ВМЪ`КНА. Вж. вмъквам и вмъкнувам.
ВМЪ`КНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); вмъ`кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вмъ`кнат, св., прех. Вмъквам, вмъкнувам се, вмъкна се страд.
ВМЪ`КНУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); вмъ`кна се св., непрех. Вмъквам се. Той знае колко е мощна сила от привичка .. Тя става по-силна от сама необходимост, вмъкнува ся в самое същество нашему битию. С. Радулов, ГМП (превод), 51.
ВМЪ`КНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вмъкнувам и от вмъкнувам се; вмъкване.
ВМЪРЗЕЛЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вмързеля се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, сн., непрех. Диал. Ставам мързелив.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВМЪРЗЕЛЯ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вмързелявам се.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВМЪРЗЕЛЯ` СЕ. Вж. вмързелявам се.
ВМЪРЛУ`ШАМ СЕ, -аш се, несв.; вмърлу`ша се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Остар. Спотайвам се. Ако ли пък видим някого, че е съвсем объркал конците, зави са и замаял и не знае каква да я върти .. то ние, ако и да можем да му помогнем .. не щем .., вмърлушаме са и стоим да гледаме сехир. Ил. Блъсков, ПБ II, 4-5. Колкото за нас, ний смело можем да си обадим правичкото, .., че нашите малцина патриоти са вмърлушат, когато са поканят за някое народно благодеяние. Ч, 1875., бр. 2, 54. Кредиторите, като видяха дюгените затворени, захванаха да дребнят около къщата му…, Пенчо не излиза навън; вмърлуши са в къщи, потая са там, като бълха в гащи. Ил. Блъсков, ПБ 1, 118.
ВМЪРЛУ`ШАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вмърлушам се.
ВМЪРЛУ`ША СЕ. Вж. вмърлушвам се и вмърлушам се.
ВМЪРТВЯ`. Вж. вмъртвявам.
ВМЪРТВЯ`ВАМ, -аш, несв.; вмъртвя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Рядко. Правя някой или нещо да замре, да застине, да изглежда като мъртъв.
ВМЪРТВЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вмъртвя` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Рядко. Замирам, застивам, изглеждам като мъртъв. Младен вмъртви се застоян / там на самотний пост, където го завари / мъглата вихрено пронесена. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 305.
ВМЪРТВЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от вмъртвявам и от вмъртвявам се. Това е проповед не само за ограничение свободите на освободения народ, а горещо желание за вмъртвяване живота на народа. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 104.
ВМЯ`ТАМ, -аш, несв.; вме`тна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вме`тнат, св., прех. Добавям, прибавям набързо, подхвърлям някаква дума, мисъл в разговор; вметвам, вмъквам. Дропа вмяташе ловко своите умни забележки. Г. Караславов, Избр. съч. III, 299. Той [княз Бенеамин] мълчаливо клатеше глава и гледаше под вежди царицата и брата си. И понякога ловко вмяташе в беседата си, че злато и велелепие прибулват духовна тлен. Н. Райнов, КЦ, 38. Разговорът продължи още, при което на няколко пъти ковач Георги вмяташе, че това, гдето го измислили за опазване на тракторите, било умна работа. Б. Обретенов, С, 164. — Щом считате, че позоря секцията, моля да ме изключите завинаги — и на това съм съгласен. — То изключването си е отделно — вметна Славейко. П. Льочев, ПБП, 18. А Камен продължаваше: — Ръцете са ти златни, приятелю! .. Просто ти завиждам! — И изведнъж вметна: — Много те моля, утре прескочи пак до дома. И. Гешев, ВТ, 144. вмятам се, вметна се страд.
ВМЯ`ТАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вмятам и от вмятам се; вметване.
ВНА`ДЯ. Вж. внаждам.
ВНА`ЖДАМ, -аш, несв.; вна`дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Вмъквам парче плат или друга материя в нещо, изработено от този плат, материя, за да го направя по-широко или по-дълго; снаждам. Като се вглеждахме в привичките на акулите, направихме първия опит да ги ловим. Привързахме голяма желязна въдица към стоманено въже, внадихме капроново въженце, поставихме на въдицата късче риба и я хвърлихме зад борда. Д. Богданов, ТА, 51.
2. Прен. Вмятам, вметвам, вмъквам. Аз се мъча да слушам внимателно, от учтивост внаждам тук-там по някоя дума. А. Коен, СбСт, 259. — Никакъв бунт — внади Велемир, — Хубен не си е бил на мястото! Й. Вълчев, СКН, 68. внаждам се, внадя се страд. Византийските щурмови стълби бяха гъвкави и леки, внаждаха се за нищожно кратко време една в друга посредством железни скоби. А. Гуляшки, ЗВ, 116.
ВНА`ЖДАМ СЕ несв.; вна`дя се св., непрех. Диал. Вмъквам се. Само Цако Златин щъка самотен, със зли, присмехулни оченца, само той не може да се внади никъде. Й. Вълчев, РЗ, 124.
ВНА`ЖДАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от внаждам и от внаждам се; вмъкване.
ВНА`СЯМ, -яш, несв.; внеса`, -е`ш, мин. св. вне`сох, прич. мин. св. деят. вне`съл, -ела, -сло, мн. -ели, св., прех. 1. Нося нещо отвън
