Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/897“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
<b>БОНАПАРТИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. <i>Истор.</i> Военна диктатура, която била установена във Франция по време на управлението на Наполеон Бонапарт и Луи Бонапарт. | <b>БОНАПАРТИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. <i>Истор.</i> Военна диктатура, която била установена във Франция по време на управлението на Наполеон Бонапарт и Луи Бонапарт. | ||
| − | 2. <i>Истор.</i> Политическо течение във Франция, което се стремяло към възстановяване на империята начело с династията на | + | 2. <i>Истор.</i> Политическо течение във Франция, което се стремяло към възстановяване на империята начело с династията на Бонапартовци. |
3. <i>Полит.</i> Форма на диктатура на едрата буржоазия, опираща се на войската и полицията, която се характеризира с потискане на демократичните свободи и с агресивна външна политика. <i>Либкнехт в 1862 година е сътрудничил в републиканския в. „Nord-deutsche Algemeine Zeitung“ c условие на пълна свобода да пише според убежденията си, против бонапартизма в чужбина и буржоазията в Германия.</i> Д. Благоев, ЛКС, 98. | 3. <i>Полит.</i> Форма на диктатура на едрата буржоазия, опираща се на войската и полицията, която се характеризира с потискане на демократичните свободи и с агресивна външна политика. <i>Либкнехт в 1862 година е сътрудничил в републиканския в. „Nord-deutsche Algemeine Zeitung“ c условие на пълна свобода да пише според убежденията си, против бонапартизма в чужбина и буржоазията в Германия.</i> Д. Благоев, ЛКС, 98. | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
— От фр. bonapartisme. | — От фр. bonapartisme. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОНАПАРТИ`СТ</b> <i>м. Истор.</i> Привърженик на идеята за възстановяване на власт във Франция на династията на | + | <b>БОНАПАРТИ`СТ</b> <i>м. Истор.</i> Привърженик на идеята за възстановяване на власт във Франция на династията на Бонапартовци след падането на Първата империя (1814) и след Втората империя (1870). |
— Фр. bonapartiste. | — Фр. bonapartiste. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОНАПАРТИ`СТКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | + | <b>БОНАПАРТИ`СТКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Истор.</i> Който е свързан с бонапартист и с бонапартизъм. <i>А в това време бонапартистката партия се повече и повече са простира по Франция.</i> Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 5, 18. |
| − | |||
| − | <i>прил. Истор.</i> Който е свързан с | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОНБО`Н</b> <i>м.</i> Сладкарско изделие от захар, шоколад и др., направено във вид на малки късчета, обикн. с овална форма. <i>— Диабетът ме пипна — отвърна Пандо. — По тия погребения и панахиди се тъпчех като добиче с кексове .., бонбони и вдигнах захарта.</i> Й. Попов, Б, 32. <i>Ментови бонбони.</i> <i>Шоколадови бонбони.</i> <i>Фруктови бонбони.</i> <i>Кисели бонбони.</i> |
| − | + | <i>Прен. Разг.</i> За красив, приятен човек (обикн. жена) или предмет. <i>— Къде живея аз, господин подофицер — по цял ден да не мръднеш от къщи. Има там един бонбон .., не знам дали ме разбираш — мммм — и той целуна звучно трите си събрани като за прекръстване пръсти.</i> П. Вежинов, BP, 69. | |
| − | |||
| − | <i>Прен. Разг.</i> За красив, приятен човек (обикн. жена) или предмет. <i>— Къде живея аз, господин подофицер — по цял ден да не мръднеш от къщи. Има там един бонбон. . , не знам дали ме разбираш — мммм — и той целуна звучно трите си събрани като за прекръстване пръсти.</i> П. Вежинов, BP, 69. | ||
— Фр. bonbon. | — Фр. bonbon. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОНБО`НА</b> <i>ж. Простонар.</i> Бонбон. <i>В джоба си винаги носеше по някоя и друга бонбона.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОНБО`НЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> бонбон. <i>Бонбонена фабрика.</i> <i>Бонбонена промишленост.</i> <i>Бонбонена кутия.</i> <i>Бонбонена гликоза.</i> <i>Бонбонен цех.</i> <i>Бонбонена захар.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОНБОНЕ`РА</b> <i>ж. Разг.</i> Бонбониера. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОНБОНЕ`РКА</b> <i>ж. Разг. Умал от</i> бонбонера. <i>Какво ли няма по тях [витрините]? Кавказки бастуни с особена резба, разни украшения от раковини — пудреници, бонбонерки, мастилници .. — и какво ли не?</i> Кр. Кюлявков, СПП, 20. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОНБОНИЕ`РА</b> <i>ж.</i> Специална украсена кутия или друг съд, обикн. стъклен, кристален, метален за поднасяне на бонбони. <i>На другия ден стрина Мита ходи` на пазар и купи два вида бонбони — едните от 60 лева килото, а другите — шоколадени, от скъпите. Като се върна, смеси ги на едно в бонбониерата.</i> Чудомир, Избр. пр, 68. <i>Другарката открехна голямата бонбониера и ме почерпи.</i> Р. Ралин, ВМ, 8. |
| − | + | — От фр. bonbonière. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОНБО`НКА</b> <i>ж. Простонар. Умал. от</i> бонбона. <i>Бонбонките са много сладки и ароматни.</i> П. Славински, МСК, 58. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОНБО`НЧЕ</b> <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал.</i> от бонбон. <i>Някъде изневиделица изскача .. една дребна женица с голям сребърен поднос .. и започва да хвърля щедро на вси страни карамели и кисели бонбончета.</i> Св. Минков, РТК, 130. <i>Кондукторът .. бръкна в джоба си и подаде на момиченцето някакво бонбонче, приготвено сигурно за собственото му дете.</i> РД, 1950, бр. 342, 4. <i>Бебето е едно пухкаво бонбонче.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОНВИВА`Н</b> <i>м. Книж.</i> Човек, който обича да живее охолно, весело и безгрижно. <i>Между трудовите мъже се разпознаваха по меките велурени шапки или по ръкавиците някогашни господа на гешефта, бонвивани от кабаретата и луксозните ресторанти, играчи от борсата и от хазартните казина…</i> П. Славински, ПЩ, 493. <i>Старият Домусчиев, селски бонвиван, задържа очи над суетнята.</i> Д. Вълев, З, 15. <i>Жеко Желязков бе най-големият бонвиван сред чифликчиите.</i> И. Петров, ОЗап., 94. |
| − | |||
| − | |||
— От фр. bon vivant. | — От фр. bon vivant. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОНДЖУ`Р</b> <i>м. Остар.</i> Горна женска дреха, обикн. подплатена с кожи, която се е носела у нас през миналия век. <i>Ти трябва да са наговориш с нея, да й обещаеш кадифени бонджуре, копринени фустане, елмазе и маргаритаре, златни планини и искрена любов.</i> Л. Каравелов, Съч. VIII, 54. <i>— Ами ти, мамо, защо тъй като че не ми харесваш бонджура, като че не ми се дип радваш на новата премяна?</i> Т. Влайков, Съч. I, 251. |
| − | |||
| − | <i>— Ами ти, мамо, защо тъй като че не ми харесваш бонджура, като че не ми се дип радваш на новата премяна?</i> Т. Влайков, Съч. | ||
— От рум. bonjur. | — От рум. bonjur. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОНЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. Малка кръгла шапка, плетена или от платно, без периферия и без козирка. <i>Зад тезгяха стои мъж — в престилка и боне.</i> Й. Стоянов, ПД, 59. <i>Тя върви лека, безплътна в строгата синя униформа със старомодно боне, закрило нежните руси коси.</i> Бр. Йосифова, БЧМ, 135. <i>Дъщерята, младо момиче, с бяла престилка и боне на главата, хвърчеше като птичка из ресторантчето, за да приема поръчките.</i> Г. Белев, КВА, 34. <i>Домна, | + | <b>БОНЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. Малка кръгла шапка, плетена или от платно, без периферия и без козирка. <i>Зад тезгяха стои мъж — в престилка и боне.</i> Й. Стоянов, ПД, 59. <i>Тя върви лека, безплътна в строгата синя униформа със старомодно боне, закрило нежните руси коси.</i> Бр. Йосифова, БЧМ, 135. <i>Дъщерята, младо момиче, с бяла престилка и боне на главата, хвърчеше като птичка из ресторантчето, за да приема поръчките.</i> Г. Белев, КВА, 34. <i>Домна, обута</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 17:10, 15 януари 2014
БОНАПАРТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Истор. Военна диктатура, която била установена във Франция по време на управлението на Наполеон Бонапарт и Луи Бонапарт.
2. Истор. Политическо течение във Франция, което се стремяло към възстановяване на империята начело с династията на Бонапартовци.
3. Полит. Форма на диктатура на едрата буржоазия, опираща се на войската и полицията, която се характеризира с потискане на демократичните свободи и с агресивна външна политика. Либкнехт в 1862 година е сътрудничил в републиканския в. „Nord-deutsche Algemeine Zeitung“ c условие на пълна свобода да пише според убежденията си, против бонапартизма в чужбина и буржоазията в Германия. Д. Благоев, ЛКС, 98.
— От фр. bonapartisme.
БОНАПАРТИ`СТ м. Истор. Привърженик на идеята за възстановяване на власт във Франция на династията на Бонапартовци след падането на Първата империя (1814) и след Втората империя (1870).
— Фр. bonapartiste.
БОНАПАРТИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който е свързан с бонапартист и с бонапартизъм. А в това време бонапартистката партия се повече и повече са простира по Франция. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 5, 18.
БОНБО`Н м. Сладкарско изделие от захар, шоколад и др., направено във вид на малки късчета, обикн. с овална форма. — Диабетът ме пипна — отвърна Пандо. — По тия погребения и панахиди се тъпчех като добиче с кексове .., бонбони и вдигнах захарта. Й. Попов, Б, 32. Ментови бонбони. Шоколадови бонбони. Фруктови бонбони. Кисели бонбони.
Прен. Разг. За красив, приятен човек (обикн. жена) или предмет. — Къде живея аз, господин подофицер — по цял ден да не мръднеш от къщи. Има там един бонбон .., не знам дали ме разбираш — мммм — и той целуна звучно трите си събрани като за прекръстване пръсти. П. Вежинов, BP, 69.
— Фр. bonbon.
БОНБО`НА ж. Простонар. Бонбон. В джоба си винаги носеше по някоя и друга бонбона.
БОНБО`НЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от бонбон. Бонбонена фабрика. Бонбонена промишленост. Бонбонена кутия. Бонбонена гликоза. Бонбонен цех. Бонбонена захар.
БОНБОНЕ`РА ж. Разг. Бонбониера.
БОНБОНЕ`РКА ж. Разг. Умал от бонбонера. Какво ли няма по тях [витрините]? Кавказки бастуни с особена резба, разни украшения от раковини — пудреници, бонбонерки, мастилници .. — и какво ли не? Кр. Кюлявков, СПП, 20.
БОНБОНИЕ`РА ж. Специална украсена кутия или друг съд, обикн. стъклен, кристален, метален за поднасяне на бонбони. На другия ден стрина Мита ходи` на пазар и купи два вида бонбони — едните от 60 лева килото, а другите — шоколадени, от скъпите. Като се върна, смеси ги на едно в бонбониерата. Чудомир, Избр. пр, 68. Другарката открехна голямата бонбониера и ме почерпи. Р. Ралин, ВМ, 8.
— От фр. bonbonière.
БОНБО`НКА ж. Простонар. Умал. от бонбона. Бонбонките са много сладки и ароматни. П. Славински, МСК, 58.
БОНБО`НЧЕ мн. -та, ср. Умал. от бонбон. Някъде изневиделица изскача .. една дребна женица с голям сребърен поднос .. и започва да хвърля щедро на вси страни карамели и кисели бонбончета. Св. Минков, РТК, 130. Кондукторът .. бръкна в джоба си и подаде на момиченцето някакво бонбонче, приготвено сигурно за собственото му дете. РД, 1950, бр. 342, 4. Бебето е едно пухкаво бонбонче.
БОНВИВА`Н м. Книж. Човек, който обича да живее охолно, весело и безгрижно. Между трудовите мъже се разпознаваха по меките велурени шапки или по ръкавиците някогашни господа на гешефта, бонвивани от кабаретата и луксозните ресторанти, играчи от борсата и от хазартните казина… П. Славински, ПЩ, 493. Старият Домусчиев, селски бонвиван, задържа очи над суетнята. Д. Вълев, З, 15. Жеко Желязков бе най-големият бонвиван сред чифликчиите. И. Петров, ОЗап., 94.
— От фр. bon vivant.
БОНДЖУ`Р м. Остар. Горна женска дреха, обикн. подплатена с кожи, която се е носела у нас през миналия век. Ти трябва да са наговориш с нея, да й обещаеш кадифени бонджуре, копринени фустане, елмазе и маргаритаре, златни планини и искрена любов. Л. Каравелов, Съч. VIII, 54. — Ами ти, мамо, защо тъй като че не ми харесваш бонджура, като че не ми се дип радваш на новата премяна? Т. Влайков, Съч. I, 251.
— От рум. bonjur.
БОНЕ`, мн. -та, ср. 1. Малка кръгла шапка, плетена или от платно, без периферия и без козирка. Зад тезгяха стои мъж — в престилка и боне. Й. Стоянов, ПД, 59. Тя върви лека, безплътна в строгата синя униформа със старомодно боне, закрило нежните руси коси. Бр. Йосифова, БЧМ, 135. Дъщерята, младо момиче, с бяла престилка и боне на главата, хвърчеше като птичка из ресторантчето, за да приема поръчките. Г. Белев, КВА, 34. Домна, обута
