Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/423“
Mister sou (беседа | приноси) м (dimo5B) |
Zelenkroki (беседа | приноси) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | Райнов, КЦ, 24. <i>Притичала след смяна, изнурена / една жена те среща от сърце. | + | Райнов, КЦ, 24. <i>Притичала след смяна, изнурена / една жена те среща от сърце. / Едвам е сварила с вода студена / да плисне бледо, впаднало лице.</i> Бл. Димитрова, Л, 42. <i>Окаяни люде с бледни лица, с впаднали очи и бузи, по-скоро приличаха тям, кои са ся едва поизправили и първий път излезли на свят божий подир дълга болест.</i> С. Радулов, ГМП, 64. |
| − | + | ---- | |
<b>ВПАНИКЬО`САМ</b>. Вж. <em>впаникьосвам</em>. | <b>ВПАНИКЬО`САМ</b>. Вж. <em>впаникьосвам</em>. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВПАНИКЬО`СВАМ | + | <b>ВПАНИКЬО`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>впаникьосам</b>, -аш, <i>св., прех. Разг.</i> Впаничавам. <i>Гърмежът впаникьоса насъбрания тук преди малко народ и той се разпръсна мигновено.</i> <b>впаникьосвам се</b>, <b>впаникьосам се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВПАНИКЬО`СВАМ | + | <b>ВПАНИКЬО`СВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>впаникьосам се</b> <i>св., непрех. Разг.</i> Впаничавам се. <i>Не трябва да се впаникъосваме, а да запазим самообладание в решителния момент.</i> |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВПАНИКЬОСВАНЕ | + | <b>ВПАНИКЬОСВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> впаникьосвам <i>и от</i> впаникьосвам се; впаничаване. |
---- | ---- | ||
<b>ВПАНИЧА`</b>. Вж. <em>впаничавам</em>. | <b>ВПАНИЧА`</b>. Вж. <em>впаничавам</em>. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВПАНИЧА`ВАМ | + | <b>ВПАНИЧА`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>впанича</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех.</i> Внушавам някому внезапен, неудържим страх, карам го да изпадне в паника; впаникьосвам. <i>Без да искам я впаничих.</i> <b>впаничавам се</b>, <b>впанича се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
<b>ВПАНИЧА`ВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>впанича се</b> <i>св., непрех.</i> Изпадам във внезапен, неудържим страх, в паника; впаникьосвам се. <i>Винаги пред изпит тя се впаничаваше.</i> | <b>ВПАНИЧА`ВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>впанича се</b> <i>св., непрех.</i> Изпадам във внезапен, неудържим страх, в паника; впаникьосвам се. <i>Винаги пред изпит тя се впаничаваше.</i> | ||
Версия от 10:57, 10 декември 2014
Райнов, КЦ, 24. Притичала след смяна, изнурена / една жена те среща от сърце. / Едвам е сварила с вода студена / да плисне бледо, впаднало лице. Бл. Димитрова, Л, 42. Окаяни люде с бледни лица, с впаднали очи и бузи, по-скоро приличаха тям, кои са ся едва поизправили и първий път излезли на свят божий подир дълга болест. С. Радулов, ГМП, 64.
ВПАНИКЬО`САМ. Вж. впаникьосвам.
ВПАНИКЬО`СВАМ, -аш, несв.; впаникьосам, -аш, св., прех. Разг. Впаничавам. Гърмежът впаникьоса насъбрания тук преди малко народ и той се разпръсна мигновено. впаникьосвам се, впаникьосам се страд.
ВПАНИКЬО`СВАМ СЕ несв.; впаникьосам се св., непрех. Разг. Впаничавам се. Не трябва да се впаникъосваме, а да запазим самообладание в решителния момент.
ВПАНИКЬОСВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от впаникьосвам и от впаникьосвам се; впаничаване.
ВПАНИЧА`. Вж. впаничавам.
ВПАНИЧА`ВАМ, -аш, несв.; впанича, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Внушавам някому внезапен, неудържим страх, карам го да изпадне в паника; впаникьосвам. Без да искам я впаничих. впаничавам се, впанича се страд.
ВПАНИЧА`ВАМ СЕ несв.; впанича се св., непрех. Изпадам във внезапен, неудържим страх, в паника; впаникьосвам се. Винаги пред изпит тя се впаничаваше.
ВПАНИЧАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от впаничавам и от впаничавам се; впаникьосване.
ВПАПЛЪЧО`САМ СЕ. Вж. впаплъчосвам се.
ВПАПЛЪЧОСВАМ СЕ, -а се, несв.; впаплъчосам се, -а се, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Диал. Скупчваме се, натрупваме се като паплач. Пък онзи лихият подгонил гя-цата, та са впаплъчосали. Т. Панчев, РБЯд, 59.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВПАПЛЪЧОСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от впаплъчосвам се.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВПЕПЕЛЯ. Вж. впепелявам.
ВПЕПЕЛЯВАМ, -аш, несв.; впепеля, -йш, мин. св. -йх, св. прех. Рядко. За огън — напълно унищожавам нещо, като го превръщам в пепел. Пожарът впепели гората.
• Обр. Боричках се с мълнията в себе си, опитвах се да я потуша,.. Но подмолното счепкване я разлютяваше още повече. Тя заплашваше да ме повали, да ме впепели, да ме унизи и направи смешна. Бл. Димитрова, ПКС, 78. впепелявам се, впепеля се страд. ВПЕПЕЛЯВАМ СЕ несв.; впепеля се св., непрех. Рядко. Ставам на пепел. За два часа дървата в огнището се впепелиха. • Обр. Изгоряла бе в мене всяка добрина — и чистотата ми се впепели. Н. Райнов, КЦ, 117.
ВПЕПЕЛЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от впепелявам и от впепелявам се.
ВПЕРВАМ, -аш, несв.; вперя, -иш, мин. св. -их, св., прех. В съчет. с очи, поглед. Напрегнато, настойчиво насочвам, устремявам (очи, поглед) в някого или нещо; втрен-чвам, вторачвам, впивам. Очите му светеха като два въглена сега и той ги впери въпросително в Огнянова. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 48. Кучето се спря и ръмжеше глухо, вперило в непознатия човек огнени очи. Д. Талев, ПК, 76. Тогава оброни Крез тъжно глава, /../И впери далеко предсмъртний си глед, / това що в душа му изгре и пропадна... П. П. Славейков, Събр. съч. 1,46-47.
ВПЕРВАМ СЕ несв. ; вперя се св., непрех. С предл. в. За очи, поглед — насочвам се, устремявам се напрегнато, настойчиво в някого или нещо; втренчвам се, вторачвам се, впивам се. Погледът му сега се беше вперил в светящия прозорец и в сенките та~и. Ив. Вазов, СбНУ II, 64. Гълчавата утихна в един миг и всичките очи се впериха в една врата, от която заслизаха анадолските заточеници. С. Северняк, ОНК, 23. — Гости ли сме имали? — звънна млад и силен мъжки глас. Три чифта женски очи се впериха в отворената врата. На прага се е спрял момъкът. А. Каменова, ХГ, 68-69.
ВПЕРВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от впервам и от впервам се.
ВПЕ`РЕНО нареч. Напрегнато и настойчиво. Кръстевица трепна болезнено, защото разбра, че молбата й удари на камък, но продължаваше да го гледа вперено, без да изпусне нито едно движение по цялото му лице. Г. Караславов, ОХ IV, 33. Докторът кръстоса ръце и го изгледа вперено. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 169.
ВПЕ`РЯ. Вж. впервам и вперям.
ВПЕ`РЯМ, -яш, несв. (рядко); вперя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Впервам. Закиска ли кукумямвка върху запустяла стряха, или камбана гръмне зад гърба му, Мойше тръпне, като застреляна птичка, и плахо-плахо вперя очи към посоката на страшните звукове, а сърцето му трепти, трепти, ще се пръсне... Ал. Константинов, Съч. I, 225-226. Дафина изведнъж хваща ръцете му и вперя поглед в него. Ив. Кирилов, Ж, 10. Той дълго поглед вперя / нататък, вън града. П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 188.
ВПЕ`РЯМ СЕ несв.(рядко); вперя се се. непрех. Впервам се.
