Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/222“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИОЛОНЧЕ`ЛЕН</b> -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който се отнася до виолончело. <i>Виолончелен концерт.</i> <i>Виолончелна соната.</i> <i>Виолончелни етюди.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИОЛОНЧЕЛИ`СТ</b> <i>м.</i> Музикант, който свири на виолончело; челист. | ||
| − | + | — От ит. violoncellista. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИОЛОНЧЕЛИ`СТКА</b> <i>ж.</i> Музикантка, която свири на виолончело; челистка. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИОЛОНЧЕ`ЛО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> Четириструнен лъков музикален инструмент, среден по размери между цигулка и контрабас, с тембър по-нисък от този на виолата и по-висок от този на контрабаса; чело. <i>Той погледна опряното е ъгъла виолончело. Не беше свирил отдавна.</i> Ем. Станев, ИК III и IV, 357. | ||
| − | — | + | — Ит. violoncello. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИ`ПУСК</b> <i>м.</i> Всички, които завършват по едно и също време последния клас или курс на учебно заведение. <i>Говореше се, че е завършил право, а след това и школата за запасни офицери като първенец на випуска.</i> П. Вежинов, ВП, 31. <i>Пред мене е бледна снимка от първия випуск на училището — десетина голобради момчета с окъсели панталони.</i> Н. Тихолов, ДКД, 130. <i>Може би е Радулов, един випуск преди него. Остави го капитан, сега е най-малко подполковник.</i> Ем. Станев, ИК III и IV, 317. | ||
| − | + | — От рус. выпуск. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИ`ПУСКНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> 1. Лице от последния клас или курс на учебно заведение. <i>Синът му е випускник във Военното училище във Велико Търново.</i> | ||
| − | + | 2. Само <i>мн.</i> Всички от определен випуск на учебно заведение. <i>От випуска на техникума в Банкя .. през 1975 г. от 16 випускници шестима постъпват на работа по специалността.</i> Отеч., 1978, кн. 2, 17. <i>През май ще се организира среща на випускниците по случай десет години от завършване на училище.</i> | |
| − | — | + | — От рус. выпускник. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИР</b>, виръ`т, вира`, <i>мн.</i> ви`рове, след <i>числ.</i> ви`ра, <i>м.</i> 1. Дълбоко място в река или поток, където водата тече по-бавно. <i>Посред града се извиваше бавно широкият зелен Етър без бързеи и въртопи, с разлати вирове, където се оглеждаха кулите на Царевец.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 275. <i>Той стигна там, гдето водата излизаше от гората, разширява се на едно място и правеше тоя хладен и бистър вир, в който жените от Жеруна перяха губери и белеха платна.</i> Й. Йовков, СЛ, 22. <i>Този ден щяхме да ходим на реката .. Там имаше чудесни вирове, в които се къпехме.</i> Ст. Стратиев, СВМ, 99. // Дълбоко място в река, което обикн. не замръзва, където рибите прекарват зимата; топлик. <i>Лицето му просветна, сякаш пред Теодосия се появи предишният монах, който ловеше мрени и пъстърви в рибния вир.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 386. // <i>Разш.</i> Място в река, където течението е по-бавно, водата се върти в кръг и увлича надолу; въртоп, водовъртеж. <i>В последния миг, когато водовъртежът вече го увличаше в бездънния вир, Крум Тонев свари да се вкопчи в една греда на разбития сал.</i> П. Бобев, К, 6. | ||
| − | + | 2. Нарочно заградено дълбоко място за събиране на вода от дъжд, река и др.; бент. <i>Там дъждовните води се стичат и правят вир.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 114. <i>Надонесоха [селяните] ритли, дъски, слама, плява, па и една здрава, дебела кълчищница, заприщиха реката всред селото. И вдигна се вир за чудо.</i> Н. Попфилипов, РЛ, 91. <i>Там, дето няма големи реки, селените нарочно изкопават един широк трап, в когото отбиват на чешмите водата, за да са набира вир да си киснат конопите и ликата.</i> Ил. Блъсков, ПБ III, 51. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Нарочно заградено дълбоко място за събиране на вода от дъжд, река и др.; бент. <i>Там дъждовните води се стичат и правят вир.</i> Ив. Вазов, Съч. | ||
3. <i>Диал.</i> Насъбрана застояла вода; локва, гьол. <i>В близкия вир закрякаха жаби и в чуд-ната вечерна тишина някак успокоително и мечтателно трепна челиченият ек на дружната им песен.</i> Елин Пелин, Съч. I, 80. <i>Как е чудна нашата локва, / наший жабунясал вир!</i> Ив. Вазов, Съч. III, 189. | 3. <i>Диал.</i> Насъбрана застояла вода; локва, гьол. <i>В близкия вир закрякаха жаби и в чуд-ната вечерна тишина някак успокоително и мечтателно трепна челиченият ек на дружната им песен.</i> Елин Пелин, Съч. I, 80. <i>Как е чудна нашата локва, / наший жабунясал вир!</i> Ив. Вазов, Съч. III, 189. | ||
| − | 4. <i>Диал.</i> Извор, кладенче; врело. <i>Каля шета в градине, Кольо, /у градине три вира.</i> Нар. пес., СбНУ | + | 4. <i>Диал.</i> Извор, кладенче; врело. <i>Каля шета в градине, Кольо, / у градине три вира.</i> Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 16. |
5. <i>Прен. Остар.</i> и <i>диал.</i> Източник, извор. <i>Първите български литератори от времето на Възраждането не чакаха обаче появата на пълни руско-български речници, за да зачерпят от богатия вир на руската книжнина и на първо място учебна книжнина.</i> Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 380. | 5. <i>Прен. Остар.</i> и <i>диал.</i> Източник, извор. <i>Първите български литератори от времето на Възраждането не чакаха обаче появата на пълни руско-български речници, за да зачерпят от богатия вир на руската книжнина и на първо място учебна книжнина.</i> Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 380. | ||
| − | <b> | + | ◇ <b>Вир вода</b>. <i>Разг.</i> Съвсем мокър. <i>Дъжд рукна — и аз не знаех де да подслоня глава. — Вир вода станах, а бурята не секваше ни за миг.</i> Н. Райнов, КЦ, 100. <i>Никола почна да търкаля едрите снопи. Пот рукна от челото му. Вир вода стана бялата му риза.</i> А. Каралийчев, СР, 97. |
| − | + | ---- | |
| − | А. Каралийчев, СР, 97. | + | <b>ВИРА`Ж</b> <i>м. Книж.</i> 1. Завой, който прави самолет или кораб като се накланя на едната страна. <i>Все ми се струва, че на двора ще зърна възрастен брадат човек, а в небето — красивия вираж на самолет.</i> А. Станоев, П, 7. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | — | ||
2. Завой, който правят автомобил, велосипед и др. по крива линия. | 2. Завой, който правят автомобил, велосипед и др. по крива линия. | ||
| − | 3. Завой на път, където платното има наклон по отношение на хоризонта. <i>Докато колоездачите се задминават на виражите по бетонната писта, между дърветата пъргаво се провират по своя | + | 3. Завой на път, където платното има наклон по отношение на хоризонта. <i>Докато колоездачите се задминават на виражите по бетонната писта, между дърветата пъргаво се провират по своя „писта“ група скиори.</i> ВН, 1958, бр. 2256, 3. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | — Фр. virage. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИРАЖА`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Остар. Книж.</i> Изразявам; виразявам. <i>Днес китайската писменост е съставена от множество знакове, които имат известен смисъл и които виражават отделни думи.</i> СбС, 22. <i>И често й виражаваше желанието си да я</i> | ||
Текуща версия към 06:12, 10 юли 2014
ВИОЛОНЧЕ`ЛЕН -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до виолончело. Виолончелен концерт. Виолончелна соната. Виолончелни етюди.
ВИОЛОНЧЕЛИ`СТ м. Музикант, който свири на виолончело; челист.
— От ит. violoncellista.
ВИОЛОНЧЕЛИ`СТКА ж. Музикантка, която свири на виолончело; челистка.
ВИОЛОНЧЕ`ЛО, мн. -а, ср. Четириструнен лъков музикален инструмент, среден по размери между цигулка и контрабас, с тембър по-нисък от този на виолата и по-висок от този на контрабаса; чело. Той погледна опряното е ъгъла виолончело. Не беше свирил отдавна. Ем. Станев, ИК III и IV, 357.
— Ит. violoncello.
ВИ`ПУСК м. Всички, които завършват по едно и също време последния клас или курс на учебно заведение. Говореше се, че е завършил право, а след това и школата за запасни офицери като първенец на випуска. П. Вежинов, ВП, 31. Пред мене е бледна снимка от първия випуск на училището — десетина голобради момчета с окъсели панталони. Н. Тихолов, ДКД, 130. Може би е Радулов, един випуск преди него. Остави го капитан, сега е най-малко подполковник. Ем. Станев, ИК III и IV, 317.
— От рус. выпуск.
ВИ`ПУСКНИК, мн. -ци, м. 1. Лице от последния клас или курс на учебно заведение. Синът му е випускник във Военното училище във Велико Търново.
2. Само мн. Всички от определен випуск на учебно заведение. От випуска на техникума в Банкя .. през 1975 г. от 16 випускници шестима постъпват на работа по специалността. Отеч., 1978, кн. 2, 17. През май ще се организира среща на випускниците по случай десет години от завършване на училище.
— От рус. выпускник.
ВИР, виръ`т, вира`, мн. ви`рове, след числ. ви`ра, м. 1. Дълбоко място в река или поток, където водата тече по-бавно. Посред града се извиваше бавно широкият зелен Етър без бързеи и въртопи, с разлати вирове, където се оглеждаха кулите на Царевец. Ст. Загорчинов, ДП, 275. Той стигна там, гдето водата излизаше от гората, разширява се на едно място и правеше тоя хладен и бистър вир, в който жените от Жеруна перяха губери и белеха платна. Й. Йовков, СЛ, 22. Този ден щяхме да ходим на реката .. Там имаше чудесни вирове, в които се къпехме. Ст. Стратиев, СВМ, 99. // Дълбоко място в река, което обикн. не замръзва, където рибите прекарват зимата; топлик. Лицето му просветна, сякаш пред Теодосия се появи предишният монах, който ловеше мрени и пъстърви в рибния вир. Ст. Загорчинов, ДП, 386. // Разш. Място в река, където течението е по-бавно, водата се върти в кръг и увлича надолу; въртоп, водовъртеж. В последния миг, когато водовъртежът вече го увличаше в бездънния вир, Крум Тонев свари да се вкопчи в една греда на разбития сал. П. Бобев, К, 6.
2. Нарочно заградено дълбоко място за събиране на вода от дъжд, река и др.; бент. Там дъждовните води се стичат и правят вир. Ив. Вазов, Съч. XII, 114. Надонесоха [селяните] ритли, дъски, слама, плява, па и една здрава, дебела кълчищница, заприщиха реката всред селото. И вдигна се вир за чудо. Н. Попфилипов, РЛ, 91. Там, дето няма големи реки, селените нарочно изкопават един широк трап, в когото отбиват на чешмите водата, за да са набира вир да си киснат конопите и ликата. Ил. Блъсков, ПБ III, 51.
3. Диал. Насъбрана застояла вода; локва, гьол. В близкия вир закрякаха жаби и в чуд-ната вечерна тишина някак успокоително и мечтателно трепна челиченият ек на дружната им песен. Елин Пелин, Съч. I, 80. Как е чудна нашата локва, / наший жабунясал вир! Ив. Вазов, Съч. III, 189.
4. Диал. Извор, кладенче; врело. Каля шета в градине, Кольо, / у градине три вира. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 16.
5. Прен. Остар. и диал. Източник, извор. Първите български литератори от времето на Възраждането не чакаха обаче появата на пълни руско-български речници, за да зачерпят от богатия вир на руската книжнина и на първо място учебна книжнина. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 380.
◇ Вир вода. Разг. Съвсем мокър. Дъжд рукна — и аз не знаех де да подслоня глава. — Вир вода станах, а бурята не секваше ни за миг. Н. Райнов, КЦ, 100. Никола почна да търкаля едрите снопи. Пот рукна от челото му. Вир вода стана бялата му риза. А. Каралийчев, СР, 97.
ВИРА`Ж м. Книж. 1. Завой, който прави самолет или кораб като се накланя на едната страна. Все ми се струва, че на двора ще зърна възрастен брадат човек, а в небето — красивия вираж на самолет. А. Станоев, П, 7.
2. Завой, който правят автомобил, велосипед и др. по крива линия.
3. Завой на път, където платното има наклон по отношение на хоризонта. Докато колоездачите се задминават на виражите по бетонната писта, между дърветата пъргаво се провират по своя „писта“ група скиори. ВН, 1958, бр. 2256, 3.
— Фр. virage.
ВИРАЖА`ВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Книж. Изразявам; виразявам. Днес китайската писменост е съставена от множество знакове, които имат известен смисъл и които виражават отделни думи. СбС, 22. И често й виражаваше желанието си да я
