Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/366“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | <i>И до тях зеленото, златното, жълтото, тъй съчетани и размесени, че всяка багра добиваше двойна сила.</i> А. Дончев, СВС, 208. | |
| − | |||
| − | <i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВО`ДНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> -и, <i>ж. Остар.</i> Течност. <i>— Ние какво имаме да губим? — извика един сух и висок човек, който държеше в ръка едно дълго стъкленце със зеленикава водност в него.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 179. <i>Чорбите и питиетата, .. никога не трябува да туряме в уста горящи, а ако ги искаме такива, то само да са топли, сир. тъй, чтото устните ни да могат да ся допират до водността, без да усящаме вряла горящина.</i> Лет., 1873, 86. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДНОСТОПА`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който се отнася до водно стопанство. <i>За правилната организация и разположение на културните видове .. са необходими и .. водностопански и агротехнически данни за броя, нормите и сроковете на поливане и на следполивна обработка.</i> М. Мичев и др., 3, 219. <i>Водностопански мероприятия.</i> |
| − | |||
| − | <i>прил. Книж.</i> Който се отнася до водно стопанство. <i>За правилната организация и разположение на културните видове. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДНЯ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> 1. Воднист. <i>Водняво мляко.</i> <i>Водняво вино.</i> |
| − | |||
| − | 1. Воднист. <i>Водняво мляко. Водняво вино.</i> | ||
2. <i>Прен.</i> За очи — който има блед, ненаситен по тон светъл цвят; воднист. <i>Той опипваше всички със студения поглед на сините си водняви очички.</i> Д. Кисьов, Щ, 125. <i>Той от малко се напиваше. Очите му ставаха водняви, гласът му — провлечен и скръбен.</i> Ил. Волен, МДС, 146. | 2. <i>Прен.</i> За очи — който има блед, ненаситен по тон светъл цвят; воднист. <i>Той опипваше всички със студения поглед на сините си водняви очички.</i> Д. Кисьов, Щ, 125. <i>Той от малко се напиваше. Очите му ставаха водняви, гласът му — провлечен и скръбен.</i> Ил. Волен, МДС, 146. | ||
| − | — Друга форма: в | + | — Друга форма: <em>водна`в</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДНЯ`НКА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Разг.</i> Водянка<sup>1</sup>. <i>Булката му беше болнава, .. Мине, не мине, ще я свали воднянката.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 82. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВОДО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: вода, напр.: водопроводен, водоснабдяване, | + | <b>ВОДО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: вода, напр.: <em>водопроводен</em>, <em>водоснабдяване</em>, <em>водоизпускател</em>, <em>водонагревател</em>, <em>водонеразтворим</em> и др. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДОБЕГА`Ч</b> <i>м.</i> Общо название на няколко вида малки, обикн. прелетни птици, които живеят в мочурливи ливади и край бреговете на реки, блата и езера. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДОБО`ЕН</b>, -о`йна, -о`йно, <i>мн.</i> -о`йни, <i>прил. Спец.</i> Който служи за намаляване, успокояване енергията на падаща вода и предпазва от нейната разрушителна сила. <i>Под пода [на язовирната стена] лежи гигантско корито, ограничено от долното течение на реката с нисък бетонен водобоен праг.</i> З. Сребров, Избр. разк., 224. <i>Водобойна стена.</i> <i>Водобоен кладенец.</i> |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДОБОЯ`ЗЪН</b>, -та`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж.</i> Хидрофобия, бяс. <i>Водобоязън ся нарича болестта, която произходи от ухапвание на бясно куче или други бесен добитък и която прави болният да ся страхува и бои от водата</i>. БКн, 1859, апр., кн. 1, ч. I, 215. <i>Сякога, когато захване да наближава пролет, турците сякаш че ги хваща оная болест, която хваща и кучетата и която се нарича бяс или водобоязън.</i> Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 6, 24. |
| − | |||
| − | 1, ч. I, 215. <i>Сякога, когато захване да наближава пролет, турците сякаш че ги хваща оная болест, която хваща и кучетата и която се нарича бяс или водобоязън.</i> Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 6, 24. | ||
— От рус. водобоязнь. | — От рус. водобоязнь. | ||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДОДВИ`Г</b>, <i>мн.</i> -ове, след <i>числ.</i> -а, <i>м. Техн.</i> Водоподемник. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОДОВЗЕ`МЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил. Техн.</i> Който служи за улавяне и отвеждане на вода от водохранилища, канали и др. <i>За водовземно съоръжение служи кръгла стоманобетонова водна кула, чийто горен край стърчи над котата на най-високите води във водохранилището.</i> Л. Георгиев, Пр, 1954, кн. 1, 17. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДОВМЕСТИ`ЛИЩЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Книж.</i> Водоем, водохранилище, резервоар. <i>Поради това, че селата са застроени на по-високи места от изворите, водите на последните се събират във водовместилища (резервоари) до помпените централи, които изтласкват водата до главните вместилища.</i> П. Делирадев, БГХ, 93. <i>Водата в обикновений си вид .. се намира на сушата в различни водовместилища: в извори, вадици, реки.</i> К. Смирнов, 3, 52. <i>Наречените Горчиви езера, които са напълниха с водите от двете моря, правят едно голямо водовместилище, гдето вси кораби по света могат ся смести.</i> Лет., 1871, 200. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДОВМЕСТИ`МОСТ</b>, -тта`, <i>мн:</i> няма, <i>ж. Спец.</i> Максималното количество вода, което може да се побере, да се вмести в съд, резервоар и под., измерено в обемни или тегловни единици; вместимост, водоемност. <i>В много кратък, петгодишен срок, ще бъдат построени язовирът .. на река Искър с 670 милиона кубически метра водовмести-мост, три водни електроцентрали.</i> ОФ, 1950, бр. 1934, 1. |
| − | |||
| − | <i>ж. Спец.</i> Максималното количество вода, което може да се побере, да се вмести в съд, резервоар и под., измерено в обемни или тегловни единици; вместимост, водоемност. <i>В много кратък, петгодишен срок, ще бъдат построени язовирът .. на река Искър с 670 милиона кубически метра водовмести-мост, три водни електроцентрали.</i> ОФ, | ||
| − | |||
| − | 1950, бр. 1934, 1. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДОВО`Д</b> <i>м. Спец.</i> Съоръжение за отвеждане на вода от реки, водохранилища и др. за силодобивни, битови, напоителни, плавателни или други цели. <i>Покритите водоводи също се наричат канали.</i> В. Фильов и др., ХК, 14. <i>Оттатък виждаше се старият византийски водовод, който свързваше двете крила на долината.</i> Св. Миларов, СПТ, 235-236. <i>Триумфалният арк, много надгробни камъне и много развалини от храмове, от водоводи и стълпове напомнят великолепните построения, които са украсявали този град.</i> С. Бобчев, ПОС (превод), 263-264. <i>Открити и закрити водоводи.</i> <i>Напорен водовод.</i> <i>Събирателен водовод.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДОВО`З</b> <i>м.</i> 1. Човек, който превозва в бурета, бъчонки и др. вода за пиене или за други нужди; водоносец, водар (Ст. Младенов, БТР). |
| − | |||
| − | |||
| + | 2. Само <i>ед. Рядко.</i> Превозване на вода за пиене или за други нужди. <i>Марко Велков и бригадирите уточняваха плановете, спореха</i> | ||
Текуща версия към 06:18, 26 октомври 2014
И до тях зеленото, златното, жълтото, тъй съчетани и размесени, че всяка багра добиваше двойна сила. А. Дончев, СВС, 208.
ВО`ДНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Остар. Течност. — Ние какво имаме да губим? — извика един сух и висок човек, който държеше в ръка едно дълго стъкленце със зеленикава водност в него. Ив. Вазов, Съч. XIII, 179. Чорбите и питиетата, .. никога не трябува да туряме в уста горящи, а ако ги искаме такива, то само да са топли, сир. тъй, чтото устните ни да могат да ся допират до водността, без да усящаме вряла горящина. Лет., 1873, 86.
ВОДНОСТОПА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до водно стопанство. За правилната организация и разположение на културните видове .. са необходими и .. водностопански и агротехнически данни за броя, нормите и сроковете на поливане и на следполивна обработка. М. Мичев и др., 3, 219. Водностопански мероприятия.
ВОДНЯ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Воднист. Водняво мляко. Водняво вино.
2. Прен. За очи — който има блед, ненаситен по тон светъл цвят; воднист. Той опипваше всички със студения поглед на сините си водняви очички. Д. Кисьов, Щ, 125. Той от малко се напиваше. Очите му ставаха водняви, гласът му — провлечен и скръбен. Ил. Волен, МДС, 146.
— Друга форма: водна`в.
ВОДНЯ`НКА, мн. няма, ж. Разг. Водянка1. Булката му беше болнава, .. Мине, не мине, ще я свали воднянката. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 82.
ВОДО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: вода, напр.: водопроводен, водоснабдяване, водоизпускател, водонагревател, водонеразтворим и др.
ВОДОБЕГА`Ч м. Общо название на няколко вида малки, обикн. прелетни птици, които живеят в мочурливи ливади и край бреговете на реки, блата и езера.
ВОДОБО`ЕН, -о`йна, -о`йно, мн. -о`йни, прил. Спец. Който служи за намаляване, успокояване енергията на падаща вода и предпазва от нейната разрушителна сила. Под пода [на язовирната стена] лежи гигантско корито, ограничено от долното течение на реката с нисък бетонен водобоен праг. З. Сребров, Избр. разк., 224. Водобойна стена. Водобоен кладенец.
ВОДОБОЯ`ЗЪН, -та`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Хидрофобия, бяс. Водобоязън ся нарича болестта, която произходи от ухапвание на бясно куче или други бесен добитък и която прави болният да ся страхува и бои от водата. БКн, 1859, апр., кн. 1, ч. I, 215. Сякога, когато захване да наближава пролет, турците сякаш че ги хваща оная болест, която хваща и кучетата и която се нарича бяс или водобоязън. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 6, 24.
— От рус. водобоязнь.
ВОДОДВИ`Г, мн. -ове, след числ. -а, м. Техн. Водоподемник.
ВОДОВЗЕ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Техн. Който служи за улавяне и отвеждане на вода от водохранилища, канали и др. За водовземно съоръжение служи кръгла стоманобетонова водна кула, чийто горен край стърчи над котата на най-високите води във водохранилището. Л. Георгиев, Пр, 1954, кн. 1, 17.
ВОДОВМЕСТИ`ЛИЩЕ, мн. -а, ср. Книж. Водоем, водохранилище, резервоар. Поради това, че селата са застроени на по-високи места от изворите, водите на последните се събират във водовместилища (резервоари) до помпените централи, които изтласкват водата до главните вместилища. П. Делирадев, БГХ, 93. Водата в обикновений си вид .. се намира на сушата в различни водовместилища: в извори, вадици, реки. К. Смирнов, 3, 52. Наречените Горчиви езера, които са напълниха с водите от двете моря, правят едно голямо водовместилище, гдето вси кораби по света могат ся смести. Лет., 1871, 200.
ВОДОВМЕСТИ`МОСТ, -тта`, мн: няма, ж. Спец. Максималното количество вода, което може да се побере, да се вмести в съд, резервоар и под., измерено в обемни или тегловни единици; вместимост, водоемност. В много кратък, петгодишен срок, ще бъдат построени язовирът .. на река Искър с 670 милиона кубически метра водовмести-мост, три водни електроцентрали. ОФ, 1950, бр. 1934, 1.
ВОДОВО`Д м. Спец. Съоръжение за отвеждане на вода от реки, водохранилища и др. за силодобивни, битови, напоителни, плавателни или други цели. Покритите водоводи също се наричат канали. В. Фильов и др., ХК, 14. Оттатък виждаше се старият византийски водовод, който свързваше двете крила на долината. Св. Миларов, СПТ, 235-236. Триумфалният арк, много надгробни камъне и много развалини от храмове, от водоводи и стълпове напомнят великолепните построения, които са украсявали този град. С. Бобчев, ПОС (превод), 263-264. Открити и закрити водоводи. Напорен водовод. Събирателен водовод.
ВОДОВО`З м. 1. Човек, който превозва в бурета, бъчонки и др. вода за пиене или за други нужди; водоносец, водар (Ст. Младенов, БТР).
2. Само ед. Рядко. Превозване на вода за пиене или за други нужди. Марко Велков и бригадирите уточняваха плановете, спореха
