Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/223“
м (Автоматични корекции) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>има при себе си.</i> X. Пашов и др., ЦП, <b> | + | <i>има при себе си.</i> X. Пашов и др., ЦП, 8. <b>виражавам се</b> <i>страд. Количеството на златото в смесите се виражава с каратове.</i> Знан., 1875, бр. 15, 239. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИРАЖА`ВАМ СЕ</b> <i>несв., непрех. Остар. Книж.</i> Изразявам се; виразявам се. <i>Но ние пожълтяхме малко, защото си помислихме, че е дошла някоя бърза заповед, за да ни „пребесят надве-натри“, както са виражаваше Савата.</i> З. Стоянов, ЗБВ III, 164. |
| − | — От рус. | + | — От рус. выражать. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИРАЖЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Изразяване; виразяване. <i>Ако са усъвършенствуват понятията .., то трябва да са усъвършенствува и езикът, който служи за форма при виражението на мислите.</i> СбС, 10. |
| − | 2. Изразена, изказана мисъл; израз. <i>Демократизмът на сектата са е отражавал не само в нейните религиозни черти и обществени тенденции, но и в нейните поетически виражения.</i> СбС, 96. <i>Ако нас | + | 2. Изразена, изказана мисъл; израз. <i>Демократизмът на сектата са е отражавал не само в нейните религиозни черти и обществени тенденции, но и в нейните поетически виражения.</i> СбС, 96. <i>Ако нас интересува романът или повестта повече от учебните книги, то ни интересува не само богатството на образите и поетическите виражения, които са намират в тях.</i> СбПер. п II, 163. |
| − | 3. <i>Прен.</i> Изражение, израз. <i>Той треперяше цял-целеничек,.., а лицето му прие необикновено виражение.</i> | + | 3. <i>Прен.</i> Изражение, израз. <i>Той треперяше цял-целеничек, .., а лицето му прие необикновено виражение.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 419. <i>Той не преброил с око колко са [еничерите], съзрял само дивите виражения на техните лица.</i> Ст. Ботьов, К (превод), 207. |
| − | — От рус. | + | — От рус. выражение. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИРАЗИ`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар. Книж.</i> Изразител. <i>Аз не зная друга епоха .., в която българската журналистика да е воювала така смело .. в полза на народните интереси и желания .. и стана истински виразител на народната воля.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 254-255. |
| − | — От рус. | + | — От рус. выразитель. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИРАЗИ`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Изразителен. <i>Из къщата на дяда Либена излезе троица цигане-цигуларе, с бели чалми, с алени пояси и със сини контоше; а сичкото това са отличало твърде красиво от мургите и виразителните цигански лица.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 93. <i>Черните очи на Селима блещели като звезди на спасението във виразителните черти на девойката.</i> Ст. Ботьов, К (превод), 12. |
| − | + | — От рус. выразительный. | |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВИРАЗЯ</b>. Вж. виразявам. | + | <b>ВИРАЗЯ`</b>. Вж. <em>виразявам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИРАЗЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>виразя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <ib>св., прех. Остар. Книж.</i> Изразявам; виражавам. <i>А сичко, що придумвал человек, той го е виразявал писмено или на книга.</i> ЦВ, 1860, бр. 478, 1. <i>Кралят стана от своето седалище, хвана ма за ръцете, ягко ги стисна и разтресе и вирази своето щастие да види най-после холандезин.</i> Знан., 1875, бр. 14, 213. <i>Грижеше ся за него с най-нежната преданост, изпълняваше желанията му преди той да ги вирази.</i> X. Пашов, и др., ЦП, 55. <i>виразявам се</i>, <i>виразя се</i> <i>страд.</i> |
| − | |||
| − | Знан., 1875, бр. 14, 213. <i>Грижеше ся за него с най-нежната преданост, изпълняваше желанията му преди той да ги вирази.</i> X. Пашов, и др., ЦП, 55. виразявам се, виразя се <i>страд.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИРАЗЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>виразя` се</b> <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> Изразявам се; виражавам се. <i>Аз не ща да говоря надълго, като списател, но ща ся мъча, колкото мога по-кратко да ся виразя.</i> ЦВ, 1860, бр. 478, 1. |
| − | — От рус. | + | — От рус. выразить. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИРАЗЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Книж.</i> Изразяване; виражение. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИРА`Н</b> <i>прил. неизм. Простонар.</i> 1. Разнебитен, разрушен, съсипан. <i>— Ха сега да идем там горе на баира, има една изоставена къща. Да видим ще я харесаш ли. Малко е виран, но като се поизкърпи, ще влезе в работа.</i> Д. Казасов, ВП, 22. <i>— Решил съм да продам и новия мадан — рече му Махмуд бей, — ама на`, вашият Чакър бюлюкбаши взе, та събори и неговия кораб .. — Питай го колко пари ще иска да ме остави да го поправя. Виран имот не се продава.</i> А. Христофоров, А, 346. |
| − | 2. <i>Прен.</i> Болнав, нездрав. <i>— Тука ли е стопанинът? — запита Алекси. — Тука е — рече Дрондовица. — Малко е виран, нехела.. Простинал ли е, не знам, нещо го не бива, та е полегнал.</i> Кр. Григоров, Н, 29. | + | 2. <i>Прен.</i> Болнав, нездрав. <i>— Тука ли е стопанинът? — запита Алекси. — Тука е — рече Дрондовица. — Малко е виран, нехела .. Простинал ли е, не знам, нещо го не бива, та е полегнал.</i> Кр. Григоров, Н, 29. |
| − | — От перс. през тур. | + | — От перс. през тур. viran. — Друга форма: <em>вера`н</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВИРАНЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Простонар.</i> 1. Полуразрушена постройка; виранетина, | + | <b>ВИРАНЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Простонар.</i> 1. Полуразрушена постройка; виранетина, виранлък, развалина. <i>Ако да можем да минем насреща в Галата, тогаз отиваме и пренощуваме в къщата на главатаря Г. Трипани; ако не можем, тогаз скриваме ся тука негде из хрубелите (виранетата) и зарана рано, като добри домакини, отиваме си на работата.</i> П. Р. Славейков, ЦП II, 131. |
2. Изоставено, незастроено, пусто място, пълно с боклуци, бурени и др. <i>Между къщата и началото на гората имаше виране, дето ни приличаше на джунгла, и като деца играехме все там.</i> | 2. Изоставено, незастроено, пусто място, пълно с боклуци, бурени и др. <i>Между къщата и началото на гората имаше виране, дето ни приличаше на джунгла, и като деца играехме все там.</i> | ||
| − | 3. Повредена или негодна за използване вещ. <i>— Как тъй времето ще зависи от скоростта? Ами ако се качиш на най- | + | 3. Повредена или негодна за използване вещ. <i>— Как тъй времето ще зависи от скоростта? Ами ако се качиш на най-дръгливото магаре, а аз се кача на най-бързия самолет и една година пътуваме, като слезем, часовниците ни ще показват едно и също, освен ако са някои германски виранета.</i> П. Вежинов, ЗНН, 45. |
| − | — От перс. през тур. | + | — От перс. през тур. virane. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИРАНЕ`ТИНА</b> <i>ж. Простонар. Пренебр.</i> Виране (в 1 и 3 знач.); виранлък. <i>— А за какво са тия допотопни виранетини — каза Гороломов, като погледна двете полусрутени вятърни мелници горе на височината.</i> Й. Йовков, ПГ, 142. <i>Охрани се Батенката. За пет-шест години си оплете кошника .. Събори виранетината на Ручилото и издигна нова къща.</i> А. Каралийчев, НЗ, 92-93. <i>— Не можах да разбера защо ми искаш</i> |
| − | |||
Текуща версия към 00:03, 10 юли 2014
има при себе си. X. Пашов и др., ЦП, 8. виражавам се страд. Количеството на златото в смесите се виражава с каратове. Знан., 1875, бр. 15, 239.
ВИРАЖА`ВАМ СЕ несв., непрех. Остар. Книж. Изразявам се; виразявам се. Но ние пожълтяхме малко, защото си помислихме, че е дошла някоя бърза заповед, за да ни „пребесят надве-натри“, както са виражаваше Савата. З. Стоянов, ЗБВ III, 164.
— От рус. выражать.
ВИРАЖЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Само ед. Изразяване; виразяване. Ако са усъвършенствуват понятията .., то трябва да са усъвършенствува и езикът, който служи за форма при виражението на мислите. СбС, 10.
2. Изразена, изказана мисъл; израз. Демократизмът на сектата са е отражавал не само в нейните религиозни черти и обществени тенденции, но и в нейните поетически виражения. СбС, 96. Ако нас интересува романът или повестта повече от учебните книги, то ни интересува не само богатството на образите и поетическите виражения, които са намират в тях. СбПер. п II, 163.
3. Прен. Изражение, израз. Той треперяше цял-целеничек, .., а лицето му прие необикновено виражение. З. Стоянов, ЗБВ I, 419. Той не преброил с око колко са [еничерите], съзрял само дивите виражения на техните лица. Ст. Ботьов, К (превод), 207.
— От рус. выражение.
ВИРАЗИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Изразител. Аз не зная друга епоха .., в която българската журналистика да е воювала така смело .. в полза на народните интереси и желания .. и стана истински виразител на народната воля. З. Стоянов, ЗБВ I, 254-255.
— От рус. выразитель.
ВИРАЗИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Изразителен. Из къщата на дяда Либена излезе троица цигане-цигуларе, с бели чалми, с алени пояси и със сини контоше; а сичкото това са отличало твърде красиво от мургите и виразителните цигански лица. Л. Каравелов, Съч. II, 93. Черните очи на Селима блещели като звезди на спасението във виразителните черти на девойката. Ст. Ботьов, К (превод), 12.
— От рус. выразительный.
ВИРАЗЯ`. Вж. виразявам.
ВИРАЗЯ`ВАМ, -аш, несв.; виразя`, -и`ш, мин. св. -и`х, <ib>св., прех. Остар. Книж. Изразявам; виражавам. А сичко, що придумвал человек, той го е виразявал писмено или на книга. ЦВ, 1860, бр. 478, 1. Кралят стана от своето седалище, хвана ма за ръцете, ягко ги стисна и разтресе и вирази своето щастие да види най-после холандезин. Знан., 1875, бр. 14, 213. Грижеше ся за него с най-нежната преданост, изпълняваше желанията му преди той да ги вирази. X. Пашов, и др., ЦП, 55. виразявам се, виразя се страд.
ВИРАЗЯ`ВАМ СЕ несв.; виразя` се св., непрех. Остар. Книж. Изразявам се; виражавам се. Аз не ща да говоря надълго, като списател, но ща ся мъча, колкото мога по-кратко да ся виразя. ЦВ, 1860, бр. 478, 1.
— От рус. выразить.
ВИРАЗЯ`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Изразяване; виражение.
ВИРА`Н прил. неизм. Простонар. 1. Разнебитен, разрушен, съсипан. — Ха сега да идем там горе на баира, има една изоставена къща. Да видим ще я харесаш ли. Малко е виран, но като се поизкърпи, ще влезе в работа. Д. Казасов, ВП, 22. — Решил съм да продам и новия мадан — рече му Махмуд бей, — ама на`, вашият Чакър бюлюкбаши взе, та събори и неговия кораб .. — Питай го колко пари ще иска да ме остави да го поправя. Виран имот не се продава. А. Христофоров, А, 346.
2. Прен. Болнав, нездрав. — Тука ли е стопанинът? — запита Алекси. — Тука е — рече Дрондовица. — Малко е виран, нехела .. Простинал ли е, не знам, нещо го не бива, та е полегнал. Кр. Григоров, Н, 29.
— От перс. през тур. viran. — Друга форма: вера`н.
ВИРАНЕ`, мн. -та, ср. Простонар. 1. Полуразрушена постройка; виранетина, виранлък, развалина. Ако да можем да минем насреща в Галата, тогаз отиваме и пренощуваме в къщата на главатаря Г. Трипани; ако не можем, тогаз скриваме ся тука негде из хрубелите (виранетата) и зарана рано, като добри домакини, отиваме си на работата. П. Р. Славейков, ЦП II, 131.
2. Изоставено, незастроено, пусто място, пълно с боклуци, бурени и др. Между къщата и началото на гората имаше виране, дето ни приличаше на джунгла, и като деца играехме все там.
3. Повредена или негодна за използване вещ. — Как тъй времето ще зависи от скоростта? Ами ако се качиш на най-дръгливото магаре, а аз се кача на най-бързия самолет и една година пътуваме, като слезем, часовниците ни ще показват едно и също, освен ако са някои германски виранета. П. Вежинов, ЗНН, 45.
— От перс. през тур. virane.
ВИРАНЕ`ТИНА ж. Простонар. Пренебр. Виране (в 1 и 3 знач.); виранлък. — А за какво са тия допотопни виранетини — каза Гороломов, като погледна двете полусрутени вятърни мелници горе на височината. Й. Йовков, ПГ, 142. Охрани се Батенката. За пет-шест години си оплете кошника .. Събори виранетината на Ручилото и издигна нова къща. А. Каралийчев, НЗ, 92-93. — Не можах да разбера защо ми искаш
