Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/393“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | <i>млада войвода.</i> Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 58. | |
| − | <i> | + | 2. <i>Остар.</i> Военачалник. <i>Туй царство е дигало безчетно войнство на крак, имало свои богати градове и се е славило по цялата земя със свои именити царе, войводи и учени хора.</i> А. Страшимиров, К, 6. <i>И кога вечерта пълчищата проснаха стан в подножието на планините, войводите се сбраха в шатъра на своя цар.</i> Н. Райнов, ВДБ, 18. <i>Днес народът мене познава намясто цар, а войската тебе за главен войвода.</i> Д. Войников, РК, 64. <i>По Батая срещаме за българский цар Тревеля, чловек великодушен и достойн войвода на блъгарските войски.</i> ВИ, 117. <i>Откак ся е .. зора зазорило, / от тогаз е .., войска провървяло, / кон до коня, .., юнак до юнака; / .. / войвода им .. сам цар Иван Шишман.</i> Нар. пес., СбБрМ, 78. // <i>Разш.</i> Предводител, водач. <i>Исус Навин, поставен още от Мойсея за войвода на еврейский народ, обладал Ханан.</i> ВИ, 10. <i>Повел е войвода, / войводо, войводо, / се моми и момци, / .. / та ги завида / на голяма нива.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 205. |
| − | + | 3. <i>Истор.</i> Титла на висш сановник в някои средновековни славянски държави, управител на град или на по-голяма административно-териториална единица. <i>Всички чиновници и местни управители ся избирали само от природни българи. Освен началниците на войската, наричали са ся войводи и управителите на градове и крепости.</i> Д. Войников, КБИ, 22-23. <i>Стоя [Методий] за кратко время войвода, в една славенска провинция.</i> X. Йоанович, Ц, (превод), 3. // През XV и XVI в. — титла на управителите или принцовете на васалните на Османската империя княжества Влахия и Молдова. <i>Власите имали някога държава — днес си имат войводи, ако да им ги помазва Диванът; .. Пък ние какво, а? Нищо си нямаме ние, ще рече — не сме и имали никога.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 521. <i>До 1716 година във Влашко и в Молдова се назначаваха правителе местните първенци, които са известни на нас под името войводи и господаре.</i> ПСп, 1876, кн. 11-12, 32. <i>Размирила са йе Влашката земя, / Влашката земя и Богданската, / размирил ми я йе Михал войвода.</i> Нар. пес., СбНУ II, 142. | |
| − | + | 4. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> През време на османското владичество — българско название на каймакамин, аянин или мюдюрин; управител. <i>В новия сарай Рашид посрещаше търновските аги, бееве, кадии, мюфтии и търновския войвода.</i> Ц. Гинчев, ГК, 31. <i>Дойде заптие в общината и повика всички общинари при войводата — каймаканина, както го наричаха турците.</i> Д. Талев, ЖС, 130. <i>— Леле Яно, леле пиле, / ти ли любиш войводата, / войводата от конака.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 168. <i>Понеже Т.-Пазарджишката кааза, по наредбата на старите войводи (управители) ся дели на три колове: .., затова описваме селата на секи кол.</i> Ст. Захариев, ГИСО, 24. | |
| − | + | — Друга (остар.) форма: <em>воево`да</em>. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЙВО`ДИН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Войводов. <i>Като че ли не трябва Лаванската графиня да се смята за честита, когато войводината унука намира избора й достоен за завиждане.</i> Ч, 1875, бр. 14, 13. <i>„Море сватове, сватове, / скоро ме дома водете, / на войводини дворове — / защо се вали войвода, / че има чардак от сребро.“</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 182. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЙВО`ДИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Жена на войвода; войводка. <i>Пил Богдан вино червено / на Стамбол, на Ени кула, / на войводово коляно. / Войводица го питаше: / — Богдане, кара Богдане, / .. / откак си тръгнал по хайдутлук, / колко си бащи почернил, / колко си майки разплакал? — Войводице ле невясто, / ти си ма право попита и аз право ще ти кажа.</i> Нар. пес., СбАИ, 265. |
2. Жена войвода (в 1 знач.); войводка. (Ст. Младенов, БТР). | 2. Жена войвода (в 1 знач.); войводка. (Ст. Младенов, БТР). | ||
| − | — Друга (остар.) форма: | + | — Друга (остар.) форма: <em>воево`дица</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЙВО`ДКА</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Жена войвода (в 1 знач.); войводица. <i>Бояно, млада войводко! / Била Бояна войводка, / била е девят години.</i> Нар. пес. Н. Геров, РБЯ I, 146. |
| − | 2. Жена на войвода; войводица. <i>Войвода им кай: / Че ой си ви вази, / се моми и момци / и кърпи-подевки, / коя жа остане, / остане, пристане, / войводка да стане? Войводо, войводо, / аз ща ти остана, / остана, пристана, /войводка жа стана.</i> Нар. пес., СбНУ | + | 2. Жена на войвода; войводица. <i>Войвода им кай: / Че ой си ви вази, / се моми и момци / и кърпи-подевки, / коя жа остане, / остане, пристане, / войводка да стане? Войводо, войводо, / аз ща ти остана, / остана, пристана, / войводка жа стана.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 205. |
| − | — Друга (остар.) форма: | + | — Друга (остар.) форма: <em>воево`дка</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЙВО`ДНИЦА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Седалище на войвода (в 4 знач.); войводство. <i>Чак след залез, .. портите на конака се отвориха, оттам на белия си кон излезе Хъзър бей, .. След това пак тъй бавно и тържествено се прибра във войводницата.</i> Д. Рачев, СС, 199. <i>Юмер бей, още като дойде в Търново, огледа войводницата — така тук наричаха конака — и разбра, че тия варосани одаи, .. непрекъснато ще му напомнят за това, че е временно в Тирнова.</i> Д. Мантов, ХК, 49. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЙВО`ДОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е на войвода, който принадлежи на войвода. <i>Злоческо мина откъм войводова страна.</i> Кр. Пишурка, МК (побълг.), 77. <i>Войводова майка / хален пош развръзва, / жлътици провира.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 33. <i>Войводови порти / отворени беха.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 33. |
| − | |||
| − | |||
| + | 2. Като <i>същ.</i> <b>войводови</b> <i>мн.</i> Домът и семейството на войвода. <i>„Подръж ми, боже, душата / до войводови да ида, / че войвода ми са фалеше, / че има къщи сарайе.“</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 146. <i>Одиле са моми / и лазарувале — / ред си ми йе дошло / и до войводови.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI,{{попр|Добавена запетая.}} 33. | ||
Текуща версия към 06:21, 21 ноември 2014
млада войвода. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 58.
2. Остар. Военачалник. Туй царство е дигало безчетно войнство на крак, имало свои богати градове и се е славило по цялата земя със свои именити царе, войводи и учени хора. А. Страшимиров, К, 6. И кога вечерта пълчищата проснаха стан в подножието на планините, войводите се сбраха в шатъра на своя цар. Н. Райнов, ВДБ, 18. Днес народът мене познава намясто цар, а войската тебе за главен войвода. Д. Войников, РК, 64. По Батая срещаме за българский цар Тревеля, чловек великодушен и достойн войвода на блъгарските войски. ВИ, 117. Откак ся е .. зора зазорило, / от тогаз е .., войска провървяло, / кон до коня, .., юнак до юнака; / .. / войвода им .. сам цар Иван Шишман. Нар. пес., СбБрМ, 78. // Разш. Предводител, водач. Исус Навин, поставен още от Мойсея за войвода на еврейский народ, обладал Ханан. ВИ, 10. Повел е войвода, / войводо, войводо, / се моми и момци, / .. / та ги завида / на голяма нива. Нар. пес., СбНУ XLVI, 205.
3. Истор. Титла на висш сановник в някои средновековни славянски държави, управител на град или на по-голяма административно-териториална единица. Всички чиновници и местни управители ся избирали само от природни българи. Освен началниците на войската, наричали са ся войводи и управителите на градове и крепости. Д. Войников, КБИ, 22-23. Стоя [Методий] за кратко время войвода, в една славенска провинция. X. Йоанович, Ц, (превод), 3. // През XV и XVI в. — титла на управителите или принцовете на васалните на Османската империя княжества Влахия и Молдова. Власите имали някога държава — днес си имат войводи, ако да им ги помазва Диванът; .. Пък ние какво, а? Нищо си нямаме ние, ще рече — не сме и имали никога. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 521. До 1716 година във Влашко и в Молдова се назначаваха правителе местните първенци, които са известни на нас под името войводи и господаре. ПСп, 1876, кн. 11-12, 32. Размирила са йе Влашката земя, / Влашката земя и Богданската, / размирил ми я йе Михал войвода. Нар. пес., СбНУ II, 142.
4. Остар. и диал. През време на османското владичество — българско название на каймакамин, аянин или мюдюрин; управител. В новия сарай Рашид посрещаше търновските аги, бееве, кадии, мюфтии и търновския войвода. Ц. Гинчев, ГК, 31. Дойде заптие в общината и повика всички общинари при войводата — каймаканина, както го наричаха турците. Д. Талев, ЖС, 130. — Леле Яно, леле пиле, / ти ли любиш войводата, / войводата от конака. Нар. пес., СбНУ XLVI, 168. Понеже Т.-Пазарджишката кааза, по наредбата на старите войводи (управители) ся дели на три колове: .., затова описваме селата на секи кол. Ст. Захариев, ГИСО, 24.
— Друга (остар.) форма: воево`да.
ВОЙВО`ДИН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Войводов. Като че ли не трябва Лаванската графиня да се смята за честита, когато войводината унука намира избора й достоен за завиждане. Ч, 1875, бр. 14, 13. „Море сватове, сватове, / скоро ме дома водете, / на войводини дворове — / защо се вали войвода, / че има чардак от сребро.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 182.
ВОЙВО`ДИЦА ж. Диал. 1. Жена на войвода; войводка. Пил Богдан вино червено / на Стамбол, на Ени кула, / на войводово коляно. / Войводица го питаше: / — Богдане, кара Богдане, / .. / откак си тръгнал по хайдутлук, / колко си бащи почернил, / колко си майки разплакал? — Войводице ле невясто, / ти си ма право попита и аз право ще ти кажа. Нар. пес., СбАИ, 265.
2. Жена войвода (в 1 знач.); войводка. (Ст. Младенов, БТР).
— Друга (остар.) форма: воево`дица.
ВОЙВО`ДКА ж. Диал. 1. Жена войвода (в 1 знач.); войводица. Бояно, млада войводко! / Била Бояна войводка, / била е девят години. Нар. пес. Н. Геров, РБЯ I, 146.
2. Жена на войвода; войводица. Войвода им кай: / Че ой си ви вази, / се моми и момци / и кърпи-подевки, / коя жа остане, / остане, пристане, / войводка да стане? Войводо, войводо, / аз ща ти остана, / остана, пристана, / войводка жа стана. Нар. пес., СбНУ XLVI, 205.
— Друга (остар.) форма: воево`дка.
ВОЙВО`ДНИЦА ж. Остар. и диал. Седалище на войвода (в 4 знач.); войводство. Чак след залез, .. портите на конака се отвориха, оттам на белия си кон излезе Хъзър бей, .. След това пак тъй бавно и тържествено се прибра във войводницата. Д. Рачев, СС, 199. Юмер бей, още като дойде в Търново, огледа войводницата — така тук наричаха конака — и разбра, че тия варосани одаи, .. непрекъснато ще му напомнят за това, че е временно в Тирнова. Д. Мантов, ХК, 49.
ВОЙВО`ДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на войвода, който принадлежи на войвода. Злоческо мина откъм войводова страна. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 77. Войводова майка / хален пош развръзва, / жлътици провира. Нар. пес., СбНУ XLVI, 33. Войводови порти / отворени беха. Нар. пес., СбНУ XLVI, 33.
2. Като същ. войводови мн. Домът и семейството на войвода. „Подръж ми, боже, душата / до войводови да ида, / че войвода ми са фалеше, / че има къщи сарайе.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 146. Одиле са моми / и лазарувале — / ред си ми йе дошло / и до войводови. Нар. пес., СбНУ XLVI,* 33.
