„Скънтея“] напомня университета в Москва, но колективът от архитекти е вмъкнал в този ансамбъл и нещо от румънския стил. Г. Белев, КР, 43. — Ние правим сериозни производствени събрания, а тя вмъква в дневния ред разни: екскурзии, концерти. Д. Кисьов, Щ, 386. // Добавям, прибавям набързо, подхвърлям някаква дума, мисъл в разговор; вмятам. — Симпатичен талантец е този Верилов, — .. — само че стихът му е измъчен и пресилен, .. — И чувствата са търсени у него, .. — вмъкна друг предпазливо. Ив. Вазов, Съч. IX, 180. — Половината избягаха! — грубо вмъкна Гогов, но като срещна неодобрителните погледи на своя началник и Златев, равнодушно наведе глава. X. Русев, ПС, 40. Наша алпинистка тя [Маша] е смела,/ на Памир катерихме се с нея — / вмъква пак поетът. — как умело глетчера премина! — И се смее. Е. Багряна, С, 1952, кн. 2, 5. вмъквам се, вмъкна се страд. Повечето от учителите отначало са били калугери. Но постепенно в тия училища почва да се вмъква учебен материал от светски характер. Б. Пенев, НБВ, 19. Когато подчиненото изречение се вмъква между частите на главното, откъснатата част пред подчиненото също завършва с подходяща интонация. Л. Андрейчин и др., БГ, 276.
ВМЪ`КВАМ СЕ несв.; вмъ`кна се св., непрех. Обикн. с предл. в. 1. Влизам, пъхам се, обикн. с усилие в нещо тясно или между други неща; въвирам се, мушкам се. Противоп. измъквам се. До обед леговището беше съвсем готово, .. Тогава вълчицата се вмъкна вътре. Г. Райчев, В, 5. Жената пъргаво се вмъкна в кабинката и седна от дясната ми страна. К. Калчев, ДНГ, 66. Той се вмъкна между ниските лещаци, които задръстиха дола, и се въвря в гъсталака. Ив. Вазов, Съч. XXII, 158-159. В това време се зададе кметът на града Минчо Керезов. Като размахваше отдалеч бастуна си и викаше да му сторят път, кметът се вмъкна в тълпата. Ем. Станев, ИК I и II, 129.
2. Влизам някъде бързо и незабелязано; прокрадвам се. Противоп. измъквам се. — Върви, аз ще подмамя стария да излезе, а ти ще влезеш .. Аз знам как ще го подмамя, той ще излезе, а ти ще се вмъкнеш. Върви, върви! Й. Йовков, Б, 129. Край нея [Ирина], по паважа на булеварда, профучаха галопиращите коне. Тя се вмъкна бързо в сладкарницата до ъгъла. Д. Димов, Т, 180. При появлението на Трънчева жената се изчерви цяла, .., и се вмъкна засрамена в другата стаичка. Ив. Вазов, Съч. IX, 90. Вратата леко проскърца и в заседателната се вмъкна с обичайните си котешки стъпки секретарят на селсъвета. А. Гуляшки, СВ, 20.
3. Прен. За чувство, настроение, мисъл и под. — възниквам, появявам се някъде или у някого незабелязано, неусетно. И някакво разочарование, примесено с една недоловима тъга, се вмъкна в душата на учителя. Т. Влайков, Съч. III, 20. Току поглеждаше към прозореца, .., и някаква тревога се вмъкна в сърцето му. С. Кралевски, ВО, 89. Тревожни слухове се вмъкваха в града заедно с пришълците. Ст. Загорчинов, ЛСС, 120.
4. Влизам в някаква група, колектив, в среда, общество, обикн. тайно. Неговият побратим, какъвто е хитър плъх, не за добро се вмъкна в съвета. Т. Влайков, Съч. III, 299-300. При образуването му [на стопанството] в него успяха да се вмъкнат и хора, недостойни да бъдат членове. ОП, 373. — Досада, гняв, неприятно чувство, .., че се вмъкваше в обществото ви, с една дума, чужди човек .. На прост език всичките тия чувства, сбрани, се казват ревност. Не е ли тъй? Ив. Вазов, Съч. XXVI, 28.
5. Намесвам се, набърквам се в нещо. — Но мене повече ме безпокоят другите. Лошо се вмъкнаха в моя живот и много неща се объркаха. Б. Балабанов, Избр. п II, 66.
6. Прен. За елемент на реч, съдържание, стил и под. Появявам се, промъквам се обикн. като страничен или нов елемент. Тая нова литература, в която все повече се вмъква светско съдържание, измества предишната черковно-религиозна литература, недостъпна за простата маса и чужда за практическите задачи на живота. Б. Пенев, НБВ, 20. Много грешки съм пропуснал при първото коригиране — .. Затова Ви моля голямо внимание да се отдава на вторите коректури. Много ме е страх, че все таки пак ще се вмъкнат печатни грешки. Ив. Вазов, НП, 18. В речта му се вмъкват все повече чуждици.
◇ Вмъквам се / вмъкна се в сърцето на някого. Разг. Бивам харесан и обикнат от някого. През лятото — когато Димка неспокойно чакаше вест от тоя, който тъй ненавреме се беше вмъкнал в сърцето й, — през туй лято лицето й се проясни, заруменя, доби млечна белезнина, очите й станаха светли, тя цяла възмомя. А. Страшимиров, К, 14-15.
Вмъквам се / вмъкна се под кожата на някого. Разг. Умишлено повлиявам на някого да постъпва, да действа по моята воля и в мой интерес. Стана ясно, че бай Лазо е разкрил моето присъствие пред непознатия, и понеже предположих, че някой после му се е вмъкнал под кожата, извадих пистолета и поставих показалеца в скобата. Сл. Трънски, Н, 126.
ВМЪ`КВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вмъквам и от вмъквам се. В зависимост от броя на плисетата, наддаването на необходимия плат може да стане .. чрез вмъкване на отделно парче плат. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 105. Ако в оригинала има хумор .. тоя хумор да се предава в превода с необходимата свежест и заразителност. Да няма излишни вмъквания, нито неправилно преведени места. Н. Лилиев, Съч. III, 95.
