Разлика между версии на „Page:RBE Tom4.djvu/976“
(→Некоригирана) |
(Няма разлика)
|
Текуща версия към 08:36, 4 юни 2014
стигна германски военен влекач, който влачеше след себе си десетина шлепа. Товарът на ешелона беше съвсем необичаен. П. Незнакомов, МА, 106. След войските се точеха безконечните ешелони на обозите
— здрави балканджийски каруци, впрегнати в дребни, но яки кончета. П. Вежинов, ЗЧР, 24. Стамат изпращаше втория си ешелон с нарядни храни. А. Гуляшки, СВ,
49. На гарата пристигнаха ешелони, натоварени със солна киселина, киноапарати и контейнери с ленти.
— Фр. échelon.
ЕШЕЛОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до ешелон. Ешелонен началник.
ЕШИШ м. Диал. Впряг; еш. И си дари три млади ешише, / че ги дари със тез черни стрели. Нар. пес., СбНУ VIII, 95.
ЕШКЙН м. Диал. Начин на ходене, обикновено за кон; ход, вървеж. Дърт кон на нов ешкин не са учи. СбНУ XXXVIII, 181. Секи пари има, конче да си купи, / ала ербап нема, кой да го възседне, / кой да го възсед-не, — .., /.. — ешкин да му види. Нар. пес., СбНУ XXVII, 129. • Обр. Дядо Дичо се позамисли,.., па рече: — Знаеш ли що, снахо? .. Па и ние, слава богу, у къщи сме всички сго-ворни, па може и она да се поведе по другите, па да си хване ешкино, да привикне, па ха? М. Георгиев, Избр. разк., 59.
— Typ. eskin 'конски ход — тръс'.
ЕШКИНДЖЙЯ, мн. -йи, м. Индив. Доброволец, опълченец за водене на бойни действия или за помощна работа в обоза, тила. Но в паниците скоро задимя гореща овнеш-ка чорба, докато върху чуловете белееше купчина истински пилаф, с масло, а ешкин-джиите разнасяха пълни чували топъл хляб — по хляб на човек. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 138. Ешкинджия — опълченец.
В. Мутафчиева, ЛСВ II, 595.
ЕШЛЕМЕ, мн. -та, ср. Диал. Везана със сърма шарка по ръкав на сая.
— От тур. i§leme. — Друга форма: и ш л е м è.
ЕШЛИЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Диал. За добитък — който е подобен, равен на другаря си, с когото е впрегнат. Пък и чеда като чеда ли са [Цончо и Станка] ? Дигнали глави, възправили снаги като два ешлии вола. Еле Цончо, напук на богатските синове, бие крак в крак, бие и подмига на Станка. Ц. Церковски, Съч. III, 258.
ЕШМЕДЕМЁ, мн. -та, ср. Разг. Малък гуляй, почерпка, угощение. — Довечера ще направиме ешмедеме.. Ще се напием като запорожци, ще строшим два-три стола, ще се отъркаляме в локвите през нощта.
A. Каралийчев, ПГ, 68. Край големите огньове се подготвят за печене даначета, юници и цели волове. Еьимедемето, което идваше след всяко ханско съвещание, щеше диа бъде сега особено разточително. Й. Вълчев, СКН, 484. — На вино ли си или на ракия? — попита домакинът. — По-напред кажете повода за ешмедемето. ВН, 1960, бр. 2721, 4. Вземат парите, направят едно ешмедеме и после спонсорите се хващат за главата, как да отчитат парите. СП, 2000, кн. 1-2 [еа].
ЕЩЕ нареч. Остар. Още. Заведнъж той се спря, погледна към селото Преслав и каза: — „Еще ся дими! Два дни ся минаха, откак ся е преобърнало това село на пепел.“
B. Друмев, НФ, 109. Високото това здание ся съхраняваше еще от времето, когато швейцарците ся са били с австрийците. Й. Ненов, ЧГ (превод), 3. — Младо, безумно момиче! / Ти еще нищо не знаеш. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 941.
ЕЯКУЛАЦИЯ ж. Биол. Изхвърляне на сперма от мъжки полов орган; семеизхвър-ляне, еякулиране.
ЕЯКУ ЛИРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Биол. За мъж, мъжко животно или за мъжки полов орган — изхвърлям сперма.
— От лат. е1асиюг 'изхвърлям'.
ЕЯКУЛЙРАНЕ ср. Биол. Отгл. същ. от еякулирам; еякулация.
ЕЯЛЁТ м. Истор. Голяма военно-административна област в Османската империя през ХУ1-ХУШ в. Европейската част на Османската империя, към която в ранно време се числили шест области (еялети).., е обхващала и България. СбНУ XXXIII, Х1ЛУ.
— Тур. еуа1е1.
ЕЯЛЕТЛЙЯ, мн. -йи, м. Истор. В Османската империя — наемник в армията, или доброволец, който не е редовен войник. В хода на размириците,., тия еялетлии органично са прелели към размирния тукашен контингент — към кърджалийството.
В. Мутафчиева, КВ, 32. Румелийските еялетлии, сеймени и пр. наемници се оказали досущ негодни, когато било въпрос до сражения против кърджалиите. В. Мутафчиева, КВ, 147. Впрочем изгонените от Белград еничари и размирни дружини из Видинско продължавали да обсаждат белградския гарнизон.. Портата .. се уповавала предимно на еялетлиите от Босна и Албания.
В. Мутафчиева, КВ, 126.