Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1032“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУЧИ`ЛО</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> Специална дъсчица, която се използва в грънчарството, за да се придаде форма на съдовете. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУЧИ`ЛО</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Голям шум; врява. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БУЧИНИ`Ш</b> <i>м.</i> Отровно диво растение с перести листа и високо кухо коленчато стебло, от което се правят цеви. Conium maculatum. <i>В бурен глъхнеха дворове и харманлъци, плетищата не се виждаха от коприва и бучиниш.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 120. <i>Там имаше едно празно запустяло и занемарено ниско място, .. То бе обрасло с бучиниш, татул, коприва, .. и разни други бурени…</i> Кр. Тулешков, НЗ, 62. <i>Шмугваше се [Ленко] зад житните камари, наблюдаваше кой от Паламидовите къде ходи и какво прави, по едно време се свря зад бучинишите в дъното на хармана.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 269. | ||
| − | — Рум. | + | — Рум. buciniș от лат. bucina ’тръба’. Други (диал.) форми: <em>бучени`ш</em>, <em>букеми`ш</em>, <em>букини`ш</em>, <em>букими`ш</em>, <em>букони`ш</em>, <em>букуму`ш</em>, <em>букуну`ш</em>, <em>бочуми`ш</em>, <em>бючюмю`ш</em>. |
---- | ---- | ||
| − | БУЧИНИ`ШОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> бучиниш. | + | <b>БУЧИНИ`ШОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> бучиниш. |
| − | + | ◇ <b>Бучинишово сърце</b>. <i>Диал.</i> Страхлив човек. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУ`ЧИЦА</b> <i>ж. Умал. от</i> буца; съвсем малка буца. <i>Младият селянин гледаше — в житото наистина имаше сламки, малки камъчета, съвсем дребни бучици пръст.</i> П. Спасов, ХлХ, 87. <i>В техния дом от две години нямаше бучица захар.</i> П. Здравков, НД, 82. <i>— Ех, сега, подзел едина брат, / да има топъл хляб, па бучица и друга / и сиренце.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 105. <i>Сетне тури две бучици солчица във водата.</i> Кр. Пишурка, МК (побълг.), 355. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУ`ЧКА</b><sup>1</sup> <i>ж.</i> 1. <i>Умал. от</i> буца. <i>Тя отчупи доста голям къшей хляб, сложи върху хляба бучка сирене.</i> Д. Талев, ЖС, 40. <i>Промъкна се под храста, .., внимателно заслиза. Дребни бучки пръст се търкаляха надолу, с глухо шумолене падаха по дъното на тясната, дълбока и тъмна бездна.</i> Ст. Марков, ДБ, 424. <i>Ракът представлява колония непрекъснато разрастващи се клетки, които се натрупват в едно огнище най-често под формата на окръглен възел — бучка, или под формата на уплътнение.</i> Р. Райчев, НКД, 134. <i>Зема поп Марко, увива в една кърпа вощеница и бучка тимян.</i> Ил. Блъсков, Китка VI, 1887, кн. 16, 22. <i>Бучка сол.</i> <i>Бучка мед.</i> <i>Бучка масло.</i> | |
| + | |||
| + | 2. <i>Разш.</i> Малък твърд къс с определена правилна форма (обикн. малък куб или паралелепипед). <i>Павел извади от джеба си бучка захар и шишенце, пълно с кафява течност.</i> Г. Белев, ПЕМ, 68. <i>— Ти беше хубаво момиче, Машенка. Нали те помня, когато дойде от село… Тогава ти пиеше чай от чинийка — .. — А сега го пиеш в чаша, с три бучки захар, както забелязах.</i> М. Марчевски, П, 99. <i>Извади няколко бучки лед от хладилника и ги пусна в чашите със сироп. △ В чинията имаше лед на бучки, приготвили ги бяха за питието.</i> <i>Бучка сирене.</i> | ||
| − | < | + | ◇ <b>Засяда ми / заседне ми (застава ми / застане ми, спира ми се / спре ми се) бучка на (в) гърлото (гърдите)</b>. Чувствам тежест, болезнено стягане на гърлото, гърдите при някакво силно неприятно душевно преживяване. <i>Трогнах се. Някаква бучка ми заседна на гърлото и сълзите напират.</i> Ал. Карасимеонов, СбСт, 395. <i>Прибера се в къщи — сам. Свие ми се една бучка на гърдите, тежи, тежи. Па запаля цигарата, пуша, пуша.</i> А. Каменова, ХГ, 83. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУ`ЧКА</b><sup>2</sup> <i>ж.</i> Ядивна, ранна пролетна гъба с кухо плодно тяло, която расте в широколистни гори и храсталаци; смръчкова гъба. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУ`ЧКА</b><sup>3</sup> <i>ж. Диал.</i> Буталка. <i>Като избие млякото в бучката, ще го подкваси.</i> Кр. Григоров, ТГ, 11. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУ`ЧКАМ</b>, -аш, <i>несв., прех.</i> и <i>непрех.</i> Буча леко или на различни места, тук-там; бодвам, мушкам. <i>В читалището нахлу полупиян Сандо и почна да задява Костадин .. А когато Костадин вече излезе да играе ролята си, той взе един прът и почна да го бучка отзад.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 81. <b>бучкам се</b> <i>страд., възвр.</i> и <i>взаим.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУ`ЧКАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бучкам <i>и от</i> бучкам се. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУЧКА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал.</i> Работник на мандра, който бие масло. | |
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУ`ЧНА</b>, Вж. <em>бучвам</em>. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУШМЕ`НИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>бушме`н</b>, <i>м.</i> Група племена от основното население на Южна Африка, които живеят в пустинята Калахари, където са били прогонени от холандските колонизатори. <i>Бушмените, които живеят в Южна Африка, и в наше време изкарват прехраната си чрез лов на диви животни.</i> Сл. Петров, РКХО, 7. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУШМЕ`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е свързан с бушмените. <i>Бушменски езици.</i> <i>Бушменски племена.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БУШО`Н</b> <i>м.</i> Приспособление за защита на електрически уреди от токове на късо съединение и от претоварване; електрически предпазител. <i>— Ти си тука, а стоите в тъмнината — вдига вежди Драгой. — Защо не поправиш бушоните? — Те току-що изгоряха, .. — сви рамене Бодко.</i> В. Ченков, СНД, 35. | |
| + | |||
| + | ◇ <b>Изгорели са ми бушоните</b>. <i>Жарг. Ирон.</i> Полудял съм, откачил съм, мръднал съм. | ||
| − | + | <b>Прегрява / прегрее ми бушона</b>. <i>Жарг.</i> Не издържам някаква напрегната, нервна ситуация и избухвам. | |
— От фр. bouchon ’запушалка’. | — От фр. bouchon ’запушалка’. | ||
| − | |||
Текуща версия към 07:12, 30 март 2014
БУЧИ`ЛО1, мн. -а, ср. Специална дъсчица, която се използва в грънчарството, за да се придаде форма на съдовете.
БУЧИ`ЛО2, мн. няма, ср. Голям шум; врява.
БУЧИНИ`Ш м. Отровно диво растение с перести листа и високо кухо коленчато стебло, от което се правят цеви. Conium maculatum. В бурен глъхнеха дворове и харманлъци, плетищата не се виждаха от коприва и бучиниш. Й. Йовков, Ж, 1945, 120. Там имаше едно празно запустяло и занемарено ниско място, .. То бе обрасло с бучиниш, татул, коприва, .. и разни други бурени… Кр. Тулешков, НЗ, 62. Шмугваше се [Ленко] зад житните камари, наблюдаваше кой от Паламидовите къде ходи и какво прави, по едно време се свря зад бучинишите в дъното на хармана. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 269.
— Рум. buciniș от лат. bucina ’тръба’. Други (диал.) форми: бучени`ш, букеми`ш, букини`ш, букими`ш, букони`ш, букуму`ш, букуну`ш, бочуми`ш, бючюмю`ш.
БУЧИНИ`ШОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бучиниш.
◇ Бучинишово сърце. Диал. Страхлив човек.
БУ`ЧИЦА ж. Умал. от буца; съвсем малка буца. Младият селянин гледаше — в житото наистина имаше сламки, малки камъчета, съвсем дребни бучици пръст. П. Спасов, ХлХ, 87. В техния дом от две години нямаше бучица захар. П. Здравков, НД, 82. — Ех, сега, подзел едина брат, / да има топъл хляб, па бучица и друга / и сиренце. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 105. Сетне тури две бучици солчица във водата. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 355.
БУ`ЧКА1 ж. 1. Умал. от буца. Тя отчупи доста голям къшей хляб, сложи върху хляба бучка сирене. Д. Талев, ЖС, 40. Промъкна се под храста, .., внимателно заслиза. Дребни бучки пръст се търкаляха надолу, с глухо шумолене падаха по дъното на тясната, дълбока и тъмна бездна. Ст. Марков, ДБ, 424. Ракът представлява колония непрекъснато разрастващи се клетки, които се натрупват в едно огнище най-често под формата на окръглен възел — бучка, или под формата на уплътнение. Р. Райчев, НКД, 134. Зема поп Марко, увива в една кърпа вощеница и бучка тимян. Ил. Блъсков, Китка VI, 1887, кн. 16, 22. Бучка сол. Бучка мед. Бучка масло.
2. Разш. Малък твърд къс с определена правилна форма (обикн. малък куб или паралелепипед). Павел извади от джеба си бучка захар и шишенце, пълно с кафява течност. Г. Белев, ПЕМ, 68. — Ти беше хубаво момиче, Машенка. Нали те помня, когато дойде от село… Тогава ти пиеше чай от чинийка — .. — А сега го пиеш в чаша, с три бучки захар, както забелязах. М. Марчевски, П, 99. Извади няколко бучки лед от хладилника и ги пусна в чашите със сироп. △ В чинията имаше лед на бучки, приготвили ги бяха за питието. Бучка сирене.
◇ Засяда ми / заседне ми (застава ми / застане ми, спира ми се / спре ми се) бучка на (в) гърлото (гърдите). Чувствам тежест, болезнено стягане на гърлото, гърдите при някакво силно неприятно душевно преживяване. Трогнах се. Някаква бучка ми заседна на гърлото и сълзите напират. Ал. Карасимеонов, СбСт, 395. Прибера се в къщи — сам. Свие ми се една бучка на гърдите, тежи, тежи. Па запаля цигарата, пуша, пуша. А. Каменова, ХГ, 83.
БУ`ЧКА2 ж. Ядивна, ранна пролетна гъба с кухо плодно тяло, която расте в широколистни гори и храсталаци; смръчкова гъба.
БУ`ЧКА3 ж. Диал. Буталка. Като избие млякото в бучката, ще го подкваси. Кр. Григоров, ТГ, 11.
БУ`ЧКАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Буча леко или на различни места, тук-там; бодвам, мушкам. В читалището нахлу полупиян Сандо и почна да задява Костадин .. А когато Костадин вече излезе да играе ролята си, той взе един прът и почна да го бучка отзад. Ст. Даскалов, СЛ, 81. бучкам се страд., възвр. и взаим.
БУ`ЧКАНЕ ср. Отгл. същ. от бучкам и от бучкам се.
БУЧКА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Работник на мандра, който бие масло.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БУ`ЧНА, Вж. бучвам.
БУШМЕ`НИ мн., ед. (рядко) бушме`н, м. Група племена от основното население на Южна Африка, които живеят в пустинята Калахари, където са били прогонени от холандските колонизатори. Бушмените, които живеят в Южна Африка, и в наше време изкарват прехраната си чрез лов на диви животни. Сл. Петров, РКХО, 7.
БУШМЕ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с бушмените. Бушменски езици. Бушменски племена.
БУШО`Н м. Приспособление за защита на електрически уреди от токове на късо съединение и от претоварване; електрически предпазител. — Ти си тука, а стоите в тъмнината — вдига вежди Драгой. — Защо не поправиш бушоните? — Те току-що изгоряха, .. — сви рамене Бодко. В. Ченков, СНД, 35.
◇ Изгорели са ми бушоните. Жарг. Ирон. Полудял съм, откачил съм, мръднал съм.
Прегрява / прегрее ми бушона. Жарг. Не издържам някаква напрегната, нервна ситуация и избухвам.
— От фр. bouchon ’запушалка’.
