Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/962“
Mister sou (беседа | приноси) м (pepi i neri ot 6a) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРОМ</b>, | + | <b>БРОМ</b>, бро`мът, бро`ма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. <i>Хим.</i> Химически елемент B — тежка тъмночервена течност с остра задушлива миризма. <i>Бромът е единственият течен металоид.</i> Хим. VII кл, 1965, 70. |
| − | |||
| − | 1. <i>Хим.</i> Химически елемент | ||
| − | 2. <i>Разг.</i> Бромово съединение, използвано като успокояващо и сънотворно лекарство. <i>Нямаме нужда да ходим по далечни страни, да дирим бром за нервите си и ясност за мислите | + | 2. <i>Разг.</i> Бромово съединение, използвано като успокояващо и сънотворно лекарство. <i>Нямаме нужда да ходим по далечни страни, да дирим бром за нервите си и ясност за мислите си…</i>{{попр|Добавяне на интервал.}} Ив. Вазов, Съч. XV, 100. <i>— Нищо ли не вземахте за сън? — Вземах. Бром и още нещо.</i> Ем. Манов, БГ, 112. <i>— Сега ще ви ударя инжекция с бром, ще се успокоите, ще заспите…</i> Кл. Цачев, СШ, 143. |
| − | — От гр. | + | — От гр. βρῶμος ’зловоние’. |
---- | ---- | ||
<b>БРО`МАЦЕТОН</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Безцветна леснолетлива течност с остра миризма, едно от най-силните сълзотворни бойни отровни вещества. | <b>БРО`МАЦЕТОН</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Безцветна леснолетлива течност с остра миризма, едно от най-силните сълзотворни бойни отровни вещества. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРО`МЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни. <i>Хим. Прил. от</i> бром; бромов. <i>В цилиндър с | + | <b>БРО`МЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни. <i>Хим. Прил. от</i> бром; бромов. <i>В цилиндър с бромни пари се налива малко вода .. Бромът се разтваря във водата и се получава бромна вода.</i> Хим. VII кл. 1965, 93. <i>Бромни съединения.</i> <i>Бромна киселина.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРОМИ`Д</b> <i>м. Хим.</i> Сол на | + | <b>БРОМИ`Д</b> <i>м. Хим.</i> Сол на бромоводородната киселина. <i>Натриев бромид.</i> <i>Калиев бромид.</i> <i>Сребърен бромид.</i> <i>Радиев бромид.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРО`МОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Хим. Прил. от</i> бром; бромен. <i>Произвеждат се бромова, нормална и други видове хартия върху най-различни подложки.</i> ВН, 1960, бр. 2644. 1. <i>Бромова вода.</i> | + | <b>БРО`МОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Хим. Прил. от</i> бром; бромен. <i>Произвеждат се бромова, нормална и други видове хартия върху най-различни подложки.</i> ВН, 1960, бр. 2644,{{попр|Заменена точка със запетая.}} 1. <i>Бромова вода.</i> |
| + | |||
| + | ◇ <b>Бромови соли</b>. <i>Хим.</i> Съединения на брома, използувани като лекарства за успокояване на възбудена нервна система; бромиди. | ||
| − | + | <b>Бромово пиянство</b>. <i>Апт. Мед.</i> Остро отравяне с бромови съединения, проявяващо се със силно главоболие, виене на свят и изгубване на равновесие. | |
---- | ---- | ||
<b>БРОМОВОДОРО`Д</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Безцветен газ, съединение на брома с водорода. | <b>БРОМОВОДОРО`Д</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Безцветен газ, съединение на брома с водорода. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРОМОВОДОРО`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Хим. Прил. от</i> бромоводород. <i> | + | <b>БРОМОВОДОРО`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Хим. Прил. от</i> бромоводород. <i>Бромоводородни съединения.</i> |
| + | |||
| + | ◇ <b>Бромоводородна киселина</b>. <i>Хим.</i> Воден разтвор на бромоводорода. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРОМУРА`Л</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Апт.</i> Съединение на брома, което се използва като сънотворно и успокояващо лекарство. <i>Стаята на хазяина,. | + | <b>БРОМУРА`Л</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Апт.</i> Съединение на брома, което се използва като сънотворно и успокояващо лекарство. <i>Стаята на хазяина, .. беше отрупана с най-различни неща… Върху масата до леглото — няколко полицейски романа, .. електрическо фенерче, туба бромурал.</i> К. Константинов, СЧЗ, 157-158. |
---- | ---- | ||
<b>БРОНЕАВТОМОБИ`Л</b> <i>м. Воен.</i> Брониран боен автомобил, предназначен за разузнаване, охрана и свръзка; бронемашина. | <b>БРОНЕАВТОМОБИ`Л</b> <i>м. Воен.</i> Брониран боен автомобил, предназначен за разузнаване, охрана и свръзка; бронемашина. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРОНЕБО`ЕН</b>, - | + | <b>БРОНЕБО`ЕН</b>, -о`йна, -о`йно, <i>мн.</i> -о`йни, <i>прил. Воен.</i> За снаряд, огнестрелно оръжие — който може да пробива броня. <i>Тя е бронирана / здраво в гърдите / и бронебойни патрони / за нея / няма открити!</i> Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 17. <i>Бронебоен снаряд.</i> <i>Бронебойна бомба.</i> <i>Бронебойно оръжие.</i> |
| − | |||
| − | — който може да пробива броня. <i>Тя е бронирана / здраво в гърдите / и бронебойни патрони /за нея/няма открити!</i> Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 17. <i>Бронебоен снаряд. Бронебойна бомба | ||
| − | |||
| − | < | ||
| − | — От рус. | + | — От рус. бронебойный. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРОНЕВА`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Боец, който служи или е служил в бронирана войскова част. <i>Златан се обърна неохотно — срещу него стоеше леко разкрачен и с | + | <b>БРОНЕВА`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Боец, който служи или е служил в бронирана войскова част. <i>Златан се обърна неохотно — срещу него стоеше леко разкрачен и с поизмачкана цигара на края на устните тънък, спретнат броневак.</i> П. Вежинов, BP, 68. <i>И седят в тях [камионите] броневаци / в битки обгорели, / бавно свалят им калпаци / старци посивели.</i> Т. Харманджиев, П, 108. |
---- | ---- | ||
<b>БРОНЕВА`ШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до броневак. <i>Червеникав петел, кацнал на един крак върху зелената дръжка на водната помпа, поглеждаше сякаш с неодобрение броневашкия безпорядък.</i> П. Вежинов, BP, 67. | <b>БРОНЕВА`ШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до броневак. <i>Червеникав петел, кацнал на един крак върху зелената дръжка на водната помпа, поглеждаше сякаш с неодобрение броневашкия безпорядък.</i> П. Вежинов, BP, 67. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРОНЕВИ`</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Воен.</i> | + | <b>БРОНЕВИ`</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Воен.</i> 1. Който е покрит с броня; брониран, броненосен. <i>Бронева машина.</i> |
| − | |||
| − | 1. Който е покрит с броня; брониран, | ||
| − | 2. Който може да пробива броня. <i>Великанът [танк] идва срещу тебе и дори много не бърза, ти му праскаш броневите патрони, бронеизтребителите го шарят със снаряди,.. Не върви. Едва по-късно му открихме леснината.</i> П. Вежинов, BP, 100-101. | + | 2. Който може да пробива броня. <i>Великанът [танк] идва срещу тебе и дори много не бърза, ти му праскаш броневите патрони, бронеизтребителите го шарят със снаряди, .. Не върви. Едва по-късно му открихме леснината.</i> П. Вежинов, BP, 100-101. |
— От рус. броневой. | — От рус. броневой. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРОНЕЖИЛЕ`ТКА</b> <i>ж.</i> Специална жилетка, непробиваема от куршуми, предназначена за предпазване на тялото от раняване при стрелба. <i>Полицаи с бронежилетки блокирали веднага околните кръстовища.</i> ДТ, 1997, бр. 342, 8. <i>Направен от специални стъкловлакна, манекенът трудно би могъл да бъде различен от останалите стражи — същата бронежилетка, кобур, униформа.</i> СТ, 1999, бр. 48, 5. |
— От рус. бронежилет. | — От рус. бронежилет. | ||
| Ред 53: | Ред 49: | ||
<b>БРОНЕИЗТРЕБИ`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> 1. Оръдие, което се използува срещу бронирана бойна техника (танкове, бронирани кораби, бронетранспортьори и под.); противотанково оръдие. <i>Вдясно бяха докарани бронеизтребители и още след първите изстрели се чу тържествуващо „ура“. един от бункерите бе престанал да бълва огън.</i> П. Вежинов, НС, 40. | <b>БРОНЕИЗТРЕБИ`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> 1. Оръдие, което се използува срещу бронирана бойна техника (танкове, бронирани кораби, бронетранспортьори и под.); противотанково оръдие. <i>Вдясно бяха докарани бронеизтребители и още след първите изстрели се чу тържествуващо „ура“. един от бункерите бе престанал да бълва огън.</i> П. Вежинов, НС, 40. | ||
| − | 2. Боец, който обслужва такова оръдие. <i>Около нас бронеизтребители, | + | 2. Боец, който обслужва такова оръдие. <i>Около нас бронеизтребители, минометчици и картечари се смесиха с редиците на пехотата, като биеха ожесточено, в самозабрава по отстъпващите немци.</i> П. Славински, ЛЩ, 442. <i>Къщите им бяха претъпкани с войници, защото освен бронеизтребителите в селото квартируваше и един от полковете на оставената в резерв дивизия.</i> П. Вежинов, BP, 64. |
3. Лек, подвижен боен самолет, предназначен да унищожава бронирана бойна техника, жива сила и др. военни обекти. | 3. Лек, подвижен боен самолет, предназначен да унищожава бронирана бойна техника, жива сила и др. военни обекти. | ||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 14:18, 26 февруари 2014
БРОМ, бро`мът, бро`ма, мн. няма, м. 1. Хим. Химически елемент B — тежка тъмночервена течност с остра задушлива миризма. Бромът е единственият течен металоид. Хим. VII кл, 1965, 70.
2. Разг. Бромово съединение, използвано като успокояващо и сънотворно лекарство. Нямаме нужда да ходим по далечни страни, да дирим бром за нервите си и ясност за мислите си…* Ив. Вазов, Съч. XV, 100. — Нищо ли не вземахте за сън? — Вземах. Бром и още нещо. Ем. Манов, БГ, 112. — Сега ще ви ударя инжекция с бром, ще се успокоите, ще заспите… Кл. Цачев, СШ, 143.
— От гр. βρῶμος ’зловоние’.
БРО`МАЦЕТОН, мн. няма, м. Хим. Безцветна леснолетлива течност с остра миризма, едно от най-силните сълзотворни бойни отровни вещества.
БРО`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Хим. Прил. от бром; бромов. В цилиндър с бромни пари се налива малко вода .. Бромът се разтваря във водата и се получава бромна вода. Хим. VII кл. 1965, 93. Бромни съединения. Бромна киселина.
БРОМИ`Д м. Хим. Сол на бромоводородната киселина. Натриев бромид. Калиев бромид. Сребърен бромид. Радиев бромид.
БРО`МОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от бром; бромен. Произвеждат се бромова, нормална и други видове хартия върху най-различни подложки. ВН, 1960, бр. 2644,* 1. Бромова вода.
◇ Бромови соли. Хим. Съединения на брома, използувани като лекарства за успокояване на възбудена нервна система; бромиди.
Бромово пиянство. Апт. Мед. Остро отравяне с бромови съединения, проявяващо се със силно главоболие, виене на свят и изгубване на равновесие.
БРОМОВОДОРО`Д, мн. няма, м. Хим. Безцветен газ, съединение на брома с водорода.
БРОМОВОДОРО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Хим. Прил. от бромоводород. Бромоводородни съединения.
◇ Бромоводородна киселина. Хим. Воден разтвор на бромоводорода.
БРОМУРА`Л, мн. няма, м. Апт. Съединение на брома, което се използва като сънотворно и успокояващо лекарство. Стаята на хазяина, .. беше отрупана с най-различни неща… Върху масата до леглото — няколко полицейски романа, .. електрическо фенерче, туба бромурал. К. Константинов, СЧЗ, 157-158.
БРОНЕАВТОМОБИ`Л м. Воен. Брониран боен автомобил, предназначен за разузнаване, охрана и свръзка; бронемашина.
БРОНЕБО`ЕН, -о`йна, -о`йно, мн. -о`йни, прил. Воен. За снаряд, огнестрелно оръжие — който може да пробива броня. Тя е бронирана / здраво в гърдите / и бронебойни патрони / за нея / няма открити! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 17. Бронебоен снаряд. Бронебойна бомба. Бронебойно оръжие.
— От рус. бронебойный.
БРОНЕВА`К, мн. -ци, м. Боец, който служи или е служил в бронирана войскова част. Златан се обърна неохотно — срещу него стоеше леко разкрачен и с поизмачкана цигара на края на устните тънък, спретнат броневак. П. Вежинов, BP, 68. И седят в тях [камионите] броневаци / в битки обгорели, / бавно свалят им калпаци / старци посивели. Т. Харманджиев, П, 108.
БРОНЕВА`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до броневак. Червеникав петел, кацнал на един крак върху зелената дръжка на водната помпа, поглеждаше сякаш с неодобрение броневашкия безпорядък. П. Вежинов, BP, 67.
БРОНЕВИ`, -а, -о, мн. -и, прил. Воен. 1. Който е покрит с броня; брониран, броненосен. Бронева машина.
2. Който може да пробива броня. Великанът [танк] идва срещу тебе и дори много не бърза, ти му праскаш броневите патрони, бронеизтребителите го шарят със снаряди, .. Не върви. Едва по-късно му открихме леснината. П. Вежинов, BP, 100-101.
— От рус. броневой.
БРОНЕЖИЛЕ`ТКА ж. Специална жилетка, непробиваема от куршуми, предназначена за предпазване на тялото от раняване при стрелба. Полицаи с бронежилетки блокирали веднага околните кръстовища. ДТ, 1997, бр. 342, 8. Направен от специални стъкловлакна, манекенът трудно би могъл да бъде различен от останалите стражи — същата бронежилетка, кобур, униформа. СТ, 1999, бр. 48, 5.
— От рус. бронежилет.
БРОНЕИЗТРЕБИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Оръдие, което се използува срещу бронирана бойна техника (танкове, бронирани кораби, бронетранспортьори и под.); противотанково оръдие. Вдясно бяха докарани бронеизтребители и още след първите изстрели се чу тържествуващо „ура“. един от бункерите бе престанал да бълва огън. П. Вежинов, НС, 40.
2. Боец, който обслужва такова оръдие. Около нас бронеизтребители, минометчици и картечари се смесиха с редиците на пехотата, като биеха ожесточено, в самозабрава по отстъпващите немци. П. Славински, ЛЩ, 442. Къщите им бяха претъпкани с войници, защото освен бронеизтребителите в селото квартируваше и един от полковете на оставената в резерв дивизия. П. Вежинов, BP, 64.
3. Лек, подвижен боен самолет, предназначен да унищожава бронирана бойна техника, жива сила и др. военни обекти.
