как да организират агитпунктовете, водовоза, охраната на снопите. И. Петров, НЛ, 234.
ВОДОВО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни. Прил. от водовоз. Водовозна бъчва.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВОДОВЪ`РТ м. Индив. Водовъртеж. На този неотменен празник / на нищетата, водовърт / на всички болки и омрази — / гостува там самата смърт. Ив. Мирчев, Стр, 41.
ВОДОВЪРТЕ`Ж м. Място в река, море и др., където водата се върти в кръг и увлича към центъра и надолу; въртоп. И в Босфора, и в Дарданелите върху повърхността на водата наблюдавахме силни водовъртежи и ивици от пяна. Д. Богданов, ТА, 8. Двамата [неприятели] трогателно си помагаха. Общата опасност бе ги помирила изведнъж. Течението ги отнесе малко настрана. Там имаше малък водовъртеж. Той ги подхвана, завъртя ги. Т. Харманджиев, КЕД, 107. Моята лодка много пъти попада в опасни водовъртежи и само издръжливостта на мореплавателя ме спасяваше… М. Марчевски, ТС, 120. • Обр. Така, бае Стояне. Попаднах в един водовъртеж от противоречия и туй то. Елин Пелин, Съч. IV, 132.
ВОДОВЪРТЕ`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Рядко. Който е свързан с водовъртеж. • Обр. Водовъртежното чувство между тримата: Зорка, Гроздан и Андро .. търси израз и въплъщение в неизречените образи на поета: Ние сме онова, което прави от нас любовта. Бл. Димитрова, Лав., 47. Ако тръгна надалече.. / и се загубя в шумове водовъртежни, / .. / ще ме преследва самотата. Н. Зидаров, Ж, 68-69.
ВОДОДА`ЕН, -а`йна, -а`йно, мн. -а`йни, прил. Спец. Който служи като източник за водоснабдяване. В представата на тогавашния софиянец Витоша беше преди всичко вододайна зона и високопланинско пасище. П. Мирчев, СЗ, 113. Трябва да допълним, че повърхностните води проникват в дълбочина по други разломи, които пресичат вододайните и изливат в тях водите си. Н. Ненков и др., БС, 17.
ВОДОДЕ`Л м. 1. Спец. Линия, която минава по най-високите части на възвишение, планина и под. и разделя два съседни речни или морски басейна; водораздел. Минахме над Владая, разсипана живописно в швейцарската си долинка, минахме хубавата й седловина, вододел на Бяло и Черно море. Ив. Вазов, Съч. XVII, 142. Пред нас е Гълъбец, този естествен праг, който свързва Средна гора със Стара планина и служи за вододел между Искър и Тополница. Л. Мелнишки, ПП, 14. Реките, които се вливат в Атлантическия океан, са най-дълги, защото главен вододел на Америка са Кордилерите и Андите. Геогр. V кл, 101.
2. Техн. Съоръжение, предназначено за отделяне, отвеждане на вода от главни във второстепенни напоителни канали. Все още всички канали не са изпробвани. На различни места по каналите има недовършени мостчета и вододели. РД, 1950, бр. 196, 3.
ВОДОДЕ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Спец. Прил. от вододел. Местността Топилата ( .. ), която се намира на вододелната линия между реките Друшлявица и Елешница, е важен туристически кръстопът. М. Гловня и др., Р, 69. Тук е мястото, дето вълците слизат от вододелния път на Горна Марица, пресичат реката и минават в областта на Искъра. Н. Попфилипов, РЛ, 97. Втората група задачи на идейния проект на вертикалното планиране са: 6. Намиране главните водосливни и вододелни линии и свързването им със съществуващите и проектираните улици и площади. К. Груев, ПГ, 355. Вододелен връх. Вододелна височина. Вододелно било.
ВОДОЕ`M м. Книж. Голямо естествено или изкуствено вместилище, което е запълнено с вода или е предназначено за събиране на вода; водохранилище, водовместилище, резервоар, басейн. Реките прииждат в коритата сухи и пълнят канали и водоеми. Ламар, ГМ, 6. Водните повърхнини — океани, морета, езера, блата, реки — изпаряват безспирно своята вода .. И извън водоемите стават изпарявания — направо от сушата или чрез растенията. Б. Русев, ЖНР, 7-8. Само за няколко години водната площ по изкуствените водоеми на кооперативните стопанства нарасна повече от 20 пъти. СП, 1958, бр. 151, 3.
— Рус. водоем.
ВОДОЕ`МНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Рядко. Водовместимост. За съд с по-голямо сечение, в който трябва да се налее повече вода, за да се достигне до определена височина, казваме, че има по-голяма водоемност. Физ. X кл, 1965, 125.
ВОДОЗАДЪ`РЖАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. 1. Който има свойство да задържа, да не пропуска вода. От по-голямо значение е теренът [на басейна] да бъде водонепропусклив, което ще рече водозадържащият пласт да лежи плитко под почвата. СП, 1958, бр. 151, 3.
2. Който служи, който спомага за задържане на вода, обикн. в почвата. По този повод .. ще се направи .. научнопроизводствен опит за подобрение на пасищата чрез създаване на система от водозадържащи, противоерозионни .. бразди. ВН, 1958, бр. 2234, 4. Водозадържащи канавки.
3. Който е присъщ на вещества, които задържат, не позволяват отделянето на съдържащата се в тях вода. Коренът трябва да притежава смукателна сила, по-голяма
