Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/92“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | <i>несв., прех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Връзвам<sup>1</sup>. <i>Пообвий го [детето] какво-годно; не везвай го като злодеец, отпусти му ръчетата и крачетата съвсем свободно, нека да може да си ги маха и развръля, накъдето ще.</i> Хр. Данов, Лет., 1869, 100. <i>Няколко души еничаре са приближили до българските юнаци, везале очите им с бели кърпи и казале им да клекнат.</i> Л. Каравелов, Съч. V, 179. <i>Цеко повярвал на пашата и предал са, но турците го везале и закарале го в Ниш.</i> П. Хитов, МЦ, 137. <i>Цял ден тие жънат под яркото слънце; / от утро до вечер се` на крака стоят, / веслата си махат и снопове везват.</i> Нар. пес., Л. Каравелов, Съч. II, 27. <i>Она си беше сама на жетва, / сама си женеше, сама вежеше.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 392. <i>— Леле мале, леле мила мале, / да си вежеш коня за дирека, / па му тури сено чемерика, / що да ядне, веднага да умре.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 547. <b>везвам се</b>, <b>вежа се</b> <i>страд.</i> и <i>възвр.</i> <i>Тая походна къща са везва за няколко колове, които са набиват в земята.</i> Знан., 1875, бр. 12, 181. <i>Въже ся изпитва за якотата с истия начин: то ся веже за един край да виси, а на другия му край окачват нещо тяжко и притурят по малко, докле да го скъсат.</i> Н. Геров, ИФ, 181. | |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕ`ЗВАМ</b><sup>2</sup>, -аш, <i>несв.</i>; <b>ве`жа</b>, -еш, <i>мин. св.</i> ве`зах, <i>прич. мин. страд.</i> ве`зан, <i>св.</i> и (рядко) <i>несв., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> За растение — давам, раждам плод; връзвам<sup>2</sup>. <i>Щом настане лято, ето друга радост: кукурузът везва, житото жълтее.</i> Л. Каравелов, Съч. I, 31. <i>Ка се е Яна женила, / яболка е засадила, / засадила и нарекла: / .. / Кога ми веже яболка, / тогай до свекър че седна.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 391. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕ`ЗВАНЕ</b><sup>1</sup> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> везвам<sup>1</sup> <i>и от</i> везвам се; връзване<sup>1</sup>. <i>Кръвотеченията из големите артерии са запират не твърде лесно със закритие (със свиване и с везване) на разединените части.</i> Знан., 1875, бр. 8, 119. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕ`ЗВАНЕ</b><sup>2</sup> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> везвам<sup>2</sup>; връзване<sup>2</sup>. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕЗВА`Ч</b> <i>м. Диал.</i> Човек, който по време на жътва връзва снопи; връзвач. <i>Рано Драгана ранила, / рано по село одила, / сбирала много аргаке, / сто и петдесет сърпове, /още петдесет везваче.</i> Нар. пес., СбНУ IV, 60. |
| − | + | ---- | |
| − | IV, 60. | + | <b>ВЕЗДЕ`</b> <i>нареч. Остар. Книж.</i> Навсякъде, навред, вредом. <i>Кога е човек млад, освен дето сам той везде и навред бива усмихнат, но като че ли сичко в света му се усмихва.</i> Ил. Блъсков, ДБ I, 37. <i>Ние употребихме при изложението на туй си съчинение един гладък, плавен и .. един вразумителен язик; и споряд това, всякога и везде се мъчихме да отбягваме .. от тъмни, технически и научни изражения.</i> В. Берон, ЕИ, V-VI. <i>Който не има приятели, странен е везде (вредом).</i> А. Гранитски, ПР (превод), 72. |
| − | |||
| − | <b>ВЕЗДЕ</b> <i>нареч. Остар. Книж.</i> Навсякъде, навред, вредом. <i>Кога е човек млад, освен дето сам той везде и навред бива усмихнат, но като че ли сичко в света му се усмихва.</i> Ил. Блъсков, ДБ I, 37. <i>Ние употребихме при изложението на туй си съчинение един гладък, плавен и .. един | ||
— Рус. везде. | — Рус. везде. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕЗДЕСЪ`Щ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> 1. Според религиозните представи — който се намира навсякъде, навред (за Бога). <i>Бог е вездесъщ, т.е. в едно время ся намира всъду и на всяко място.</i> Хр. Данов, ППК (превод), 24. | ||
| − | + | 2. <i>Разш.</i> За човек — който много бързо отива от едно място на друго, успява да бъде на различни, на много места (при подчертаване, хиперболизиране на това качество). <i>Евгени прекара целия подиробед в квартирата си в радостно-тревожно възбуждение, че ще се срещне със самия Сидер, с вездесъщия, неуловимия Сидер.</i> Д. Ангелов, ЖС, 458. <i>Властта бдеше вредом невидима, строга, / обсаждаше двайсет града изведнъж / да улови тоя демон вездесъщ.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 172. <i>А ти си плаха гълъбица / .. Напразно се боиш от мен .. / Изгубена те найдох — вездесъщ, / и те обгърнах тъмен и могъщ. / Далеко ще те отнеса: / отвъд най-смелата мечта.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 112. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЕЗДЕХО`Д</b> <i>м.</i> <i>През 1959 г. с четири мощни вездехода беше проведен поход към южния полюс.</i> А. Бешков и др., ИГ, 206. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
— Рус. вездеход. | — Рус. вездеход. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕЗИ`Р</b>, -ът, -а, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> В Османската империя и в много мюсюлмански държави — висше административно лице, министър или паша от висш ранг. <i>— Днес приказвах с Хюсеин ефенди — писал писмо до везира, та султанът на нас да продаде Елнъзач.</i> К. Петканов, СВ, 81. <i>— Аз съм спахията Караибрахим, пратеник на везира Мехмед паша, аллах да благослови името му. Това са мои хора.</i> А. Дончев, ВР, 31. <i>Не свари тамо Никола, / най свари бели чадъри, / ноще е везир пристигнал.</i> П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 938. <i>Виното прави човека не везир, а резил.</i> Послов., Н. Геров, РБЯ I, 116. | ||
| − | <b> | + | ◇ <b>Велик везир</b>. В Османската империя — министър-председател и главнокомандващ на войската във военно време. <i>Внезапно великият везир Мохамед Кюпрюлю нахълтал с много еничари в Чепинско.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 45. <i>Първото правителствено лице е великият везир, .., който е облечен с чин, наместник султанов.</i> С. Бобчев, ПОС (превод), 41. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | — От араб. през тур. vezir. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕЗИ`РЕВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Рядко. Прил. от</i> везир; везиров. <i>Съборът на пашите / е сборище на твари раболепни, / .. / везиря всякак да ласкаят, — ето / вседневната, всечасната им грижа; / най-дребното везирево желание / за тях е повеление на съдбите.</i> Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 2, 169. <i>Пашите слушаха с благоговение / везиревото хитроумно слово.</i> Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 2, 175. | ||
Текуща версия към 14:15, 18 май 2014
несв., прех. Остар. и диал. Връзвам1. Пообвий го [детето] какво-годно; не везвай го като злодеец, отпусти му ръчетата и крачетата съвсем свободно, нека да може да си ги маха и развръля, накъдето ще. Хр. Данов, Лет., 1869, 100. Няколко души еничаре са приближили до българските юнаци, везале очите им с бели кърпи и казале им да клекнат. Л. Каравелов, Съч. V, 179. Цеко повярвал на пашата и предал са, но турците го везале и закарале го в Ниш. П. Хитов, МЦ, 137. Цял ден тие жънат под яркото слънце; / от утро до вечер се` на крака стоят, / веслата си махат и снопове везват. Нар. пес., Л. Каравелов, Съч. II, 27. Она си беше сама на жетва, / сама си женеше, сама вежеше. Нар. пес., СбНУ XLIII, 392. — Леле мале, леле мила мале, / да си вежеш коня за дирека, / па му тури сено чемерика, / що да ядне, веднага да умре. Нар. пес., СбНУ XLIII, 547. везвам се, вежа се страд. и възвр. Тая походна къща са везва за няколко колове, които са набиват в земята. Знан., 1875, бр. 12, 181. Въже ся изпитва за якотата с истия начин: то ся веже за един край да виси, а на другия му край окачват нещо тяжко и притурят по малко, докле да го скъсат. Н. Геров, ИФ, 181.
ВЕ`ЗВАМ2, -аш, несв.; ве`жа, -еш, мин. св. ве`зах, прич. мин. страд. ве`зан, св. и (рядко) несв., непрех. Остар. и диал. За растение — давам, раждам плод; връзвам2. Щом настане лято, ето друга радост: кукурузът везва, житото жълтее. Л. Каравелов, Съч. I, 31. Ка се е Яна женила, / яболка е засадила, / засадила и нарекла: / .. / Кога ми веже яболка, / тогай до свекър че седна. Нар. пес., СбНУ XLIV, 391.
ВЕ`ЗВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от везвам1 и от везвам се; връзване1. Кръвотеченията из големите артерии са запират не твърде лесно със закритие (със свиване и с везване) на разединените части. Знан., 1875, бр. 8, 119.
ВЕ`ЗВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от везвам2; връзване2.
ВЕЗВА`Ч м. Диал. Човек, който по време на жътва връзва снопи; връзвач. Рано Драгана ранила, / рано по село одила, / сбирала много аргаке, / сто и петдесет сърпове, /още петдесет везваче. Нар. пес., СбНУ IV, 60.
ВЕЗДЕ` нареч. Остар. Книж. Навсякъде, навред, вредом. Кога е човек млад, освен дето сам той везде и навред бива усмихнат, но като че ли сичко в света му се усмихва. Ил. Блъсков, ДБ I, 37. Ние употребихме при изложението на туй си съчинение един гладък, плавен и .. един вразумителен язик; и споряд това, всякога и везде се мъчихме да отбягваме .. от тъмни, технически и научни изражения. В. Берон, ЕИ, V-VI. Който не има приятели, странен е везде (вредом). А. Гранитски, ПР (превод), 72.
— Рус. везде.
ВЕЗДЕСЪ`Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Според религиозните представи — който се намира навсякъде, навред (за Бога). Бог е вездесъщ, т.е. в едно время ся намира всъду и на всяко място. Хр. Данов, ППК (превод), 24.
2. Разш. За човек — който много бързо отива от едно място на друго, успява да бъде на различни, на много места (при подчертаване, хиперболизиране на това качество). Евгени прекара целия подиробед в квартирата си в радостно-тревожно възбуждение, че ще се срещне със самия Сидер, с вездесъщия, неуловимия Сидер. Д. Ангелов, ЖС, 458. Властта бдеше вредом невидима, строга, / обсаждаше двайсет града изведнъж / да улови тоя демон вездесъщ. Ив. Вазов, Съч. I, 172. А ти си плаха гълъбица / .. Напразно се боиш от мен .. / Изгубена те найдох — вездесъщ, / и те обгърнах тъмен и могъщ. / Далеко ще те отнеса: / отвъд най-смелата мечта. П. К. Яворов, Съч. I, 112.
ВЕЗДЕХО`Д м. През 1959 г. с четири мощни вездехода беше проведен поход към южния полюс. А. Бешков и др., ИГ, 206.
— Рус. вездеход.
ВЕЗИ`Р, -ът, -а, мн. -и, м. В Османската империя и в много мюсюлмански държави — висше административно лице, министър или паша от висш ранг. — Днес приказвах с Хюсеин ефенди — писал писмо до везира, та султанът на нас да продаде Елнъзач. К. Петканов, СВ, 81. — Аз съм спахията Караибрахим, пратеник на везира Мехмед паша, аллах да благослови името му. Това са мои хора. А. Дончев, ВР, 31. Не свари тамо Никола, / най свари бели чадъри, / ноще е везир пристигнал. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 938. Виното прави човека не везир, а резил. Послов., Н. Геров, РБЯ I, 116.
◇ Велик везир. В Османската империя — министър-председател и главнокомандващ на войската във военно време. Внезапно великият везир Мохамед Кюпрюлю нахълтал с много еничари в Чепинско. Ив. Вазов, Съч. XVI, 45. Първото правителствено лице е великият везир, .., който е облечен с чин, наместник султанов. С. Бобчев, ПОС (превод), 41.
— От араб. през тур. vezir.
ВЕЗИ`РЕВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от везир; везиров. Съборът на пашите / е сборище на твари раболепни, / .. / везиря всякак да ласкаят, — ето / вседневната, всечасната им грижа; / най-дребното везирево желание / за тях е повеление на съдбите. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 2, 169. Пашите слушаха с благоговение / везиревото хитроумно слово. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 2, 175.
