Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/333“
м (Автоматични корекции) |
Mister sou (беседа | приноси) м (izabela 5b) |
||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
та „Скънтея“] <i>напомня университета в Москва, но колективът от архитекти е вмъкнал в този ансамбъл и нещо от румънския стил.</i> Г. Белев, КР, 43. <i>— Ние правим сериозни производствени събрания, а тя вмъква в дневния ред разни: екскурзии</i>, <i>концерти.</i> Д. Кисьов, Щ, 386. // Добавям, прибавям набързо, подхвърлям някаква дума, мисъл в разговор; вмятам. <i>— Симпатичен та-лантец е този Верилов,</i> —.. <i>— само че стихът му е измъчен и пресилен,.. — И чувствата са търсени у него,.. — вмъкна друг предпазливо.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 180. <i>— Половината избягаха! — грубо вмъкна Гогов, но като срещна неодобрителните погледи на своя началник и Златев, равнодушно наведе глава.</i> X. Русев, ПС, 40. <i>Наша алпинистка тя [Маша] е смела,/ на Памир катерихме се с нея</i> — / <i>вмъква пак поетът. — как умело глетчера премина! — И се смее.</i> Е. Багряна, С, 1952, кн. 2, 5. вмъквам се, вмъкна се <i>страд. Повечето от учителите отначало са били калугери. Но постепенно в тия училища почва да се вмъква учебен материал от светски характер.</i> Б. Пенев, НБВ, 19. <i>Когато подчиненото изречение се вмъква между частите на главното, откъснатата част пред подчиненото също завършва с подходяща интонация.</i> Л. Ан-дрейчин и др., БГ, 276. | та „Скънтея“] <i>напомня университета в Москва, но колективът от архитекти е вмъкнал в този ансамбъл и нещо от румънския стил.</i> Г. Белев, КР, 43. <i>— Ние правим сериозни производствени събрания, а тя вмъква в дневния ред разни: екскурзии</i>, <i>концерти.</i> Д. Кисьов, Щ, 386. // Добавям, прибавям набързо, подхвърлям някаква дума, мисъл в разговор; вмятам. <i>— Симпатичен та-лантец е този Верилов,</i> —.. <i>— само че стихът му е измъчен и пресилен,.. — И чувствата са търсени у него,.. — вмъкна друг предпазливо.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 180. <i>— Половината избягаха! — грубо вмъкна Гогов, но като срещна неодобрителните погледи на своя началник и Златев, равнодушно наведе глава.</i> X. Русев, ПС, 40. <i>Наша алпинистка тя [Маша] е смела,/ на Памир катерихме се с нея</i> — / <i>вмъква пак поетът. — как умело глетчера премина! — И се смее.</i> Е. Багряна, С, 1952, кн. 2, 5. вмъквам се, вмъкна се <i>страд. Повечето от учителите отначало са били калугери. Но постепенно в тия училища почва да се вмъква учебен материал от светски характер.</i> Б. Пенев, НБВ, 19. <i>Когато подчиненото изречение се вмъква между частите на главното, откъснатата част пред подчиненото също завършва с подходяща интонация.</i> Л. Ан-дрейчин и др., БГ, 276. | ||
---- | ---- | ||
− | <b> | + | <b>ВМЪ`КВАМ СЕ</b> <i>несв.’,</i> вмъкна се <i>св., непрех.</i> Обикн. с предл. в. 1. Влизам, пъхам се, обикн. с усилие в нещо тясно или между други неща; въвирам се, мушкам се. <i>Противоп.</i> измъквам се. <i>До обед леговището беше съвсем готово,.. Тогава вълчицата се вмъкна вътре.</i> Г. Райчев, В, 5. <i>Жената пъргаво се вмъкна в кабинката и седна от дясната ми страна.</i> К. Калчев, ДНГ, <b>66</b>. <i>Той се вмъкна между ниските лещаци, които задръстиха дола, и се въвря в гъсталака.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 158-159. <i>В това време се зададе кметът на града Минчо Керезов. Като размахваше отдалеч бастуна си и викаше да му сторят път, кметът се вмъкна в тълпата.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 129. |
<b>2</b>. Влизам някъде бързо и незабелязано; прокрадвам се. <i>Противоп.</i> измъквам се. | <b>2</b>. Влизам някъде бързо и незабелязано; прокрадвам се. <i>Противоп.</i> измъквам се. | ||
Ред 19: | Ред 19: | ||
О Вмъквам се / вмъкна се в сърцето <i>на някого. Разг.</i> Бивам харесан и обикнат от някого. <i>През лятото — когато Димка неспокойно чакаше вест от тоя, който тъй не-навреме се беше вмъкнал в сърцето й, — през туй лято лицето й се проясни, заруме-ня, доби млечна белезнина, очите й станаха светли, тя цяла възмомя.</i> А. Страшимиров, К, 14-15. Вмъквам се / вмъкна се под кожата <i>на някого. Разг.</i> Умишлено повлиявам на някого да постъпва, да действа по моята воля и в мой интерес. <i>Стана ясно, че бай Лазо е разкрил моето присъствие пред непознатия, и понеже предположих, че някой после му се е вмъкнал под кожата, извадих пистолета и поставих показалеца в скобата.</i> Сл. Трънски, Н, 126. | О Вмъквам се / вмъкна се в сърцето <i>на някого. Разг.</i> Бивам харесан и обикнат от някого. <i>През лятото — когато Димка неспокойно чакаше вест от тоя, който тъй не-навреме се беше вмъкнал в сърцето й, — през туй лято лицето й се проясни, заруме-ня, доби млечна белезнина, очите й станаха светли, тя цяла възмомя.</i> А. Страшимиров, К, 14-15. Вмъквам се / вмъкна се под кожата <i>на някого. Разг.</i> Умишлено повлиявам на някого да постъпва, да действа по моята воля и в мой интерес. <i>Стана ясно, че бай Лазо е разкрил моето присъствие пред непознатия, и понеже предположих, че някой после му се е вмъкнал под кожата, извадих пистолета и поставих показалеца в скобата.</i> Сл. Трънски, Н, 126. | ||
---- | ---- | ||
− | <b> | + | <b>ВМЪ`КВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> вмъквам <i>и от</i> вмъквам се. <i>В зависимост от броя на плисетата, наддаването на необходимия плат може да стане</i> .. <i>чрез вмъкване на отделно парче плат.</i> Н. Афла-тарлиева и др., ТДО, 105. <i>Ако в оригинала има хумор .. тоя хумор да се предава в превода с необходимата свежест и заразителност. Да няма излишни вмъквания, нито неправилно преведени места.</i> Н. Лилиев, Съч. 1П, 95. |
− |
Версия от 12:56, 29 септември 2014
та „Скънтея“] напомня университета в Москва, но колективът от архитекти е вмъкнал в този ансамбъл и нещо от румънския стил. Г. Белев, КР, 43. — Ние правим сериозни производствени събрания, а тя вмъква в дневния ред разни: екскурзии, концерти. Д. Кисьов, Щ, 386. // Добавям, прибавям набързо, подхвърлям някаква дума, мисъл в разговор; вмятам. — Симпатичен та-лантец е този Верилов, —.. — само че стихът му е измъчен и пресилен,.. — И чувствата са търсени у него,.. — вмъкна друг предпазливо. Ив. Вазов, Съч. IX, 180. — Половината избягаха! — грубо вмъкна Гогов, но като срещна неодобрителните погледи на своя началник и Златев, равнодушно наведе глава. X. Русев, ПС, 40. Наша алпинистка тя [Маша] е смела,/ на Памир катерихме се с нея — / вмъква пак поетът. — как умело глетчера премина! — И се смее. Е. Багряна, С, 1952, кн. 2, 5. вмъквам се, вмъкна се страд. Повечето от учителите отначало са били калугери. Но постепенно в тия училища почва да се вмъква учебен материал от светски характер. Б. Пенев, НБВ, 19. Когато подчиненото изречение се вмъква между частите на главното, откъснатата част пред подчиненото също завършва с подходяща интонация. Л. Ан-дрейчин и др., БГ, 276.
ВМЪ`КВАМ СЕ несв.’, вмъкна се св., непрех. Обикн. с предл. в. 1. Влизам, пъхам се, обикн. с усилие в нещо тясно или между други неща; въвирам се, мушкам се. Противоп. измъквам се. До обед леговището беше съвсем готово,.. Тогава вълчицата се вмъкна вътре. Г. Райчев, В, 5. Жената пъргаво се вмъкна в кабинката и седна от дясната ми страна. К. Калчев, ДНГ, 66. Той се вмъкна между ниските лещаци, които задръстиха дола, и се въвря в гъсталака. Ив. Вазов, Съч. XXII, 158-159. В това време се зададе кметът на града Минчо Керезов. Като размахваше отдалеч бастуна си и викаше да му сторят път, кметът се вмъкна в тълпата. Ем. Станев, ИК I и II, 129.
2. Влизам някъде бързо и незабелязано; прокрадвам се. Противоп. измъквам се.
— Върви, аз ще подмамя стария да излезе, а ти ще влезеш.. Аз знам как ще го подмамя, той ще излезе, а ти ще се вмъкнеш. Върви, върви! Й. Йовков, Б, 129. Край нея [Ирина], по паважа на булеварда, профучаха галопиращите коне. Тя се вмъкна бързо в сладкарницата до ъгъла. Д. Димов, Т, 180. При поя-влението на Трънчева жената се изчерви цяла,.., и се вмъкна засрамена в другата стаичка. Ив. Вазов, Съч. IX, 90. Вратата леко проскърца и в заседателната се вмъкна с обичайните си котешки стъпки секретарят на селсъвета. А. Гуляшки, СВ, 20.
3. Прен. За чувство, настроение, мисъл и под. — възниквам, появявам се някъде или у някого незабелязано, неусетно. И някакво разочарование, примесено с една недоловима тъга, се вмъкна в душата на учителя. Т. Влайков, Съч. Ш, 20. Току поглеждаше към прозореца,.., и някаква тревога се вмъкна в сърцето му. С. Кралевски, ВО, 89. Тревожни слухове се вмъкваха в града заедно с пришълците. Ст. Загорчинов, ЛСС, 120.
4. Влизам в някаква група, колектив, в среда, общество, обикн. тайно. Неговият побратим, какъвто е хитър плъх, не за добро се вмъкна в съвета. Т. Влайков, Съч. III, 299-300. При образуването му [на стопанството] в него успяха да се вмъкнат и хора, недостойни да бъдат членове. ОП, 373.
— Досада, гняв, неприятно чувство,.., че се вмъкваше в обществото ви, с една дума, чужди човек .. На прост език всичките тия чувства, сбрани, се казват ревност. Не е ли тъй? Ив. Вазов, Съч. XXVI, 28.
5. Намесвам се, набърквам се в нещо. — Но мене повече ме безпокоят другите. Лошо се вмъкнаха в моя живот и много неща се объркаха. Б. Балабанов, Избр. п II, 66.
6. Прен. За елемент на реч, съдържание, стил и под. Появявам се, промъквам се обикн. като страничен или нов елемент. Тая нова литература, в която все повече се вмъква светско съдържание, измества предишната черковно-религиозна литература, недостъпна за простата маса и чужда за практическите задачи на живота. Б. Пенев, НБВ, 20. Много грешки съм пропуснал при първото коригиране — .. Затова Ви моля голямо внимание да се отдава на вторите коректури. Много ме е страх, че все таки пак ще се вмъкнат печатни грешки. Ив. Вазов, НП, 18. В речта му се вмъкват все повече чуждици.
О Вмъквам се / вмъкна се в сърцето на някого. Разг. Бивам харесан и обикнат от някого. През лятото — когато Димка неспокойно чакаше вест от тоя, който тъй не-навреме се беше вмъкнал в сърцето й, — през туй лято лицето й се проясни, заруме-ня, доби млечна белезнина, очите й станаха светли, тя цяла възмомя. А. Страшимиров, К, 14-15. Вмъквам се / вмъкна се под кожата на някого. Разг. Умишлено повлиявам на някого да постъпва, да действа по моята воля и в мой интерес. Стана ясно, че бай Лазо е разкрил моето присъствие пред непознатия, и понеже предположих, че някой после му се е вмъкнал под кожата, извадих пистолета и поставих показалеца в скобата. Сл. Трънски, Н, 126.
ВМЪ`КВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вмъквам и от вмъквам се. В зависимост от броя на плисетата, наддаването на необходимия плат може да стане .. чрез вмъкване на отделно парче плат. Н. Афла-тарлиева и др., ТДО, 105. Ако в оригинала има хумор .. тоя хумор да се предава в превода с необходимата свежест и заразителност. Да няма излишни вмъквания, нито неправилно преведени места. Н. Лилиев, Съч. 1П, 95.