Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/31“
(→Некоригирана) |
м (→Некоригирана) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | какъв, каква, какво, <i>мн.</i> какви`, <i>въпрос, местоим....</i> | |
| − | + | какво <i>ср. ...</i> | |
| − | + | V. Глаголи. 1. Като заглавна дума при лични глаголи се дава формата за 1 л. ед. ч. сег. вр. изявит. накл. на глагола, а при безличните глаголи — формата за 3 л. ед. ч. сег. вр. изявит. накл. При видовете двойки, които се обединяват в една речникова статия, на първо място се поставя глаголът от несвършен вид: вди`гам... <i>несв.\</i> вдигна... <i>св.;</i> мръква... <i>несв.;</i> мръкне... <i>св.</i> | |
| − | 2. Съвременните книжовни глаголи, образувани с неударена наставка <i>-увам</i> (и съкратен варинат на <i>-вам)</i> се представят като двойка заглавни думи на азбучното място на съкратения вариант, напр. | + | 2. Съвременните книжовни глаголи, образувани с неударена наставка <i>-увам</i> (и съкратен варинат на <i>-вам)</i> се представят като двойка заглавни думи на азбучното място на съкратения вариант, напр. използвам и използу-вам, -аш, ... Формите на -<i>увам</i> се представят и като самостоятелни заглав-ки с препратка, напр. използувам. Вж. използвам. |
| − | 3. Като двойка заглавни думи се представят и фонетичните дублети, напр. | + | 3. Като двойка заглавни думи се представят и фонетичните дублети, напр. вземам и взимам, -аш,... |
| − | 4. След заглавната дума следва формата за 2 л. ед. ч., чрез която се определя спрежението на глагола. При гл. от I и II спрежение се дава и формата за 1 л. ед. ч. на мин. св. вр. Обикновено формите се дават съкратено: | + | 4. След заглавната дума следва формата за 2 л. ед. ч., чрез която се определя спрежението на глагола. При гл. от I и II спрежение се дава и формата за 1 л. ед. ч. на мин. св. вр. Обикновено формите се дават съкратено: благодаря, -йш, <i>мин. св.</i> -йх... |
| − | 5. При глаголи, при които има колебание по отношение на спрежението, т.е. съществуват форми от две спрежения, се отбелязват и двете форми, напр.: | + | 5. При глаголи, при които има колебание по отношение на спрежението, т.е. съществуват форми от две спрежения, се отбелязват и двете форми, напр.: бъбря -еш и -иш, <i>мин.св.-</i> ах и -их. |
6. Формите за сегашно и минало време при глаголи от I и II спрежение се отбелязват изцяло в следните случаи: | 6. Формите за сегашно и минало време при глаголи от I и II спрежение се отбелязват изцяло в следните случаи: | ||
| − | а) При образуване на форми от различни основи, напр.: | + | а) При образуване на форми от различни основи, напр.: давам, -аш...; дам, дадеш, <i>мин. св.</i> дадох. |
| − | б) Когато в основата на глагола има променливо | + | б) Когато в основата на глагола има променливо я, напр.: избягвам, -аш, <i>несв.;</i> избягна, избегнеш, <i>мин. св.</i> избягнах, <i>св.</i> |
| − | в) При палатализация в основата, напр.: | + | в) При палатализация в основата, напр.: отричам, -аш...; отрека, отречеш, <i>мин. св.</i> отрекох, отрече. |
| − | г) При всички едносрични глаголи, напр.: | + | г) При всички едносрични глаголи, напр.: бдя, бдиш, <i>мин. св.</i> бдях. |
| − | д) При всички двусрични непроизводни глаголи, чийто корен завършва на гласна, напр.: | + | д) При всички двусрични непроизводни глаголи, чийто корен завършва на гласна, напр.: бия, би`еш, <i>мин. св.</i> бих. |
| − | е) В настоящото издание се посочва само едно ударение при формите за минало свършено време, макар че в разговорния език са допустими две ударения, свойствени съответно на източните и на западните говори, напр.: | + | е) В настоящото издание се посочва само едно ударение при формите за минало свършено време, макар че в разговорния език са допустими две ударения, свойствени съответно на източните и на западните говори, напр.: грабя, -иш, <i>мин.св.</i> -их. |
7. Изцяло се отбелязва само формата за минало свършено време в следните случаи: | 7. Изцяло се отбелязва само формата за минало свършено време в следните случаи: | ||
| − | а) При промяна в ударението във формата за мин. св. вр., напр.: | + | а) При промяна в ударението във формата за мин. св. вр., напр.: бода, -еш, <i>мин. св.</i> бодох. |
| − | б) При звукова промяна в основата при формите за мин. св. вр., напр.: | + | б) При звукова промяна в основата при формите за мин. св. вр., напр.: дращя -еш, <i>мин. св.</i> драсках; пера, -еш, <i>мин. св.</i> прах.. |
| + | |||
| + | в) При всички многосрични непроизводни глаголи от I спрежение с основа на -а, -е, -и, -о, -у, -ю, -я и от II спрежение с основа на -о. При тези глаголи формата за 2 л. ед. ч. сег. вр. се отбелязва съкратено, като пред окон | ||
| − | |||
Версия от 08:51, 25 ноември 2012
какъв, каква, какво, мн. какви`, въпрос, местоим....
какво ср. ...
V. Глаголи. 1. Като заглавна дума при лични глаголи се дава формата за 1 л. ед. ч. сег. вр. изявит. накл. на глагола, а при безличните глаголи — формата за 3 л. ед. ч. сег. вр. изявит. накл. При видовете двойки, които се обединяват в една речникова статия, на първо място се поставя глаголът от несвършен вид: вди`гам... несв.\ вдигна... св.; мръква... несв.; мръкне... св.
2. Съвременните книжовни глаголи, образувани с неударена наставка -увам (и съкратен варинат на -вам) се представят като двойка заглавни думи на азбучното място на съкратения вариант, напр. използвам и използу-вам, -аш, ... Формите на -увам се представят и като самостоятелни заглав-ки с препратка, напр. използувам. Вж. използвам.
3. Като двойка заглавни думи се представят и фонетичните дублети, напр. вземам и взимам, -аш,...
4. След заглавната дума следва формата за 2 л. ед. ч., чрез която се определя спрежението на глагола. При гл. от I и II спрежение се дава и формата за 1 л. ед. ч. на мин. св. вр. Обикновено формите се дават съкратено: благодаря, -йш, мин. св. -йх...
5. При глаголи, при които има колебание по отношение на спрежението, т.е. съществуват форми от две спрежения, се отбелязват и двете форми, напр.: бъбря -еш и -иш, мин.св.- ах и -их.
6. Формите за сегашно и минало време при глаголи от I и II спрежение се отбелязват изцяло в следните случаи:
а) При образуване на форми от различни основи, напр.: давам, -аш...; дам, дадеш, мин. св. дадох.
б) Когато в основата на глагола има променливо я, напр.: избягвам, -аш, несв.; избягна, избегнеш, мин. св. избягнах, св.
в) При палатализация в основата, напр.: отричам, -аш...; отрека, отречеш, мин. св. отрекох, отрече.
г) При всички едносрични глаголи, напр.: бдя, бдиш, мин. св. бдях.
д) При всички двусрични непроизводни глаголи, чийто корен завършва на гласна, напр.: бия, би`еш, мин. св. бих.
е) В настоящото издание се посочва само едно ударение при формите за минало свършено време, макар че в разговорния език са допустими две ударения, свойствени съответно на източните и на западните говори, напр.: грабя, -иш, мин.св. -их.
7. Изцяло се отбелязва само формата за минало свършено време в следните случаи:
а) При промяна в ударението във формата за мин. св. вр., напр.: бода, -еш, мин. св. бодох.
б) При звукова промяна в основата при формите за мин. св. вр., напр.: дращя -еш, мин. св. драсках; пера, -еш, мин. св. прах..
в) При всички многосрични непроизводни глаголи от I спрежение с основа на -а, -е, -и, -о, -у, -ю, -я и от II спрежение с основа на -о. При тези глаголи формата за 2 л. ед. ч. сег. вр. се отбелязва съкратено, като пред окон
