Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/53“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВА`ХМИСТЪР</b>, <i>мн.</i> -три, <i>м. Остар. | + | <b>ВА`ХМИСТЪР</b>, <i>мн.</i> -три, <i>м. Остар. Воен.</i> 1. Чин на старшина в кавалерия или конна артилерия. |
2. Лице, което има такъв чин. <i>Сигнал за атака .. Но външното спокойствие не се наруши. Само нараненият кон на вахмистъра два пъти подред се изправи на задните си нозе без да успее да промени мястото си.</i> Й. Йовков, Разк. I, 148. <i>Той заповяда на командира на първи взвод да поеме ескадрона и да го чака на края на града и с вахмистъра и двамата си ординарци отседна пред околийското управление.</i> Ем. Станев, ИК III и IV, 472. | 2. Лице, което има такъв чин. <i>Сигнал за атака .. Но външното спокойствие не се наруши. Само нараненият кон на вахмистъра два пъти подред се изправи на задните си нозе без да успее да промени мястото си.</i> Й. Йовков, Разк. I, 148. <i>Той заповяда на командира на първи взвод да поеме ескадрона и да го чака на края на града и с вахмистъра и двамата си ординарци отседна пред околийското управление.</i> Ем. Станев, ИК III и IV, 472. | ||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
---- | ---- | ||
<b>ВАЦИ`НА</b> <i>ж. Остар.</i> Ваксина. <i>Откак изнамериха да пресаждат на децата вацина, голямата шарка или сипаницата трябува май съвършено да ся заличи от разписа на детинските болести.</i> Лет., 1871, 141. | <b>ВАЦИ`НА</b> <i>ж. Остар.</i> Ваксина. <i>Откак изнамериха да пресаждат на децата вацина, голямата шарка или сипаницата трябува май съвършено да ся заличи от разписа на детинските болести.</i> Лет., 1871, 141. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВАШ</b>, -а, -е и (диал.) -о, <i>мн.</i> -и, членувано съкр. (разг. и поет.) | + | <b>ВАШ</b>, -а, -е и (диал.) -о, <i>мн.</i> -и, членувано съкр. (разг. и поет.) ва`шта (ж.), -о (ср.), <i>мн.</i> -е и (остар. и диал.) ва`шът, <i>род.</i> и <i>вин.</i> (остар.) ва`шего (само за лица от м. р.), <i>дат.</i> (остар.) ва`шему, крат. форма (за трите рода и мн. ч.) ви, <i>притеж. местоим.</i> за 2 л. мн. ч. (и за 2 л. ед. ч. като израз на учтивост). 1. Който е собственост, притежание на лицата, с които се говори, означавани с лич. местоим. за 2 л. мн. ч. <em>вие</em>. <i>— Правете, струвайте, ама гледайте най-напред да си купите къщица. Малка да е .., ама да я знаете, че си е ваша, да знаете, че си имате своя стряха.</i> Т. Г. Влайков, Съч. II, 104. <i>Трябаха пари .. и аз дръзнах да посегна на вашите пари.</i> Ив. Вазов, СбНУ II, 56. <i>— И аз дързновено се покачих на чардака и гледам: във вашия двор тъмно.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 33. <i>Искам да купя вашата нива.</i> △ <i>Вашата кола е много красива.</i> △ <i>Вашите дрехи са много елегантни.</i> // Който се отнася до тялото или негови органи, части на лицата, с които се говори. <i>Миньори, вашите дробове са разядени от силикозата.</i> △ <i>Вашите ръце са загрубели от тежкия селски труд.</i> △ <i>Вашите очи преливат от щастие.</i> △ <i>Вашите лица са весели.</i> |
2. <i>Разг.</i> Членувано и (остар.) нечленувано. Който е в някакви близки отношения (роднински, приятелски, служебни, землячески и др.) с лицата (лицето), с които се говори. <i>— Ваш Нанко де е, тука ли е?</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 144. <i>— Стрино Илчовице, рекох да дойда да те похваля. Ваша Цвета станала мома.</i> Елин Пелин, Съч. III, 108. <i>— Не знам! — каза смутено Вацлав. — Те са ваши хора, българи, вие по-добре знаете!</i> П. Вежинов, ДБ, 242. <i>Нося ви поздрави от вашия син и вашата дъщеря.</i> △ <i>Срещнахме се с вашите роднини.</i> △ <i>Ние сме ваши приятели.</i> △ <i>Вашата съседка.</i> <i>Вашите колеги.</i> <i>Вашият началник.</i> | 2. <i>Разг.</i> Членувано и (остар.) нечленувано. Който е в някакви близки отношения (роднински, приятелски, служебни, землячески и др.) с лицата (лицето), с които се говори. <i>— Ваш Нанко де е, тука ли е?</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 144. <i>— Стрино Илчовице, рекох да дойда да те похваля. Ваша Цвета станала мома.</i> Елин Пелин, Съч. III, 108. <i>— Не знам! — каза смутено Вацлав. — Те са ваши хора, българи, вие по-добре знаете!</i> П. Вежинов, ДБ, 242. <i>Нося ви поздрави от вашия син и вашата дъщеря.</i> △ <i>Срещнахме се с вашите роднини.</i> △ <i>Ние сме ваши приятели.</i> △ <i>Вашата съседка.</i> <i>Вашите колеги.</i> <i>Вашият началник.</i> | ||
Текуща версия към 17:50, 7 май 2014
вкус на препечена халва К. Константинов, ППГ, 87. Вафлени фунийки. Вафлени чаши.
2. Който е свързан с производството на вафли. Вафлен цех. Вафлено отделение.
ВА`ФЛИЧКА ж. Умал. от вафла.
ВАХ междум. Диал. Въх, вай, ох. Вах, много се уморих.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВА`ХМИСТЪР, мн. -три, м. Остар. Воен. 1. Чин на старшина в кавалерия или конна артилерия.
2. Лице, което има такъв чин. Сигнал за атака .. Но външното спокойствие не се наруши. Само нараненият кон на вахмистъра два пъти подред се изправи на задните си нозе без да успее да промени мястото си. Й. Йовков, Разк. I, 148. Той заповяда на командира на първи взвод да поеме ескадрона и да го чака на края на града и с вахмистъра и двамата си ординарци отседна пред околийското управление. Ем. Станев, ИК III и IV, 472.
— От нем. Wachtmeister през рус. вахмистр.
ВА`ХТА ж. Мор. 1. Дежурство на командния мостик и в машинното отделение на кораб. На кърмата на „Надежда“ допушваха цигарите си моряците, които постъпваха на вахта при машините и в котлярното отделение. Д. Добревски, БКН, 20. Орхидеев току-що бе завършил вахтата си и сега дежурни бяха старши помощникът .. и Балавачев. Н. Антонов, ВОМ, 64. Най-здравите и издръжливите на морската болест застанаха на безсменна вахта и съзнавайки голямата си отговорност, с всички сили се бореха за хода и курса на кораба. НА, 1958, бр. 3186, 2. Застъпвам на вахта.
2. Дежурна смяна на кораб. — Морска вахта! Постоянно наблюдение силата на вятъра, барометъра, облачността, вълнението и всяко изменение веднага да ми се докладва! Б. Трайков, ВО, 55.
— От хол. Wacht.
ВА`ХТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Мор. 1. Който се отнася до вахта, свързан е с вахта. Нашите кораби са снабдени с най-модерни щурмански съоръжения. Затова точното плаване не е само въпрос на чест за всеки командир, щурман или вахтен офицер, но и тяхно пряко задължение. НА, 1958, бр. 3185, 2. Вахтен капитан. Вахтен кормчия. Вахтен моряк. Вахтен дневник.
2. Като същ. вахтен (вахтени<ят>) м., вахтени<те> мн. Лице, което е на вахта. В четири часа вахтените се смениха и при трапа застана Алтаров. Н. Антонов, ВОМ, 52. На палубата останаха само вахтените, щурманъти Никола Степанич. Гр. Угаров, ПСЗ, 652. Вахтеният съобщи на Драганова, че една лодка заминала преди малко за Гюргево и щяла да донесе някакви хора. С. Радев, ССБ II, 611.
ВАЦИ`НА ж. Остар. Ваксина. Откак изнамериха да пресаждат на децата вацина, голямата шарка или сипаницата трябува май съвършено да ся заличи от разписа на детинските болести. Лет., 1871, 141.
ВАШ, -а, -е и (диал.) -о, мн. -и, членувано съкр. (разг. и поет.) ва`шта (ж.), -о (ср.), мн. -е и (остар. и диал.) ва`шът, род. и вин. (остар.) ва`шего (само за лица от м. р.), дат. (остар.) ва`шему, крат. форма (за трите рода и мн. ч.) ви, притеж. местоим. за 2 л. мн. ч. (и за 2 л. ед. ч. като израз на учтивост). 1. Който е собственост, притежание на лицата, с които се говори, означавани с лич. местоим. за 2 л. мн. ч. вие. — Правете, струвайте, ама гледайте най-напред да си купите къщица. Малка да е .., ама да я знаете, че си е ваша, да знаете, че си имате своя стряха. Т. Г. Влайков, Съч. II, 104. Трябаха пари .. и аз дръзнах да посегна на вашите пари. Ив. Вазов, СбНУ II, 56. — И аз дързновено се покачих на чардака и гледам: във вашия двор тъмно. Ив. Вазов, Съч. XXII, 33. Искам да купя вашата нива. △ Вашата кола е много красива. △ Вашите дрехи са много елегантни. // Който се отнася до тялото или негови органи, части на лицата, с които се говори. Миньори, вашите дробове са разядени от силикозата. △ Вашите ръце са загрубели от тежкия селски труд. △ Вашите очи преливат от щастие. △ Вашите лица са весели.
2. Разг. Членувано и (остар.) нечленувано. Който е в някакви близки отношения (роднински, приятелски, служебни, землячески и др.) с лицата (лицето), с които се говори. — Ваш Нанко де е, тука ли е? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 144. — Стрино Илчовице, рекох да дойда да те похваля. Ваша Цвета станала мома. Елин Пелин, Съч. III, 108. — Не знам! — каза смутено Вацлав. — Те са ваши хора, българи, вие по-добре знаете! П. Вежинов, ДБ, 242. Нося ви поздрави от вашия син и вашата дъщеря. △ Срещнахме се с вашите роднини. △ Ние сме ваши приятели. △ Вашата съседка. Вашите колеги. Вашият началник.
3. Към който принадлежат като част от някаква общност, група, колектив лицата, с които се говори. Бяхме в планината на разходка. Аз със сестра си бях във вашата компания. Елин Пелин, Съч. II, 176. Аз напущам къща и работа и заедно с жена си ще дойда с вашата чета. Л. Стоянов, Б, 122. Вашият клас. Вашето семейство. Вашият колектив.
4. Който е свързан с мястото, където живеят или са родени лицата, с които се говори. — В столицата има още един от Ведрово! — раздвижи се той. — Знаеш ли го? .. — Как така да не го знаеш — ваш човек! Алекси го викат! А. Гуляшки, СВ, 242. — Ние не сме от вашите места. От Северна България сме. К. Петканов, МЗК, 221. Той е родом от вашия край. △ Вашия град. Вашата улица. Вашия квартал.
