Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/137“
м (Автоматични корекции) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>пурпурна вестява / смъртта на | + | <i>пурпурна вестява / смъртта на тягостната нощ.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 113. <b>вестявам се</b>, <b>вестя се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕСТЯ`ВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.</i>; <b>вестя` се</b>, -и`ш се, <i>мин. св.</i> -и`х се, <i>св., непрех.</i> Идвам, явявам се някъде, обикн. за кратко време; мярвам се. <i>Тополчани много добре познаваха Кара Османа, .. Не пропускаше ни сборове, ни празничните хора. Дето не го очакваха, там се вестяваше и разваляше веселбата.</i> К. Петканов, X, 87-88. <i>Многобройните ония посетители, които по-рано пълнеха механата му, не се вестяваха вече при него нито да пият, нито борчовете си да плащат.</i> Т. Влайков, Съч. III, 115. <i>— По цяла седмица не се вестяваш, а сега идваш по никое време. Аз съм решила да ти се разсърдя най-сериозно — добави тя със съвсем друг тон.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 83. <i>Камен се прибираше късно през нощта. И дори веднъж три дни не се вести.</i> Б. Несторов, СР, 50. <i>Жаждата започна наново да го мъчи, но я понасяше твърдо. Твърдо понесе и следващия ден в очакване да чуе всеки момент щракането на бравата. Но през целия ден при него не се вести никой.</i> Д. Ангелов, ЖС, 519. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕСТЯ`ВАНЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Поет. Отгл. същ. от</i> вестявам <i>и от</i> вестявам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕСТЯ`ВАНЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> вестявам се. <i>„Мъжките сълзи не лъжат!“ Тя беше чула тези думи веднъж от някого. И тъкмо вестяването им сега пораждаше у нея този страх и озлобление.</i> Г. Райчев, ЗК, 211. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЕСТЯ СЕ</b>. Вж. вестявам се. | + | <b>ВЕСТЯ` СЕ</b>. Вж. <em>вестявам се</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕ`СЯ</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех.</i> 1. Окачвам нещо или някого да виси. <i>Ти весеше ни на халка / нагоре със краката, / по-леко ще ти е така / с един куршум в главата.</i> Т. Харманджиев, П, 73. <i>Веся дрехи.</i> △ <i>Веся черги.</i> |
| − | + | 2. <i>Диал.</i> В народната медицина — окачвам някого да виси с главата надолу с лечебна цел. <i>Цялата челяд на Вълчана беше изплашена, по-младата от снахите му се разболя, децата дълго време трябваше да ги весят за страх.</i> Й. Йовков, Ж 1945, 99. <i>От дебелата греда на празния таван виси преметнато здраво въже, вързано като детска люлка. На него дядо Съботин веси болния, като го връзва за краката и спуща с главата надолу, като при това го тупа по стъпалата с метла. Така изтупва всички зли духове, които са се вселили в него.</i> Ив. Карановски, Разк. I, 180. <i>Хареса му [на Маджурина] да стряска хората и после да врачува — веси и лее куршум срещу мизерно заплащане.</i> Д. Вълев, Ж, 55. | |
| − | + | 3. <i>Диал.</i> Беся. <i>Воз портите кули че заградим, / на кулите ченгеле че турим, / че ти весим оджи и аджии, / че ти весим паши и везире.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 53. <i>Като Маринча бесиха; / и въжето са прекъсна; / с девек го въжа весиха, / и девекях са скъсаха.</i> Нар. пес., СбНУ X, 71-72. <b>веся се</b> I. <i>Страд. от</i> веся. II. <i>Възвр. от</i> веся в 3 знач. | |
| − | |||
| − | 3. <i>Диал.</i> Беся. <i>Воз портите кули че заградим, / на кулите ченгеле че турим, / че ти весим оджи и аджии, / че ти весим паши и везире.</i> Нар. пес., СбНУ | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕ`СЯ СЕ</b> <i>несв., непрех.</i> Увисвам, като се залавям за нещо. <i>Провираше лоста в цепнатината, направена от Нина, весеше се над него, тръскаше се по корем като дете на опашката на кола.</i> Ст. Даскалов, СД, 431. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЕТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Вехт; ветък. <i>Българинът, напротив, каквато омраза храни против турчина, такава (може и по-дълбока, като е по-вета) и към чорбаджия и духовенството.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 118. <i>„Какъв студ!“ — каза си Нейчо и още повече се сви. И да беше по-добре облечен, а то | + | <b>ВЕТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Вехт; ветък. <i>Българинът, напротив, каквато омраза храни против турчина, такава (може и по-дълбока, като е по-вета) и към чорбаджия и духовенството.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 118. <i>„Какъв студ!“ — каза си Нейчо и още повече се сви. И да беше по-добре облечен, а то — с тоя изтъркан и оръфан ямурлук, препасан през кръста с вет, също такъв оръфан пояс.</i> Й. Йовков, ЖС, 54. <i>По цели дни мъгла лежи, не се раздига, / кога не е мъгла, то мудно дъжд се лей, / като че псалт беззъб, разтворил вета книга / над стар мъртвец, канон за упокой му пей.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. II, 52. |
| − | + | ◇ <b>Ново-вето</b>. <i>Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Ново-вехто. <i>— Кажи сега каква е работата. Нещо ново-вето по къра, по селата?</i> З. Сребров, Избр. разк., 18. <i>— Какво ново-вето по пазара? — рече той… — Според хората — насмешливо отвърна Али. — Който има, купува, който няма, зяпа.</i> Н. Нинов, ЕШО, 80. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕ`ТВА</b> <i>ж. Остар. Книж.</i> 1. <i>Поет.</i> Клонка на дърво; вейка. <i>Недалече от мене, във ветвите на висока бреза, чух бавен и нежноморен глас на птица.</i> Ив. Карановски, Разк. I, 98. <i>Всред общий празник клоне разцъфтяла / с мъх нежен и самотната върба, / .. / Навела жално ветви, с умилене / очи ми и сърце ми тя плени.</i> К. Величков, ПССъч. II, 6. <i>Нек висне намръщено сводът небесен, / нек вятърът ветви ломи.</i> К. Христов, Т, 53. |
| − | 2. Разклонение, част от нещо главно, | + | 2. Разклонение, част от нещо главно, основно; клон. <i>Хуните, .., по сичките признаци са биле едно от племената на восточнофинската или чудската група на народите и са принадлежале на нейната угорска ветва.</i> Хр. Ботев, СПДБ (превод), 4-5. |
— От рус. ветвь. | — От рус. ветвь. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕ`ТВИЧКА</b> <i>ж. Остар. Книж. Умал. от</i> ветва (в 1 знач.). <i>Откършил [гълъбът] една ветвичка и я пуснал на извора, по която изпълзяла мравята и ся избавила.</i> П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 42. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕТЕРА`Н</b> <i>м.</i> 1. Стар, изпитан в боевете воин. <i>Въстаници и бежанци от панагюрското въстание, ..; стари хъшове ветерани от 1862 г. и участници в четите от 1867-8 г. .. се стичаха сега в Букурещ.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 96. <i>Тя ни разведе из квартала, в който се намираха музикалното училище, клубът на жените и дружеството на ветераните от войната.</i> Г. Белев, КВА, 183. <i>Дядо Еким беше все там, на поста си, същински</i> |
| − | |||
Версия от 12:54, 18 май 2014
пурпурна вестява / смъртта на тягостната нощ. Хр. Смирненски, Съч. I, 113. вестявам се, вестя се страд.
ВЕСТЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вестя` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Идвам, явявам се някъде, обикн. за кратко време; мярвам се. Тополчани много добре познаваха Кара Османа, .. Не пропускаше ни сборове, ни празничните хора. Дето не го очакваха, там се вестяваше и разваляше веселбата. К. Петканов, X, 87-88. Многобройните ония посетители, които по-рано пълнеха механата му, не се вестяваха вече при него нито да пият, нито борчовете си да плащат. Т. Влайков, Съч. III, 115. — По цяла седмица не се вестяваш, а сега идваш по никое време. Аз съм решила да ти се разсърдя най-сериозно — добави тя със съвсем друг тон. Ем. Станев, ИК I и II, 83. Камен се прибираше късно през нощта. И дори веднъж три дни не се вести. Б. Несторов, СР, 50. Жаждата започна наново да го мъчи, но я понасяше твърдо. Твърдо понесе и следващия ден в очакване да чуе всеки момент щракането на бравата. Но през целия ден при него не се вести никой. Д. Ангелов, ЖС, 519.
ВЕСТЯ`ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Поет. Отгл. същ. от вестявам и от вестявам се.
ВЕСТЯ`ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вестявам се. „Мъжките сълзи не лъжат!“ Тя беше чула тези думи веднъж от някого. И тъкмо вестяването им сега пораждаше у нея този страх и озлобление. Г. Райчев, ЗК, 211.
ВЕСТЯ` СЕ. Вж. вестявам се.
ВЕ`СЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Окачвам нещо или някого да виси. Ти весеше ни на халка / нагоре със краката, / по-леко ще ти е така / с един куршум в главата. Т. Харманджиев, П, 73. Веся дрехи. △ Веся черги.
2. Диал. В народната медицина — окачвам някого да виси с главата надолу с лечебна цел. Цялата челяд на Вълчана беше изплашена, по-младата от снахите му се разболя, децата дълго време трябваше да ги весят за страх. Й. Йовков, Ж 1945, 99. От дебелата греда на празния таван виси преметнато здраво въже, вързано като детска люлка. На него дядо Съботин веси болния, като го връзва за краката и спуща с главата надолу, като при това го тупа по стъпалата с метла. Така изтупва всички зли духове, които са се вселили в него. Ив. Карановски, Разк. I, 180. Хареса му [на Маджурина] да стряска хората и после да врачува — веси и лее куршум срещу мизерно заплащане. Д. Вълев, Ж, 55.
3. Диал. Беся. Воз портите кули че заградим, / на кулите ченгеле че турим, / че ти весим оджи и аджии, / че ти весим паши и везире. Нар. пес., СбНУ XLIII, 53. Като Маринча бесиха; / и въжето са прекъсна; / с девек го въжа весиха, / и девекях са скъсаха. Нар. пес., СбНУ X, 71-72. веся се I. Страд. от веся. II. Възвр. от веся в 3 знач.
ВЕ`СЯ СЕ несв., непрех. Увисвам, като се залавям за нещо. Провираше лоста в цепнатината, направена от Нина, весеше се над него, тръскаше се по корем като дете на опашката на кола. Ст. Даскалов, СД, 431.
ВЕТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Вехт; ветък. Българинът, напротив, каквато омраза храни против турчина, такава (може и по-дълбока, като е по-вета) и към чорбаджия и духовенството. Хр. Ботев, Съч., 1929, 118. „Какъв студ!“ — каза си Нейчо и още повече се сви. И да беше по-добре облечен, а то — с тоя изтъркан и оръфан ямурлук, препасан през кръста с вет, също такъв оръфан пояс. Й. Йовков, ЖС, 54. По цели дни мъгла лежи, не се раздига, / кога не е мъгла, то мудно дъжд се лей, / като че псалт беззъб, разтворил вета книга / над стар мъртвец, канон за упокой му пей. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 52.
◇ Ново-вето. Остар., сега простонар. Ново-вехто. — Кажи сега каква е работата. Нещо ново-вето по къра, по селата? З. Сребров, Избр. разк., 18. — Какво ново-вето по пазара? — рече той… — Според хората — насмешливо отвърна Али. — Който има, купува, който няма, зяпа. Н. Нинов, ЕШО, 80.
ВЕ`ТВА ж. Остар. Книж. 1. Поет. Клонка на дърво; вейка. Недалече от мене, във ветвите на висока бреза, чух бавен и нежноморен глас на птица. Ив. Карановски, Разк. I, 98. Всред общий празник клоне разцъфтяла / с мъх нежен и самотната върба, / .. / Навела жално ветви, с умилене / очи ми и сърце ми тя плени. К. Величков, ПССъч. II, 6. Нек висне намръщено сводът небесен, / нек вятърът ветви ломи. К. Христов, Т, 53.
2. Разклонение, част от нещо главно, основно; клон. Хуните, .., по сичките признаци са биле едно от племената на восточнофинската или чудската група на народите и са принадлежале на нейната угорска ветва. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 4-5.
— От рус. ветвь.
ВЕ`ТВИЧКА ж. Остар. Книж. Умал. от ветва (в 1 знач.). Откършил [гълъбът] една ветвичка и я пуснал на извора, по която изпълзяла мравята и ся избавила. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 42.
ВЕТЕРА`Н м. 1. Стар, изпитан в боевете воин. Въстаници и бежанци от панагюрското въстание, ..; стари хъшове ветерани от 1862 г. и участници в четите от 1867-8 г. .. се стичаха сега в Букурещ. Ив. Вазов, Съч. XVI, 96. Тя ни разведе из квартала, в който се намираха музикалното училище, клубът на жените и дружеството на ветераните от войната. Г. Белев, КВА, 183. Дядо Еким беше все там, на поста си, същински
