се</b>, <b>впаникьосам се</b> <i>страд.</i> | <b>ВПАНИКЬО`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>впаникьосам</b>, -аш, <i>св., прех. Разг.</i> Впаничавам. <i>Гърмежът впаникьоса насъбрания тук преди малко народ и той се разпръсна мигновено.</i> <b>впаникьосвам се</b>, <b>впаникьосам се</b> <i>страд.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВПАНИКЬО`СВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>впаникьосам се</b> <i>св., непрех. Разг.</i> Впаничавам се. <i>Не трябва да се | + | <b>ВПАНИКЬО`СВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>впаникьосам се</b> <i>св., непрех. Разг.</i> Впаничавам се. <i>Не трябва да се впаникьосваме, а да запазим самообладание в решителния момент.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВПАНИКЬО`СВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> впаникьосвам <i>и от</i> впаникьосвам се; впаничаване. |
---- | ---- | ||
<b>ВПАНИЧА`</b>. Вж. <em>впаничавам</em>. | <b>ВПАНИЧА`</b>. Вж. <em>впаничавам</em>. | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
<b>ВПАНИЧА`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>впанича</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех.</i> Внушавам някому внезапен, неудържим страх, карам го да изпадне в паника; впаникьосвам. <i>Без да искам я впаничих.</i> <b>впаничавам се</b>, <b>впанича се</b> <i>страд.</i> | <b>ВПАНИЧА`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>впанича</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех.</i> Внушавам някому внезапен, неудържим страх, карам го да изпадне в паника; впаникьосвам. <i>Без да искам я впаничих.</i> <b>впаничавам се</b>, <b>впанича се</b> <i>страд.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВПАНИЧА`ВАМ СЕ</b> <i>несв. | + | <b>ВПАНИЧА`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>впанича се</b> <i>св., непрех.</i> Изпадам във внезапен, неудържим страх, в паника; впаникьосвам се. <i>Винаги пред изпит тя се впаничаваше.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВПАНИЧА`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> впаничавам <i>и от</i> впаничавам се; впаникьосване. |
---- | ---- | ||
<b>ВПАПЛЪЧО`САМ СЕ</b>. Вж. <em>впаплъчосвам се</em>. | <b>ВПАПЛЪЧО`САМ СЕ</b>. Вж. <em>впаплъчосвам се</em>. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВПАПЛЪЧО`СВАМ СЕ</b>, -а се, <i>несв.</i>; <b>впаплъчосам се</b>, -а се, <i>св., непрех.</i> Само <i>мн.</i> и 3 <i>л. ед. Диал.</i> Скупчваме се, натрупваме се като паплач. <i>Пък онзи лихият подгонил гяцата, та са впаплъчосали.</i> Т. Панчев, РБЯд, 59. |
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВПАПЛЪЧО`СВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> впаплъчосвам се. |
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВПЕПЕЛЯ</b>. Вж. <em>впепелявам</em>. | + | <b>ВПЕПЕЛЯ`</b>. Вж. <em>впепелявам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВПЕПЕЛЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>впепеля</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св. прех. Рядко</i>. За огън — напълно унищожавам нещо, като го превръщам в пепел. <i>Пожарът впепели гората.</i> |
| − | • Обр. <i>Боричках се с мълнията в себе си, опитвах се да я потуша,.. Но подмолното счепкване я разлютяваше още повече. Тя заплашваше да ме повали, да ме впепели, да ме унизи и направи смешна.</i> Бл. Димитрова, ПКС, 78. <b>впепелявам | + | • Обр. <i>Боричках се с мълнията в себе си, опитвах се да я потуша, .. Но подмолното счепкване я разлютяваше още повече. Тя заплашваше да ме повали, да ме впепели, да ме унизи и направи смешна.</i> Бл. Димитрова, ПКС, 78. <b>впепелявам се</b>, <b>впепеля се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВПЕПЕЛЯВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>ч <b>впепеля се</b> <i>св., непрех. Рядко.</i> Ставам на пепел. <i>За два часа дървата в огнището се впепелиха.</i> • Обр. <i>Изгоряла бе в мене всяка добрина — и чистотата ми се впепели.</i> Н. Райнов, КЦ, 117. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВПЕПЕЛЯ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> впепелявам <i>и от</i> впепелявам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВПЕРВАМ | + | <b>ВПЕРВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вперя</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех.</i> В съчет. с <em>очи</em>, <em>поглед</em>. Напрегнато, настойчиво насочвам, устремявам (очи, поглед) в някого или нещо; втренчвам, вторачвам, впивам. <i>Очите му светеха като два въглена сега и той ги впери въпросително в Огнянова.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 48. <i>Кучето се спря и ръмжеше глухо, вперило в непознатия човек огнени очи.</i> Д. Талев, ПК, 76. <i>Тогава оброни Крез тъжно глава, / .. / И впери далеко предсмъртний си глед, / това що в душа му изгре и пропадна…</i> П. П. Славейков, Събр. съч. 1, 46-47. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВПЕ`РВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>впе`ря се</b> <i>св., непрех.</i> С предл. <em>в</em>. За очи, поглед — насочвам се, устремявам се напрегнато, настойчиво в някого или нещо; втренчвам се, вторачвам се, впивам се. <i>Погледът му сега се беше вперил в светящия прозорец и в сенките там.</i> Ив. Вазов, СбНУ II, 64. <i>Гълчавата утихна в един миг и всичките очи се впериха в една врата, от която заслизаха анадолските заточеници.</i> С. Северняк, ОНК, 23. <i>— Гости ли сме имали? — звънна млад и силен мъжки глас. Три чифта женски очи се впериха в отворената врата. На прага се е спрял момъкът.</i> А. Каменова, ХГ, 68-69. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВПЕ`РВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> впервам <i>и от</i> впервам се. | ||
---- | ---- | ||
<b>ВПЕ`РЕНО</b> <i>нареч.</i> Напрегнато и настойчиво. <i>Кръстевица трепна болезнено, защото разбра, че молбата й удари на камък, но продължаваше да го гледа вперено, без да изпусне нито едно движение по цялото му лице.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 33. <i>Докторът кръстоса ръце и го изгледа вперено.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 169. | <b>ВПЕ`РЕНО</b> <i>нареч.</i> Напрегнато и настойчиво. <i>Кръстевица трепна болезнено, защото разбра, че молбата й удари на камък, но продължаваше да го гледа вперено, без да изпусне нито едно движение по цялото му лице.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 33. <i>Докторът кръстоса ръце и го изгледа вперено.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 169. | ||
| Ред 45: | Ред 47: | ||
<b>ВПЕ`РЯ</b>. Вж. <em>впервам</em> и <em>вперям</em>. | <b>ВПЕ`РЯ</b>. Вж. <em>впервам</em> и <em>вперям</em>. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВПЕ`РЯМ | + | <b>ВПЕ`РЯМ</b>, -яш, <i>несв.</i> (рядко); <b>впе`ря,</b> -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех.</i> Впервам. <i>Закиска ли кукумямвка върху запустяла стряха, или камбана гръмне зад гърба му, Мойше тръпне, като застреляна птичка, и плахо-плахо вперя очи към посоката на страшните звукове, а сърцето му трепти, трепти, ще се пръсне…</i> Ал. Константинов, Съч. I, 225-226. <i>Дафина изведнъж хваща ръцете му и вперя поглед в него.</i> Ив. Кирилов, Ж, 10. <i>Той дълго поглед вперя / нататък, вън града.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 188. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВПЕ`РЯМ СЕ</b> несв.(рядко); <b> | + | <b>ВПЕ`РЯМ СЕ</b> <i>несв.</i>(рядко); <b>впе`ря се</b> <i>св.</i> <i>непрех.</i> Впервам се. |
Текуща версия към 17:52, 10 декември 2014
Райнов, КЦ, 24. Притичала след смяна, изнурена / една жена те среща от сърце. / Едвам е сварила с вода студена / да плисне бледо, впаднало лице. Бл. Димитрова, Л, 42. Окаяни люде с бледни лица, с впаднали очи и бузи, по-скоро приличаха тям, кои са ся едва поизправили и първий път излезли на свят божий подир дълга болест. С. Радулов, ГМП, 64.
ВПАНИКЬО`САМ. Вж. впаникьосвам.
ВПАНИКЬО`СВАМ, -аш, несв.; впаникьосам, -аш, св., прех. Разг. Впаничавам. Гърмежът впаникьоса насъбрания тук преди малко народ и той се разпръсна мигновено. впаникьосвам се, впаникьосам се страд.
ВПАНИКЬО`СВАМ СЕ несв.; впаникьосам се св., непрех. Разг. Впаничавам се. Не трябва да се впаникьосваме, а да запазим самообладание в решителния момент.
ВПАНИКЬО`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от впаникьосвам и от впаникьосвам се; впаничаване.
ВПАНИЧА`. Вж. впаничавам.
ВПАНИЧА`ВАМ, -аш, несв.; впанича, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Внушавам някому внезапен, неудържим страх, карам го да изпадне в паника; впаникьосвам. Без да искам я впаничих. впаничавам се, впанича се страд.
ВПАНИЧА`ВАМ СЕ несв.; впанича се св., непрех. Изпадам във внезапен, неудържим страх, в паника; впаникьосвам се. Винаги пред изпит тя се впаничаваше.
ВПАНИЧА`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от впаничавам и от впаничавам се; впаникьосване.
ВПАПЛЪЧО`САМ СЕ. Вж. впаплъчосвам се.
ВПАПЛЪЧО`СВАМ СЕ, -а се, несв.; впаплъчосам се, -а се, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Диал. Скупчваме се, натрупваме се като паплач. Пък онзи лихият подгонил гяцата, та са впаплъчосали. Т. Панчев, РБЯд, 59.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВПАПЛЪЧО`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от впаплъчосвам се.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВПЕПЕЛЯ`. Вж. впепелявам.
ВПЕПЕЛЯ`ВАМ, -аш, несв.; впепеля, -и`ш, мин. св. -и`х, св. прех. Рядко. За огън — напълно унищожавам нещо, като го превръщам в пепел. Пожарът впепели гората.
• Обр. Боричках се с мълнията в себе си, опитвах се да я потуша, .. Но подмолното счепкване я разлютяваше още повече. Тя заплашваше да ме повали, да ме впепели, да ме унизи и направи смешна. Бл. Димитрова, ПКС, 78. впепелявам се, впепеля се страд.
ВПЕПЕЛЯВАМ СЕ несв.ч впепеля се св., непрех. Рядко. Ставам на пепел. За два часа дървата в огнището се впепелиха. • Обр. Изгоряла бе в мене всяка добрина — и чистотата ми се впепели. Н. Райнов, КЦ, 117.
ВПЕПЕЛЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от впепелявам и от впепелявам се.
ВПЕРВАМ, -аш, несв.; вперя, -иш, мин. св. -их, св., прех. В съчет. с очи, поглед. Напрегнато, настойчиво насочвам, устремявам (очи, поглед) в някого или нещо; втренчвам, вторачвам, впивам. Очите му светеха като два въглена сега и той ги впери въпросително в Огнянова. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 48. Кучето се спря и ръмжеше глухо, вперило в непознатия човек огнени очи. Д. Талев, ПК, 76. Тогава оброни Крез тъжно глава, / .. / И впери далеко предсмъртний си глед, / това що в душа му изгре и пропадна… П. П. Славейков, Събр. съч. 1, 46-47.
ВПЕ`РВАМ СЕ несв.; впе`ря се св., непрех. С предл. в. За очи, поглед — насочвам се, устремявам се напрегнато, настойчиво в някого или нещо; втренчвам се, вторачвам се, впивам се. Погледът му сега се беше вперил в светящия прозорец и в сенките там. Ив. Вазов, СбНУ II, 64. Гълчавата утихна в един миг и всичките очи се впериха в една врата, от която заслизаха анадолските заточеници. С. Северняк, ОНК, 23. — Гости ли сме имали? — звънна млад и силен мъжки глас. Три чифта женски очи се впериха в отворената врата. На прага се е спрял момъкът. А. Каменова, ХГ, 68-69.
ВПЕ`РВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от впервам и от впервам се.
ВПЕ`РЕНО нареч. Напрегнато и настойчиво. Кръстевица трепна болезнено, защото разбра, че молбата й удари на камък, но продължаваше да го гледа вперено, без да изпусне нито едно движение по цялото му лице. Г. Караславов, ОХ IV, 33. Докторът кръстоса ръце и го изгледа вперено. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 169.
ВПЕ`РЯ. Вж. впервам и вперям.
ВПЕ`РЯМ, -яш, несв. (рядко); впе`ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Впервам. Закиска ли кукумямвка върху запустяла стряха, или камбана гръмне зад гърба му, Мойше тръпне, като застреляна птичка, и плахо-плахо вперя очи към посоката на страшните звукове, а сърцето му трепти, трепти, ще се пръсне… Ал. Константинов, Съч. I, 225-226. Дафина изведнъж хваща ръцете му и вперя поглед в него. Ив. Кирилов, Ж, 10. Той дълго поглед вперя / нататък, вън града. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 188.
ВПЕ`РЯМ СЕ несв.(рядко); впе`ря се св. непрех. Впервам се.
