Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/98“
Mister sou (беседа | приноси) м (nerman 6a lkas) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>песен на учител Никола и на свещениците.</i> Т. Влайков, Пр I, 278. <i>Мярка да е на смеха ти едно усмихване и подхилване…; а от велегласното смеене да са пазиш като от една явна лудост и беснота.</i> Р. Попович, Х, 139. | <i>песен на учител Никола и на свещениците.</i> Т. Влайков, Пр I, 278. <i>Мярка да е на смеха ти едно усмихване и подхилване…; а от велегласното смеене да са пазиш като от една явна лудост и беснота.</i> Р. Попович, Х, 139. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЕЛЕГЛА`СНО</b> <i>нареч. Старин.</i> | + | <b>ВЕЛЕГЛА`СНО</b> <i>нареч. Старин.</i> Гръмогласно; великогласно. <i>В тая минута той ми се видя като ония стари турци, които са спирали султаните на улицата и велегласно, пред събраните тълпи, са ги укорявали за беззаконията им.</i> К. Величков, ПССъч. I, 64. <i>Когато имаше пари, Димчо винаги велегласно обявяваше това.</i> К. Константинов, ППГ, 171. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЕЛЕДУ`ШЕН | + | <b>ВЕЛЕДУ`ШЕН</b>, -шна, -шно, <i>мн.</i> -шни, <i>прил. Старин.</i> Великодушен. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЕЛЕДУ`ШИЕ | + | <b>ВЕЛЕДУ`ШИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Старин.</i> Великодушие. <i>Такво ли веледушие йе в очите му, истино такъв ли чуден йе образът му?</i> Е. Мутева, РБП (превод), 125. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЕЛЕЛЕ`ПЕН | + | <b>ВЕЛЕЛЕ`ПЕН</b>, -пна, -пно, <i>мн.</i> -пни, <i>прил. Старин.</i> Великолепен. <i>Ще идете ли там, братя мои? Не се ли счупи у вас и сетнята крехка лъжа? Не се ли стопи и сетният образ на велелепна измама?</i> Н. Райнов, КП, 52. <i>През сънищата велелепни, / замрели в своята игра, / за братски мъки ще зашепне / душата, прелестно добра.</i> Т. Траянов, Съч. III, 154. <i>Гръделиви гръци и мисляха да почудят со своето богатство русите, искаха да издигнат на полето помежду двете войски велелепно театро.</i> Е. Мутева, РБЦ (превод), 176. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕЛЕЛЕ`ПИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Старин.</i> Великолепие. <i>Макар и занемарена, къщата и сега с високите си прозорци, с широките стрехи, разперени като крилете на волна птица, бе запазила от предишното си велелепие.</i> Д. Спространов, ОП, 358. <i>И заприлича по велелепие дворецът на свещения дворец в града на Константина.</i> Н. Райнов, КЦ, 38. <i>Слънцето захожда зад една широка река. Небето е пламнало в безкрайно пъстри цветове, водата шава тихо, отражающа и тя слънчевите велелепия.</i> С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 10. |
| − | + | ---- | |
<b>ВЕЛЕЛЕ`ПНО</b> <i>нареч. Старин.</i> Великолепно. <i>Два века царе и патриарси, боляри и високозвани ктитори бяха строили и украсявали велелепно манастира.</i> П. Константинов, ПИГ, 14. | <b>ВЕЛЕЛЕ`ПНО</b> <i>нареч. Старин.</i> Великолепно. <i>Два века царе и патриарси, боляри и високозвани ктитори бяха строили и украсявали велелепно манастира.</i> П. Константинов, ПИГ, 14. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕЛЕМО`ЩЕН</b>, -щна, -щно, <i>мн.</i> -щни, <i>прил. Старин.</i> Който е много силен и много властен. <i>На българский книжовен небосвод светила велемощни, Смил и Крум, сега сияят!</i> Ст. Михайловски, СБ, 112. <i>Тъй и Алусиан, в сянката на брата си, израсна силен, справедлив и умен човек, макар да беше син на велемощен болярин — защото се замисляше за неправдата и не искаше да прави на другите това, що съдбата му беше сторила.</i> А. Дончев, СВС, 604. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕЛЕМО`ЩНО</b>. <i>Старин. Нареч. от</i> велемощен. <i>Наградата подействува велемощно! / И както виждат гостите сами, / вършачките работят денонощно / и превоза нестихващо гърми!</i> Н. Марангозов, ЯВ, 138. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕЛЕМУ`ДРИЕ</b> <i>ср. Старин</i>. Велемъдрие. <i>Искреността, невинността, велемудрието потърпяха надълго подлийт… монолог на Г. Т. Трипани.</i> П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 122. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕЛЕМУ`ДЪР</b>, -дра, -дро, <i>мн.</i> -дри, <i>прил. Старин.</i> Велемъдър. <i>Горе в широката гостна стая Таки Брашнаров и баща му Марко Брашнаров водеха велемудри разговори с поканените агалари и чорбаджии и ги черпеха с благоуханна гръцка мастика.</i> Д. Талев, ПК, 420. • <i>Ирон.</i> <i>— Глупости! — ще кажат някои наши велемудри държавници и политикани, привикнали да се движат само в сферата на висшата политика и да вършат само велики дела.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 89. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕЛЕМЪ`ДРИЕ</b> <i>ср. Старин.</i> Голяма мъдрост; премъдрост. <i>А идилична Елена е предала на Мина не само мечтателността, простотата и велемъдрието на колибарите, но и гордостта и вироглавството на чорбаджиите.</i> М. Кремен, РЯ, 91. | ||
| − | + | — Друга форма: <em>велему`дрие</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЕЛЕМЪ`ДРО</b>. <i>Старин. Нареч. от</i> велемъдър; премъдро. <i>— Младостта трябва да се изживее, Кадир ефенди — важно, тежко каза Владо Пингов .. — Така, така… Всичко на своето време — велемъдро рече ефенди.</i> Д. Спространов, С, 51. • <i>Ирон.</i> <i>Отговориха ми — не си платил [телефона] за тримесечието. Отидох в пощата с разписката. Погледна я едно началство, поклати велемъдро бюрократическата си глава и каза: — Платил си навреме, но в пощенския клон на улица „Люлин“.</i> Г. Караславов, ВН, 1959, бр. 2557, 2. <i>Един господин, който превождаше в един български вестник романа „На Разсвете“ от Ежа беше велемъдро предал това название с „При пукнуванието на зората“.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 7. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЕЛЕМЪ`ДРОСТ</b>, -тта`, <i>ж. Старин.</i> Голяма мъдрост; премъдрост. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЕЛЕМЪ`ДЪР</b>, -дра, -дро, <i>мн.</i> -дри, <i>прил. Старин.</i> Който е много мъдър; премъдър. <i>— Това, което каза моят учител и брат Исай Качун — започна той с някаква велемъдра усмивка на тясното си бледо лице и продължи: — Това е самата истина.</i> Д. Талев, С II, 107. <i>В това време пристигнаха с камили влъхви и велможи, които придружаваха царе, дошли от изток да се поклонят на току-що родения Спасител .. Овчарите уловиха магарето за повода и с бяг се отдалечиха настрана, а велемъдрите царе от изток се смяха от сърце на тяхното</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b>ВЕЛЕМЪ`ДРО</b>. <i>Старин. Нареч. от</i> велемъдър; премъдро. <i>— Младостта трябва да се изживее, Кадир ефенди — важно, тежко каза Владо Пингов.. — Така, | ||
| − | |||
| − | 1959, бр. 2557, 2. <i>Един господин, който | ||
| − | |||
| − | <b>ВЕЛЕМЪ`ДРОСТ | ||
| − | |||
| − | <b>ВЕЛЕМЪ`ДЪР | ||
Версия от 14:22, 7 май 2014
песен на учител Никола и на свещениците. Т. Влайков, Пр I, 278. Мярка да е на смеха ти едно усмихване и подхилване…; а от велегласното смеене да са пазиш като от една явна лудост и беснота. Р. Попович, Х, 139.
ВЕЛЕГЛА`СНО нареч. Старин. Гръмогласно; великогласно. В тая минута той ми се видя като ония стари турци, които са спирали султаните на улицата и велегласно, пред събраните тълпи, са ги укорявали за беззаконията им. К. Величков, ПССъч. I, 64. Когато имаше пари, Димчо винаги велегласно обявяваше това. К. Константинов, ППГ, 171.
ВЕЛЕДУ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Старин. Великодушен.
ВЕЛЕДУ`ШИЕ, мн. няма, ср. Старин. Великодушие. Такво ли веледушие йе в очите му, истино такъв ли чуден йе образът му? Е. Мутева, РБП (превод), 125.
ВЕЛЕЛЕ`ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Старин. Великолепен. Ще идете ли там, братя мои? Не се ли счупи у вас и сетнята крехка лъжа? Не се ли стопи и сетният образ на велелепна измама? Н. Райнов, КП, 52. През сънищата велелепни, / замрели в своята игра, / за братски мъки ще зашепне / душата, прелестно добра. Т. Траянов, Съч. III, 154. Гръделиви гръци и мисляха да почудят со своето богатство русите, искаха да издигнат на полето помежду двете войски велелепно театро. Е. Мутева, РБЦ (превод), 176.
ВЕЛЕЛЕ`ПИЕ, мн. -ия, ср. Старин. Великолепие. Макар и занемарена, къщата и сега с високите си прозорци, с широките стрехи, разперени като крилете на волна птица, бе запазила от предишното си велелепие. Д. Спространов, ОП, 358. И заприлича по велелепие дворецът на свещения дворец в града на Константина. Н. Райнов, КЦ, 38. Слънцето захожда зад една широка река. Небето е пламнало в безкрайно пъстри цветове, водата шава тихо, отражающа и тя слънчевите велелепия. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 10.
ВЕЛЕЛЕ`ПНО нареч. Старин. Великолепно. Два века царе и патриарси, боляри и високозвани ктитори бяха строили и украсявали велелепно манастира. П. Константинов, ПИГ, 14.
ВЕЛЕМО`ЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Старин. Който е много силен и много властен. На българский книжовен небосвод светила велемощни, Смил и Крум, сега сияят! Ст. Михайловски, СБ, 112. Тъй и Алусиан, в сянката на брата си, израсна силен, справедлив и умен човек, макар да беше син на велемощен болярин — защото се замисляше за неправдата и не искаше да прави на другите това, що съдбата му беше сторила. А. Дончев, СВС, 604.
ВЕЛЕМО`ЩНО. Старин. Нареч. от велемощен. Наградата подействува велемощно! / И както виждат гостите сами, / вършачките работят денонощно / и превоза нестихващо гърми! Н. Марангозов, ЯВ, 138.
ВЕЛЕМУ`ДРИЕ ср. Старин. Велемъдрие. Искреността, невинността, велемудрието потърпяха надълго подлийт… монолог на Г. Т. Трипани. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 122.
ВЕЛЕМУ`ДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, прил. Старин. Велемъдър. Горе в широката гостна стая Таки Брашнаров и баща му Марко Брашнаров водеха велемудри разговори с поканените агалари и чорбаджии и ги черпеха с благоуханна гръцка мастика. Д. Талев, ПК, 420. • Ирон. — Глупости! — ще кажат някои наши велемудри държавници и политикани, привикнали да се движат само в сферата на висшата политика и да вършат само велики дела. Ал. Константинов, Съч. I, 89.
ВЕЛЕМЪ`ДРИЕ ср. Старин. Голяма мъдрост; премъдрост. А идилична Елена е предала на Мина не само мечтателността, простотата и велемъдрието на колибарите, но и гордостта и вироглавството на чорбаджиите. М. Кремен, РЯ, 91.
— Друга форма: велему`дрие.
ВЕЛЕМЪ`ДРО. Старин. Нареч. от велемъдър; премъдро. — Младостта трябва да се изживее, Кадир ефенди — важно, тежко каза Владо Пингов .. — Така, така… Всичко на своето време — велемъдро рече ефенди. Д. Спространов, С, 51. • Ирон. Отговориха ми — не си платил [телефона] за тримесечието. Отидох в пощата с разписката. Погледна я едно началство, поклати велемъдро бюрократическата си глава и каза: — Платил си навреме, но в пощенския клон на улица „Люлин“. Г. Караславов, ВН, 1959, бр. 2557, 2. Един господин, който превождаше в един български вестник романа „На Разсвете“ от Ежа беше велемъдро предал това название с „При пукнуванието на зората“. Ив. Вазов, Съч. XVI, 7.
ВЕЛЕМЪ`ДРОСТ, -тта`, ж. Старин. Голяма мъдрост; премъдрост.
ВЕЛЕМЪ`ДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, прил. Старин. Който е много мъдър; премъдър. — Това, което каза моят учител и брат Исай Качун — започна той с някаква велемъдра усмивка на тясното си бледо лице и продължи: — Това е самата истина. Д. Талев, С II, 107. В това време пристигнаха с камили влъхви и велможи, които придружаваха царе, дошли от изток да се поклонят на току-що родения Спасител .. Овчарите уловиха магарето за повода и с бяг се отдалечиха настрана, а велемъдрите царе от изток се смяха от сърце на тяхното
