Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/104“
м (Автоматични корекции) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | Чехия, Словакия и земите по горното течение на р. Елба и р. Одра. <i>Тя [Тиса] отделяше българската държава от страната на великоморавците.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 73. <i>След година и половина великоморавците разбиха немците и поискаха от папата да освободи Методия.</i> ВН, 1958, бр. 2108, 4. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЛИКОМОРА`ВСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Великоморавия. <i>Великоморавският княз Ростислав.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЛИКОМЪЧЕНИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Църк.</i> Епитет, даван от православната църква на последователите на християнското учение, изтърпели големи мъчения за принадлежността си към християнството. <i>Те са тъй отчаяни, а понякога и гладни, че приличат на великомъченици.</i> Б. Шивачев, ПЮА, 165. <i>Великомъченик Георги Победоносец.</i> |
| − | — Друга (остар.) форма: | + | — Друга (остар.) форма: <em>великому`ченик</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЛИКОМЪЧЕНИ`ЦА</b> <i>ж. Църк.</i> Жена великомъченик. <i>Тъй бледна той не бе я виждал, тя беше буквално като икона, образ на великомъченица.</i> Л. Стоянов, Избр. съч. III, 395. <i>Има у нас, в Русия, такива особени жени; те цял живот непрекъснато се борят с нуждата, без надежда за победа, без жалби, с мъжеството на великомъченици понасят ударите на съдбата.</i> К, 1927, бр. 110, 2. <i>Великомъченица Параскева.</i> |
| − | — Друга (остар.) форма: | + | — Друга (остар.) форма: <em>великому`ченица</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЛИКОПО`СТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Църк.</i> Който е свързан с великите пости. <i>Ето ме в една махала на село Ильово, .. За да не ме виждат децата, хазяите ги бяха махнали негде. Хазяинът ореше наблизо, а хазяйката отиде на гробищата, понеже денят бе великопостна задушница.</i> П. К. Яворов, ХК, 40. • Обр. <i>Из сиромашката и тъжна стаица, .., с мършаво, с великопостна бледност лице, .., разхождаше се угрижено редакторът на списанието.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 85. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЛИКОРУМЪ`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е свързан с националистична румънска политика. |
| − | |||
| − | <i>прил.</i> Който е свързан с националистична румънска политика. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЛИКОРУ`С</b> <i>м. Остар.</i> Великорусин. |
| − | — От Ст. Младенов, Етимологически и правописен | + | — От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник…, 1941. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЛИКОРУ`СИН</b>, <i>мн.</i> великору`си, <i>м. Остар. Книж.</i> Лице от най-многочисления източнославянски народ, който говори руски език; русин. <i>От източните славени са русите — с техните подразделения (великоруси, малоруси и белоруси).</i> Т. Шишков, ИБН, 29. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЛИКОРУ`СКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. 1. <i>Остар. Книж. Прил. от</i> великорусин. |
2. Който е свързан с националистична руска политика. <i>Великоруски шовинизъм.</i> | 2. Който е свързан с националистична руска политика. <i>Великоруски шовинизъм.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЛИКОСВЕ`ТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който е свойствен на хората от висшето общество. <i>Семейните неприятности, великосветските интриги, .. — всичко това засеня като облак ясния му дух.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 85. <i>Защо, .., да не поиска място в неговата банка и отървал се от нищетата на селото, да заживее малко по-великосветски живот?</i> Ст. Чилингиров, РК, 133. <i>Съвсем други са обширните, наредени по модата от онова време салони на великосветските дами.</i> М. Кремен, РЯ, 430. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЛИКОСРЪ`БСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е свързан с националистична сръбска политика. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЛИКОТЪ`РНОВСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Велико Търново (град в Северна България, в централната част на Стара планина, столица на II българско царство). <i>Великотърновска крепост.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЛИКОТЪРПЕЛИ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който е способен да изтърпява големи несгоди или да търпи дълго време. <i>Вий виждате: съзнание слабо грее / ощ тоз великотърпелив народ! — / вий виждате, че още той не смее / дори да вярва в по-добър живот.</i> К. Христов, ВС, 31. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЕЛИЧА СЕ</b>, - | + | <b>ВЕЛИЧА` СЕ</b>, -и`ш се, <i>мин. св.</i> -и`х се, <i>несв., непрех. Диал.</i> Големея се, гордея се, надувам се. <i>Велича се с хубави дрехи.</i> Н. Геров, РБЯ I, 118. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЛИЧА`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Величествен. <i>Той гледаше широката Вълтава, .., гледаше древния Вишеград, .., от величавите зидове, кули и храмове на който вееше романтизмът на средните векове.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 174. <i>И сега, когато Любенов и майор Пенков говореха за величавата планина, той участвуваше в разговора точно тъй, като да я виждаше пред себе си.</i> Д. Немиров, ДР, 115. <i>Първанов спокойно слушаше тия величави планове и — познаваше се — вярваше в тях, като да бяха разказани от началник-щаба на главната квартира.</i> М. Кремен, Б, 68. <i>Делеклюз се изправя велик и самин / над обляната в кръв барикада. / Среброкос, величав, цял обгърнат в лъчи, / той изправя челото си гневно.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 67. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЛИЧА`ВО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> величав; величествено. <i>След като прочете писмото, годеницата остана целия следобед до прозореца, от който се виждаше Дунава. Реката величаво влечеше водите си — тежки, бавни, широки.</i> Т. Харманджиев, Р, 173. <i>А на балкона той изправен величаво / стои — той, погледи в когото се отвред / тъй впиха.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI, 253. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЛИЧА`ВОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Качество на величав; величественост. <i>Виждал бях го аз него, нашето школо, само отдалеч .. Сега, когато се изправи пред очите ми във всичката своя величавост, .., аз съм поразен от смайване!</i> Т. |
| − | |||
Версия от 16:56, 8 май 2014
Чехия, Словакия и земите по горното течение на р. Елба и р. Одра. Тя [Тиса] отделяше българската държава от страната на великоморавците. А. Гуляшки, ЗВ, 73. След година и половина великоморавците разбиха немците и поискаха от папата да освободи Методия. ВН, 1958, бр. 2108, 4.
ВЕЛИКОМОРА`ВСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Великоморавия. Великоморавският княз Ростислав.
ВЕЛИКОМЪЧЕНИ`К, мн. -ци, м. Църк. Епитет, даван от православната църква на последователите на християнското учение, изтърпели големи мъчения за принадлежността си към християнството. Те са тъй отчаяни, а понякога и гладни, че приличат на великомъченици. Б. Шивачев, ПЮА, 165. Великомъченик Георги Победоносец.
— Друга (остар.) форма: великому`ченик.
ВЕЛИКОМЪЧЕНИ`ЦА ж. Църк. Жена великомъченик. Тъй бледна той не бе я виждал, тя беше буквално като икона, образ на великомъченица. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 395. Има у нас, в Русия, такива особени жени; те цял живот непрекъснато се борят с нуждата, без надежда за победа, без жалби, с мъжеството на великомъченици понасят ударите на съдбата. К, 1927, бр. 110, 2. Великомъченица Параскева.
— Друга (остар.) форма: великому`ченица.
ВЕЛИКОПО`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Църк. Който е свързан с великите пости. Ето ме в една махала на село Ильово, .. За да не ме виждат децата, хазяите ги бяха махнали негде. Хазяинът ореше наблизо, а хазяйката отиде на гробищата, понеже денят бе великопостна задушница. П. К. Яворов, ХК, 40. • Обр. Из сиромашката и тъжна стаица, .., с мършаво, с великопостна бледност лице, .., разхождаше се угрижено редакторът на списанието. Ив. Вазов, Съч. IX, 85.
ВЕЛИКОРУМЪ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с националистична румънска политика.
ВЕЛИКОРУ`С м. Остар. Великорусин.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник…, 1941.
ВЕЛИКОРУ`СИН, мн. великору`си, м. Остар. Книж. Лице от най-многочисления източнославянски народ, който говори руски език; русин. От източните славени са русите — с техните подразделения (великоруси, малоруси и белоруси). Т. Шишков, ИБН, 29.
ВЕЛИКОРУ`СКИ, -а, -о, мн. -и. 1. Остар. Книж. Прил. от великорусин.
2. Който е свързан с националистична руска политика. Великоруски шовинизъм.
ВЕЛИКОСВЕ`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свойствен на хората от висшето общество. Семейните неприятности, великосветските интриги, .. — всичко това засеня като облак ясния му дух. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 85. Защо, .., да не поиска място в неговата банка и отървал се от нищетата на селото, да заживее малко по-великосветски живот? Ст. Чилингиров, РК, 133. Съвсем други са обширните, наредени по модата от онова време салони на великосветските дами. М. Кремен, РЯ, 430.
ВЕЛИКОСРЪ`БСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с националистична сръбска политика.
ВЕЛИКОТЪ`РНОВСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Велико Търново (град в Северна България, в централната част на Стара планина, столица на II българско царство). Великотърновска крепост.
ВЕЛИКОТЪРПЕЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е способен да изтърпява големи несгоди или да търпи дълго време. Вий виждате: съзнание слабо грее / ощ тоз великотърпелив народ! — / вий виждате, че още той не смее / дори да вярва в по-добър живот. К. Христов, ВС, 31.
ВЕЛИЧА` СЕ, -и`ш се, мин. св. -и`х се, несв., непрех. Диал. Големея се, гордея се, надувам се. Велича се с хубави дрехи. Н. Геров, РБЯ I, 118.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕЛИЧА`В, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Величествен. Той гледаше широката Вълтава, .., гледаше древния Вишеград, .., от величавите зидове, кули и храмове на който вееше романтизмът на средните векове. Ив. Вазов, Съч. XII, 174. И сега, когато Любенов и майор Пенков говореха за величавата планина, той участвуваше в разговора точно тъй, като да я виждаше пред себе си. Д. Немиров, ДР, 115. Първанов спокойно слушаше тия величави планове и — познаваше се — вярваше в тях, като да бяха разказани от началник-щаба на главната квартира. М. Кремен, Б, 68. Делеклюз се изправя велик и самин / над обляната в кръв барикада. / Среброкос, величав, цял обгърнат в лъчи, / той изправя челото си гневно. Хр. Смирненски, Съч. I, 67.
ВЕЛИЧА`ВО. Книж. Нареч. от величав; величествено. След като прочете писмото, годеницата остана целия следобед до прозореца, от който се виждаше Дунава. Реката величаво влечеше водите си — тежки, бавни, широки. Т. Харманджиев, Р, 173. А на балкона той изправен величаво / стои — той, погледи в когото се отвред / тъй впиха. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, 253.
ВЕЛИЧА`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на величав; величественост. Виждал бях го аз него, нашето школо, само отдалеч .. Сега, когато се изправи пред очите ми във всичката своя величавост, .., аз съм поразен от смайване! Т.
