Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/887“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>знамена на всички делегации, .. До българите са англичаните, до датчаните и холандците са мексиканците, боливийците, аржентинците, бразилците.</i> ОФ, 1950, бр. 1939, 4. |
---- | ---- | ||
<b>БОЛИВИ`ЙКА</b> <i>ж.</i> Жена от основното население на Боливия. | <b>БОЛИВИ`ЙКА</b> <i>ж.</i> Жена от основното население на Боливия. | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
<b>БОЛИ`Д</b> <i>м. Астрон.</i> 1. Голям и много ярък метеор, който оставя светеща следа при падането си и издава звукове, подобни на оръдейни изстрели. | <b>БОЛИ`Д</b> <i>м. Астрон.</i> 1. Голям и много ярък метеор, който оставя светеща следа при падането си и издава звукове, подобни на оръдейни изстрели. | ||
| − | 2. <i>Спец.</i> Специален нисък високоскоростен автомобил за пистови състезания. <i>Вече втора година болидите на „Уест Макларън Мерцедес“ доминират във „Формула 1“. | + | 2. <i>Спец.</i> Специален нисък високоскоростен автомобил за пистови състезания. <i>Вече втора година болидите на „Уест Макларън Мерцедес“ доминират във „Формула 1“.</i> СТ, 1999, бр. 37, 30. <i>Новият болид на Джеки Стюарт бе представен на автомобилния салон във Франкфурт на Майн.</i> 168 часа, 1999, бр. 50, 31. |
| − | — От гр. | + | — От гр. βολίς, — ίδος ’метателно оръжие’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`ЛИО`Ч</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.1</i>. Възпаление, болест на очите; очебол. |
| − | — Други форми: | + | 2. Лайкучка (с която се лекува тази болест). |
| + | |||
| + | — Други форми: <em>болео`ч</em>, <em>белео`ч</em>, <em>белио`ч</em>. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`ЛКА</b><sup>1</sup> <i>ж.</i> 1. Мъчително физическо усещане, причинено от различни видове дразнене или увреждане на живата тъкан. <i>Грубо го тласнаха на стола и тогава той изпита такава остра болка .., че не издържа и изохка.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 272. <i>Почувствува тъпа болка в очите си и ги закри с ръка.</i> К. Петканов, МЗК, 5. <i>В същия миг мечката изрева от болка и от ярост — соколът успя да я клъвне по едното ухо.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 118. <i>Виковете и охканията захванаха изниско, глухо, като че изтезаваните се боеха изведнъж да издадат болките си, и после се възвишаваха.</i> К. Величков, ПССъч. I, 11. <i>Цвета, която още из пътя беше почувствувала родилни болки, както седеше притихнала на стълбището пред чакалнята, изведнъж се сгърчи и мъчително простена.</i> Д. Ангелов, ЖС, 456. <i>Режеща болка.</i> <i>Нетърпима болка.</i> <i>Ужасни болки.</i> |
| + | |||
| + | 2. Само <i>ед. Прен.</i> Силно мъчително чувство, огорчение, породено от тежки нравствени изживявания, от загубата на нещо мило, скъпо, от дълбока обида и под.; мъка. <i>Геракът каза това нехайно и шеговито, но в гласа му звучеше болка.</i> Елин Пелин, Съч. III, 51. <i>Някаква тежка мисъл свиваше веждите му, бръчки покриваха челото му .. Някаква болка криеше тоя момък в себе си.</i> Й. Йовков, Разк. I, 208-209. <i>Тежка, остра болка по родния дом пресече гърдите му.</i> Г. Караславов, Избр. съч. V, 285. <i>В сърцето му лежеше постоянната и нестихваща болка по сина му.</i> К. Калчев, ЖП, 318. // Обикн. <i>мн. Разг.</i> Грижа, душевно притеснение, тревога, тегло. <i>— Аз ви зная болките, няма нужда да ми ги казвате. Ти, Павлино, имаш нужда от една крачна машина.</i> Й. Йовков, ОЧ, 50. <i>Ние си избираме свои хора за депутати и те, според болките ни и според волята ни, отсичат закони и разхвърлят данък.</i> А. Страшимиров, К, 50. <i>Постепенно старецът разкриваше болките и преживелиците си.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 270. <i>И плачеш, като майка истинска привеждаш гръб, / не знаеш ти, че всяка възраст свойта болка има.</i> М. Петканова, КС, 63. | ||
| + | |||
| + | 3. <i>Диал.</i> Болест, болежка. <i>— Навъдиха се болки, брайно, .. И какви лоши болки — влезе ли в къщи, мори, не жали ни мъж, ни жена.</i> Елин Пелин, Съч. II, 92. <i>И като я налегна някаква болка, за десетина дни падна и свърши.</i> Т. Влайков, Съч. II, 262. <i>Кадъната, при която искаше да отиде, беше прочута врачка за женски болки.</i> Д. Талев, ЖС, 390. <i>В това время у България ся случило смъртоносна болка и глад.</i> ВИ, 120. <i>Провикна са сам си Господ, / че изпрати грозни нужди, / грозни нужди, грозни болки. / А най-грозна черна чума.</i> Нар. пес., СбНУ XIV, 10. | ||
| − | < | + | ◊ <b>До болка</b> <i>познат. Разг.</i> Много, съвсем, напълно (познат). <i>Ангел беше последната й голяма любов, за съжаление приключила по познатия до болка начин — чрез бягство без обяснения.</i> Съвр., 1980, кн. 1, 21. <i>Изведнъж почувствува [Блажев] страшна умора .. Мина през познатите до болка улици и когато най-после вкара колата във вътрешния двор, въздишката му .. се сля с тази на жена му.</i> Й. Попов, СЛ, 112. |
| − | < | + | <b>Не е болка за умиране (умиралка, умирачка)</b>. <i>Разг.</i> Не е много опасно, не е за тревожене, безпокойство. <i>— Това [неграмотността] не е болка за умиране .. Има лек за нея .. Да седнеш и да са научиш да четеш.</i> Т. Влайкова, Пр I, 92. <i>Хич не бери кахър: не е болка за умиралка; тоя борч ще се изплаща кога и да е.</i> Хр. Максимов, СбЗР, 32. <i>Патриот е. Голям националист, родолюбец… Само едно… малко е лекомислен, гуляйджия… Това не е болка за умирачка.</i> К. Калчев, П, 232. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`ЛКА</b><sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> Вид женска дреха, подобна на салтамарка. <i>Ако на жените малаковите бъдат широки, на мъжете панталоните ще бъдат тесни. Ако на жените болките бъдат сърмени, на мъжето чорапите ще бъдат кърпени.</i> П. Р. Славейков, СКНГ, 7. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`ЛКОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>Рядко. Прил. от</i> болка<sup>1</sup>. <i>Болковите усещания от страна на черния дроб не са чести.</i> М. Василев и др., ВБ, 437. <i>Болкова чувствителност.</i> <i>Болкови сигнали.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЛЛУ`К</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Простонар.</i> Изобилие. <i>Расъл в млади години между мед и масло, обличан в копринени ризи и сърмалии дрехи, навикнал на слуги, на пари, на боллук, беше в младините си едно чудо.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 111. <i>Хапнаха, пийнаха и прихода от входа и той отиде. Сватба е — от този, от онзи — боллук се изсипа. Защо не — и драго беше на всички.</i> Р, 1927, бр. 252, 3. <i>Намираме се в най-боллука</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 00:04, 8 януари 2014
знамена на всички делегации, .. До българите са англичаните, до датчаните и холандците са мексиканците, боливийците, аржентинците, бразилците. ОФ, 1950, бр. 1939, 4.
БОЛИВИ`ЙКА ж. Жена от основното население на Боливия.
БОЛИ`Д м. Астрон. 1. Голям и много ярък метеор, който оставя светеща следа при падането си и издава звукове, подобни на оръдейни изстрели.
2. Спец. Специален нисък високоскоростен автомобил за пистови състезания. Вече втора година болидите на „Уест Макларън Мерцедес“ доминират във „Формула 1“. СТ, 1999, бр. 37, 30. Новият болид на Джеки Стюарт бе представен на автомобилния салон във Франкфурт на Майн. 168 часа, 1999, бр. 50, 31.
— От гр. βολίς, — ίδος ’метателно оръжие’.
БО`ЛИО`Ч, мн. няма, м. Диал.1. Възпаление, болест на очите; очебол.
2. Лайкучка (с която се лекува тази болест).
— Други форми: болео`ч, белео`ч, белио`ч.
БО`ЛКА1 ж. 1. Мъчително физическо усещане, причинено от различни видове дразнене или увреждане на живата тъкан. Грубо го тласнаха на стола и тогава той изпита такава остра болка .., че не издържа и изохка. М. Грубешлиева, ПИУ, 272. Почувствува тъпа болка в очите си и ги закри с ръка. К. Петканов, МЗК, 5. В същия миг мечката изрева от болка и от ярост — соколът успя да я клъвне по едното ухо. Ст. Загорчинов, ДП, 118. Виковете и охканията захванаха изниско, глухо, като че изтезаваните се боеха изведнъж да издадат болките си, и после се възвишаваха. К. Величков, ПССъч. I, 11. Цвета, която още из пътя беше почувствувала родилни болки, както седеше притихнала на стълбището пред чакалнята, изведнъж се сгърчи и мъчително простена. Д. Ангелов, ЖС, 456. Режеща болка. Нетърпима болка. Ужасни болки.
2. Само ед. Прен. Силно мъчително чувство, огорчение, породено от тежки нравствени изживявания, от загубата на нещо мило, скъпо, от дълбока обида и под.; мъка. Геракът каза това нехайно и шеговито, но в гласа му звучеше болка. Елин Пелин, Съч. III, 51. Някаква тежка мисъл свиваше веждите му, бръчки покриваха челото му .. Някаква болка криеше тоя момък в себе си. Й. Йовков, Разк. I, 208-209. Тежка, остра болка по родния дом пресече гърдите му. Г. Караславов, Избр. съч. V, 285. В сърцето му лежеше постоянната и нестихваща болка по сина му. К. Калчев, ЖП, 318. // Обикн. мн. Разг. Грижа, душевно притеснение, тревога, тегло. — Аз ви зная болките, няма нужда да ми ги казвате. Ти, Павлино, имаш нужда от една крачна машина. Й. Йовков, ОЧ, 50. Ние си избираме свои хора за депутати и те, според болките ни и според волята ни, отсичат закони и разхвърлят данък. А. Страшимиров, К, 50. Постепенно старецът разкриваше болките и преживелиците си. Г. Караславов, Избр. съч. I, 270. И плачеш, като майка истинска привеждаш гръб, / не знаеш ти, че всяка възраст свойта болка има. М. Петканова, КС, 63.
3. Диал. Болест, болежка. — Навъдиха се болки, брайно, .. И какви лоши болки — влезе ли в къщи, мори, не жали ни мъж, ни жена. Елин Пелин, Съч. II, 92. И като я налегна някаква болка, за десетина дни падна и свърши. Т. Влайков, Съч. II, 262. Кадъната, при която искаше да отиде, беше прочута врачка за женски болки. Д. Талев, ЖС, 390. В това время у България ся случило смъртоносна болка и глад. ВИ, 120. Провикна са сам си Господ, / че изпрати грозни нужди, / грозни нужди, грозни болки. / А най-грозна черна чума. Нар. пес., СбНУ XIV, 10.
◊ До болка познат. Разг. Много, съвсем, напълно (познат). Ангел беше последната й голяма любов, за съжаление приключила по познатия до болка начин — чрез бягство без обяснения. Съвр., 1980, кн. 1, 21. Изведнъж почувствува [Блажев] страшна умора .. Мина през познатите до болка улици и когато най-после вкара колата във вътрешния двор, въздишката му .. се сля с тази на жена му. Й. Попов, СЛ, 112.
Не е болка за умиране (умиралка, умирачка). Разг. Не е много опасно, не е за тревожене, безпокойство. — Това [неграмотността] не е болка за умиране .. Има лек за нея .. Да седнеш и да са научиш да четеш. Т. Влайкова, Пр I, 92. Хич не бери кахър: не е болка за умиралка; тоя борч ще се изплаща кога и да е. Хр. Максимов, СбЗР, 32. Патриот е. Голям националист, родолюбец… Само едно… малко е лекомислен, гуляйджия… Това не е болка за умирачка. К. Калчев, П, 232.
БО`ЛКА2 ж. Диал. Вид женска дреха, подобна на салтамарка. Ако на жените малаковите бъдат широки, на мъжете панталоните ще бъдат тесни. Ако на жените болките бъдат сърмени, на мъжето чорапите ще бъдат кърпени. П. Р. Славейков, СКНГ, 7.
БО`ЛКОВ, -а, -о, мн. -и, Рядко. Прил. от болка1. Болковите усещания от страна на черния дроб не са чести. М. Василев и др., ВБ, 437. Болкова чувствителност. Болкови сигнали.
БОЛЛУ`К, мн. няма, м. Простонар. Изобилие. Расъл в млади години между мед и масло, обличан в копринени ризи и сърмалии дрехи, навикнал на слуги, на пари, на боллук, беше в младините си едно чудо. М. Георгиев, Избр. разк., 111. Хапнаха, пийнаха и прихода от входа и той отиде. Сватба е — от този, от онзи — боллук се изсипа. Защо не — и драго беше на всички. Р, 1927, бр. 252, 3. Намираме се в най-боллука
