ВОЛТИЖИРО`ВКА ж. Спец. 1. Гимнастически упражнения върху галопиращ кон (в цирка или като самостоятелен вид конен спорт).
2. В цирка — прелитане, прехвърляне на гимнастик от един трапец върху друг или изпълнение на акробатически упражнения, при които един от акробатите се изхвърля във въздуха и отново се връща върху ръцете или раменете на партньора си.
— От фр. voltiger ’хвърча, летя’.
ВОЛТИЖО`Р м. Спец. 1. Изкусен ездач, който изпълнява гимнастически упражнения върху галопиращ кон.
2. В цирка — акробат, който изпълнява упражненията върху най-високата точка на акробатическата колона.
— От фр. voltigeur.
ВО`ЛТМЕР м. Физ. Волтметър. За правилното поддържане на акумулаторите е необходим акумулаторен волтмер. Ст. Михайлов и др., ГМ, 358. В апарата .. са включени токоизправителна лампа, волтмер за измерване напрежението на тока, система от ключове за превключване на различни токови напрежения. ВН, 1955, бр. 182, 2.
ВОЛТМЕТРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Физ. Прил. от волтметър. Волтметрична бобина.
ВОЛТМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Физ. Уред за измерване на напрежението между две точки на електрическа верига; волтмер. Волтметър за високо напрежение. Електродинамичен волтметър. Живачен волтметър. Индукционен волтметър. Лампов волтметър.
ВО`ЛТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. В съчет.: Волтова дъга. Физ. Електрическа дъга. Волтов стълб. Физ. Първоначална форма на галваничната батерия, която се състои от последователно свързани галванични елементи (изобретение на Ал. Волта).
ВОЛТОСКО`П м. Спец. Комбиниран уред от волтметър и осцилоскоп.
ВОЛУМОМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Спец. Волюметър. За да може да се следи и контролира работата на вентилаторните уредби, те трябва да са снабдени с волумометър за измерване на количеството на преминаващия въздух. Хр. Марков и др., ТБ, 147.
— От фр. volume ’обем’ + -метър.
ВОЛУНТА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Който се извършва по собствена воля и желание; доброволен.
— От лат. voluntarius.
ВОЛУНТАРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -няма, м. 1. Филос. Идеалистическо течение във философията, което отрича обективните закони в природата и обществото и разглежда волята като основа на цялата действителност, на всичко съществуващо.
2. Псих. Идеалистическо учение, което придава на волевите процеси основно значение в психическия живот на човека.
— От нем. Voluntarismus или от фр. voluntarisme.
ВОЛУНТАРИ`СТ м. Филос. Привърженик, последовател на волунтаризма.
— Нем. Voluntarist или от фр. voluntariste.
ВОЛУНТАРИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който се отнася до волунтарист и до волунтаризъм. Волунтаристична концепция. Волунтаристични постулати.
ВОЛУ`ТА ж. Архит. Спираловидно скулптурно украшение, обикн. на йонийски капител.
— Лат. voluta през рус. волюта.
ВО`ЛФРАМ, мн. няма, м. Хим. Химически елемент XV — много твърд и тежък метал със светлосив цвят, най-труднотопим от всички метали, употребяван за производство на сплави, направа на жички за електрически крушки, в радиоелектрониката и др. Стоманата и чугунът .. са сплави на желязото с въглерода и други метали — хром, никел, волфрам, кобалт и др. Физ. IX кл, 1958, 74.
— Нем. Wolfram.
ВОЛФРАМА`ТИ мнед. (рядко) волфрама`т м. Хим. Соли на волфрамовата киселина.
◇ Природни волфрамати. Спец. Група минерали, соли на волфрамовата киселина, най-разпространени от които са волфрамитът и шеелитът.
ВОЛФРАМИ`Т м. Спец. Кафявочерен минерал, основна руда за добиване на волфрам; волфрамова руда. Много от тези минерали (каситерит, волфрамит, молибденит и др.) са важни руди. Геол. VIII кл, 8.
ВОЛФРА`МОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от волфрам За източник на електроните служи волфрамовата нишка .., която се нагрява с ток от батерия. Д. Лазаров, ОЛЕП, 35. Към устойчивите багрилни вещества спадат кобалтовите, .. и волфрамовите съединения. В. Пеев, МК, 123. Волфрамова руда. Волфрамова стомана. Волфрамови лампи.
ВО`ЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от вол. — Две волчета имахме, от наш домазлък бяха, младички, хубави като гълъби. Й. Йовков, ВАХ, 104. Момчето скочило, впрегнало отново своите волчета, изорало последната леха. А. Каралийчев, МО, 10. След малко недалече от тях спря кола, в която бяха впрегнати мършави слаби волчета. П. Спасов, ХлХ, 44.
ВОЛШЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Остар. Книж. Вълшебен. Насреща на гърците излезли множество лъвове и вълци; те сичките били хора, преобърнати чрез волшебната сила на Цирцея в отвратителни чудовища. Н. Михайловски и др., ОИ
