Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/267“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана: Пренос от файл.) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВКИ`СВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> вкисвам <i>и от</i> вкисвам се. <i>Основната промяна в млякото при стоене е вкисването.</i> П. Даскалов и др., ТК, 171. <i>Развалянето на месото, вкисването на млякото, втасването на зелето, .. — всичко това се предизвиква от различни бактерии.</i> Бтн V и VI кл (превод), 161. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВКИСЕЛЕ`Я</b>. Вж. <em>вкиселявам</em><sup>2</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВКИСЕЛЯ`</b>. Вж. <em>вкиселявам</em><sup>1</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВКИСЕЛЯ</b>. | + | <b>ВКИСЕЛЯ`ВАМ</b><sup>1</sup>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вкиселя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св.</i>, <i>прех. Диал.</i> Правя нещо да стане кисело, да прокисне; вкисвам. <b>вкиселявам се</b>, <b>вкиселя се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВКИСЕЛЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вкиселя` се</b> <i>св непрех. Диал.</i> Ставам кисел; вкисвам се, прокисвам, вкиселявам<sup>2</sup>. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВКИСЕЛЯ`ВАМ</b><sup>2</sup>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вкиселе`я</b>, -е`еш, <i>мин. св.</i> -ях, <i>прич. мин. св. деят.</i> вкиселя`л, -а, -о, <i>мн.</i> вкиселе`ли, <i>св.</i>, <i>непрех. Диал.</i> Вкиселявам се, вкисвам се, прокисвам. |
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВКИСЕЛЯ`ВАНЕ</b><sup>1</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вкиселявам<sup>1</sup> <i>и от</i> вкиселявам се. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВКИСЕЛЯ`ВАНЕ</b><sup>2</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вкиселявам<sup>2</sup>; вкисване, прокисване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВКИ`СНА</b>. Вж. вкисвам и вкиснувам. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВКИ`СНАЛ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. 1. <i>Прич. мин. св. деят. от</i> вкисна като <i>прил.</i> За храна, питие и под. — който е развален, с кисел вкус вследствие ферментация; вкиснат. <i>Докато чаках Васил, изпих комай два литра вкиснала боза, едва-едва подсладена със захарин.</i> А. Гуляшки, ЗР, 84. |
| − | 2. Като <i>същ.</i> вкиснало <i>ср.</i> Нещо развалено, с лош, кисел вкус и дъх; вкиснато. <i>Ний бяхме селяни, които / миришеха на лук и вкиснало.</i> Н. Вапцаров, Избр. ст 1951,44. | + | 2. Като <i>същ.</i> <b>вкиснало</b> <i>ср.</i> Нещо развалено, с лош, кисел вкус и дъх; вкиснато. <i>Ний бяхме селяни, които / миришеха на лук и вкиснало.</i> Н. Вапцаров, Избр. ст 1951, 44. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВКИ`СНАЛОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Отвл. същ. от</i> вкиснал. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВКИ`СНАТ</b>, -а ,-о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вкисна като <i>прил. Разг.</i> 1. За храна, питие и под. — който е развален, с кисел вкус вследствие ферментация; вкиснал. <i>Стоян се нахрани в механата с градски хляб и с фасул, останал от миналия пазарен ден, полян с оцет, та да не се познава, че е вкиснат.</i> Д. Талев, ЖС, 30. <i>Ядох вкиснати кебапчета в почти всички крайградски ресторант-градини.</i> П. Незнакомов, СНП, 164. <i>Кръчмите издаваха противен дъх на вкиснато вино и ракия.</i> Д. Димов, Т, 29. |
| − | 2. <i>Прен. Разг.</i> Който е в лошо настроение, сърдит, навъсен. <i>Станка бе недоволна от новата работа на Въкрил не само защото той се връщаше разнищен от умора | + | 2. <i>Прен. Разг.</i> Който е в лошо настроение, сърдит, навъсен. <i>Станка бе недоволна от новата работа на Въкрил не само защото той се връщаше разнищен от умора, но и защото все беше вкиснат, нервен, ядосан.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 7. // За лице, поглед и под. — който изразява лошо настроение. <i>Стоян Раков и тоя петък се връщаше от пазаря с вкиснато лице.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 11. |
| − | + | 3. Като <i>същ.</i> <b>вкиснато</b> <i>ср.</i> Нещо развалено, с лош, кисел вкус и дъх; вкиснало. <i>Види се, че бай Ганьо имаше действителна нужда от баня, отдалечко дъхтеше на вкиснато.</i> Ал. Константинов, БГ, 12. <i>Миризма на застояло и вкиснато удари носа му.</i> Д. Кисьов, Щ, 441. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВКИ`СНУВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (остар.); <b>вки`сна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> вки`снат, <i>св.</i>, <i>прех.</i> и <i>непрех.</i> Вкисвам. вкиснувам се, вкисна се <i>страд.</i> | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВКИ`СНУВАМ СЕ</b> <i>несв</i>. (остар.); <b>вки`сна се</b> <i>св.</i>, <i>непрех.</i> Вкисвам се. <i>Изобщо днес правят бира от жито или от ечемик, да е кълнил по-отпред и опечен малко, сетне й добавят цвета от трева хамей, да стане горчива и да са не вкиснува.</i> Ив. Богоров, СЛ, 6. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВКИ`СНУВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вкиснувам <i>и от</i> вкиснувам се; вкисване. <i>Окис и закис (употребени от Гюзелев) не са български, нито са разбират. Затова ний имаме възкиснуване, вкиснуване, прокиснуване, прокиша и прекиснуване.</i> Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 12. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВКЛЕ`ЙВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (рядко); <b>вкле`я</b>, -е`еш, <i>мин. св.</i> вкле`ях, <i>св., прех.</i> Вклеявам. вклейвам се, вклея се <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВКЛЕ`ЙВАМ СЕ</b> <i>несв.</i> (рядко); <b>вкле`я се</b> <i>св., непрех.</i> Вклеявам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВКЛЕ`ЙВАНЕ</b> <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> вклейвам <i>и от</i> вклейвам се; вклеяване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВКЛЕ`ЩВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вкле`щя`</b>, вкле`щи`ш, <i>мин. св.</i> вкле`щи`х, <i>св.</i>, <i>прех.</i> Стягам здраво нещо като с клещи; заклещвам, приклещвам. <i>Щом го наближи на две крачки, Вандо Мачока се хвърли на гърба му и вклещи с дългите си крака кръста му над сами хълбоците.</i> Т. Харманджиев, КВ, 611. <b>вклещвам се</b>, <b>вклещя се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВКЛЕ`ЩВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вкле`щя` се</b> <i>св.</i>, непрех.</i> Попадам в много тясно място, без да мога да се помръдна, преместя, като стегнат с клещи; заклещвам се, приклещвам се. <i>Една нощ в жестока буря някакъв рибарски траулер се вклещил между две скали.</i> Н. Антонов, ВОМ, 115. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВКЛЕ`ЩВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> вклещвам <i>и от</i> вклещвам се; заклещване, приклещване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВКЛЕ`ЩЯ`</b>. Вж. <em>вклещвам</em> и <em>вклещям</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВКЛЕ`ЩЯМ</b>, -яш, <i>несв.</i> (остар.); <b>вкле`щя`</b>, вкле`щи`ш, <i>мин. св.</i> вклещи`х, <i>св.</i>, <i>прех.</i> Вклещвам. <b>вклещям се</b>, <b>вклещя се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВКЛЕ`ЩЯМ СЕ</b> <i>несв.</i> (остар.); вкле`щя` се <i>св.</i>, <i>непрех.</i> Вклещвам се. |
| − | |||
| − | |||
| + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…{{попр|Отпечатано: „речинк“.}}, 1951. | ||
Текуща версия към 09:46, 11 август 2014
ВКИ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вкисвам и от вкисвам се. Основната промяна в млякото при стоене е вкисването. П. Даскалов и др., ТК, 171. Развалянето на месото, вкисването на млякото, втасването на зелето, .. — всичко това се предизвиква от различни бактерии. Бтн V и VI кл (превод), 161.
ВКИСЕЛЕ`Я. Вж. вкиселявам2.
ВКИСЕЛЯ`. Вж. вкиселявам1.
ВКИСЕЛЯ`ВАМ1, -аш, несв.; вкиселя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. Правя нещо да стане кисело, да прокисне; вкисвам. вкиселявам се, вкиселя се страд.
ВКИСЕЛЯ`ВАМ СЕ несв.; вкиселя` се св непрех. Диал. Ставам кисел; вкисвам се, прокисвам, вкиселявам2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВКИСЕЛЯ`ВАМ2, -аш, несв.; вкиселе`я, -е`еш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. вкиселя`л, -а, -о, мн. вкиселе`ли, св., непрех. Диал. Вкиселявам се, вкисвам се, прокисвам.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВКИСЕЛЯ`ВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от вкиселявам1 и от вкиселявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВКИСЕЛЯ`ВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от вкиселявам2; вкисване, прокисване.
ВКИ`СНА. Вж. вкисвам и вкиснувам.
ВКИ`СНАЛ, -а, -о, мн. -и. 1. Прич. мин. св. деят. от вкисна като прил. За храна, питие и под. — който е развален, с кисел вкус вследствие ферментация; вкиснат. Докато чаках Васил, изпих комай два литра вкиснала боза, едва-едва подсладена със захарин. А. Гуляшки, ЗР, 84.
2. Като същ. вкиснало ср. Нещо развалено, с лош, кисел вкус и дъх; вкиснато. Ний бяхме селяни, които / миришеха на лук и вкиснало. Н. Вапцаров, Избр. ст 1951, 44.
ВКИ`СНАЛОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от вкиснал.
ВКИ`СНАТ, -а ,-о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вкисна като прил. Разг. 1. За храна, питие и под. — който е развален, с кисел вкус вследствие ферментация; вкиснал. Стоян се нахрани в механата с градски хляб и с фасул, останал от миналия пазарен ден, полян с оцет, та да не се познава, че е вкиснат. Д. Талев, ЖС, 30. Ядох вкиснати кебапчета в почти всички крайградски ресторант-градини. П. Незнакомов, СНП, 164. Кръчмите издаваха противен дъх на вкиснато вино и ракия. Д. Димов, Т, 29.
2. Прен. Разг. Който е в лошо настроение, сърдит, навъсен. Станка бе недоволна от новата работа на Въкрил не само защото той се връщаше разнищен от умора, но и защото все беше вкиснат, нервен, ядосан. Г. Караславов, ОХ IV, 7. // За лице, поглед и под. — който изразява лошо настроение. Стоян Раков и тоя петък се връщаше от пазаря с вкиснато лице. Ив. Вазов, Съч. IX, 11.
3. Като същ. вкиснато ср. Нещо развалено, с лош, кисел вкус и дъх; вкиснало. Види се, че бай Ганьо имаше действителна нужда от баня, отдалечко дъхтеше на вкиснато. Ал. Константинов, БГ, 12. Миризма на застояло и вкиснато удари носа му. Д. Кисьов, Щ, 441.
ВКИ`СНУВАМ, -аш, несв. (остар.); вки`сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вки`снат, св., прех. и непрех. Вкисвам. вкиснувам се, вкисна се страд.
ВКИ`СНУВАМ СЕ несв. (остар.); вки`сна се св., непрех. Вкисвам се. Изобщо днес правят бира от жито или от ечемик, да е кълнил по-отпред и опечен малко, сетне й добавят цвета от трева хамей, да стане горчива и да са не вкиснува. Ив. Богоров, СЛ, 6.
ВКИ`СНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вкиснувам и от вкиснувам се; вкисване. Окис и закис (употребени от Гюзелев) не са български, нито са разбират. Затова ний имаме възкиснуване, вкиснуване, прокиснуване, прокиша и прекиснуване. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 12.
ВКЛЕ`ЙВАМ, -аш, несв. (рядко); вкле`я, -е`еш, мин. св. вкле`ях, св., прех. Вклеявам. вклейвам се, вклея се страд.
ВКЛЕ`ЙВАМ СЕ несв. (рядко); вкле`я се св., непрех. Вклеявам се.
ВКЛЕ`ЙВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вклейвам и от вклейвам се; вклеяване.
ВКЛЕ`ЩВАМ, -аш, несв.; вкле`щя`, вкле`щи`ш, мин. св. вкле`щи`х, св., прех. Стягам здраво нещо като с клещи; заклещвам, приклещвам. Щом го наближи на две крачки, Вандо Мачока се хвърли на гърба му и вклещи с дългите си крака кръста му над сами хълбоците. Т. Харманджиев, КВ, 611. вклещвам се, вклещя се страд.
ВКЛЕ`ЩВАМ СЕ несв.; вкле`щя` се св., непрех. Попадам в много тясно място, без да мога да се помръдна, преместя, като стегнат с клещи; заклещвам се, приклещвам се. Една нощ в жестока буря някакъв рибарски траулер се вклещил между две скали. Н. Антонов, ВОМ, 115.
ВКЛЕ`ЩВАНЕ ср. Отгл. същ. от вклещвам и от вклещвам се; заклещване, приклещване.
ВКЛЕ`ЩЯ`. Вж. вклещвам и вклещям.
ВКЛЕ`ЩЯМ, -яш, несв. (остар.); вкле`щя`, вкле`щи`ш, мин. св. вклещи`х, св., прех. Вклещвам. вклещям се, вклещя се страд.
ВКЛЕ`ЩЯМ СЕ несв. (остар.); вкле`щя` се св., непрех. Вклещвам се.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…*, 1951.
