Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/251“
м (→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
— От фр. adamisme. | — От фр. adamisme. | ||
| − | + | ---- | |
АДАМИ`Т <i>м. Истор.</i> Привърженик на адамитството. <i>Царицата се влачи с адами-ти! / Лудяла по Кирила Босота!</i> К. Христов, В, 63. | АДАМИ`Т <i>м. Истор.</i> Привърженик на адамитството. <i>Царицата се влачи с адами-ти! / Лудяла по Кирила Босота!</i> К. Христов, В, 63. | ||
— От евр. собств. | — От евр. собств. | ||
| − | + | ---- | |
АДАМИ`ТКА <i>ж. Истор.</i> Привърженичка на адамитството. | АДАМИ`ТКА <i>ж. Истор.</i> Привърженичка на адамитството. | ||
| − | + | ---- | |
АДАМИ`ТСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Истор. Прил. от</i> адамит <i>и от</i> адамитство. <i>Адамит-ска ерес.</i> | АДАМИ`ТСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Истор. Прил. от</i> адамит <i>и от</i> адамитство. <i>Адамит-ска ерес.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АДАМИ`ТСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Истор.</i> Религиозна ерес, разпространена в България през средата на XIV в., начело на която стоял монахът Теодосий и чиито привърженици проповядвали, че обществените различия са създадени от хората, а не от бога и че всички хора се раждат равни (затова на проповед се събличали голи като първия човек Адам, според библейското предание). | АДАМИ`ТСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Истор.</i> Религиозна ерес, разпространена в България през средата на XIV в., начело на която стоял монахът Теодосий и чиито привърженици проповядвали, че обществените различия са създадени от хората, а не от бога и че всички хора се раждат равни (затова на проповед се събличали голи като първия човек Адам, според библейското предание). | ||
| − | + | ---- | |
АДАМОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е на Адам. <i>Адамово ребро.</i> О Адамова ябълка. <i>Анат.</i> Горната изпъкнала част на гръкляна у мъжете. <i>Откъм портата се зададе възрастен мъж, .. тънкият му врат изглеждаше още по-дълъг, с изпъкнала, ръбеста адамова ябълка.</i> Д. Талев, ЖС, 50. | АДАМОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е на Адам. <i>Адамово ребро.</i> О Адамова ябълка. <i>Анат.</i> Горната изпъкнала част на гръкляна у мъжете. <i>Откъм портата се зададе възрастен мъж, .. тънкият му врат изглеждаше още по-дълъг, с изпъкнала, ръбеста адамова ябълка.</i> Д. Талев, ЖС, 50. | ||
| − | > В Адамово облекло. <i>Разг.</i> За мъж — съвсем гол. — <i>Извинявай, бях в адамово облекло, у нас е адски горещо — рече той, когато отвори вратата и пусна Ивана при себе си.</i> Ем. Станев, ИК I, 218. От (дядо) Адамово време. От незапомнени времена, от много отдавна. <i>Скрити в гората между високи буки, накладоха огън в един кух дънер, останал от адамово време.</i> | + | > В Адамово облекло. <i>Разг.</i> За мъж — съвсем гол. — <i>Извинявай, бях в адамово облекло, у нас е адски горещо — рече той, когато отвори вратата и пусна Ивана при себе си.</i> Ем. Станев, ИК I, 218. От (дядо) Адамово време. От незапомнени времена, от много отдавна. <i>Скрити в гората между високи буки, накладоха огън в един кух дънер, останал от адамово време.</i> Л. Стоянов, Б, 63. |
| − | + | ---- | |
АДАМОВЕЦ, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Рядко.</i> Адамит. <i>Потопът на безверието залива света. . Ето исихасти, ето адамовци...</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 124-125. | АДАМОВЕЦ, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Рядко.</i> Адамит. <i>Потопът на безверието залива света. . Ето исихасти, ето адамовци...</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 124-125. | ||
| − | + | ---- | |
АДАМОВСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Присъщ на Адам. <i>Той</i> [Кирил Босота] <i>ходеше из търговските улици съвсем гол, .. В такава адамовска голота той проповядваше на народа безсрамието и разюздаността на страстите.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 130. | АДАМОВСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Присъщ на Адам. <i>Той</i> [Кирил Босота] <i>ходеше из търговските улици съвсем гол, .. В такава адамовска голота той проповядваше на народа безсрамието и разюздаността на страстите.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 130. | ||
| − | + | ---- | |
АДАПТАЦИОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Книж. Прил. от</i> адаптация. <i>Адаптационна способност.</i> | АДАПТАЦИОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Книж. Прил. от</i> адаптация. <i>Адаптационна способност.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АДАПТАЦИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. <i>Биол.</i> Приспособяване на организъм или на сетивните органи към околната среда, към окръжаващите условия. // <i>Разш.</i> Приспособяване на някого към някаква среда, някакви условия на живот. | АДАПТАЦИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. <i>Биол.</i> Приспособяване на организъм или на сетивните органи към околната среда, към окръжаващите условия. // <i>Разш.</i> Приспособяване на някого към някаква среда, някакви условия на живот. | ||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
251 | 251 | ||
| − | — От лат. adaptatio | + | — От лат. adaptatio ’приспособяване’. |
| − | + | ---- | |
АДАПТЕР <i>м. Техн.</i> 1. Адаптор. 2. Печатна платка, която се поставя в слотовете за разширение на компютър за осигуряване на комуникация с външно устройство (монитор, твърд диск и др.) или мрежа. <i>Неотдавна се появиха също твърди дискове, а се разработват и мрежови адаптери.</i> Кеш, 1993, бр. 23,31. | АДАПТЕР <i>м. Техн.</i> 1. Адаптор. 2. Печатна платка, която се поставя в слотовете за разширение на компютър за осигуряване на комуникация с външно устройство (монитор, твърд диск и др.) или мрежа. <i>Неотдавна се появиха също твърди дискове, а се разработват и мрежови адаптери.</i> Кеш, 1993, бр. 23,31. | ||
— Англ. adapter. | — Англ. adapter. | ||
| − | + | ---- | |
АДАПТИ`ВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Книж.</i> Който има свойството да се приспособява към околната среда, към окръжаващите го условия. | АДАПТИ`ВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Книж.</i> Който има свойството да се приспособява към околната среда, към окръжаващите го условия. | ||
| − | + | ---- | |
АДАПТИ`ВНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, ж. <i>Книж.</i> Качество на адаптивен; приспособи-мост. | АДАПТИ`ВНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, ж. <i>Книж.</i> Качество на адаптивен; приспособи-мост. | ||
| − | + | ---- | |
АДАПТИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Приспособявам, нагаждам, адаптирам се <i>страд.</i> | АДАПТИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Приспособявам, нагаждам, адаптирам се <i>страд.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АДАПТИ`РАМ СЕ <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> За организъм или сетивен орган — приспособявам се, нагаждам се към условията на околната среда. <i>II Разш.</i> Приспособявам се, свиквам в определени условия, с определени хора и под. | АДАПТИ`РАМ СЕ <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> За организъм или сетивен орган — приспособявам се, нагаждам се към условията на околната среда. <i>II Разш.</i> Приспособявам се, свиквам в определени условия, с определени хора и под. | ||
| − | + | ---- | |
АДАПТИ`РАНЕ <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> адаптирам <i>и от</i> адаптирам се. | АДАПТИ`РАНЕ <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> адаптирам <i>и от</i> адаптирам се. | ||
| − | + | ---- | |
АДАПТОР <i>м. Спец.</i> 1. Електромагнитен уред, с който чрез високоговорител се възпроизвежда звуков запис. 2. Приспособление във фотографически апарат, позволяващо да се използуват по-тесни ленти или по-малки касети от размера на апарата. | АДАПТОР <i>м. Спец.</i> 1. Електромагнитен уред, с който чрез високоговорител се възпроизвежда звуков запис. 2. Приспособление във фотографически апарат, позволяващо да се използуват по-тесни ленти или по-малки касети от размера на апарата. | ||
— От англ. adapter. | — От англ. adapter. | ||
| − | + | ---- | |
АДАШ <i>м. Разг.</i> Едноименник, съимен-ник. <i>Вика се, адаши сме, и мене ме викат Иван.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 48. <i>—Добър вечер. Иван Серафимов. „Адаши“ — горчиво си помисли Иван Андреев.</i> В. Пламенов, ПА, 64. | АДАШ <i>м. Разг.</i> Едноименник, съимен-ник. <i>Вика се, адаши сме, и мене ме викат Иван.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 48. <i>—Добър вечер. Иван Серафимов. „Адаши“ — горчиво си помисли Иван Андреев.</i> В. Пламенов, ПА, 64. | ||
— Тур. ada§. | — Тур. ada§. | ||
| − | + | ---- | |
АДВЕНТИ`ВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Бот.</i> За корени и пъпки, развити на несвойствени места при растенията — придатъчен, добавен. <i>Адвентивен корен. Ад-вентивни пъпки.</i> | АДВЕНТИ`ВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Бот.</i> За корени и пъпки, развити на несвойствени места при растенията — придатъчен, добавен. <i>Адвентивен корен. Ад-вентивни пъпки.</i> | ||
| − | — От лат. adventus | + | — От лат. adventus ’пристигане, дохождане, появяване’. |
| − | + | ---- | |
АДВЕНТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Рел.</i> Протестантско сектантско учение, което проповядва близко второ пришествие на Христос. | АДВЕНТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Рел.</i> Протестантско сектантско учение, което проповядва близко второ пришествие на Христос. | ||
| − | — От лат. adventus | + | — От лат. adventus ’пришествие’. |
| − | + | ---- | |
АДВЕНТИ`СТ <i>м.</i> Привърженик на ад-вентизма. | АДВЕНТИ`СТ <i>м.</i> Привърженик на ад-вентизма. | ||
| − | + | ---- | |
АДВЕНТИСТКА <i>ж.</i> Привърженичка на адвентизма. | АДВЕНТИСТКА <i>ж.</i> Привърженичка на адвентизма. | ||
| − | + | ---- | |
АДВЕНТИ`СТКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> | АДВЕНТИ`СТКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> | ||
адвенти`стки | адвенти`стки | ||
Версия от 22:54, 27 ноември 2012
Истор. Доктрина на адамитството.
— От фр. adamisme.
АДАМИ`Т м. Истор. Привърженик на адамитството. Царицата се влачи с адами-ти! / Лудяла по Кирила Босота! К. Христов, В, 63.
— От евр. собств.
АДАМИ`ТКА ж. Истор. Привърженичка на адамитството.
АДАМИ`ТСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от адамит и от адамитство. Адамит-ска ерес.
АДАМИ`ТСТВО, мн. няма, ср. Истор. Религиозна ерес, разпространена в България през средата на XIV в., начело на която стоял монахът Теодосий и чиито привърженици проповядвали, че обществените различия са създадени от хората, а не от бога и че всички хора се раждат равни (затова на проповед се събличали голи като първия човек Адам, според библейското предание).
АДАМОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на Адам. Адамово ребро. О Адамова ябълка. Анат. Горната изпъкнала част на гръкляна у мъжете. Откъм портата се зададе възрастен мъж, .. тънкият му врат изглеждаше още по-дълъг, с изпъкнала, ръбеста адамова ябълка. Д. Талев, ЖС, 50.
> В Адамово облекло. Разг. За мъж — съвсем гол. — Извинявай, бях в адамово облекло, у нас е адски горещо — рече той, когато отвори вратата и пусна Ивана при себе си. Ем. Станев, ИК I, 218. От (дядо) Адамово време. От незапомнени времена, от много отдавна. Скрити в гората между високи буки, накладоха огън в един кух дънер, останал от адамово време. Л. Стоянов, Б, 63.
АДАМОВЕЦ, мн. -вци, м. Рядко. Адамит. Потопът на безверието залива света. . Ето исихасти, ето адамовци... Ив. Вазов, Съч. XIII, 124-125.
АДАМОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Присъщ на Адам. Той [Кирил Босота] ходеше из търговските улици съвсем гол, .. В такава адамовска голота той проповядваше на народа безсрамието и разюздаността на страстите. Ив. Вазов, Съч. XIII, 130.
АДАПТАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Книж. Прил. от адаптация. Адаптационна способност.
АДАПТАЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Биол. Приспособяване на организъм или на сетивните органи към околната среда, към окръжаващите условия. // Разш. Приспособяване на някого към някаква среда, някакви условия на живот.
2. Книж. Приспособяване, нагаждане на шекст с оглед да се направи по-достъпен за читателите и слушателите. Адаптация на романа „Фауст“ за учебни цели..
3, Преработка на един жанр в друг, за да се приспособи за друга цел. Телевизионна адаптация на романа „Тютюн“
адами`т
251
— От лат. adaptatio ’приспособяване’.
АДАПТЕР м. Техн. 1. Адаптор. 2. Печатна платка, която се поставя в слотовете за разширение на компютър за осигуряване на комуникация с външно устройство (монитор, твърд диск и др.) или мрежа. Неотдавна се появиха също твърди дискове, а се разработват и мрежови адаптери. Кеш, 1993, бр. 23,31.
— Англ. adapter.
АДАПТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който има свойството да се приспособява към околната среда, към окръжаващите го условия.
АДАПТИ`ВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на адаптивен; приспособи-мост.
АДАПТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Приспособявам, нагаждам, адаптирам се страд.
АДАПТИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. За организъм или сетивен орган — приспособявам се, нагаждам се към условията на околната среда. II Разш. Приспособявам се, свиквам в определени условия, с определени хора и под.
АДАПТИ`РАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от адаптирам и от адаптирам се.
АДАПТОР м. Спец. 1. Електромагнитен уред, с който чрез високоговорител се възпроизвежда звуков запис. 2. Приспособление във фотографически апарат, позволяващо да се използуват по-тесни ленти или по-малки касети от размера на апарата.
— От англ. adapter.
АДАШ м. Разг. Едноименник, съимен-ник. Вика се, адаши сме, и мене ме викат Иван. Ив. Вазов, Съч. XVII, 48. —Добър вечер. Иван Серафимов. „Адаши“ — горчиво си помисли Иван Андреев. В. Пламенов, ПА, 64.
— Тур. ada§.
АДВЕНТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Бот. За корени и пъпки, развити на несвойствени места при растенията — придатъчен, добавен. Адвентивен корен. Ад-вентивни пъпки.
— От лат. adventus ’пристигане, дохождане, появяване’.
АДВЕНТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Рел. Протестантско сектантско учение, което проповядва близко второ пришествие на Христос.
— От лат. adventus ’пришествие’.
АДВЕНТИ`СТ м. Привърженик на ад-вентизма.
АДВЕНТИСТКА ж. Привърженичка на адвентизма.
АДВЕНТИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
адвенти`стки
