Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/32“
(→Некоригирана) |
м (→Некоригирана) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | чанието се дава и крайната гласна на основата, напр.: | + | чанието се дава и крайната гласна на основата, напр.: блуждая, -аеш, <i>мин.</i> се. блуждах; живея, -ееш, <i>мин</i>. се. живях; състоя се, -ойш се, <i>мин. св.</i> състоях се; гуляя, -яеш, <i>мин. св.</i> гулях. |
| − | 8. При глаголи, които имат две форми за мин. св. вр. или формите за мин. св. вр. имат двояк изговор, се отбелязват изцяло и двете форми, напр.: | + | 8. При глаголи, които имат две форми за мин. св. вр. или формите за мин. св. вр. имат двояк изговор, се отбелязват изцяло и двете форми, напр.: кълна... <i>мин. св.</i> клех и кълнах. Ако някоя от двойните форми е остаряла, диалектна или рядко употребима, при нея се поставя съответна бележка в скоби, напр.: набелязвам...; набележа... <i>мин. св.</i> набелязах и (диал.) набе-лежих. |
| − | 9. Ако глаголът няма мин. св. вр., това също се отбелязва, напр.: | + | 9. Ако глаголът няма мин. св. вр., това също се отбелязва, напр.: дъртея, -ееш, <i>мин. св.</i> няма. |
10. След формата за мин. св. вр. се отбелязват и други глаголни форми, ако в тях има отклонение от обикновените типове. Такива отклонения се явяват напр. в следните случаи: | 10. След формата за мин. св. вр. се отбелязват и други глаголни форми, ако в тях има отклонение от обикновените типове. Такива отклонения се явяват напр. в следните случаи: | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
A) При форми за повелително наклонение, напр. държа... <i>пое.</i> дръж, дръжте. | A) При форми за повелително наклонение, напр. държа... <i>пое.</i> дръж, дръжте. | ||
| − | Б) При форми за минало свършено деятелно причастие: а) Когато мин. св. деят. прич. завършва на | + | Б) При форми за минало свършено деятелно причастие: а) Когато мин. св. деят. прич. завършва на -ъл в м. р. и еровата гласна изпада във формите за ж. и ср. р. и мн. ч. Изцяло се изписва само формата за м. p., напр.: река... <i>прич. мин. св. деят.</i> рекъл, -кла, -кло, <i>мн.</i> -кли. б) Когато в основата на глагола има променливо я. В този случай се изписват изцяло формата за м. р. и формата за мн. ч., напр.: живея... <i>прич. мин. св. деят.</i> живял, -а, -о, <i>мн.</i> живеели, в) Когато в основата на глагола има друга звукова промяна, са дава само формата за м. р. в случай, че тя не се променя в ж. p., ср. р. и мн. ч., напр.: плета...<i>прич. мин. св. деят.</i> плел. г) Когато има две форми за мин. св. деят. прич., причастието има двояк изговор, се посочват и двете форми, напр.: кълна... <i>прич. мин. св. деят.</i> клел и кълнал. Ако една от двойните форми на причастието е остаряла, рядка или диалектна, това се отбелязва пред формата, напр.: пренасям...; пренеса... <i>прич. мин. св. деят.</i> пренесъл, -ела, -сло, <i>мн.</i> -ели и (диал.) пренел. |
| − | B) Формите за минало страдателно причастие се отразяват: а) Когато глаголът има мин. страд. прич. на | + | B) Формите за минало страдателно причастие се отразяват: а) Когато глаголът има мин. страд. прич. на -т: бия <i>...прич. мин. страд.</i> бит. б) При променливо я в основата, напр.: въртя... <i>прич. мин. страд.</i> въртян, -а, -о, <i>мн.</i> въртени, в) Когато глаголът има двойни форми за мин. страд. прич., напр.: кълна... <i>прич. мин. страд.</i> клет и кълнат; отвявам...; отвея...прич. <i>мин. страд.</i> отвян, -а, -о, <i>мн.</i> отвени и (диал.) отвеян. |
| − | 11. След формите се дава бележка за граматичния вид на съответния глагол <i>несв.</i> или <i>св.</i> Когато глаголът е едновременно от св. и несв. вид, след формите се дават и двете бележки, напр.: | + | 11. След формите се дава бележка за граматичния вид на съответния глагол <i>несв.</i> или <i>св.</i> Когато глаголът е едновременно от св. и несв. вид, след формите се дават и двете бележки, напр.: ангажи`рам, -аш, <i>несв.</i> и се.; чес-титявам, -аш, <i>несв. \</i> честитя... <i>несв.</i> и <i>св.</i> |
| + | |||
| + | 12. Категориите преходност и непреходност при глаголите се отбелязват с бележките <i>прех</i>. и <i>непрех</i>., поставени след бележката за вида, напр.: обичам, -аш, <i>несв., прех. \</i> бли`кам, -аш, <i>несв., непрех.</i> Когато глаголът е преходен в едни значения, а в други — непреходен, тези бележки се поставят след цифрата за отбелязване на значенията: цамбурвам...; цамбурна. .. 1. <i>Прех.</i>.. .2. <i>Непрех....</i> | ||
| − | |||
Версия от 08:51, 25 ноември 2012
чанието се дава и крайната гласна на основата, напр.: блуждая, -аеш, мин. се. блуждах; живея, -ееш, мин. се. живях; състоя се, -ойш се, мин. св. състоях се; гуляя, -яеш, мин. св. гулях.
8. При глаголи, които имат две форми за мин. св. вр. или формите за мин. св. вр. имат двояк изговор, се отбелязват изцяло и двете форми, напр.: кълна... мин. св. клех и кълнах. Ако някоя от двойните форми е остаряла, диалектна или рядко употребима, при нея се поставя съответна бележка в скоби, напр.: набелязвам...; набележа... мин. св. набелязах и (диал.) набе-лежих.
9. Ако глаголът няма мин. св. вр., това също се отбелязва, напр.: дъртея, -ееш, мин. св. няма.
10. След формата за мин. св. вр. се отбелязват и други глаголни форми, ако в тях има отклонение от обикновените типове. Такива отклонения се явяват напр. в следните случаи:
A) При форми за повелително наклонение, напр. държа... пое. дръж, дръжте.
Б) При форми за минало свършено деятелно причастие: а) Когато мин. св. деят. прич. завършва на -ъл в м. р. и еровата гласна изпада във формите за ж. и ср. р. и мн. ч. Изцяло се изписва само формата за м. p., напр.: река... прич. мин. св. деят. рекъл, -кла, -кло, мн. -кли. б) Когато в основата на глагола има променливо я. В този случай се изписват изцяло формата за м. р. и формата за мн. ч., напр.: живея... прич. мин. св. деят. живял, -а, -о, мн. живеели, в) Когато в основата на глагола има друга звукова промяна, са дава само формата за м. р. в случай, че тя не се променя в ж. p., ср. р. и мн. ч., напр.: плета...прич. мин. св. деят. плел. г) Когато има две форми за мин. св. деят. прич., причастието има двояк изговор, се посочват и двете форми, напр.: кълна... прич. мин. св. деят. клел и кълнал. Ако една от двойните форми на причастието е остаряла, рядка или диалектна, това се отбелязва пред формата, напр.: пренасям...; пренеса... прич. мин. св. деят. пренесъл, -ела, -сло, мн. -ели и (диал.) пренел.
B) Формите за минало страдателно причастие се отразяват: а) Когато глаголът има мин. страд. прич. на -т: бия ...прич. мин. страд. бит. б) При променливо я в основата, напр.: въртя... прич. мин. страд. въртян, -а, -о, мн. въртени, в) Когато глаголът има двойни форми за мин. страд. прич., напр.: кълна... прич. мин. страд. клет и кълнат; отвявам...; отвея...прич. мин. страд. отвян, -а, -о, мн. отвени и (диал.) отвеян.
11. След формите се дава бележка за граматичния вид на съответния глагол несв. или св. Когато глаголът е едновременно от св. и несв. вид, след формите се дават и двете бележки, напр.: ангажи`рам, -аш, несв. и се.; чес-титявам, -аш, несв. \ честитя... несв. и св.
12. Категориите преходност и непреходност при глаголите се отбелязват с бележките прех. и непрех., поставени след бележката за вида, напр.: обичам, -аш, несв., прех. \ бли`кам, -аш, несв., непрех. Когато глаголът е преходен в едни значения, а в други — непреходен, тези бележки се поставят след цифрата за отбелязване на значенията: цамбурвам...; цамбурна. .. 1. Прех... .2. Непрех....
