Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/365“
Mister sou (беседа | приноси) |
Mister sou (беседа | приноси) м (RADOSTIN-6A) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДН`ИСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. За плод, храна и под. — който съдържа много вода, сок; воден. <i>Водниста круша. Воднис-то мляко.</i> |
2. <i>Прен.</i> За цвят, боя — който е блед, ненаситен по тон. <i>Небето бе изумрудено и влажно, с воднист оранж на хоризонта.</i> Н. Антонов, В ОМ, 36. <i>Зад редиците на потъмнелите храсти бляскаше с водниста светлина реката.</i> 3. Сребров, Избр. разк., 14. // За очи — който има блед, ненаситен по тон светъл цвят. <i>Воднистите очи на госпожица Дитрих се втренчиха враждебно и тъпо в лицето на бившия летец.</i> Д. Димов, Т, 467. <i>Щоф беше голобрад, с тясно набръчкано чело, воднисти очи и мораво лице.</i> X. Русев, ПЗ, 72. | 2. <i>Прен.</i> За цвят, боя — който е блед, ненаситен по тон. <i>Небето бе изумрудено и влажно, с воднист оранж на хоризонта.</i> Н. Антонов, В ОМ, 36. <i>Зад редиците на потъмнелите храсти бляскаше с водниста светлина реката.</i> 3. Сребров, Избр. разк., 14. // За очи — който има блед, ненаситен по тон светъл цвят. <i>Воднистите очи на госпожица Дитрих се втренчиха враждебно и тъпо в лицето на бившия летец.</i> Д. Димов, Т, 467. <i>Щоф беше голобрад, с тясно набръчкано чело, воднисти очи и мораво лице.</i> X. Русев, ПЗ, 72. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДНИСТОС`ИН</b>, -я, -ьо, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> За очи — който има син цвят с водниста отсянка. <i>Той беше по-нисък от Симеонов, със светлоруси кцси, с воднистосини очи и загоряло лице.</i> И. Демирев и др., ОС, 21. <i>Тони погледна подпухналото му лице и като срещна уплашения поглед на воднистосините му очи, отново въздъхна.</i> М. Марчевски, П, 282. <i>Изпъкналите воднистосини очи на барона гледаха все по-втренчено, добиваха жадния, напрегнат и присмехулен израз на сатир.</i> Д. Димов, Т, 214. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДНИСТОСИ`НКАВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> За очи — който има размит, ненасите-но син цвят. <i>Той [Ханко] видя пред себе си болярина Стефан.., той го гледаше втренчено със студените си воднистосинкави очи.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 605. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДНИ`ЦА</b><sup>1</sup> <i>ж.</i> Вид сочна, водниста круша, която зрее през август; воднйк<sup>1</sup>. <i>Цели две лета обхожда [ученият] склоновете, където зреят круши водници,.., сини туз-лушки сливи,., и трънкосливки.</i> А. Каралийчев, ПД, 80. <i>Веднъж някои махленски мъжкарчета бяха подлъгали неговия Делчо и отишли в Дълбока долина да берат круши водници от Гусарската градина.</i> Кр. Григоров, ТГ, 17. // <i>Разш.</i> Сочен, воднист плод. <i>Дюлите бяха зрели, киселички, от рода на водниците.</i> СбНУ IV, 99. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДНИ`ЦА</b><sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> Влажно, мочурливо място; воднйк<sup>2</sup>. |
— От Т. Панчев, Допълнение на речника на Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на речника на Н. Геров, 1908. | ||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДН`ЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> воден. <i>— Мамо, искам яйцата да ги оставиш ровки. По-сладко ям, когато гостбата е малко нещо водничка.</i> К. Петканов, ЗлЗ, 140.. |
---- | ---- | ||
<b>ВОДНО-</b>. Първа съставна част на сложни думи, обикновено прилагателни имена, със значение: който има някакво отношение към вода, който е свързан с вода, напр.: водноалкален, водно-въздушен, водно-енергиен и др. | <b>ВОДНО-</b>. Първа съставна част на сложни думи, обикновено прилагателни имена, със значение: който има някакво отношение към вода, който е свързан с вода, напр.: водноалкален, водно-въздушен, водно-енергиен и др. | ||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
<b>ВОДНОЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛА</b> <i>ж.</i> Електроцентрала, в която се използва водата като движеща сила (съкр. ВЕЦ); хидроелектроцентрала. <i>В нашата горска промишленост малки водноелектроцентрали могат да се използуват главно за осветление и електрифициране на временните складове, горски селища и фабрики.</i> Ст. Михайлов и др., ГМ, 158. | <b>ВОДНОЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛА</b> <i>ж.</i> Електроцентрала, в която се използва водата като движеща сила (съкр. ВЕЦ); хидроелектроцентрала. <i>В нашата горска промишленост малки водноелектроцентрали могат да се използуват главно за осветление и електрифициране на временните складове, горски селища и фабрики.</i> Ст. Михайлов и др., ГМ, 158. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДНОЛЕДНИ`КОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Който е свързан с топенето на ледниците. <i>Те [льосовидните материали] могат да имат и водноледников произход — да са образувани от наноси, носени от водите на топящи се ледници.</i> П. Боянов, П, 34. <i>Водноледникови утайки.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДНООТОПЛИТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който служи за отопляване с гореща вода. <i>Водноотоплителна инсталация.</i> |
---- | ---- | ||
<b>ВОДНОПЛАВАТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който е свързан с плаване по вода. <i>Всички номера на спектакъла се изпълняват с ловкост и красота върху плаващи подиуми, подвижни мостове и други водно-плавателни съоръжения.</i> ВН, 1961, бр. 2961, 2. | <b>ВОДНОПЛАВАТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който е свързан с плаване по вода. <i>Всички номера на спектакъла се изпълняват с ловкост и красота върху плаващи подиуми, подвижни мостове и други водно-плавателни съоръжения.</i> ВН, 1961, бр. 2961, 2. | ||
| − | + | водносR`лов, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Който е свързан със създаване или използване на водна сила, обикн. за производство на електрическа енергия. <i>Водноелек-троцентралите към Баташката водноси-лова система ще използуват водите на ог-ромно водохранилище, изграждащо се край Батак.</i> Физ. XI кл, 22. <i>Нашите водносило-ви източници са съсредоточени в югозапа-дната част на страната. Това са беломорските притоци Струма, Места, Арда и Марица.</i> К.Кузов, ПВС, 125. <i>Водносйлов път.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОДНОСИ`Н</b>, -я, -ьо, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> |
1. Който има син цвят с водниста отсянка. <i>Елегантни и практични са моделите за всички сезони през годината. Предпочетени са водносйн,.., седефен, розов, червен и други цветове.</i> ВН, 1960, бр. 2732, 1. | 1. Който има син цвят с водниста отсянка. <i>Елегантни и практични са моделите за всички сезони през годината. Предпочетени са водносйн,.., седефен, розов, червен и други цветове.</i> ВН, 1960, бр. 2732, 1. | ||
2. Като <i>същ.</i> водносиньо <i>ср.</i> Водносйн цвят. <i>Къде беше видял Енравото това нежно червено, това бледо водносиньо, това лю</i> | 2. Като <i>същ.</i> водносиньо <i>ср.</i> Водносйн цвят. <i>Къде беше видял Енравото това нежно червено, това бледо водносиньо, това лю</i> | ||
Версия от 15:33, 21 октомври 2014
ВОДНИ`КАВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Диал. Качество на водникав.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВОДН`ИСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За плод, храна и под. — който съдържа много вода, сок; воден. Водниста круша. Воднис-то мляко.
2. Прен. За цвят, боя — който е блед, ненаситен по тон. Небето бе изумрудено и влажно, с воднист оранж на хоризонта. Н. Антонов, В ОМ, 36. Зад редиците на потъмнелите храсти бляскаше с водниста светлина реката. 3. Сребров, Избр. разк., 14. // За очи — който има блед, ненаситен по тон светъл цвят. Воднистите очи на госпожица Дитрих се втренчиха враждебно и тъпо в лицето на бившия летец. Д. Димов, Т, 467. Щоф беше голобрад, с тясно набръчкано чело, воднисти очи и мораво лице. X. Русев, ПЗ, 72.
ВОДНИСТОС`ИН, -я, -ьо, мн. -и, прил. За очи — който има син цвят с водниста отсянка. Той беше по-нисък от Симеонов, със светлоруси кцси, с воднистосини очи и загоряло лице. И. Демирев и др., ОС, 21. Тони погледна подпухналото му лице и като срещна уплашения поглед на воднистосините му очи, отново въздъхна. М. Марчевски, П, 282. Изпъкналите воднистосини очи на барона гледаха все по-втренчено, добиваха жадния, напрегнат и присмехулен израз на сатир. Д. Димов, Т, 214.
ВОДНИСТОСИ`НКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. За очи — който има размит, ненасите-но син цвят. Той [Ханко] видя пред себе си болярина Стефан.., той го гледаше втренчено със студените си воднистосинкави очи. А. Гуляшки, ЗВ, 605.
ВОДНИ`ЦА1 ж. Вид сочна, водниста круша, която зрее през август; воднйк1. Цели две лета обхожда [ученият] склоновете, където зреят круши водници,.., сини туз-лушки сливи,., и трънкосливки. А. Каралийчев, ПД, 80. Веднъж някои махленски мъжкарчета бяха подлъгали неговия Делчо и отишли в Дълбока долина да берат круши водници от Гусарската градина. Кр. Григоров, ТГ, 17. // Разш. Сочен, воднист плод. Дюлите бяха зрели, киселички, от рода на водниците. СбНУ IV, 99.
ВОДНИ`ЦА2 ж. Диал. Влажно, мочурливо място; воднйк2.
— От Т. Панчев, Допълнение на речника на Н. Геров, 1908.
ВОДНЙЦА3 ж. Диал. Водна змия.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВОДН`ЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от воден. — Мамо, искам яйцата да ги оставиш ровки. По-сладко ям, когато гостбата е малко нещо водничка. К. Петканов, ЗлЗ, 140..
ВОДНО-. Първа съставна част на сложни думи, обикновено прилагателни имена, със значение: който има някакво отношение към вода, който е свързан с вода, напр.: водноалкален, водно-въздушен, водно-енергиен и др.
ВОДНОЕЛЕКТРИЧЕСКИ, -а, -о, мн.
-и, прил. Който е свързан с производство на електрическа енергия чрез използване на водна сила. Рилската река е отбита към водноелектрическата централа, за да превърне на ток своята млада енергия и неукротим порив. А. Каралийчев, ПД, 83. Канада е богата с водноелектрически източници. Л. Мелнишки, К, 87.
ВОДНОЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛА ж. Електроцентрала, в която се използва водата като движеща сила (съкр. ВЕЦ); хидроелектроцентрала. В нашата горска промишленост малки водноелектроцентрали могат да се използуват главно за осветление и електрифициране на временните складове, горски селища и фабрики. Ст. Михайлов и др., ГМ, 158.
ВОДНОЛЕДНИ`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който е свързан с топенето на ледниците. Те [льосовидните материали] могат да имат и водноледников произход — да са образувани от наноси, носени от водите на топящи се ледници. П. Боянов, П, 34. Водноледникови утайки.
ВОДНООТОПЛИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който служи за отопляване с гореща вода. Водноотоплителна инсталация.
ВОДНОПЛАВАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с плаване по вода. Всички номера на спектакъла се изпълняват с ловкост и красота върху плаващи подиуми, подвижни мостове и други водно-плавателни съоръжения. ВН, 1961, бр. 2961, 2.
водносR`лов, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който е свързан със създаване или използване на водна сила, обикн. за производство на електрическа енергия. Водноелек-троцентралите към Баташката водноси-лова система ще използуват водите на ог-ромно водохранилище, изграждащо се край Батак. Физ. XI кл, 22. Нашите водносило-ви източници са съсредоточени в югозапа-дната част на страната. Това са беломорските притоци Струма, Места, Арда и Марица. К.Кузов, ПВС, 125. Водносйлов път.
ВОДНОСИ`Н, -я, -ьо, мн. -и, прил.
1. Който има син цвят с водниста отсянка. Елегантни и практични са моделите за всички сезони през годината. Предпочетени са водносйн,.., седефен, розов, червен и други цветове. ВН, 1960, бр. 2732, 1.
2. Като същ. водносиньо ср. Водносйн цвят. Къде беше видял Енравото това нежно червено, това бледо водносиньо, това лю
