Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/408“
Mister sou (беседа | приноси) м (niki-7-a) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>кожи, имаше сложена ниска трапеза</i> | + | <i>кожи, имаше сложена ниска трапеза.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 156. <i>На изгнилите колове стърчеха счупени грънци, биволски рога, волски черепи.</i> К. Петканов, СВ, 38. <i>Двугърли свирки от волски рог съскаха като настръхнали змии.</i> Н. Райнов, ВДБ, 62. <i>Стените на стаята бяха голи, само над миндера беше забит един гвоздей, на който беше окачен камшик от волска жила.</i> Д. Талев, СК, 32. |
| − | 2. Който се състои от волове. <i>Керван от седемнадесет коли, следван от овчи и волски стада, бавно си пробиваше път през | + | 2. Който се състои от волове. <i>Керван от седемнадесет коли, следван от овчи и волски стада, бавно си пробиваше път през равната добруджанска степ.</i> А. Гуляшки, СВ, 5. <i>Зад волските чифтове крачеха едри настръхнали орачи.</i> С. Северняк, ОНК, 154. <i>А там, в бедните балкански селца, припечени на южното слънце, като лениви волски чарди скачат децата им.</i> Л. Стоянов, X, 91. <i>Волски впряг.</i> |
3. За кола, каруца и под. — който е предназначен да бъде теглен от волове, крави или биволи. <i>По улицата скърцаха бавно волски коли, натоварени с грозде.</i> Д. Димов, Т, 13. <i>По-късно се полакоми и за волска жетварка, но го убедиха, че му е малко имотът за тая машина, и той със свито сърце .., се отказа от нея.</i> Ил. Волен, МДС, 220. | 3. За кола, каруца и под. — който е предназначен да бъде теглен от волове, крави или биволи. <i>По улицата скърцаха бавно волски коли, натоварени с грозде.</i> Д. Димов, Т, 13. <i>По-късно се полакоми и за волска жетварка, но го убедиха, че му е малко имотът за тая машина, и той със свито сърце .., се отказа от нея.</i> Ил. Волен, МДС, 220. | ||
| − | 4. Който е направен от кожа на вол. <i>Когато песните прекъснаха, започнаха надбягвания с коне,.., борба на тантурести отроци- | + | 4. Който е направен от кожа на вол. <i>Когато песните прекъснаха, започнаха надбягвания с коне, .., борба на тантурести отроци-планинци .. с гърци-рибари, сухи и жилави като волски ремък.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 29. |
| − | ◇ Волска опашка</b>. <i>Диал.</i> Лопен | + | ◇ <b>Волска опашка</b>. <i>Диал.</i> Лопен. |
| − | + | <b>Волски език</b><sup>1</sup>. Многогодишно папратово растение с дълги (15-40 см) езиковидни тъмнозолони кожести листа, което вирее във влажни сенчести гори предимно в планините; еленов език. Scolopendrium vulgare. | |
| + | |||
| + | <b>Волско око</b>. <i>Диал.</i> Жълта лайкучка. | ||
| + | |||
| + | <b>Волско цвете</b>. <i>Диал.</i> Синчец, метличина. | ||
| − | <b> | + | <b>Волски език</b><sup>2</sup>. <i>Разг</i>. В миналото — голяма банкнота, обикн. на стойност хиляда лева. <i>— Колко [пари] ще трябват? — попитах ги. — Ами, ще трябват по 20 волски езици на човек .. Заложих аз къщата си, изтеглих от банката двайсет хилядарки и заминах за Балчик.</i> А. Каралийчев, НЗ, 184. <i>Задоми се, взе си булка със зестра и то каква зестра! Триста хиляди волски езици малко ли са?</i> П. Велков, СДН, 385. |
| − | <b>ВО`ЛТ<sup>1</sup>, | + | > <b>Волско търпение</b>. <i>Разг.</i> Голямо, безропотно търпение. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВО`ЛСКИ</b> <i>нареч.</i> Като вол, подобно на вол. <i>В тоя божи рай човекът не може да живее охолно, пак е сиромах, пак работи волски, а трудът му не може да го извади из дълбокото блато, в което потъва все по-дълбоко…</i> Хр. Максимов, СбЗР, 7. <i>А министрите в такива едни страни, които волски гледат на сичко, .., те не са министри, но пазванти.</i> Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 42. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВО`ЛТ</b><sup>1</sup>, во`лтът, во`лта, <i>мн.</i> во`лтове, след. <i>числ.</i> во`лта, <i>м. Физ.</i> Единица за измерване на електрическо напрежение, електродвижеща сила или разлика между електрически потенциали. | ||
— От ит. собств. | — От ит. собств. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВО`ЛТ<sup>2</sup>, | + | <b>ВО`ЛТ</b><sup>2</sup>, во`лтът, во`лта, <i>мн.</i> во`лти и во`лтове, след <i>числ.</i> во`лта, <i>м. Спец.</i> 1. Остро обръщане, остър завой на кон при езда, в манеж или на птица при летене. <i>За да не замръзнат конете, час по час правеха лудешки волти наоколо.</i> Й. Йовков, Ж 1945, 65. <i>В мисълта на момчето изплува любимият Банишора и дните и вечерите, които двамата с Тузара са прекарвали на таванчето да отглеждат гълъбите, да ги милват с очи и с ръце, .., да им подсвирват, да следят волтите и премятанията им във въздуха…</i> Б. Болгар, Б, 371. <i>След малко обаче „Албатрос“ [самолетът] пак се сътресе, направи волт като дива птица, зафуча наново и изведнъж полетяха върху пилота и наблюдателя части от перките му…</i> А. Страшимиров, УШ, 22. |
2. При фехтовка — бързо, внезапно движение, направено с цел да се избегне удар. | 2. При фехтовка — бързо, внезапно движение, направено с цел да се избегне удар. | ||
| − | — Фр. | + | — Фр. volte. |
| − | + | ---- | |
<b>ВОЛТА`Ж,</b> <i>мн.</i> няма, <i>м. Електр.</i> Електрическо напрежение, измерено във волтове. | <b>ВОЛТА`Ж,</b> <i>мн.</i> няма, <i>м. Електр.</i> Електрическо напрежение, измерено във волтове. | ||
| − | — Фр. | + | — Фр. voltage. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВОЛТА`ЖЕН | + | <b>ВОЛТА`ЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни. <i>Електр. Прил. от</i> волтаж. <i>Волтажен разпределител</i>. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВОЛТАМЕ`ТЬР | + | <b>ВОЛТАМЕ`ТЬР</b>, <i>мн.</i> -три, след <i>числ.</i> -търа, <i>м. Физ.</i> Уред за измерване силата на постоянен ток и количеството протекло електричество по неговото химическо въздействие; кулонометър. |
| − | + | ---- | |
<b>ВОЛТАМПЕР</b> <i>м. Физ.</i> Единица за измерване на електрическа привидна мощност при променлив ток. | <b>ВОЛТАМПЕР</b> <i>м. Физ.</i> Единица за измерване на електрическа привидна мощност при променлив ток. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЛТЕРИА`НЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> 1. Последовател на Волтер (френски философ, енциклопедист и историк от епохата на Просвещението); привърженик на волтерианството. | ||
| − | + | 2. Свободомислещ човек. <i>Силна и разпалена ставаше препирнята, защото, при всичката кръвожадност на волтерианците, елинистите не отстъпиха ни йота.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 38. | |
| − | + | ---- | |
| − | 2. Свободомислещ човек. <i>Силна и разпалена ставаше препирнята, защото, при всичката кръвожадност на волтерианците, | + | <b>ВОЛТЕРИА`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до волтерианец и до волтерианство. <i>Волтериански мироглед.</i> <i>Волтериански възгледи.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВОЛТЕРИА`НСКИ | + | <b>ВОЛТЕРИА`НСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Философски, идейно-политически и религиозни възгледи в края на XVIII и началото на XIX в., свързани с философията на Волтер. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВОЛТЕРИА`НСТВО | + | <b>ВОЛТЕ`РОВСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до Волтер или е присъщ на Волтер. <i>Волтеровско кресло.</i> |
| − | |||
| − | <b>ВОЛТЕ`РОВСКИ | ||
Текуща версия към 22:54, 3 декември 2014
кожи, имаше сложена ниска трапеза. Ст. Загорчинов, ЛСС, 156. На изгнилите колове стърчеха счупени грънци, биволски рога, волски черепи. К. Петканов, СВ, 38. Двугърли свирки от волски рог съскаха като настръхнали змии. Н. Райнов, ВДБ, 62. Стените на стаята бяха голи, само над миндера беше забит един гвоздей, на който беше окачен камшик от волска жила. Д. Талев, СК, 32.
2. Който се състои от волове. Керван от седемнадесет коли, следван от овчи и волски стада, бавно си пробиваше път през равната добруджанска степ. А. Гуляшки, СВ, 5. Зад волските чифтове крачеха едри настръхнали орачи. С. Северняк, ОНК, 154. А там, в бедните балкански селца, припечени на южното слънце, като лениви волски чарди скачат децата им. Л. Стоянов, X, 91. Волски впряг.
3. За кола, каруца и под. — който е предназначен да бъде теглен от волове, крави или биволи. По улицата скърцаха бавно волски коли, натоварени с грозде. Д. Димов, Т, 13. По-късно се полакоми и за волска жетварка, но го убедиха, че му е малко имотът за тая машина, и той със свито сърце .., се отказа от нея. Ил. Волен, МДС, 220.
4. Който е направен от кожа на вол. Когато песните прекъснаха, започнаха надбягвания с коне, .., борба на тантурести отроци-планинци .. с гърци-рибари, сухи и жилави като волски ремък. Ст. Загорчинов, ДП, 29.
◇ Волска опашка. Диал. Лопен.
Волски език1. Многогодишно папратово растение с дълги (15-40 см) езиковидни тъмнозолони кожести листа, което вирее във влажни сенчести гори предимно в планините; еленов език. Scolopendrium vulgare.
Волско око. Диал. Жълта лайкучка.
Волско цвете. Диал. Синчец, метличина.
Волски език2. Разг. В миналото — голяма банкнота, обикн. на стойност хиляда лева. — Колко [пари] ще трябват? — попитах ги. — Ами, ще трябват по 20 волски езици на човек .. Заложих аз къщата си, изтеглих от банката двайсет хилядарки и заминах за Балчик. А. Каралийчев, НЗ, 184. Задоми се, взе си булка със зестра и то каква зестра! Триста хиляди волски езици малко ли са? П. Велков, СДН, 385.
> Волско търпение. Разг. Голямо, безропотно търпение.
ВО`ЛСКИ нареч. Като вол, подобно на вол. В тоя божи рай човекът не може да живее охолно, пак е сиромах, пак работи волски, а трудът му не може да го извади из дълбокото блато, в което потъва все по-дълбоко… Хр. Максимов, СбЗР, 7. А министрите в такива едни страни, които волски гледат на сичко, .., те не са министри, но пазванти. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 42.
ВО`ЛТ1, во`лтът, во`лта, мн. во`лтове, след. числ. во`лта, м. Физ. Единица за измерване на електрическо напрежение, електродвижеща сила или разлика между електрически потенциали.
— От ит. собств.
ВО`ЛТ2, во`лтът, во`лта, мн. во`лти и во`лтове, след числ. во`лта, м. Спец. 1. Остро обръщане, остър завой на кон при езда, в манеж или на птица при летене. За да не замръзнат конете, час по час правеха лудешки волти наоколо. Й. Йовков, Ж 1945, 65. В мисълта на момчето изплува любимият Банишора и дните и вечерите, които двамата с Тузара са прекарвали на таванчето да отглеждат гълъбите, да ги милват с очи и с ръце, .., да им подсвирват, да следят волтите и премятанията им във въздуха… Б. Болгар, Б, 371. След малко обаче „Албатрос“ [самолетът] пак се сътресе, направи волт като дива птица, зафуча наново и изведнъж полетяха върху пилота и наблюдателя части от перките му… А. Страшимиров, УШ, 22.
2. При фехтовка — бързо, внезапно движение, направено с цел да се избегне удар.
— Фр. volte.
ВОЛТА`Ж, мн. няма, м. Електр. Електрическо напрежение, измерено във волтове.
— Фр. voltage.
ВОЛТА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни. Електр. Прил. от волтаж. Волтажен разпределител.
ВОЛТАМЕ`ТЬР, мн. -три, след числ. -търа, м. Физ. Уред за измерване силата на постоянен ток и количеството протекло електричество по неговото химическо въздействие; кулонометър.
ВОЛТАМПЕР м. Физ. Единица за измерване на електрическа привидна мощност при променлив ток.
ВОЛТЕРИА`НЕЦ, мн. -нци, м. 1. Последовател на Волтер (френски философ, енциклопедист и историк от епохата на Просвещението); привърженик на волтерианството.
2. Свободомислещ човек. Силна и разпалена ставаше препирнята, защото, при всичката кръвожадност на волтерианците, елинистите не отстъпиха ни йота. Ив. Вазов, Съч. VIII, 38.
ВОЛТЕРИА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до волтерианец и до волтерианство. Волтериански мироглед. Волтериански възгледи.
ВОЛТЕРИА`НСТВО, мн. няма, ср. Философски, идейно-политически и религиозни възгледи в края на XVIII и началото на XIX в., свързани с философията на Волтер.
ВОЛТЕ`РОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Волтер или е присъщ на Волтер. Волтеровско кресло.
