лаете като кучета… На свиня кладенчева вода, а вам хаджи Енчо епитроп! Ив. Вазов, Съч. VIII, 138.
Не иска ни хляб, ни вода. Разг. За нещо, което може да се пази дълго време, без да се полагат грижи за него.
Нося (в) с решето вода. Разг. Върша празна, безрезултатна работа.
Облива ме / облее ме вряла вода. Разг. Става ми горещо от силен страх, ужас. Плюх си на ръцете и с все сила замахнах. Кривакът мина през сред него и стана на две, а то отскочи настрана, отърси се и ме загледа с такива страшни очи, че краката ми се пресякоха. Обля ме вряла вода. Разбрах тогава какво „куче“ е! Ил. Волен, МДС, 50.
Обливам / облея (поливам / полея) със студена (ледена, вряла) вода някого; попарвам / попаря като с вряла вода някого. Обикн. св. Разг. Казвам или направям на някого нещо, което му подейства крайно неприятно. — Остави сега детето в люлката и върви да повикаш Ивана от другата стая! — обади се Момчил с далечен глас, глухо. Тоя глух глас обля с ледена вода невестата му. А. Каралийчев, ЛС, 15. — За мене това е голяма радост. Сън не ме хваща тази нощ, а ти си захванала да ме поливаш със студена вода. К. Петканов, БД, 16.
Пия вода от извора. Книж. Черпя знания, ползвам се направо от източника. — Обикалям историческите места .. — Пиете вода от самия извор, ако ми позволите тъй да се изразя — обади се Робинзон усмихнат. М. Марчевски, ТС, 58.
Пих (изпих, ще пия, ще изпия) <една> студена вода. Разг. За нещо. Примирих се (ще се примиря) с нещо, от което неочаквано съм бил ощетен или в което съм се излъгал въпреки очакванията си. Няма ни евреин, ни стока, ни дяволи. Разбрах, че ме е излъгал .. Пих една студена вода и се заклатих като отровено куче из чаршия. Чудомир, Избр. пр, 163-164. — Какво ти остава тогава? — Да изпиеш една студена вода, загдето съм те изоставил точно когато си мислела, че картата е печеливша. Съвр., 1975, кн. 2, 198.
Плувам в нечии води. Книж. Намирам се под нечие влияние, привърженик, съмишленик съм на някого. — Фон Гайер и Прайбиш са отдавна тук… Живеят в една вила в Бояна и разучават сведенията на нашето стопанство, .. Лихтенфелд вече плува в наши води, но Фон Гайер и Прайбиш упорствуват. Д. Димов, Т, 143.
Плувам в свои води. Книж. Чувствам се добре в средата си. В същност това са сега само бели стаи, в които няма нищо, но личи, че в тях д-р Кътов „плува в свои води“. ВН, 1960, бр. 2901, 2.
Подливам / подлея вода някому. Разг. Попречвам на някого да успее в нещо, напакостявам на някого, без той да знае. Напразно Ванко го убеждаваше, че няма нищо с нея [Христина]. Разярен, Пешо се закани, че ще му подлее вода и ще го изгони. М. Грубешлиева, ПИУ, 65. Освен това жителите в Ески-Захра си отвориха тогава, по примера на протестантите, едно девическо училище, което подля вода на протестантското девическо училище и протестантите бяха принудени да оставят Ески-Захра. Р. Каролев, УБЧИ, 142.
По-тих от водата, по-нисък от тревата. Разг. За човек — съвсем кротък, тих, незабележим. „На мравката път не минаваше!“ — каза ми. Тиха, скромна, по-ниска от тревата, по-тиха от водата! Кл. Цачев, СШ, 157. — Но ние сме победени! — .. — Сега ние трябва да бъдем по-тихи от водата и по-ниски от тревата. Г. Караславов, ОХ III, 44.
Приличаме си като две капки вода. Разг. Извънредно много, напълно си приличаме. Войводата се прощаваше с двама едри планинци, близнаци, види се, защото си приличаха като две капки вода. Ст. Загорчинов, ДП, 349. Заде тоя стол седяха три стареца, които имаха бели бради и които си приличаха като две капки вода. Хр. Ботев, Съч. 1929, 83.
Разбира (проумява, отбира) ли <ти> свиня от кладенчева вода. Разг. Пренебр. Употребява се за прост, ограничен човек, който не може да разбере и оцени нещо по-хубаво, по-добро. Като че с изхлъзванието на българската територия се изхлъзваше и нашият патриотически ентусиазъм .. Даже бай Ганьо ми пошепна на ухото: „Разбири ли ти свиня от кладенчева вода!“ Ал. Константинов, БГ, 23.
Разбирам (отбирам) колкото (като) свиня (магаре) от кладенчева вода. Разг. Пренебр. Никак не разбирам (отбирам). Види са, че има някои габровци, които дотолкова разпознават хората, „колкото отбира свиня от кладенчева вода“. НБ, 1876, бр. 5, 20.
<Света` (чиста)> вода ненапита. Разг. Ирон. Човек, който се представя за невинен и че не знае за нищо нередно, или човек, когото смятат за безгрешен, невинен. Разсипахте гората, а щом ви спипаме, все сте света вода ненапита. М. Кюркчиев, ВВ, 63. — Какво да кажа като нищо не знам? — погледна го Матьо открито и твърдо. — Чиста вода ненапита, а? — подигра го Злати Василев. Д. Ангелов, ЖС, 62. — Защо покровителствуваш болшевиките? .. — За пръв път чувам. — Дрън-дрън! .. Целият град знае, .., само областният управител — вода ненапита. Сл. Чернишев, ЛО, 89.
Светих (ще светя) вода<та> някому. Разг. Убих, премахнах (ще убия, ще премахна) някого, обикн. умишлено за наказание или за отмъщение. Ний разпрахме корема на поп Къна за по-малко работи… Хай, светете му водата! Ив. Вазов, Съч. XXV, 222.
Ставам / стана сол и вода. Разг. 1. Много се ядосвам, измъчвам се от яд. 2. Много се притеснявам, измъчвам се от притеснение. И Кунчева Ганка беше хубава, снахо, — .., а сега, гледам я — желта — смин, а той, сиромаха Кунчо — сол и вода!… Ц. Церковски, ТЗ, 9. Но пригодява ли са на такъв? Този хляб чер, недопечен, хайде сомуня зад вратата; .. а жена, момичетата,
