Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/128“
Mister sou (беседа | приноси) м (stanislav) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>орбита бе пуснат първият съветски изкуствен спътник на Земята. Щом ракетата носител излязла извън границите на плътните | + | <i>орбита бе пуснат първият съветски изкуствен спътник на Земята. Щом ракетата носител излязла извън границите на плътните слоеве{{попр|Отпечатано: „своеве“.}} на атмосферата, съгласно набелязаната програма, тя се отклонила от вертикалата.</i> Р. Радулов, ИГ, 132. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЕРТИКА`ЛЕН | + | <b>ВЕРТИКА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. Отвесен. <i>Противоп.</i> хоризонтален. <i>Сега да вървя самостоятелно напред не можеше и да се мисли; да се връщам по стъпките си, не ми се щеше; тогава предпочетох вертикалното почти възвишение към гората.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 46. <i>При боядисване на таваните да се започва винаги от прозорците, и то така, че линиите на четката да са вертикални към светлината.</i> М. Томова, ТТЖ (превод), 78. <i>Зидарите проверяват с отвес дали са вертикални стените на постройките.</i> Физ. VI кл, 14-15. <i>Мистическо значение арабите придавали също и на така наречения магически квадрат. Както е известно, така се наричат квадрати, разграфени на клетки с поставени в тях естествени числа, при което сумата на числата в хоризонталните и вертикалните редове и диагоналите е една и съща.</i> Матем., 1968, кн. 6, 14. |
| − | |||
| − | 15. <i>Мистическо значение арабите придавали също и на така наречения магически квадрат. Както е известно, така се наричат квадрати, разграфени на клетки с поставени в тях естествени числа, при което сумата на числата в хоризонталните и вертикалните редове и диагоналите е една и съща.</i> Матем., 1968, кн. | ||
2. <i>Астрон.</i> Който се отнася до вертикал (във 2 знач). <i>При научния начин за определяне кръгозора на една вертикална точка от земната повърхнина се взема под внимание: 1. дъгата на земната повърхност и 2. закона за движението на светливия лъч.</i> П. Делирадев, В, 245. | 2. <i>Астрон.</i> Който се отнася до вертикал (във 2 знач). <i>При научния начин за определяне кръгозора на една вертикална точка от земната повърхнина се взема под внимание: 1. дъгата на земната повърхност и 2. закона за движението на светливия лъч.</i> П. Делирадев, В, 245. | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВЕРТИКА`ЛНО</b>. <i>Нареч. от</i> вертикален (в 1 знач.); отвесно. <i>Той освети стените на тунела. За голяма наша изненада те бяха укрепени с дървени подпори, наредени вертикално, близо една до друга, също като в нашите мини.</i> М. Марчевски, ТС, 126. <i>Ракетата, подхвърлена от внезапното включване на двигателите, застана вертикално.</i> К, 1963, кн. 9, 17. | <b>ВЕРТИКА`ЛНО</b>. <i>Нареч. от</i> вертикален (в 1 знач.); отвесно. <i>Той освети стените на тунела. За голяма наша изненада те бяха укрепени с дървени подпори, наредени вертикално, близо една до друга, също като в нашите мини.</i> М. Марчевски, ТС, 126. <i>Ракетата, подхвърлена от внезапното включване на двигателите, застана вертикално.</i> К, 1963, кн. 9, 17. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЕРТИКА`ЛНОСТ | + | <b>ВЕРТИКА`ЛНОСТ</b>, -тта`, мн. няма, <i>ж. Рядко. Отвл. същ. от</i> вертикален. <i>Форматът на картината бива хоризонтален, квадратен, вертикален … Вертикалността изобщо се схваща като състояние устремно, динамично, .., в противовес на покоя, лиризма и епичността при хоризонталността.</i> Ал. Гетман и др., СБ, 130. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЕРТОГРА`Д</b> <i>м. Остар. Книж.</i> Градина. <i>И предметите, които го окружават, | + | <b>ВЕРТОГРА`Д</b> <i>м. Остар. Книж.</i> Градина. <i>И предметите, които го окружават, доволно способствуват на благоразтворението му климатическо. А тии предмети са различните около него луги (ливади), дъбрави, вертогради, а в по-високите места различни горски дръвеса.</i> Н. Рилски, ОМР, 4. <i>Бог Страшен съд ще дигне, та пшеница от плевел с огън ще отдели: с разпален косер ще пожъне вертоград земен.</i> Н. Райнов, КЦ, 24. |
| − | |||
| − | 4. <i>Бог Страшен съд ще дигне, та пшеница от плевел с огън ще отдели: с разпален | ||
— Рус. вертоград. | — Рус. вертоград. | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВЕРТОЛЕ`Т</b> <i>м.</i> Летателен апарат, по-тежък от въздуха, който излита и се приземява вертикално; хеликоптер. <i>Хеликоптерът може да излита и да каца, да се издига или да слиза вертикално нагоре или надолу. Тази негова характерна особеност е указана в славянското му название — вертолет (от вертикално летене).</i> Р. Радулов, ИГ, 97. <i>За бързото ликвидиране на химическо или бактериологично огнище на поражение по растителността към градските служби „Растителна защита“ е изграден специален подвижен парк с мощни и бързодействуващи съоръжения, включително вертолети и самолети.</i> Н. Иванов и др., ГО, 193. | <b>ВЕРТОЛЕ`Т</b> <i>м.</i> Летателен апарат, по-тежък от въздуха, който излита и се приземява вертикално; хеликоптер. <i>Хеликоптерът може да излита и да каца, да се издига или да слиза вертикално нагоре или надолу. Тази негова характерна особеност е указана в славянското му название — вертолет (от вертикално летене).</i> Р. Радулов, ИГ, 97. <i>За бързото ликвидиране на химическо или бактериологично огнище на поражение по растителността към градските служби „Растителна защита“ е изграден специален подвижен парк с мощни и бързодействуващи съоръжения, включително вертолети и самолети.</i> Н. Иванов и др., ГО, 193. | ||
— От рус. вертолет. | — От рус. вертолет. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЕ`РУ`ВАМ,</b> -аш, <i>несв., непрех.</i> и <i>прех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Вярвам. <i>Доброто аз не правя, но верувам в доброто.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 165. <i>Боли Янка бяло гърло | + | <b>ВЕ`РУ`ВАМ,</b> -аш, <i>несв., непрех.</i> и <i>прех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Вярвам. <i>Доброто аз не правя, но верувам в доброто.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 165. <i>Боли Янка бяло гърло — / .. / Никой Янка не верува, / не верува, не лекува.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 204. <i>Като везе лудо-младо, / като везе чаша вино, / на чаша му хабер дойде, / че му лежи мома Мита, / че му лежи, че да умре, / .. / А он това не верува.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 381. <b>верувам се</b> <i>страд., възвр.</i> и <i>взаим.</i> <i>Слуша: хлопват се вратата! Тя се верува едвам .. — Петър неин влиза сам!</i> Ив. Вазов, Съч. I, 12. <i>Гроздьо за Неда проводи, / проводи Гроздьо на годеж, / .. / <i>проводи Гроздьо, заръча, / ако са Недка верува, / тъй да ми земе мената</i>. Нар. пес., СбВСт, 727. <i>Две змии се печат на едно слънце, па и двете не се веруат.</i> Послов., СбНУ III, 246-249. <b>верувам си</b> <i>възвр.</i> и <i>взаим.</i> |
| − | + | ---- | |
<b>ВЕ`РУВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> верувам; вярване. | <b>ВЕ`РУВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> верувам; вярване. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕ`РУЮ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> 1. Черковен текст, който излага накратко основните положения на християнската религия; символ на вярата. <i>„Не е истински християнин оня, който не знае господнята молитва, десетте заповеди, верую и помилую мя боже.“</i> Т. Влайков, Пр I, 89-90. <i>Пространно верую, отче наш, йоще и други някои частици от черковното богомилство, които ся Кирилу приписуват, .., списани са, .., от негова ученик Константина, втори епископ българский.</i> X. Йоанович, Ц (превод), 9. | ||
| − | + | 2. <i>Прен.</i> Обикн. със съгл. опред. Система от убеждения, съвкупност от възгледи и представи за света; мироглед. <i>Без морал, без нравствено верую, човек губи светостта на своето име.</i> Ас. Златаров, Избр. съч. III, 168-169. <i>— Безсмъртие, .., заслужава оня, който е вярвал и дълго, неотклонно, е отстоявал своето верую.</i> Б. Болгар, ПД, 62. | |
| − | + | <i>— Аз имам само едно дете и искам то да получи солидно образование. Когато завърши науките си, тогава да определя политическото си верую…</i> А. Гуляшки, МТС, 20. <i>Венецов се поклони, радостно развълнуван</i> | |
| − | 2. <i>Прен.</i> Обикн. със съгл. опред. Система от убеждения, съвкупност от възгледи и представи за света; мироглед. <i>Без морал, без нравствено верую, човек губи светостта на своето име.</i> Ас. Златаров, Избр. съч. III, 168-169. <i>— Безсмъртие,.., заслужава оня, който е вярвал и дълго, неотклонно, е отстоявал своето верую.</i> Б. Болгар, ПД, 62. | ||
| − | |||
| − | <i>— Аз имам само едно дете и искам то да получи солидно образование. Когато завърши науките си, тогава да определя политическото си | ||
Текуща версия към 08:12, 3 юни 2014
орбита бе пуснат първият съветски изкуствен спътник на Земята. Щом ракетата носител излязла извън границите на плътните слоеве* на атмосферата, съгласно набелязаната програма, тя се отклонила от вертикалата. Р. Радулов, ИГ, 132.
ВЕРТИКА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Отвесен. Противоп. хоризонтален. Сега да вървя самостоятелно напред не можеше и да се мисли; да се връщам по стъпките си, не ми се щеше; тогава предпочетох вертикалното почти възвишение към гората. Ив. Вазов, Съч. XV, 46. При боядисване на таваните да се започва винаги от прозорците, и то така, че линиите на четката да са вертикални към светлината. М. Томова, ТТЖ (превод), 78. Зидарите проверяват с отвес дали са вертикални стените на постройките. Физ. VI кл, 14-15. Мистическо значение арабите придавали също и на така наречения магически квадрат. Както е известно, така се наричат квадрати, разграфени на клетки с поставени в тях естествени числа, при което сумата на числата в хоризонталните и вертикалните редове и диагоналите е една и съща. Матем., 1968, кн. 6, 14.
2. Астрон. Който се отнася до вертикал (във 2 знач). При научния начин за определяне кръгозора на една вертикална точка от земната повърхнина се взема под внимание: 1. дъгата на земната повърхност и 2. закона за движението на светливия лъч. П. Делирадев, В, 245.
ВЕРТИКА`ЛНО. Нареч. от вертикален (в 1 знач.); отвесно. Той освети стените на тунела. За голяма наша изненада те бяха укрепени с дървени подпори, наредени вертикално, близо една до друга, също като в нашите мини. М. Марчевски, ТС, 126. Ракетата, подхвърлена от внезапното включване на двигателите, застана вертикално. К, 1963, кн. 9, 17.
ВЕРТИКА`ЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от вертикален. Форматът на картината бива хоризонтален, квадратен, вертикален … Вертикалността изобщо се схваща като състояние устремно, динамично, .., в противовес на покоя, лиризма и епичността при хоризонталността. Ал. Гетман и др., СБ, 130.
ВЕРТОГРА`Д м. Остар. Книж. Градина. И предметите, които го окружават, доволно способствуват на благоразтворението му климатическо. А тии предмети са различните около него луги (ливади), дъбрави, вертогради, а в по-високите места различни горски дръвеса. Н. Рилски, ОМР, 4. Бог Страшен съд ще дигне, та пшеница от плевел с огън ще отдели: с разпален косер ще пожъне вертоград земен. Н. Райнов, КЦ, 24.
— Рус. вертоград.
ВЕРТОЛЕ`Т м. Летателен апарат, по-тежък от въздуха, който излита и се приземява вертикално; хеликоптер. Хеликоптерът може да излита и да каца, да се издига или да слиза вертикално нагоре или надолу. Тази негова характерна особеност е указана в славянското му название — вертолет (от вертикално летене). Р. Радулов, ИГ, 97. За бързото ликвидиране на химическо или бактериологично огнище на поражение по растителността към градските служби „Растителна защита“ е изграден специален подвижен парк с мощни и бързодействуващи съоръжения, включително вертолети и самолети. Н. Иванов и др., ГО, 193.
— От рус. вертолет.
ВЕ`РУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. и прех. Остар. и диал. Вярвам. Доброто аз не правя, но верувам в доброто. Ив. Вазов, Съч. I, 165. Боли Янка бяло гърло — / .. / Никой Янка не верува, / не верува, не лекува. Нар. пес., СбНУ XLVI, 204. Като везе лудо-младо, / като везе чаша вино, / на чаша му хабер дойде, / че му лежи мома Мита, / че му лежи, че да умре, / .. / А он това не верува. Нар. пес., СбНУ XLIII, 381. верувам се страд., възвр. и взаим. Слуша: хлопват се вратата! Тя се верува едвам .. — Петър неин влиза сам! Ив. Вазов, Съч. I, 12. Гроздьо за Неда проводи, / проводи Гроздьо на годеж, / .. / проводи Гроздьо, заръча, / ако са Недка верува, / тъй да ми земе мената. Нар. пес., СбВСт, 727. Две змии се печат на едно слънце, па и двете не се веруат. Послов., СбНУ III, 246-249. верувам си възвр. и взаим.
ВЕ`РУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от верувам; вярване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕ`РУЮ, мн. няма, ср. Книж. 1. Черковен текст, който излага накратко основните положения на християнската религия; символ на вярата. „Не е истински християнин оня, който не знае господнята молитва, десетте заповеди, верую и помилую мя боже.“ Т. Влайков, Пр I, 89-90. Пространно верую, отче наш, йоще и други някои частици от черковното богомилство, които ся Кирилу приписуват, .., списани са, .., от негова ученик Константина, втори епископ българский. X. Йоанович, Ц (превод), 9.
2. Прен. Обикн. със съгл. опред. Система от убеждения, съвкупност от възгледи и представи за света; мироглед. Без морал, без нравствено верую, човек губи светостта на своето име. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 168-169. — Безсмъртие, .., заслужава оня, който е вярвал и дълго, неотклонно, е отстоявал своето верую. Б. Болгар, ПД, 62. — Аз имам само едно дете и искам то да получи солидно образование. Когато завърши науките си, тогава да определя политическото си верую… А. Гуляшки, МТС, 20. Венецов се поклони, радостно развълнуван
