Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/921“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>— типично добруджанско точено .. Тавата беше вързана в чиста бяла бохча.</i> СбАСЕП, 323. <i>Тя уви питката в | + | <i>— типично добруджанско точено .. Тавата беше вързана в чиста бяла бохча.</i> СбАСЕП, 323. <i>Тя уви питката в тънка бохча, поизтрита, но изпрана и чиста.</i> Й. Радичков, ВН, 131. |
| − | 3. <i>Диал.</i> Покривка за маса. <i>На прозореца, пред кафеза, бяха наредени консервени кутии с цветя. Под прозореца — маса, покрита с домоткана бохча на малки бяло-сини квадратчета.</i> Б. Несторов, АР, 53. <i>Обедът готов. Минуват в обедната стая и сядат около трапезата.. — Ах, пардон, извинете, оцапах ви | + | 3. <i>Диал.</i> Покривка за маса. <i>На прозореца, пред кафеза, бяха наредени консервени кутии с цветя. Под прозореца — маса, покрита с домоткана бохча на малки бяло-сини квадратчета.</i> Б. Несторов, АР, 53. <i>Обедът готов. Минуват в обедната стая и сядат около трапезата .. — Ах, пардон, извинете, оцапах ви бохчата…</i> Ал. Константинов, БГ, 45. <i>Те отиваха да опитват дали питието е достатъчно изстинало и може ли вече да се седне турски около постланата за софра бохча.</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 184. |
| − | 4. <i>Диал.</i> Дар, вързан и изпратен във вързоп. <i>Я викнете свекъра ми / да ме видат, да ги видим, / да им дадем по две бохчи, / да | + | 4. <i>Диал.</i> Дар, вързан и изпратен във вързоп. <i>Я викнете свекъра ми / да ме видат, да ги видим, / да им дадем по две бохчи, / да даруям млади Димка, млади Димка / и йоная свекърва ми.</i> Нар. пес., СбНУ X, 42. |
5. <i>Остар</i> и <i>диал.</i> Кърпа за глава; забрадка. <i>Халамин вижда да иде към него една великолепна госпожа, забрадена с една твърде скъпоценна бохча.</i> Ал. Дювернуа, СБЯ I, 140. | 5. <i>Остар</i> и <i>диал.</i> Кърпа за глава; забрадка. <i>Халамин вижда да иде към него една великолепна госпожа, забрадена с една твърде скъпоценна бохча.</i> Ал. Дювернуа, СБЯ I, 140. | ||
| − | + | ◇ <b>Бохча тютюн</b> (съкр. <b>бохча</b>). Вид висококачествен дребнолист тютюн. <i>Началникът посрещна Илийка по-приветливо, по-любезно. Когато останаха сами, той даже му даде табакерата си с едър бохча тютюн.</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 65. <i>Догде се продължаваше циганското ядене, гласене и разговора им с Мустафа, беевите гости се рахатяха в стаите си, пушеха най-хубавата търновска бохча и в някоя стая се чуваха наргелетата да бърборят.</i> Ц. Гинчев, ГК, 233. | |
| − | — Тур. | + | — Тур. bohça. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БОХЧАЛЪ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> 1. Дар, вързан в бохча, който се дава при годеж, сватба или кръщавка. <i>— Линичке, не ги ли виждаш, прости хорица… Дари ги само по една възглавница .. Защо ще хабиш копринените бохчалъци.</i> М. Грубешлиева, ПП, 230. <i>Дарове съм натъкала — / .. / пъстри кърпи за сватбари, / тънки ризи за роднини, / бохчалъци за най-близки.</i> Ел. Багряна, ВС, 32. | |
| − | 2. Бохча (във 2 и 3 знач.). <i>Една вечер приготвихме малко багаж, наслагахме го в два бохчалъка и на сутринта тръгнах пеш през турско усое за гара Земен.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 120. <i>Надойдат сватове от | + | 2. Бохча (във 2 и 3 знач.). <i>Една вечер приготвихме малко багаж, наслагахме го в два бохчалъка и на сутринта тръгнах пеш през турско усое за гара Земен.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 120. <i>Надойдат сватове от съседните села и устроят обща трапеза. Разпрострат бохчалъците, нарязват погачите, почерпят се с джанкова или сливова ракийка и почват да ядат.</i> Кр. Григоров, ТГ, 9. |
| − | — Тур. | + | — Тур. bohçalık. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БОХЧИ`ЦА</b> <i>ж. Умал. от</i> бохча (в 1, 2 и 3 знач.); бохчичка. <i>Една неделя тя си облече новата рокля, прибра си нещата в бохчица, приближи до него и издума: — Ще си ида.</i> И. Гешев, ВТ, 82. <i>Дошъл кондукторът и казал на жените да си прибират бохчиците и торбиците…</i> О. Василев, ЖБ, 328. <i>— Откъде е това? — попита той, като свали каскета си и огледа масата с разгънатата на нея бохчица.</i>{{попр|Добавяне на интервал.}} П. Славински, ПЗ, 158. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БОХЧИ`ЧКА</b> <i>ж. Умал. от</i> бохча (в 1, 2 и 3 знач.); бохчица. <i>— А как дойде Тошка? Дойде гола като тояга, с една фустанела на гърба си и с една бохчичка в ръката.</i> Г. Караславов, Тат., 45. <i>Наслагахме багажа в шарена бохчичка, а баницата прерязахме на две големи парчета, .. сложихме ги в дървено куфарче като войнишките и тръгнах на път.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 125. | |
| − | |||
| − | <i>— | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БОЦ</b> <i>междум.</i> 1. Възклицание, което придружава бодването с пръст при игра с малко дете. <i>Въкрил дигна показалеца си. — Боц! — насочи го той към гърдичките му</i> [на детето], .. <i>— Боц!</i> Г. Караславов, ОХ III, 415. <i>Детето се заслуша, присви устнички и ха да заплаче! Директорът скочи и се наведе над него. — Гу, гу, гу! — потърка го с косматия си пръст по брадичката той и му се усмихна. — Боц, боц, боц, ревльо!</i> Кл. Цачев, В, 33. <i>Дай боц!</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. В сказ. функция. <i>Разг.</i> Боцвам, боцна. | + | 2. В сказ. функция. <i>Разг.</i> Боцвам, боцна. <i>А жените с два пръста държат вилиците и току — боц, набодат някаква троха и бавно-бавно я поднасят към наплесканите с червило устни.</i> Д. Кисьов, Щ, 25. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БО`ЦА</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Стъклен съд за вино и ракия. <i>Когато превърза натъртеното с лука, той пак погледна към поли`цата. Нямаше лъжа, нямаше измама… Там се чернееха седем боци ракия.</i> Хр. Пелитев, ХО, 66. <i>Там, при слабата светлост от звездите, закусихме печено агнешко месо и пихме добро червено вино от голямата боца бинлик.</i> Св. Миларов, СЦТ, 230. | |
2. Ведро за мляко; бота. | 2. Ведро за мляко; бота. | ||
| Ред 37: | Ред 31: | ||
3. <i>Прен.</i> Дебела жена. | 3. <i>Прен.</i> Дебела жена. | ||
| − | — От ит. bozza през гр. | + | — От ит. bozza през гр. μηότσα ’дамаджана, ведро’. |
| + | ---- | ||
| + | <b>БО`ЦАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> Бода. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БО`ЦВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>бо`цна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> бо`цнат, <i>св., прех.</i> Бодвам. <i>Електрическата игла я боцваше и като свърделче изваждаше косъмче по косъмче от лицето й.</i> Ст. Даскалов, ЕС, 324. <b>боцвам се</b>, <b>боцна се</b> <i>страд.</i> и <i>възвр.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БО`ЦВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> боцвам <i>и от</i> боцвам се; бодване. <i>Не усетих болката от боцването на иглата.</i> Кл. Цачев, СШ, 143. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БО`ЦКА</b><sup>1</sup> <i>ж. Диал.</i> Бозка, цицка. <i>Боцки на свиня.</i> | |
— От Вл. Георгиев и др. Български етимологичен речник, 1971. | — От Вл. Георгиев и др. Български етимологичен речник, 1971. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БО`ЦКА</b><sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> 1. Заострена метална или дървена част на остен. <i>При снощния им разговор той [Стоян] каза на жена си: — Ти си като камшик зад гърба ми. Остен с дълга боцка, и само ме ръгаш в хълбоците.</i> Д. Талев, ЖС, 107-108. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 11:47, 28 януари 2014
— типично добруджанско точено .. Тавата беше вързана в чиста бяла бохча. СбАСЕП, 323. Тя уви питката в тънка бохча, поизтрита, но изпрана и чиста. Й. Радичков, ВН, 131.
3. Диал. Покривка за маса. На прозореца, пред кафеза, бяха наредени консервени кутии с цветя. Под прозореца — маса, покрита с домоткана бохча на малки бяло-сини квадратчета. Б. Несторов, АР, 53. Обедът готов. Минуват в обедната стая и сядат около трапезата .. — Ах, пардон, извинете, оцапах ви бохчата… Ал. Константинов, БГ, 45. Те отиваха да опитват дали питието е достатъчно изстинало и може ли вече да се седне турски около постланата за софра бохча. Ст. Чилингиров, ПЖ, 184.
4. Диал. Дар, вързан и изпратен във вързоп. Я викнете свекъра ми / да ме видат, да ги видим, / да им дадем по две бохчи, / да даруям млади Димка, млади Димка / и йоная свекърва ми. Нар. пес., СбНУ X, 42.
5. Остар и диал. Кърпа за глава; забрадка. Халамин вижда да иде към него една великолепна госпожа, забрадена с една твърде скъпоценна бохча. Ал. Дювернуа, СБЯ I, 140.
◇ Бохча тютюн (съкр. бохча). Вид висококачествен дребнолист тютюн. Началникът посрещна Илийка по-приветливо, по-любезно. Когато останаха сами, той даже му даде табакерата си с едър бохча тютюн. Ст. Чилингиров, ПЖ, 65. Догде се продължаваше циганското ядене, гласене и разговора им с Мустафа, беевите гости се рахатяха в стаите си, пушеха най-хубавата търновска бохча и в някоя стая се чуваха наргелетата да бърборят. Ц. Гинчев, ГК, 233.
— Тур. bohça.
БОХЧАЛЪ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Дар, вързан в бохча, който се дава при годеж, сватба или кръщавка. — Линичке, не ги ли виждаш, прости хорица… Дари ги само по една възглавница .. Защо ще хабиш копринените бохчалъци. М. Грубешлиева, ПП, 230. Дарове съм натъкала — / .. / пъстри кърпи за сватбари, / тънки ризи за роднини, / бохчалъци за най-близки. Ел. Багряна, ВС, 32.
2. Бохча (във 2 и 3 знач.). Една вечер приготвихме малко багаж, наслагахме го в два бохчалъка и на сутринта тръгнах пеш през турско усое за гара Земен. Кр. Григоров, ОНУ, 120. Надойдат сватове от съседните села и устроят обща трапеза. Разпрострат бохчалъците, нарязват погачите, почерпят се с джанкова или сливова ракийка и почват да ядат. Кр. Григоров, ТГ, 9.
— Тур. bohçalık.
БОХЧИ`ЦА ж. Умал. от бохча (в 1, 2 и 3 знач.); бохчичка. Една неделя тя си облече новата рокля, прибра си нещата в бохчица, приближи до него и издума: — Ще си ида. И. Гешев, ВТ, 82. Дошъл кондукторът и казал на жените да си прибират бохчиците и торбиците… О. Василев, ЖБ, 328. — Откъде е това? — попита той, като свали каскета си и огледа масата с разгънатата на нея бохчица.* П. Славински, ПЗ, 158.
БОХЧИ`ЧКА ж. Умал. от бохча (в 1, 2 и 3 знач.); бохчица. — А как дойде Тошка? Дойде гола като тояга, с една фустанела на гърба си и с една бохчичка в ръката. Г. Караславов, Тат., 45. Наслагахме багажа в шарена бохчичка, а баницата прерязахме на две големи парчета, .. сложихме ги в дървено куфарче като войнишките и тръгнах на път. Кр. Григоров, ОНУ, 125.
БОЦ междум. 1. Възклицание, което придружава бодването с пръст при игра с малко дете. Въкрил дигна показалеца си. — Боц! — насочи го той към гърдичките му [на детето], .. — Боц! Г. Караславов, ОХ III, 415. Детето се заслуша, присви устнички и ха да заплаче! Директорът скочи и се наведе над него. — Гу, гу, гу! — потърка го с косматия си пръст по брадичката той и му се усмихна. — Боц, боц, боц, ревльо! Кл. Цачев, В, 33. Дай боц!
2. В сказ. функция. Разг. Боцвам, боцна. А жените с два пръста държат вилиците и току — боц, набодат някаква троха и бавно-бавно я поднасят към наплесканите с червило устни. Д. Кисьов, Щ, 25.
БО`ЦА ж. Диал. 1. Стъклен съд за вино и ракия. Когато превърза натъртеното с лука, той пак погледна към поли`цата. Нямаше лъжа, нямаше измама… Там се чернееха седем боци ракия. Хр. Пелитев, ХО, 66. Там, при слабата светлост от звездите, закусихме печено агнешко месо и пихме добро червено вино от голямата боца бинлик. Св. Миларов, СЦТ, 230.
2. Ведро за мляко; бота.
3. Прен. Дебела жена.
— От ит. bozza през гр. μηότσα ’дамаджана, ведро’.
БО`ЦАМ, -аш, несв., прех. Диал. Бода.
БО`ЦВАМ, -аш, несв.; бо`цна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. бо`цнат, св., прех. Бодвам. Електрическата игла я боцваше и като свърделче изваждаше косъмче по косъмче от лицето й. Ст. Даскалов, ЕС, 324. боцвам се, боцна се страд. и възвр.
БО`ЦВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от боцвам и от боцвам се; бодване. Не усетих болката от боцването на иглата. Кл. Цачев, СШ, 143.
БО`ЦКА1 ж. Диал. Бозка, цицка. Боцки на свиня.
— От Вл. Георгиев и др. Български етимологичен речник, 1971.
БО`ЦКА2 ж. Диал. 1. Заострена метална или дървена част на остен. При снощния им разговор той [Стоян] каза на жена си: — Ти си като камшик зад гърба ми. Остен с дълга боцка, и само ме ръгаш в хълбоците. Д. Талев, ЖС, 107-108.
