Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/160“
м (Автоматични корекции) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>бързаше, разглеждаше пръснатите карти с равнодушни | + | <i>бързаше, разглеждаше пръснатите карти с равнодушни очи… — Вятър ги вее твоите карти. Лъжат като съновника.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 190. 2. Занимавам се с празни работи; несериозен, лекомислен съм. <i>— Тъй ме дигат, тъй ме слагат всички; пияницата, и толкова. Вятър ме вее мене.</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 67. |
| + | |||
| + | <b>Вятър ме вее на бяла кобила</b>; <b>вятър ме вее на бял кон</b>. <i>Разг. Пренебр.</i> Занимавам се с празни работи; несериозен, лекомислен съм. <i>Венците ми са слаби! Венците! — оплаква се той. — Проядени са от ракията — подмята злобно мама, — слаби ти са ангелите… Вятър те вее на бяла кобила.</i> С. Таджер, ПМ, 64. <i>— Виж какво, другарче, вашите машини и машинисти вятър ги вее на бяла кобила, само мачкат нивите.</i> П. Ангелов, Ж, 25. | ||
| + | |||
| + | <b>Друг (нов) вятър вее</b> <i>някъде. Разг.</i> Положението не е същото; условията, обстоятелствата са различни. <i>— И конкретно, и общо, всичко му казах! Взе си бележка и не се съмнявам, че когато отида, вече в нашия край ще вее друг вятър.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 436. <i>При бившия началник друг вятър вееше: плащаш си по тарифата и си гледаш работата. А като забраниха глобите, всяко неявяване на работа се оформяше като отпуска.</i> М. Марчевски, П, 202-203. <i>Той излезе набързо и след малко идват двама санитари с носилка и ме изнасят горе в тясна стая с кревати. Тук вее друг вятър. Болните лежат търпеливо.</i> Л. Стоянов, X, 65. | ||
| + | |||
| + | <b>Един вятър ни вее</b>. <i>Разг. Пренебр.</i> За хора с еднакви недостатъци — едни и същи, еднакви сме. За този (онзи), който (що, дето) вее; за вятъра, дето вее. <i>Разг.</i> Напразно, безполезно, безсмислено. <i>Животът на другите, които не живеят безсмислено като нас и не харчат средства и сили за онзи, който вей, трябва да ни е пример.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI, (2), 111. | ||
| + | |||
| + | <b>Какъв (кой) вятър вее</b>. <i>Разг.</i> Какво е истинското положение, какви са обстоятелствата в момента. <i>Незабавно нашите трима юнаци викват настрана главатарите и им обаждат кой вятър вее.</i> З. Стоянов, ЗБВ III, 108. <i>Вземи пример от мене: аз дружех или воювах с гърци, и с франки, и с българи, като държех винаги страната на по-силните и душех кой вятър вее.</i> Ив. Вазов, Съч. XX, 68. <i>Ти от градо идеш, / знаеш, то се вика, / разправи ми малко / тънка политика! / Какво са децата / на полето бойно? (Там и наш е Стойно) / Какъв вее вятър, / що прави крал Петър?</i> Елин Пелин, Съч. V, 140-141. | ||
| + | |||
| + | <b>Накъде вее вятъра</b>. <i>Разг.</i> Каква промяна се очаква да настъпи в съществуващото до момента положение. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЯ`ВИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Виелица. <i>Вятърът се превърна на веявица, която с голяма сила забуча из екливите самотии на развълнуваната и настръхнала гора.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 29. <i>Ханът беше празен в тия късни ноемврийски дни, когато селските люде бързат да довършат, каквото има за довършване низ полето, преди да започнат зимните веявици.</i> Д. Талев, ГЧ, 109. <i>Разколебаването ни плаши повече от бурята .. Преминаваме по един ръб. От двете страни — пропаст, замрежена от веявицата.</i> Бл. Димитрова, Лав., 70. |
| − | + | — Друга форма: <em>вея`лица</em>. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЯ`ЛИЦА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Виелица. <i>Сняг преваляваше често; по някой път наставаха веялици.</i> Лет., 1876, 139. |
| − | + | — Друга форма: <em>вея`вица</em>. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЯ`ЛКА</b> <i>ж.</i> Машина за отделяне при вършитба на зърното от люспите и плевелните семена; веячка<sup>1</sup>. <i>На някои хармани вече вееха. Глухото и еднообразно бумтене на веялките долиташе като ехо от някакви далечни и отдавна познати тъпани.</i> Г. Караславов, ОХ III, 137. <i>Беше по вършитба… Той ставаше в зори, .., цял ден се пържеше на диканята, .., а после въртеше веялката до полунощ, задъхан, плувнал в пот.</i> X. Русев, ПЗ, 160. <i>Пращят напръхналите развързани снопи под кремъните, скърцат тегличите, мудно пристъпват воловците и биволите, тумкат ръчните веялки — „макините“.</i> А. Каралийчев, ПД, 67. |
| − | |||
| − | X. Русев, ПЗ, 160. <i>Пращят напръхналите развързани снопи под кремъните, скърцат тегличите, мудно пристъпват воловците и биволите, тумкат ръчните веялки — „макините“.</i> А. Каралийчев, ПД, 67. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЯ`ЛО</b>, <i>мн.</i> -а`, <i>ср. Остар.</i> Ветрило. <i>Чувал съм и за испанките, които приказват на любовниците си чрез разни движения на веялото си.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 172. <i>И селото на Облата кула, сякаш че разперя нежно, като веяло, белите си стени, сключвани отвсякъде с лехите на градините.</i> П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 97. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕ`ЯНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> Веене. <i>Трима представителни другари седяха отпуснати в шезлонгите и ароматните веяния от вентилатора на кухнята караха ноздрите им да потръпват нервно.</i> Й. Попов, ИЖП, 58. <i>Лицето му пазеше изражението на оная спокойна, безгрижна разсеяност, която обладава неволно човека, .., когато животът му тече плавно и гладко и когато той из една топла стая, .., гледа навън в бясно фучащите веяния на зимата.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 116. <i>Епохата е била напоена с идеите за реформи в обществения живот, с патетична или жлъчна критика на всичко остаряло и несъвършено в управлението, .., с настойчиви искания за духовна свобода и премахване на деспотизма и тези веяния са намирали отзвук у младите българи.</i> М. Арнаудов, БКД, 62. <i>Читателите — и без това малочислени — бяха объркани от декадентските веяния, от проповедите за „значителното“ в изкуството, от афоресването на реализма.</i> М. Кремен, РЯ, 240. <i>И онези актьори и основатели на трупи, които търсеха нови пътища за театъра и искаха да го поставят в попътен вятър на новите западни веяния, макар да бяха обновители и модернисти, си оставаха реалисти.</i> Ст. Грудев, АБ, 68. |
| − | |||
| − | VII, 116. <i>Епохата е била напоена с идеите за реформи в обществения живот, с патетична или жлъчна критика на всичко остаряло и несъвършено в управлението,.., с настойчиви искания за духовна свобода и премахване на деспотизма и тези веяния са намирали отзвук у младите българи.</i> М. Арнаудов, БКД, | ||
| − | |||
Текуща версия към 17:08, 13 юни 2014
бързаше, разглеждаше пръснатите карти с равнодушни очи… — Вятър ги вее твоите карти. Лъжат като съновника. Ем. Станев, ИК I и II, 190. 2. Занимавам се с празни работи; несериозен, лекомислен съм. — Тъй ме дигат, тъй ме слагат всички; пияницата, и толкова. Вятър ме вее мене. Ст. Чилингиров, ПЖ, 67.
Вятър ме вее на бяла кобила; вятър ме вее на бял кон. Разг. Пренебр. Занимавам се с празни работи; несериозен, лекомислен съм. Венците ми са слаби! Венците! — оплаква се той. — Проядени са от ракията — подмята злобно мама, — слаби ти са ангелите… Вятър те вее на бяла кобила. С. Таджер, ПМ, 64. — Виж какво, другарче, вашите машини и машинисти вятър ги вее на бяла кобила, само мачкат нивите. П. Ангелов, Ж, 25.
Друг (нов) вятър вее някъде. Разг. Положението не е същото; условията, обстоятелствата са различни. — И конкретно, и общо, всичко му казах! Взе си бележка и не се съмнявам, че когато отида, вече в нашия край ще вее друг вятър. Ст. Даскалов, СЛ, 436. При бившия началник друг вятър вееше: плащаш си по тарифата и си гледаш работата. А като забраниха глобите, всяко неявяване на работа се оформяше като отпуска. М. Марчевски, П, 202-203. Той излезе набързо и след малко идват двама санитари с носилка и ме изнасят горе в тясна стая с кревати. Тук вее друг вятър. Болните лежат търпеливо. Л. Стоянов, X, 65.
Един вятър ни вее. Разг. Пренебр. За хора с еднакви недостатъци — едни и същи, еднакви сме. За този (онзи), който (що, дето) вее; за вятъра, дето вее. Разг. Напразно, безполезно, безсмислено. Животът на другите, които не живеят безсмислено като нас и не харчат средства и сили за онзи, който вей, трябва да ни е пример. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, (2), 111.
Какъв (кой) вятър вее. Разг. Какво е истинското положение, какви са обстоятелствата в момента. Незабавно нашите трима юнаци викват настрана главатарите и им обаждат кой вятър вее. З. Стоянов, ЗБВ III, 108. Вземи пример от мене: аз дружех или воювах с гърци, и с франки, и с българи, като държех винаги страната на по-силните и душех кой вятър вее. Ив. Вазов, Съч. XX, 68. Ти от градо идеш, / знаеш, то се вика, / разправи ми малко / тънка политика! / Какво са децата / на полето бойно? (Там и наш е Стойно) / Какъв вее вятър, / що прави крал Петър? Елин Пелин, Съч. V, 140-141.
Накъде вее вятъра. Разг. Каква промяна се очаква да настъпи в съществуващото до момента положение.
ВЕЯ`ВИЦА ж. Диал. Виелица. Вятърът се превърна на веявица, която с голяма сила забуча из екливите самотии на развълнуваната и настръхнала гора. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 29. Ханът беше празен в тия късни ноемврийски дни, когато селските люде бързат да довършат, каквото има за довършване низ полето, преди да започнат зимните веявици. Д. Талев, ГЧ, 109. Разколебаването ни плаши повече от бурята .. Преминаваме по един ръб. От двете страни — пропаст, замрежена от веявицата. Бл. Димитрова, Лав., 70.
— Друга форма: вея`лица.
ВЕЯ`ЛИЦА ж. Остар. и диал. Виелица. Сняг преваляваше често; по някой път наставаха веялици. Лет., 1876, 139.
— Друга форма: вея`вица.
ВЕЯ`ЛКА ж. Машина за отделяне при вършитба на зърното от люспите и плевелните семена; веячка1. На някои хармани вече вееха. Глухото и еднообразно бумтене на веялките долиташе като ехо от някакви далечни и отдавна познати тъпани. Г. Караславов, ОХ III, 137. Беше по вършитба… Той ставаше в зори, .., цял ден се пържеше на диканята, .., а после въртеше веялката до полунощ, задъхан, плувнал в пот. X. Русев, ПЗ, 160. Пращят напръхналите развързани снопи под кремъните, скърцат тегличите, мудно пристъпват воловците и биволите, тумкат ръчните веялки — „макините“. А. Каралийчев, ПД, 67.
ВЕЯ`ЛО, мн. -а`, ср. Остар. Ветрило. Чувал съм и за испанките, които приказват на любовниците си чрез разни движения на веялото си. Ив. Вазов, Съч. XVI, 172. И селото на Облата кула, сякаш че разперя нежно, като веяло, белите си стени, сключвани отвсякъде с лехите на градините. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 97.
ВЕ`ЯНИЕ, мн. -ия, ср. Веене. Трима представителни другари седяха отпуснати в шезлонгите и ароматните веяния от вентилатора на кухнята караха ноздрите им да потръпват нервно. Й. Попов, ИЖП, 58. Лицето му пазеше изражението на оная спокойна, безгрижна разсеяност, която обладава неволно човека, .., когато животът му тече плавно и гладко и когато той из една топла стая, .., гледа навън в бясно фучащите веяния на зимата. Ив. Вазов, Съч. VII, 116. Епохата е била напоена с идеите за реформи в обществения живот, с патетична или жлъчна критика на всичко остаряло и несъвършено в управлението, .., с настойчиви искания за духовна свобода и премахване на деспотизма и тези веяния са намирали отзвук у младите българи. М. Арнаудов, БКД, 62. Читателите — и без това малочислени — бяха объркани от декадентските веяния, от проповедите за „значителното“ в изкуството, от афоресването на реализма. М. Кремен, РЯ, 240. И онези актьори и основатели на трупи, които търсеха нови пътища за театъра и искаха да го поставят в попътен вятър на новите западни веяния, макар да бяха обновители и модернисти, си оставаха реалисти. Ст. Грудев, АБ, 68.
