Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/993“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | прежда. <i>На пазара пуснаха много нови прежди — буклета със сребърни и златни нишки.</i> | |
| − | 2. Само <i>ед.</i> Плат с грапава като на възли тъкан. <i>Палто от букле.</i> // Само <i>мн.</i> Различни видове от такъв плат. <i>На щанда за вълнени платове, | + | 2. Само <i>ед.</i> Плат с грапава като на възли тъкан. <i>Палто от букле.</i> // Само <i>мн.</i> Различни видове от такъв плат. <i>На щанда за вълнени платове,… има богато разнообразие от габардини, буклета, платове за манта и костюми.</i> ВН, 1960, бр. 2673, 1. |
| − | — От фр. | + | — От фр. bouclé ’който е във форма на букли’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУКЛЕ`НЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> Отделно възелче от плат или прежда букле. <i>Саша още отдалеч забеляза една бяла блуза на ситни букленца.</i> Ст. Марков, ДБ, 354. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`КЛЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> За коса — която е на букли, на къдрици. <i>Имаше дълги крака, като козле, и руси, буклести коси.</i> А. Гуляшки, СВ, 54. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУКЛИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Спец.</i> Правя, навивам коса на букли, на къдрици. <i>При изработването на една фризура често се налага косите да бъдат буклирани.</i> Г. Георгиев и др., ФПБ, 62. <i>Пред огледалото тя буклираше косата си.</i> <b>буклирам се</b> <i>страд.</i> и <i>възвр.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУКЛИ`РАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> За прежда или плат — който е на грапавини, подобни на малки възли. <i>Буклирана прежда.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БУКЛИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> буклирам <i>и от</i> буклирам се | + | <b>БУКЛИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> буклирам <i>и от</i> буклирам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУКЛИ`Я</b> <i>ж. Диал.</i> Бъклица. |
| + | ---- | ||
| + | <b>БУ`КЛЯ СЕ</b>, -иш се, <i>мин. св.</i> -их се, <i>несв., непрех. Рядко.</i> За коса — навивам се, ставам, имам форма на букли, на къдрици. <i>Външността й беше доста очебийна. Косите й, боядисани в керемиден цвят, се буклеха в най-разнообразни форми върху цялата й глава.</i> Г. Белев, КВА, 158-159. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БУКМЕ`ЙКЪР</b> <i>м. Нов.</i> Лице, което приема, записва залаганията на публиката при спортни състезания. <i>Букмейкърите предвиждат 1:0 за домакините.</i> ДТ, 1998, бр. 251, 27. <i>Букмейкърите отбелязват събраните суми като рекордни.</i> 24 часа, 1998, бр. 344, 44. | ||
— Англ. bookmaker. | — Англ. bookmaker. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУКМЕ`ЙКЪРСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до букмейкър. <i>Заведението работи като букмейкърски пункт.</i> ДТ, 1998, бр. 295, 40. <i>В букмейкърските къщи .. може да заложите за шампионска титла на момчетата на Христо Бонев.</i> 24 часа, 1998, бр. 153, 25. |
| + | ---- | ||
| + | <b>БУКМЕ`ЙКЪРСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Занятие на букмейкър. <i>По света букмейкърството е бизнес от 200 години.</i> ДТ, 1999, бр. 104, 7. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`КНА</b>. Вж. <em>буквам</em> и <em>букнувам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`КНУВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (остар.); <b>бу`кна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св. непрех.</i> Буквам. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`КНУВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> букнувам; букване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`КОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до дървото бук, който е от дървото бук. <i>Тук-таме само из долищата беше се раззеленила прясна букова шума.</i> Й. Йовков, СЛ, 10. <i>Тя седеше на един буков дънер до буйно разпалено огнище.</i> Г. Караславов, ПМ, 61. <i>Ние с Чумака — .. — спокойно почивахме под гъстите букови сенки край един шумлив поток.</i> Елин Пелин, Съч. I,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} 102. <i>Буков жълъд.</i> |
| − | + | ||
| − | + | 2. Който се състои от букове. <i>Това село е сгушено в тясна долинка, сред буков лес.</i> Н. Попфилипов, РЛ, 85. <i>Възлязоха по полегатите склонове на Люлин. Наоколо се ширнаха ливади, просечени с букови разлистени горички.</i> А. Каралийчев, НЧ, 21. <i>Тога си Стоян отиде / в зелена гора букова / и алян байрак набучи.</i> Нар. пес., Христом., ВВ II, 218. | |
| − | + | 3. Който е направен, изработен или получен от дървесината на дървото бук. <i>На горния край имаше три стаи и малко непокрито балконче с парапет от букови дъски, посивели от времето.</i> И. Петров, НЛ, 93. <i>Наслага Велко върху един ниско отсечен дънер букови въглища и започна да си кълца на прах с един объл камък.</i> Д. Талев, И, 324. <i>Ученикът отиваше в училището с една панакида, или букова дъсчица, на която учителят написваше азбуката.</i> П. Р. Славейков, ГУ, 2. <i>Букови греди.</i> <i>Буков паркет.</i> | |
| − | + | ◇ <b>Букова глава</b>. <i>Разг. Пренебр.</i> Прост, тъп, недосетлив човек. <i>Той ги ненавижда — тия простаци, тия букови глави!…</i> Т. Влайков, Съч. III, 305. | |
| − | + | <b>Измятам се като букова дъска</b>. <i>Разг. Неодобр.</i> Непрекъснато сменям мнението си, гледището си. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУКОВА`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> 1. Букак. <i>Няма ги двата ковани чучура. Няма ги и букаците! .. — Време! .. Турци продават добитъка си за паспорт, аз съм чакал години наред да пия от два чучура и да попея в хладен буковак, а седя с празни очи пред една локва.</i> Ст. Сивриев, ЗСБ, 60-61. |
2. <i>Разг. Пренебр.</i> Прост, тъп, недосетлив човек (Н. Геров, РБЯ). | 2. <i>Разг. Пренебр.</i> Прост, тъп, недосетлив човек (Н. Геров, РБЯ). | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`КОВИНА</b><sup>1</sup> <i>ж. Диал.</i> Бук, бука<sup>1</sup>. <i>И си дума гюзел Катерина: / „Който мое [може] на планина да иде, / да излезне на Шерган планина, / да отсече дърво буковина / и донесе змия тройоглава — / той ще земе гюзел Катерина!“</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 90 <i>Неска тварим колата саде буковина.</i> БД I, 70. <i>Първата фурна продавам, .. И преди още слънцето да се е показало, отбирам сухи буковини, паля втората фурна и се качвам горе в стаята да почнем пак с жената да намесваме тестото.</i> Й. Радичков, ББ, 68. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`КОВИНА</b><sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> Винен сорт грозде. <i>Овошките често дават повторка:</i> |
| − | |||
Текуща версия към 17:24, 13 март 2014
прежда. На пазара пуснаха много нови прежди — буклета със сребърни и златни нишки.
2. Само ед. Плат с грапава като на възли тъкан. Палто от букле. // Само мн. Различни видове от такъв плат. На щанда за вълнени платове,… има богато разнообразие от габардини, буклета, платове за манта и костюми. ВН, 1960, бр. 2673, 1.
— От фр. bouclé ’който е във форма на букли’.
БУКЛЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Отделно възелче от плат или прежда букле. Саша още отдалеч забеляза една бяла блуза на ситни букленца. Ст. Марков, ДБ, 354.
БУ`КЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. За коса — която е на букли, на къдрици. Имаше дълги крака, като козле, и руси, буклести коси. А. Гуляшки, СВ, 54.
БУКЛИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Правя, навивам коса на букли, на къдрици. При изработването на една фризура често се налага косите да бъдат буклирани. Г. Георгиев и др., ФПБ, 62. Пред огледалото тя буклираше косата си. буклирам се страд. и възвр.
БУКЛИ`РАН, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. За прежда или плат — който е на грапавини, подобни на малки възли. Буклирана прежда.
БУКЛИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от буклирам и от буклирам се.
БУКЛИ`Я ж. Диал. Бъклица.
БУ`КЛЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Рядко. За коса — навивам се, ставам, имам форма на букли, на къдрици. Външността й беше доста очебийна. Косите й, боядисани в керемиден цвят, се буклеха в най-разнообразни форми върху цялата й глава. Г. Белев, КВА, 158-159.
БУКМЕ`ЙКЪР м. Нов. Лице, което приема, записва залаганията на публиката при спортни състезания. Букмейкърите предвиждат 1:0 за домакините. ДТ, 1998, бр. 251, 27. Букмейкърите отбелязват събраните суми като рекордни. 24 часа, 1998, бр. 344, 44.
— Англ. bookmaker.
БУКМЕ`ЙКЪРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до букмейкър. Заведението работи като букмейкърски пункт. ДТ, 1998, бр. 295, 40. В букмейкърските къщи .. може да заложите за шампионска титла на момчетата на Христо Бонев. 24 часа, 1998, бр. 153, 25.
БУКМЕ`ЙКЪРСТВО, мн. няма, ср. Занятие на букмейкър. По света букмейкърството е бизнес от 200 години. ДТ, 1999, бр. 104, 7.
БУ`КНА. Вж. буквам и букнувам.
БУ`КНУВАМ, -аш, несв. (остар.); бу`кна, -еш, мин. св. -ах, св. непрех. Буквам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БУ`КНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от букнувам; букване.
БУ`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до дървото бук, който е от дървото бук. Тук-таме само из долищата беше се раззеленила прясна букова шума. Й. Йовков, СЛ, 10. Тя седеше на един буков дънер до буйно разпалено огнище. Г. Караславов, ПМ, 61. Ние с Чумака — .. — спокойно почивахме под гъстите букови сенки край един шумлив поток. Елин Пелин, Съч. I,* 102. Буков жълъд.
2. Който се състои от букове. Това село е сгушено в тясна долинка, сред буков лес. Н. Попфилипов, РЛ, 85. Възлязоха по полегатите склонове на Люлин. Наоколо се ширнаха ливади, просечени с букови разлистени горички. А. Каралийчев, НЧ, 21. Тога си Стоян отиде / в зелена гора букова / и алян байрак набучи. Нар. пес., Христом., ВВ II, 218.
3. Който е направен, изработен или получен от дървесината на дървото бук. На горния край имаше три стаи и малко непокрито балконче с парапет от букови дъски, посивели от времето. И. Петров, НЛ, 93. Наслага Велко върху един ниско отсечен дънер букови въглища и започна да си кълца на прах с един объл камък. Д. Талев, И, 324. Ученикът отиваше в училището с една панакида, или букова дъсчица, на която учителят написваше азбуката. П. Р. Славейков, ГУ, 2. Букови греди. Буков паркет.
◇ Букова глава. Разг. Пренебр. Прост, тъп, недосетлив човек. Той ги ненавижда — тия простаци, тия букови глави!… Т. Влайков, Съч. III, 305.
Измятам се като букова дъска. Разг. Неодобр. Непрекъснато сменям мнението си, гледището си.
БУКОВА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Букак. Няма ги двата ковани чучура. Няма ги и букаците! .. — Време! .. Турци продават добитъка си за паспорт, аз съм чакал години наред да пия от два чучура и да попея в хладен буковак, а седя с празни очи пред една локва. Ст. Сивриев, ЗСБ, 60-61.
2. Разг. Пренебр. Прост, тъп, недосетлив човек (Н. Геров, РБЯ).
БУ`КОВИНА1 ж. Диал. Бук, бука1. И си дума гюзел Катерина: / „Който мое [може] на планина да иде, / да излезне на Шерган планина, / да отсече дърво буковина / и донесе змия тройоглава — / той ще земе гюзел Катерина!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 90 Неска тварим колата саде буковина. БД I, 70. Първата фурна продавам, .. И преди още слънцето да се е показало, отбирам сухи буковини, паля втората фурна и се качвам горе в стаята да почнем пак с жената да намесваме тестото. Й. Радичков, ББ, 68.
БУ`КОВИНА2 ж. Диал. Винен сорт грозде. Овошките често дават повторка:
