Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/355“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>наоколо сол и вода стават.</i> Ил. Блъсков, ПБ II, 65. |
| − | <b> | + | <b>Тиха вода</b>. <i>Разг.</i> Човек, който се представя като кротък, смирен, а всъщност се прикрива и може да напакости; прикрит, потаен човек. <i>Смятам да се пазя от този тип [Митрев]. Такива тихи води като него понякога крият камък в пазвата си.</i> П. Незнакомов, БЧ, 69. <i>— Ами с болярите как да я караме? — За тях мислех, като ви говорех така. С болярите ще бъдете сега тиха вода.</i> Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 349. |
| − | < | + | <b>Тръгвам / тръгна по водата (водите)</b> <i>на някого. Диал. Неодобр.</i> Послушвам някого, направям безропотно това, което той иска, изпълнявам желанията и заповедите на някого. <i>На този му скимнало свод, на онзи кивгир и искат по водата им да тръгнеш. Инак — хвърлят чуковете!</i> П. Тодоров, Събр. пр II, 42. |
| − | + | <b>Чета</b> (<b>смятам</b> и др.) <b><като> по вода</b>. <i>Разг.</i> Чета (смятам) много добре, леко, без усилие, бързо. <i>Смяташе като по вода на сметачна машина и предугаждаше и най-съкровените мисли и желания на началството.</i> Г. Райчев, ЗК, 14. <i>И сред този весел и радостен въртоп се мярках и аз някъде там, декламирах .. Писарят стоеше до нея; слушаше строго. — Декламира като по вода! — казал й той. — Силна памет!</i> К. Калчев, ПИЖ, 32. <i>Чете като по вода.</i> П.Р. Славейков, БП II, 206. | |
| − | <b> | + | <b>Чувствам се (съм) като риба във вода</b>. <i>Разг.</i> Чувствам се (съм) много добре, отлично, на мястото си. <i>— Знам, не ти се ходи много в Кратова, тук се чувствуваш като риба във вода.</i> Д. Спространов, С, 50. <i>В тия разговори най-голямо и най-живо участие взема Никола, той се чувствува като риба във вода.</i> И. Йовков, Разк. I, 14. |
| − | <b> | + | <b>Чукам (бия) вода в (с) хаван (хаванче)</b>. <i>Разг.</i> Върша нещо напълно безполезно, напълно излишно. <i>„Да търсиме оправия с патриката, значи да чукаме вода с хаван!“</i> Хр. Бръзицов, НЦ, 10З. <i>Сунгурларци са на хвърлей място от тях, а пък добивът им от грозде е по-малък. Уж и земята им е по-тлъста, уж и те отглеждат червения мискет, а вървят назад, казват, че още чукали водата в хаванче…</i> Ст. Станчев, НР, 190. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОДА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Разг.</i> 1. Човек, който носи или превозва вода за работници, войници и др.; водоносец, водоносач. <i>Всеки взвод разполагаше с такива [цинкови] стомни и водарите два пъти на ден отиваха и се връщаха от топлите, многоводни извори.</i> Д. Калфов, ПЮН, 20. <i>Пресъхнеха ли лете бунарите, .., чак от баирите, лъките и падините идеха водари, като зарязваха работата си и губеха по половин ден само а утолят жаждата на жътварите или косачите.</i> Ст. Даскалов, ВМ, 82. <i>Полковникът го пита какво има долу, по фронта, и той с готовност съобщи всичко, разказа дори весела случка с водаря на някоя рота.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 51. | ||
| − | + | 2. Човек, който разнася и продава по улиците вода за пиене (в някои безводни страни и у нас в миналото); водоносец, бунарджия. <i>Покрай тротоара минаваше водар и жаловито подвикваше.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 123. <i>Тогаз ни дойдоха наум цариградските водари, които със своето кара-кулак сую, буз ги-би, .. проглушават ти ушите.</i> Ч, 1875, бр. 9, 421. | |
| − | <i> | + | 3. <i>Рядко. Разг.</i> Работник по поддържането в системата на водоснабдяването. <i>Днес през деветкилометровия канал водата трябваше да потече от Бели извор. Водарите бяха отишли да я отприщят и след час тя щеше да се спусне в язовира.</i> М. Грубешлиева, ГР, 139. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВОДА`РКА</b> <i>ж. Рядко.</i> Жена водар (в 1 знач.). <i>Момците, които караха пръст и засипваха преизподнята, посрещнаха водарката с дружно ура.</i> А. Каралийчев, НЗ, 22. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОДА`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Който служи за пренасяне, превозване на вода; водоносен. <i>В лодката имаше трима лодкари. Единият седеше на кормилото .. вторият размахваше чевръсто веслата, а третият се беше излегнал на дъното, опрял гръб върху водарското буре.</i> А. Каралийчев, НЧ, 61. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОДА`Ч</b> <i>м.</i> 1. Лице, което води, съпровожда някого, като му показва пътя към някакъв обект или място. <i>А кой ще ни води? Водачът кой е?</i> Й. Йовков, Разк. I, 218. <i>— Аз ще водя… макар раната да го болеше, помощник-командирът се усмихна. — Хайде, водачо, води да видим.</i> П. Вежинов, ЗЧР, 221-222. <i>Дава се сигнал за тръгване, водачите напред и след тях, снабдени с лека провизия, разсипват се по шосето и закрачват пътниците.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 99. <i>Аз попитах няма ли някой опитен водач от село, да ме поразведе из планината.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 20. // Лице, което върви най-отпред, начело на колона и насочва движението й. <i>Първият керванджия проточи глас, извика. Богдан окачи синджирите на жеглите, отскочи встрани, погали биволите и избърза, отиде при водача.</i> К. Петканов, СВ, 11. <i>По даден от треньора сигнал водачите на колоните спринтират един срещу друг и когато се срещнат, рязко минават всеки към дясната си страна.</i> Б. Такев и др., Б, 9. | ||
| + | 2. Животно, което върви начело на стадо, глутница, или птица, която лети най-отпред на ято и др. <i>Една глутница от десетина вълци с водача си начело вече дни и нощи претърсваше гората надлъж и нашир.</i> Д. Калфов, С, 30. <i>Обикновено сърните пасат по няколко заедно, като една от тях се грижи да не се появи отнякъде опасност. Обикновено това върши водачът на стадото.</i> П. Петков, СП, 46. <i>Плаването на шилетата става в езерата. Манчо привел стадото си към едно от тях .. Откачил звънците от водачите, насочил ги към езерото</i> | ||
Текуща версия към 16:22, 20 октомври 2014
наоколо сол и вода стават. Ил. Блъсков, ПБ II, 65.
Тиха вода. Разг. Човек, който се представя като кротък, смирен, а всъщност се прикрива и може да напакости; прикрит, потаен човек. Смятам да се пазя от този тип [Митрев]. Такива тихи води като него понякога крият камък в пазвата си. П. Незнакомов, БЧ, 69. — Ами с болярите как да я караме? — За тях мислех, като ви говорех така. С болярите ще бъдете сега тиха вода. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 349.
Тръгвам / тръгна по водата (водите) на някого. Диал. Неодобр. Послушвам някого, направям безропотно това, което той иска, изпълнявам желанията и заповедите на някого. На този му скимнало свод, на онзи кивгир и искат по водата им да тръгнеш. Инак — хвърлят чуковете! П. Тодоров, Събр. пр II, 42.
Чета (смятам и др.) <като> по вода. Разг. Чета (смятам) много добре, леко, без усилие, бързо. Смяташе като по вода на сметачна машина и предугаждаше и най-съкровените мисли и желания на началството. Г. Райчев, ЗК, 14. И сред този весел и радостен въртоп се мярках и аз някъде там, декламирах .. Писарят стоеше до нея; слушаше строго. — Декламира като по вода! — казал й той. — Силна памет! К. Калчев, ПИЖ, 32. Чете като по вода. П.Р. Славейков, БП II, 206.
Чувствам се (съм) като риба във вода. Разг. Чувствам се (съм) много добре, отлично, на мястото си. — Знам, не ти се ходи много в Кратова, тук се чувствуваш като риба във вода. Д. Спространов, С, 50. В тия разговори най-голямо и най-живо участие взема Никола, той се чувствува като риба във вода. И. Йовков, Разк. I, 14.
Чукам (бия) вода в (с) хаван (хаванче). Разг. Върша нещо напълно безполезно, напълно излишно. „Да търсиме оправия с патриката, значи да чукаме вода с хаван!“ Хр. Бръзицов, НЦ, 10З. Сунгурларци са на хвърлей място от тях, а пък добивът им от грозде е по-малък. Уж и земята им е по-тлъста, уж и те отглеждат червения мискет, а вървят назад, казват, че още чукали водата в хаванче… Ст. Станчев, НР, 190.
ВОДА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Разг. 1. Човек, който носи или превозва вода за работници, войници и др.; водоносец, водоносач. Всеки взвод разполагаше с такива [цинкови] стомни и водарите два пъти на ден отиваха и се връщаха от топлите, многоводни извори. Д. Калфов, ПЮН, 20. Пресъхнеха ли лете бунарите, .., чак от баирите, лъките и падините идеха водари, като зарязваха работата си и губеха по половин ден само а утолят жаждата на жътварите или косачите. Ст. Даскалов, ВМ, 82. Полковникът го пита какво има долу, по фронта, и той с готовност съобщи всичко, разказа дори весела случка с водаря на някоя рота. Г. Райчев, Избр. съч. II, 51.
2. Човек, който разнася и продава по улиците вода за пиене (в някои безводни страни и у нас в миналото); водоносец, бунарджия. Покрай тротоара минаваше водар и жаловито подвикваше. Ст. Дичев, ЗС II, 123. Тогаз ни дойдоха наум цариградските водари, които със своето кара-кулак сую, буз ги-би, .. проглушават ти ушите. Ч, 1875, бр. 9, 421.
3. Рядко. Разг. Работник по поддържането в системата на водоснабдяването. Днес през деветкилометровия канал водата трябваше да потече от Бели извор. Водарите бяха отишли да я отприщят и след час тя щеше да се спусне в язовира. М. Грубешлиева, ГР, 139.
ВОДА`РКА ж. Рядко. Жена водар (в 1 знач.). Момците, които караха пръст и засипваха преизподнята, посрещнаха водарката с дружно ура. А. Каралийчев, НЗ, 22.
ВОДА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който служи за пренасяне, превозване на вода; водоносен. В лодката имаше трима лодкари. Единият седеше на кормилото .. вторият размахваше чевръсто веслата, а третият се беше излегнал на дъното, опрял гръб върху водарското буре. А. Каралийчев, НЧ, 61.
ВОДА`Ч м. 1. Лице, което води, съпровожда някого, като му показва пътя към някакъв обект или място. А кой ще ни води? Водачът кой е? Й. Йовков, Разк. I, 218. — Аз ще водя… макар раната да го болеше, помощник-командирът се усмихна. — Хайде, водачо, води да видим. П. Вежинов, ЗЧР, 221-222. Дава се сигнал за тръгване, водачите напред и след тях, снабдени с лека провизия, разсипват се по шосето и закрачват пътниците. Ал. Константинов, Съч. I, 99. Аз попитах няма ли някой опитен водач от село, да ме поразведе из планината. Ив. Вазов, Съч. XVII, 20. // Лице, което върви най-отпред, начело на колона и насочва движението й. Първият керванджия проточи глас, извика. Богдан окачи синджирите на жеглите, отскочи встрани, погали биволите и избърза, отиде при водача. К. Петканов, СВ, 11. По даден от треньора сигнал водачите на колоните спринтират един срещу друг и когато се срещнат, рязко минават всеки към дясната си страна. Б. Такев и др., Б, 9.
2. Животно, което върви начело на стадо, глутница, или птица, която лети най-отпред на ято и др. Една глутница от десетина вълци с водача си начело вече дни и нощи претърсваше гората надлъж и нашир. Д. Калфов, С, 30. Обикновено сърните пасат по няколко заедно, като една от тях се грижи да не се появи отнякъде опасност. Обикновено това върши водачът на стадото. П. Петков, СП, 46. Плаването на шилетата става в езерата. Манчо привел стадото си към едно от тях .. Откачил звънците от водачите, насочил ги към езерото
