Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/432“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
— Лат. architectura. | — Лат. architectura. | ||
| − | + | ---- | |
АРХИТЕКТУРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> 1. Който е свързан с архитектурата и творческите процеси, характерни за нея. В <i>плана на строежа му</i> [на палата], <i>в пъстротата на украсите му не бе господствувала никаква архитектурна идея, нямаше никакво съгласие и логичност.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 35. <i>През робството в Търново засяда уста Кольо Фичето. Тук процъфтява неговата архитектурна дарба.</i> Ст. Станчев, HP, 126. <i>Архитектурен стил. Архитектурно творчество. Архитектурни образци. Архитектурен паметник. Архитектурен ансамбъл. Архитектурни елементи.</i> | АРХИТЕКТУРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> 1. Който е свързан с архитектурата и творческите процеси, характерни за нея. В <i>плана на строежа му</i> [на палата], <i>в пъстротата на украсите му не бе господствувала никаква архитектурна идея, нямаше никакво съгласие и логичност.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 35. <i>През робството в Търново засяда уста Кольо Фичето. Тук процъфтява неговата архитектурна дарба.</i> Ст. Станчев, HP, 126. <i>Архитектурен стил. Архитектурно творчество. Архитектурни образци. Архитектурен паметник. Архитектурен ансамбъл. Архитектурни елементи.</i> | ||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
3. Който е свързан с дейност на архитект, с работа в областта на архитектурата. — <i>Допуснали сте грешка в проектирането на колоната в десния ъгъл, .. на крайния дом на булеварда .. — Има сигнал от архитектурното бюро на градския съвет.</i> Н. Кара-лиева, Н, 57. <i>Архитектурен отдел.</i> | 3. Който е свързан с дейност на архитект, с работа в областта на архитектурата. — <i>Допуснали сте грешка в проектирането на колоната в десния ъгъл, .. на крайния дом на булеварда .. — Има сигнал от архитектурното бюро на градския съвет.</i> Н. Кара-лиева, Н, 57. <i>Архитектурен отдел.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АРХИТЕКТУРНО <i>нареч.</i> В архитектурно отношение, във връзка с архитектура (във 2 знач.). <i>Новите постройки архитектурно са оформени просто и красиво. Н.</i> Фурнаджиев, МП, 42. | АРХИТЕКТУРНО <i>нареч.</i> В архитектурно отношение, във връзка с архитектура (във 2 знач.). <i>Новите постройки архитектурно са оформени просто и красиво. Н.</i> Фурнаджиев, МП, 42. | ||
| − | + | ---- | |
АРХИТРАВ <i>м. Архит.</i> Най-долната част на антаблемана, която лежи върху ка-пителите на колоните. | АРХИТРАВ <i>м. Архит.</i> Най-долната част на антаблемана, която лежи върху ка-пителите на колоните. | ||
— От фр. architrave. | — От фр. architrave. | ||
| − | + | ---- | |
АРХИТРАВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни. <i>Архит. Прил. от</i> архитрав. | АРХИТРАВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни. <i>Архит. Прил. от</i> архитрав. | ||
| − | + | ---- | |
АРХИТЕКТУРЕН | АРХИТЕКТУРЕН | ||
| − | + | ---- | |
АРХОНДАР, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Църк.</i> Монах, който посреща и настанява манастирските гости. | АРХОНДАР, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Църк.</i> Монах, който посреща и настанява манастирските гости. | ||
— От гр. apxovidpr|<;. - От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От гр. apxovidpr|<;. - От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
| − | + | ---- | |
АРХОНДАРАДЖИЯ, -ият, <i>мн.</i> ии, <i>м. Остар. Църк.</i> Архондар. <i>По пътеводителя за Рилския манастир аз разбирам, че ни за-вождат при архондараджият. Калугерът, който носи тая громка титла, има за мисия да приема и настанява гостите манастирски.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 19. | АРХОНДАРАДЖИЯ, -ият, <i>мн.</i> ии, <i>м. Остар. Църк.</i> Архондар. <i>По пътеводителя за Рилския манастир аз разбирам, че ни за-вождат при архондараджият. Калугерът, който носи тая громка титла, има за мисия да приема и настанява гостите манастирски.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 19. | ||
| − | + | ---- | |
АРХОНТ <i>м. Истор.</i> 1. Висше длъжностно лице в старогръцките градове-държави. <i>И още нея вечер, / под стража, пред съвета на мъжете повлякоха повинната хетера /.. / Пред погледа й мяркаха се там / архонти-те.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 40-41. С <i>тази цел</i> [за да състави закони] <i>Солон бил избран за архонт.</i> Н. Михайловски и др., ОИ, 158. | АРХОНТ <i>м. Истор.</i> 1. Висше длъжностно лице в старогръцките градове-държави. <i>И още нея вечер, / под стража, пред съвета на мъжете повлякоха повинната хетера /.. / Пред погледа й мяркаха се там / архонти-те.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 40-41. С <i>тази цел</i> [за да състави закони] <i>Солон бил избран за архонт.</i> Н. Михайловски и др., ОИ, 158. | ||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
— висш военачалник. — <i>А! Севастокра-тор, архонт на непобедимите легиони, а сега роб у българския цар, .. ! Какъв срам!</i> В. Друмев, И, 13. | — висш военачалник. — <i>А! Севастокра-тор, архонт на непобедимите легиони, а сега роб у българския цар, .. ! Какъв срам!</i> В. Друмев, И, 13. | ||
| − | — От гр. ap%(ov, apxovxoq | + | — От гр. ap%(ov, apxovxoq ’началник’. |
| − | + | ---- | |
АРХОНТСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Истор. Прил. от</i> архонт. | АРХОНТСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Истор. Прил. от</i> архонт. | ||
| − | + | ---- | |
АРХОНТСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Истор.</i> Звание, длъжност или чин на архонт. | АРХОНТСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Истор.</i> Звание, длъжност или чин на архонт. | ||
| − | + | ---- | |
АРШИН <i>м. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> | АРШИН <i>м. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> | ||
| Ред 46: | Ред 46: | ||
2. Дървена или металическа линия с такава дължина, която се използува за мерене. <i>Той се спря пред една абаджийница, .. , примамиха го да влезе в шивачницата и за малко не го накараха да легне, за да му вземат мярка с дървения аршин за едни потури и джама-дан от червена чоха.</i> Д. Талев, ЖС, 24. <i>Мереше с железния аршин, режеше, сгъваше отрязаното и хвърляше големите черни гологани в чекмеджето.</i> Ст. Чилингиров, | 2. Дървена или металическа линия с такава дължина, която се използува за мерене. <i>Той се спря пред една абаджийница, .. , примамиха го да влезе в шивачницата и за малко не го накараха да легне, за да му вземат мярка с дървения аршин за едни потури и джама-дан от червена чоха.</i> Д. Талев, ЖС, 24. <i>Мереше с железния аршин, режеше, сгъваше отрязаното и хвърляше големите черни гологани в чекмеджето.</i> Ст. Чилингиров, | ||
| − | + | ---- | |
АРШИН | АРШИН | ||
432 | 432 | ||
Версия от 23:35, 27 ноември 2012
Египетска архитектура. Антична архитектура. // Отличителни особености, характер, стил на сграда или на съвкупност от сгради. Оригиналното е, че всичките къщи в една уличка са съвършено еднакви по величина и архитектура. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 67. В центъра е паметни-кът-църква Сююркирко. По външна архитектура тази църква твърде много прилича на Исакиевския събор в Ленинград. Кр. Белев, 3, 12. Елена-Гура е голям град с мощна индустрия, .. , с интересна архитектура и прекрасен планински пейзаж на юг. Н. Фурнаджиев, МП, 85. Архитектурата на тези храмове [в Тива] и палати е проста, но величествена и твърде самобитна. Н. Михайловски и др., ОИ, 26. О Вътрешна архитектура. Спец. Дял от архитектурата, който се занимава с вътрешното художествено оформяне и обзавеждане на сгради с различно предназначение.
— Лат. architectura.
АРХИТЕКТУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който е свързан с архитектурата и творческите процеси, характерни за нея. В плана на строежа му [на палата], в пъстротата на украсите му не бе господствувала никаква архитектурна идея, нямаше никакво съгласие и логичност. Ив. Вазов, Съч. XIV, 35. През робството в Търново засяда уста Кольо Фичето. Тук процъфтява неговата архитектурна дарба. Ст. Станчев, HP, 126. Архитектурен стил. Архитектурно творчество. Архитектурни образци. Архитектурен паметник. Архитектурен ансамбъл. Архитектурни елементи.
2. Който е свързан с отличителните особености на произведение на архитектурата, с неговия стил. Целият дом представляваше странна грамада свързани постройки от непознати архитектурни форми. О. Василев, Т, 92. По краищата на града, особено покрай булевардите и парковете, има доста чисти улици, с прекрасни къщи, .. — те са много изящни в архитектурно отношение. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 53.
3. Който е свързан с дейност на архитект, с работа в областта на архитектурата. — Допуснали сте грешка в проектирането на колоната в десния ъгъл, .. на крайния дом на булеварда .. — Има сигнал от архитектурното бюро на градския съвет. Н. Кара-лиева, Н, 57. Архитектурен отдел.
АРХИТЕКТУРНО нареч. В архитектурно отношение, във връзка с архитектура (във 2 знач.). Новите постройки архитектурно са оформени просто и красиво. Н. Фурнаджиев, МП, 42.
АРХИТРАВ м. Архит. Най-долната част на антаблемана, която лежи върху ка-пителите на колоните.
— От фр. architrave.
АРХИТРАВЕН, -вна, -вно, мн. -вни. Архит. Прил. от архитрав.
АРХИТЕКТУРЕН
АРХОНДАР, -ят, -я, мн. -и, м. Църк. Монах, който посреща и настанява манастирските гости.
— От гр. apxovidpr|<;. - От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
АРХОНДАРАДЖИЯ, -ият, мн. ии, м. Остар. Църк. Архондар. По пътеводителя за Рилския манастир аз разбирам, че ни за-вождат при архондараджият. Калугерът, който носи тая громка титла, има за мисия да приема и настанява гостите манастирски. Ив. Вазов, Съч. XV, 19.
АРХОНТ м. Истор. 1. Висше длъжностно лице в старогръцките градове-държави. И още нея вечер, / под стража, пред съвета на мъжете повлякоха повинната хетера /.. / Пред погледа й мяркаха се там / архонти-те. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 40-41. С тази цел [за да състави закони] Солон бил избран за архонт. Н. Михайловски и др., ОИ, 158.
2. Във Византия и средновековна България
— управник, феодал. Тук пътуваха и робо-търговците, обикновено пратеници на знатните архонти — някои от господарите им вървяха с войската, други си стояха в Константинопол. А. Дончев, СВС, 620. — А ти? — попита с очи Иванко петия. — Аз съм дошел да се оплача. Мене ме постави архонтът при моста на Етъра — срещу Самоводене, да сбирам броднина. Твоите хора не плащат. Твоите хора трябва да бъдат наказани. А. Каралийчев, ПГ, 98.
3. Във Византия и средновековна България
— висш военачалник. — А! Севастокра-тор, архонт на непобедимите легиони, а сега роб у българския цар, .. ! Какъв срам! В. Друмев, И, 13.
— От гр. ap%(ov, apxovxoq ’началник’.
АРХОНТСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от архонт.
АРХОНТСТВО, мн. няма, ср. Истор. Звание, длъжност или чин на архонт.
АРШИН м. Остар., сега простонар.
1. Стара мярка за дължина, равна у нас на 68 см в строителството или 75,8 см. за платове. Употребилите досега мерки в България са: 1 аршин търговски (терзийски) = 68 сантиметри, .. 1 лакът = 650 милиметри. К. Кърджиев, А, 174. Малката търговия са занимава с продажба на стоките по аршин, ока и шиник. Знан., 1875, бр. 1, 12.
2. Дървена или металическа линия с такава дължина, която се използува за мерене. Той се спря пред една абаджийница, .. , примамиха го да влезе в шивачницата и за малко не го накараха да легне, за да му вземат мярка с дървения аршин за едни потури и джама-дан от червена чоха. Д. Талев, ЖС, 24. Мереше с железния аршин, режеше, сгъваше отрязаното и хвърляше големите черни гологани в чекмеджето. Ст. Чилингиров,
АРШИН
432
