Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/994“
Mister sou (беседа | приноси) м (nerman 6a) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>лозята различно добро грозде: църно, бяло,.., буковина.</i> Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 127. | + | <i>лозята различно добро грозде: църно, бяло, .., буковина.</i> Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 127. |
---- | ---- | ||
<b>БУКОВИ`НКА</b> <i>ж.</i> Плодът на бука; буков жълъд. | <b>БУКОВИ`НКА</b> <i>ж.</i> Плодът на бука; буков жълъд. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БУКОЛИ`КИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) буколи`ка <i>ж. Литер.</i> 1. В древната гръцка и римска поезия — литературни произведения, в които се идеализира пастирският и селският живот. <i>Буколиките на Теокрит. Буколиките на Вергилий.</i> | + | <b>БУКОЛИ`КИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>буколи`ка</b> <i>ж. Литер.</i> 1. В древната гръцка и римска поезия — литературни произведения, в които се идеализира пастирският и селският живот. <i>Буколиките на Теокрит.</i> <i>Буколиките на Вергилий.</i> |
2. Литературно произведение от времето на Възраждането (главно в Италия през XV и XVI в.), в което подобно на произведения от същия вид в древногръцката и римската поезия се възпява идиличността на селския живот. | 2. Литературно произведение от времето на Възраждането (главно в Италия през XV и XVI в.), в което подобно на произведения от същия вид в древногръцката и римската поезия се възпява идиличността на селския живот. | ||
| − | — Гр. | + | — Гр. βουκολικός ’пастирски’. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БУКОЛИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Литер.</i> | + | <b>БУКОЛИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Литер.</i> 1. <i>Прил. от</i> буколика. <i>Буколическа поема.</i> <i>Буколическа поезия.</i> |
| − | |||
| − | 1. <i>Прил. от</i> | ||
2. Който е свързан с идеализация на селския живот. <i>Видове на буколическата литература са идилията и еклогата.</i> | 2. Който е свързан с идеализация на селския живот. <i>Видове на буколическата литература са идилията и еклогата.</i> | ||
| Ред 21: | Ред 19: | ||
— От нем. Buchse. | — От нем. Buchse. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БУ`КСОВ</b>, -а — о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> | + | <b>БУ`КСОВ</b>, -а — о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до букса. <i>Подготвяхме необходимите по размер буксови плъзгалки и спускахме локомотивите.</i> ВН, 1962, бр. 3252, 2. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БУКСИ`Р</b> <i>м.</i> 1. Кораб, който се използува за теглене, влачене на плавателни съдове или други съоръжения; влекач. 2. Дебело конопено или стоманено въже, с което се връзва превозно средство, машина, съоръжение към друго превозно средство, обикн. кораб, самолет и под., за да бъде теглено от него. <i>Един влекач ни закачи на буксир и ние бавно потеглихме по течението на река Яра навътре към града.</i> П. Вежинов, ДМ, 30. <i>Машината ми спря. В мотора й има повреда. Сега трябва чак в село да я карам на буксир.</i> НМ, 1958, бр. 285, 2. | + | <b>БУКСИ`Р</b> <i>м.</i> 1. Кораб, който се използува за теглене, влачене на плавателни съдове или други съоръжения; влекач. |
| + | |||
| + | 2. Дебело конопено или стоманено въже, с което се връзва превозно средство, машина, съоръжение към друго превозно средство, обикн. кораб, самолет и под., за да бъде теглено от него. <i>Един влекач ни закачи на буксир и ние бавно потеглихме по течението на река Яра навътре към града.</i> П. Вежинов, ДМ, 30. <i>Машината ми спря. В мотора й има повреда. Сега трябва чак в село да я карам на буксир.</i> НМ, 1958, бр. 285, 2. | ||
| + | |||
| + | ◇ <b>Вземам / взема (поемам / поема) на буксир</b> <i>някого. Книж.</i> Оказвам някому помощ при изпълнение, извършване на нещо. <i>Укрепналият кооператив в с. Първенец, както се казва, пое на буксир изоставените стопанства и ги изведе далеч напред.</i> ОФ, 1961, бр. 5146, 2. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БУКСИ` | + | <b>БУКСИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> За превозно средство, обикн. кораб, самолет и др. — тегля, влача, привързано след себе си друго превозно средство, машина, съоръжение и под. <i>Керванът от съдове, които буксирали дока, се възглавявал от големия танкер „Пекин“.</i> НТМ, 1962, кн. 1, 19. <b>буксирам се</b> <i>страд. Да се буксира огромният айсберг до брега и да се изгради специално водохранилище за него, е 100 пъти по-евтино, отколкото стойността на обикновено получаваната там вода.</i> НТМ, 1962, кн. 1, 30. |
| − | |||
| − | |||
— От хол. boegseeren. | — От хол. boegseeren. | ||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
<b>БУКСИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> буксирам <i>и от</i> буксирам се. <i>— Между корабоплавателните дружества на Унгария и Югославия е била сключена спогодба за буксиране и взаимна помощ.</i> ВН, 1955, бр. 184, 3. | <b>БУКСИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> буксирам <i>и от</i> буксирам се. <i>— Между корабоплавателните дружества на Унгария и Югославия е била сключена спогодба за буксиране и взаимна помощ.</i> ВН, 1955, бр. 184, 3. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БУКСИ`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> Който се отнася до буксир или е свързан с буксир, предназначен да буксира, да тегли, влачи на буксир. <i>Буксирни катери влачат салове от трупи към океанските транспортни кораби.</i> Д. Богданов, ТА, 79. <i> | + | <b>БУКСИ`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> Който се отнася до буксир или е свързан с буксир, предназначен да буксира, да тегли, влачи на буксир. <i>Буксирни катери влачат салове от трупи към океанските транспортни кораби.</i> Д. Богданов, ТА, 79. <i>Буксирен полет.</i> |
---- | ---- | ||
<b>БУКСУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> За колело на превозно средство — въртя се на едно място, без да мога да се придвижа напред. <i>Там, където преди в калта беше буксувала гумата, се бяха образували твърди фигури, които хрупаха под дървените обувки на работниците и се превръщаха на сив прах.</i> Д. Кисьов, Щ, 7. <i>— Войските затъваха в меките пътища, камионите буксуваха тежко в рохката земя.</i> П. Вежинов, ЗЧР, 209. | <b>БУКСУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> За колело на превозно средство — въртя се на едно място, без да мога да се придвижа напред. <i>Там, където преди в калта беше буксувала гумата, се бяха образували твърди фигури, които хрупаха под дървените обувки на работниците и се превръщаха на сив прах.</i> Д. Кисьов, Щ, 7. <i>— Войските затъваха в меките пътища, камионите буксуваха тежко в рохката земя.</i> П. Вежинов, ЗЧР, 209. | ||
| Ред 41: | Ред 41: | ||
<b>БУКСУ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> буксувам. <i>Буксуването е много вредно както за машината, така и за влака.</i> Ив. Бурин, НП, 68-69. | <b>БУКСУ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> буксувам. <i>Буксуването е много вредно както за машината, така и за влака.</i> Ив. Бурин, НП, 68-69. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУКУРЕ`ЩКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Букурещ, столица на Румъния. <i>Той беше десетина години по-млад от събеседника си, строен, жизнен, с напомадена по букурещка мода коса и широки подрязани мустаци.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 422. <i>И за малко время са явяват от Букурещ всеобща и священа история, напечатани в Будин, с родолюбива помощ на букурещките българе.</i> Пер. п, 60. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУКУРЕЩЛИ`К</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал. Пренебр.</i> Леки, разюздани нрави. <i>— Както се изкоренява бурен от нива, тъй ще изскубна корените на букурещлика от селото. Тая работа не прилича ни на лъжа, ни на кражба, ни на кървава разправия! Мръсотия и позор!</i> К. Петканов, ДЧ, 369. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БУКУРЕЩЧА`НИН</b>, <i>мн.</i> | + | <b>БУКУРЕЩЧА`НИН</b>, <i>мн.</i> букурещча`ни, <i>м.</i> Мъж, който е роден или живее в Букурещ, столица на Румъния. |
---- | ---- | ||
<b>БУКУРЕЩЧА`НКА</b> <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в Букурещ. | <b>БУКУРЕЩЧА`НКА</b> <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в Букурещ. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БУ`ЛА</b><sup>1</sup> <i>ж. Простонар.</i> Туркиня, която покрива лицето и главата си с фередже; | + | <b>БУ`ЛА</b><sup>1</sup> <i>ж. Простонар.</i> Туркиня, която покрива лицето и главата си с фередже; кадъна, |
| − | |||
| − | |||
Версия от 02:58, 13 март 2014
лозята различно добро грозде: църно, бяло, .., буковина. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 127.
БУКОВИ`НКА ж. Плодът на бука; буков жълъд.
БУКОЛИ`КИ мн., ед. (рядко) буколи`ка ж. Литер. 1. В древната гръцка и римска поезия — литературни произведения, в които се идеализира пастирският и селският живот. Буколиките на Теокрит. Буколиките на Вергилий.
2. Литературно произведение от времето на Възраждането (главно в Италия през XV и XVI в.), в което подобно на произведения от същия вид в древногръцката и римската поезия се възпява идиличността на селския живот.
— Гр. βουκολικός ’пастирски’.
БУКОЛИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Литер. 1. Прил. от буколика. Буколическа поема. Буколическа поезия.
2. Който е свързан с идеализация на селския живот. Видове на буколическата литература са идилията и еклогата.
БУ`КСА ж. 1. Желез. Метална кутия за подложка на ос.
2. Електр. Съединител. Във входното устройство се включват елементите между антенните букси на приемника и управляващата решетка на първата лампа. Д. Мишев и др., ТТ, 220. По плаца проснаха кабели, от трансформатора изведоха нови букси. Р. Сугарев, СС, 62.
— От нем. Buchse.
БУ`КСОВ, -а — о, мн. -и, прил. Спец. Който се отнася до букса. Подготвяхме необходимите по размер буксови плъзгалки и спускахме локомотивите. ВН, 1962, бр. 3252, 2.
БУКСИ`Р м. 1. Кораб, който се използува за теглене, влачене на плавателни съдове или други съоръжения; влекач.
2. Дебело конопено или стоманено въже, с което се връзва превозно средство, машина, съоръжение към друго превозно средство, обикн. кораб, самолет и под., за да бъде теглено от него. Един влекач ни закачи на буксир и ние бавно потеглихме по течението на река Яра навътре към града. П. Вежинов, ДМ, 30. Машината ми спря. В мотора й има повреда. Сега трябва чак в село да я карам на буксир. НМ, 1958, бр. 285, 2.
◇ Вземам / взема (поемам / поема) на буксир някого. Книж. Оказвам някому помощ при изпълнение, извършване на нещо. Укрепналият кооператив в с. Първенец, както се казва, пое на буксир изоставените стопанства и ги изведе далеч напред. ОФ, 1961, бр. 5146, 2.
БУКСИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. За превозно средство, обикн. кораб, самолет и др. — тегля, влача, привързано след себе си друго превозно средство, машина, съоръжение и под. Керванът от съдове, които буксирали дока, се възглавявал от големия танкер „Пекин“. НТМ, 1962, кн. 1, 19. буксирам се страд. Да се буксира огромният айсберг до брега и да се изгради специално водохранилище за него, е 100 пъти по-евтино, отколкото стойността на обикновено получаваната там вода. НТМ, 1962, кн. 1, 30.
— От хол. boegseeren.
БУКСИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от буксирам и от буксирам се. — Между корабоплавателните дружества на Унгария и Югославия е била сключена спогодба за буксиране и взаимна помощ. ВН, 1955, бр. 184, 3.
БУКСИ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до буксир или е свързан с буксир, предназначен да буксира, да тегли, влачи на буксир. Буксирни катери влачат салове от трупи към океанските транспортни кораби. Д. Богданов, ТА, 79. Буксирен полет.
БУКСУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. За колело на превозно средство — въртя се на едно място, без да мога да се придвижа напред. Там, където преди в калта беше буксувала гумата, се бяха образували твърди фигури, които хрупаха под дървените обувки на работниците и се превръщаха на сив прах. Д. Кисьов, Щ, 7. — Войските затъваха в меките пътища, камионите буксуваха тежко в рохката земя. П. Вежинов, ЗЧР, 209.
— От рус. буксовать.
БУКСУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от буксувам. Буксуването е много вредно както за машината, така и за влака. Ив. Бурин, НП, 68-69.
БУКУРЕ`ЩКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Букурещ, столица на Румъния. Той беше десетина години по-млад от събеседника си, строен, жизнен, с напомадена по букурещка мода коса и широки подрязани мустаци. Ст. Дичев, ЗС I, 422. И за малко время са явяват от Букурещ всеобща и священа история, напечатани в Будин, с родолюбива помощ на букурещките българе. Пер. п, 60.
БУКУРЕЩЛИ`К, мн. няма, м. Диал. Пренебр. Леки, разюздани нрави. — Както се изкоренява бурен от нива, тъй ще изскубна корените на букурещлика от селото. Тая работа не прилича ни на лъжа, ни на кражба, ни на кървава разправия! Мръсотия и позор! К. Петканов, ДЧ, 369.
БУКУРЕЩЧА`НИН, мн. букурещча`ни, м. Мъж, който е роден или живее в Букурещ, столица на Румъния.
БУКУРЕЩЧА`НКА ж. Жена, която е родена или живее в Букурещ.
БУ`ЛА1 ж. Простонар. Туркиня, която покрива лицето и главата си с фередже; кадъна,
