край кладенци и извори. Г. Караславов, С, 39. Пастири със стадата си, воловари, орачи бяха наизлезли в полето. К. Ламбрев, СП, 325. Двама воловаре отишли да си пасат воловете. Д. Манчев, БЕ II, 25.
ВОЛОВА`РИН, мн. волова`ри, м. Остар. и диал. Воловар. — Тодоро, Тодорке, / .. / в село кого любиш, / дали воловарин, / или говедарин? Нар. пес., СбНУ XXV, 44.
ВОЛОВА`РИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Голям огън.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВОЛОВА`РКА ж. Жена воловар. Отгоре, откъм пожънатите ниви, слизат четири крави. Кара ги млада воловарка. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 73.
ВОЛОВА`РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Постройка, обор за волове. Средствата бяха предвидени за построяване и обзавеждане на воловарници, краварници, телчарници. ВН, 1964, бр. 4110, 4.
ВОЛОВА`РНИЦА ж. Диал. Воловарник.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВОЛОВА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до воловар. Тази сутрин Николай, най-малкото воловарче от въбелските малчугани, .., дойде пръв при Каменната чешма, дето беше сборището на неговата воловарска дружина. Г. Русафов, ИТБД, 247.
ВОЛОВА`РСТВО, мн. няма, ср. Поминък, занятие на воловар.
ВОЛОВА`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от воловар; малък, млад воловар. Идеха вечер и младите воловарчета да поят сиви волове и да закачат мили девойки. Ив. Вазов, Съч. IX, 191. Ранобудни воловарчета надничаха любопитно от високия бряг, зад който .. бяха напъдили добитъка си. Г. Караславов, ОХ IV, 149. По сянката ние, воловарчетата, познавахме кога е дошло време да изкарваме добитъка на паша. К. Калчев, ПИЖ, 68. По-надолу по склона пасеше добитък — крави и волове — и оттам достигаха кресливите гласове на воловарчетата, които рано-рано почнаха да играят на „чилик“. М. Марчевски, ГБ, 270.
ВОЛО`ВЕЦ, мн. -вци, м. Диал. Вол. — Дали си азе не работя по тия ниви като воловец? Й. Вълчев, РЗ, 21.
ВОЛО`ВИНА ж. Остар. Волска кожа. Събираха еще волска козина и конски косми, .., които правяха коври (килимчета), купуваха воловината, които правяха седла и столове. П. Р. Славейков, СК, 44.
ВОЛОВО`ДЕН, мн. няма, м. Диал. Воловодец; воловодиче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВОЛОВО`ДЕЦ, мн. няма, м. Род паразитни, безхлорофилни растения, които се развиват върху корените на други растения, имат крехко и сочно стъбло и люсповидни листа; синя китка. Orobanche.
ВОЛОВО`ДИЧЕ, мн. няма, ср. Диал. Воловодец; воловоден.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВОЛО`ВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Волски. Ние бяхме вече в равнината. Далечко напред, по шосето се виждаше да се движи в същата посока един малък керван от воловски кола с литри, които кретаха полека напред. Н. Попфилипов, РЛ, 129. Тии [германците] не са имали друго облекло, освен медвешки или воловски кожи. Г. Йошев, КВИ (превод), 115-116. Турските злодейства са в състояние да накарат и хромите да са защищават, а българският народ има пълно право да каже, че неговите страдания са воловски. СбПер. п, 178.
◇ Воловско търпение. Остар. и диал. Волско търпение. Кой ни е крив, когато ние със своето воловско търпение в сяко едно отношение са стараем да докажем, че сме родени за тояга. Хр. Ботев, Съч., 1929, 335.
ВОЛОНТЕ`Р м. Остар. Волентир. Да играе на крикет, .., да фектува и в последньото време да ходи на учение при волонтерете — ето ви главните занятия, които интересуват най-много ингелизете. Знан., 1875, бр. 5,74.
— Други форми: волонти`р и волинти`р.
ВОЛОНТЕ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Волентирски.
— Други форми: волонти`рски и волинти`рски.
ВОЛОНТИ`Р м. Остар. Волентир. Един богат русенец .. са обещал да въоръжи на своя сметка 8 000 волонтири. Хр. Ботев, Съч., 1929, 8. Линколн влезе като воггник в полка на волонтирите в Нюсалем. И. Груев, СП (превод), 179.
— Други форми: волонте`р и волинти`р.
ВОЛОНТИ`РСКИр -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Волентирски. В Руско-турската война 1828-1829 година той участвува отново като доброволец. Става началник на своя „волонтирски“ отряд и получава капитански чин. Г. Дръндаров, ВЗ, 23.
— Други форми: волонте`рски и волинти`рски.
ВОЛОО`К, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който има големи спокойни очи (епитет на богинята Хера). Облакосборецът Зевс отговори на свойта съпруга: / „Херо почитана и волоока! Ти утре ще видиш, / ако поискаш, как Зевс всепобеден без милост погубва / цялата силна войска на аргийците копиеборци“. Ал. Милев и др., И (превод), 209.
ВО`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от вол или на вол. На кръглия пруст, под сянката на чардак от опнати сухи волски
