Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/139“
м (Автоматични корекции) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 2. <i>Разг</i> | + | {{+}} |
| + | 2. <i>Разг.</i> Забраняване приемането и прилагането на някакво решение. <i>Няколко души плеснали вече ръце да приведат в изпълнение присъдата, но Ботйов, .., дал своето вето.</i> З. Стоянов, ХБ, 213. <i>Лекарят на австрийската група е наложил „вето“, за да избегне възпаление на гърлото и други заболявания на своите спортисти.</i> ВН, 1960, бр. 2642, 3. | ||
| − | — От лат. | + | — От лат. veto ’забранявам’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕТОШИ`НА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Вехтошина; вехтар<sup>1</sup>, вехтарница. <i>Пенчо захвана сега да мъкне от запустялата своя кръчма: варелчета, качета, ведра, оки, .. Като пропи тях, забра да мъкне де що имаше ветошини, остале от бащиното му време, като: ръждяви кантари, терзии.</i> Ил. Блъсков, ПБ, 89. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕТРЕ`ЕНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> ветрея <i>и от</i> ветрея се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕ`ТРЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> 1. Вятърен. <i>Ветровитият баир над селото е само за тая работа. Една ветрена мелница би работила там не само когато има суша.</i> Елин Пелин, Съч. I, 168. <i>След време, посредством знанието, изнамериха ся ветрените мелници и водениците, които, .., избавили человечеството от една голяма мъка.</i> Лет., 1872, 161. • Обр. <i>И бързаха онези ми ти момци, искаха да литнат с ветрени криле и да удавят врага.</i> НБ, 1876, 201. |
| − | + | 2. Вятърничав. <i>Той прие маската на безвреден младеж, който се не интересува от общите работи, търсеше веселбите с ветрени другари, ходеше на лов, мислейки тайно за целта си.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 59-60. <i>Той приказваше най-много, смееше се, пускаше някакви анекдоти един след други, които не навреме и не на място казани, минаваха без никакъв ефект, даже глупаво, а самият той не е тъй глупав, колкото ветрен.</i> Н. Попфилипов, РЛ, 150. <i>Види се, закърмила го е самодива, защото откъде другаде би могло да дойде у него това влечение към песните, свирните, откъде и това умение сам да реди песни? … Това ли е работа на царските синове? Ветрени дела за селски гъдулари.</i> М. Смилова, ДСВ, 160. | |
| − | + | ◇ <b>Меля като ветрена мелница</b>. <i>Диал. Неодобр.</i> Прекалено много, непрекъснато говоря, и то обикн. празни приказки. | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕ`ТРЕНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> ветря <i>и от</i> ветря се; ветреене. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕ`ТРЕНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Вятърничав, лекомислен, несериозен човек; ветрогон<sup>1</sup>, ветрогонец. <i>Мечтател, идеалист, ветреник — той искаше да вкуси от сладостта на неизвестното и новото.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 8. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕ`ТРЕНИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Вятърна мелница; вятърница. |
| − | — Хр. Вакарелски, Някои народни думи, които изглеждат като „новоизковани“, РР, 1932, кн. 4,219. | + | — Хр. Вакарелски, Някои народни думи, които изглеждат като „новоизковани“, РР, 1932, кн. 4, 219. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЕТРЕНО СТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар.</i> Вятърничавост, лекомислие, несериозност. <i>Гороломов с убито лице, с разтроган глас й разказа либенето си преди три години с Марийка,.., нещастията, които донесе тая любовна свръзка на момата, и които, по своята непростителна ветреност, не предотврати тогава.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 182. <i>Ние, шепа хора.., кретаме подир своята амбиция или детински чиста любов, подир своята ветреност или животински дива омраза — или вълчешки изгладнял стомах.</i> П. К. Яворов, ХК, 15. <i>Девиците. | + | <b>ВЕТРЕНО`СТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар.</i> Вятърничавост, лекомислие, несериозност. <i>Гороломов с убито лице, с разтроган глас й разказа либенето си преди три години с Марийка, .., нещастията, които донесе тая любовна свръзка на момата, и които, по своята непростителна ветреност, не предотврати тогава.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 182. <i>Ние, шепа хора .., кретаме подир своята амбиция или детински чиста любов, подир своята ветреност или животински дива омраза — или вълчешки изгладнял стомах.</i> П. К. Яворов, ХК, 15. <i>Девиците .. са возпитават в манастирите, .. Тие ходят с наведени очи, но в техните погледи са забележава ветреност, кокетство и подозрителност.</i> Знан., 1875, бр. 17, 267. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕТРЕ`Ц</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Умал. от</i> вятър; лек, слаб вятър. <i>Горският прохладен ветрец люшкаше нежно листата и заедно с балканските миризми носеше тук и глухия гръм на водопадите.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 81. <i>Прилича на пролет, топло, едва-едва полъхва ветрец, колкото да раздвижи паяжините из въздуха.</i> Й. Йовков, ПГ, 54. <i>Тих прохладен ветрец ни посреща откъм южната страна, който ни напомняше още следи от зимата.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 354. <i>— Да знаех, момне, да дойда / с коня сянка да ти вардя, / в шепа вода да ти нося, / със дъх ветрец да ти вея…</i> Бл. Димитрова, Л, 65. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕТРЕ`Я</b>, -е`еш, <i>мин. св.</i> ветря`х, <i>прич. мин. св. деят.</i> ветря`л, -а, -о, <i>мн.</i> ветре`ли, <i>несв.</i> 1. <i>Прех.</i> Излагам нещо на чист въздух, на открито, за да се проветрява. <i>— Аз съм изнесла уж да ветрея червените халища.</i> Л. Михайлова, Ж, 40. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. <i>Непрех.</i> За дрехи, кожи и под. — съхна или се проветрявам на чист въздух, на открито; ветрея се. <i>Нямаше вода да ги изперат [дрехите], затова ги простираха, поне да съхнат и ветреят.</i> Бл. Димитрова, ПКС, 40. <i>Той я запарвал, оставял я да ветрее, но каквото и да правил, бъчвата си останала миризлива.</i> Т. Икономов, ЧПГ, 7. | |
| − | 58. | + | 3. <i>Непрех.</i> За хранителни продукти — съхна на открито, на чист въздух, за да се запазя за дълго време. <i>За нощуване отвеждаха гостите в най-горните стаи, през дълги коридори, гдето ветрееха пушени риби и се сушеха ароматни жълти дюли, вързани на свесла.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 15. <i>После тя вдигна очи към стряхата над язлъка, където бяха навесени свински суджуци да съхнат и да ветреят.</i> Т. Харманджиев, КЕД, 58. |
4. <i>Прех.</i> Развявам нещо във въздуха. <i>Те яздеха хранени коне, ветрееха жълти байраци и бяло грозде ядеха.</i> Й. Йовков, Разк. II, 376. <i>Да, тези острови са от същата тази земя. Там може би растат стройни палми и бризите ветреят вечнозелените им гребени.</i> Н. Боев, Г, 13. | 4. <i>Прех.</i> Развявам нещо във въздуха. <i>Те яздеха хранени коне, ветрееха жълти байраци и бяло грозде ядеха.</i> Й. Йовков, Разк. II, 376. <i>Да, тези острови са от същата тази земя. Там може би растат стройни палми и бризите ветреят вечнозелените им гребени.</i> Н. Боев, Г, 13. | ||
| − | |||
Версия от 11:57, 18 май 2014
2. Разг. Забраняване приемането и прилагането на някакво решение. Няколко души плеснали вече ръце да приведат в изпълнение присъдата, но Ботйов, .., дал своето вето. З. Стоянов, ХБ, 213. Лекарят на австрийската група е наложил „вето“, за да избегне възпаление на гърлото и други заболявания на своите спортисти. ВН, 1960, бр. 2642, 3.
— От лат. veto ’забранявам’.
ВЕТОШИ`НА ж. Остар. и диал. Вехтошина; вехтар1, вехтарница. Пенчо захвана сега да мъкне от запустялата своя кръчма: варелчета, качета, ведра, оки, .. Като пропи тях, забра да мъкне де що имаше ветошини, остале от бащиното му време, като: ръждяви кантари, терзии. Ил. Блъсков, ПБ, 89.
ВЕТРЕ`ЕНЕ ср. Отгл. същ. от ветрея и от ветрея се.
ВЕ`ТРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. 1. Вятърен. Ветровитият баир над селото е само за тая работа. Една ветрена мелница би работила там не само когато има суша. Елин Пелин, Съч. I, 168. След време, посредством знанието, изнамериха ся ветрените мелници и водениците, които, .., избавили человечеството от една голяма мъка. Лет., 1872, 161. • Обр. И бързаха онези ми ти момци, искаха да литнат с ветрени криле и да удавят врага. НБ, 1876, 201.
2. Вятърничав. Той прие маската на безвреден младеж, който се не интересува от общите работи, търсеше веселбите с ветрени другари, ходеше на лов, мислейки тайно за целта си. Ив. Вазов, Съч. XIV, 59-60. Той приказваше най-много, смееше се, пускаше някакви анекдоти един след други, които не навреме и не на място казани, минаваха без никакъв ефект, даже глупаво, а самият той не е тъй глупав, колкото ветрен. Н. Попфилипов, РЛ, 150. Види се, закърмила го е самодива, защото откъде другаде би могло да дойде у него това влечение към песните, свирните, откъде и това умение сам да реди песни? … Това ли е работа на царските синове? Ветрени дела за селски гъдулари. М. Смилова, ДСВ, 160.
◇ Меля като ветрена мелница. Диал. Неодобр. Прекалено много, непрекъснато говоря, и то обикн. празни приказки.
ВЕ`ТРЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от ветря и от ветря се; ветреене.
ВЕ`ТРЕНИК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Вятърничав, лекомислен, несериозен човек; ветрогон1, ветрогонец. Мечтател, идеалист, ветреник — той искаше да вкуси от сладостта на неизвестното и новото. Ив. Вазов, Съч. VI, 8.
ВЕ`ТРЕНИЦА ж. Диал. Вятърна мелница; вятърница.
— Хр. Вакарелски, Някои народни думи, които изглеждат като „новоизковани“, РР, 1932, кн. 4, 219.
ВЕТРЕНО`СТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Вятърничавост, лекомислие, несериозност. Гороломов с убито лице, с разтроган глас й разказа либенето си преди три години с Марийка, .., нещастията, които донесе тая любовна свръзка на момата, и които, по своята непростителна ветреност, не предотврати тогава. Ив. Вазов, Съч. XI, 182. Ние, шепа хора .., кретаме подир своята амбиция или детински чиста любов, подир своята ветреност или животински дива омраза — или вълчешки изгладнял стомах. П. К. Яворов, ХК, 15. Девиците .. са возпитават в манастирите, .. Тие ходят с наведени очи, но в техните погледи са забележава ветреност, кокетство и подозрителност. Знан., 1875, бр. 17, 267.
ВЕТРЕ`Ц, мн. няма, м. Умал. от вятър; лек, слаб вятър. Горският прохладен ветрец люшкаше нежно листата и заедно с балканските миризми носеше тук и глухия гръм на водопадите. Ив. Вазов, Съч. XXII, 81. Прилича на пролет, топло, едва-едва полъхва ветрец, колкото да раздвижи паяжините из въздуха. Й. Йовков, ПГ, 54. Тих прохладен ветрец ни посреща откъм южната страна, който ни напомняше още следи от зимата. З. Стоянов, ЗБВ I, 354. — Да знаех, момне, да дойда / с коня сянка да ти вардя, / в шепа вода да ти нося, / със дъх ветрец да ти вея… Бл. Димитрова, Л, 65.
ВЕТРЕ`Я, -е`еш, мин. св. ветря`х, прич. мин. св. деят. ветря`л, -а, -о, мн. ветре`ли, несв. 1. Прех. Излагам нещо на чист въздух, на открито, за да се проветрява. — Аз съм изнесла уж да ветрея червените халища. Л. Михайлова, Ж, 40.
2. Непрех. За дрехи, кожи и под. — съхна или се проветрявам на чист въздух, на открито; ветрея се. Нямаше вода да ги изперат [дрехите], затова ги простираха, поне да съхнат и ветреят. Бл. Димитрова, ПКС, 40. Той я запарвал, оставял я да ветрее, но каквото и да правил, бъчвата си останала миризлива. Т. Икономов, ЧПГ, 7.
3. Непрех. За хранителни продукти — съхна на открито, на чист въздух, за да се запазя за дълго време. За нощуване отвеждаха гостите в най-горните стаи, през дълги коридори, гдето ветрееха пушени риби и се сушеха ароматни жълти дюли, вързани на свесла. Ст. Загорчинов, ЛСС, 15. После тя вдигна очи към стряхата над язлъка, където бяха навесени свински суджуци да съхнат и да ветреят. Т. Харманджиев, КЕД, 58.
4. Прех. Развявам нещо във въздуха. Те яздеха хранени коне, ветрееха жълти байраци и бяло грозде ядеха. Й. Йовков, Разк. II, 376. Да, тези острови са от същата тази земя. Там може би растат стройни палми и бризите ветреят вечнозелените им гребени. Н. Боев, Г, 13.
