на дини и любеници .. и други тем подобни овощия. ЦВ, 1861, бр. 34, 2.
— От тур. bolluk.
БОЛНА`В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който често боледува, който е с разклатено здраве. Тоя бледолик, болнав .. человек беше Странджата. Ив. Вазов, Съч. VI, 8. — Това лято ми се замоли да съм я пуснел да иде да жъне. Сиромаси сме, нуждаем се, ама като я гледах такава слабичка, болнава, не ми се пущаше. Й. Йовков, ВАХ, 112. — Тъй се случи, болна беше жената… Тя и сега е все болнава… Ст. Дичев, ЗС, I, 273. — Болнав съм аз, дядо Раде, за никъде не съм. А. Каралийчев, СР, 72. Според нашите овчари чакалът напада само слабите и болнави овце, които изостават след стадото. П. Петков, СП, 30.
2. Който е леко болен; неразположен. Уви, при тръгването му аз го не видях, бях болнав, пазех стаята и не можах да ида да му кажа сбогом, последньото сбогом! Ив. Вазов, Сб ЦГМГ, 212.
3. Който изразява болестно състояние; болезнен, болен. Той беше нисичък, с бледно болнаво лице. Й. Йовков, ЧКГ, 10. Захаринчо беше две-три годишно дете, тихо момченце с болнав вид. Елин Пелин, Съч. III, 22. Висока и слаба, с болнаво изражение на лицето, тя погледна към Славян Дойков, някак умолително. Д. Ангелов, ЖС, 27.
4. Прен. Който е извън границите на нормалното, естественото; ненормален, болезнен, болен. Попето се боеше от тях, но още повече се боеше от самата нощ, от тъмнината, от невидимия и тайнствен неприятел, когото вечно чакахме, и неговото болнаво въображение беше готово да преиначи и да изтълкува зле и най-слабия звук и най-невинния шум. Й. Йовков, Разк. II, 75. Той не познава болнавата носталгия и жажда на нашите преситени души. К. Константинов, ПЗ, 199. Прочетох двете стихотворения .. Каква е тази болнава и подпухнала надежда? Й. Попов, ББ, 40-41.
БОЛНА`ВИЧКО. Нареч. от болна`вичък.
БОЛНА`ВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от болнав (в 1, 2 и 3 знач.).
БОЛНА`ВО. Рядко. Нареч. от болнав (в 3 и 4 знач.); болезнено. Кънчев се обърка в гражданските си вълнения, а Попов в недоразумението им го досегна с думите си в другата струна, та той потресе глава. — Никога!— каза и лицето му се болнаво набръчка. А. Страшимиров, Съч. I, 136-137.
БОЛНА`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество, състояние на болнав. Грухвам (да грухна) — отслабвам, изнемощявам от старост, от болнавост, от умора. Т. Влайков, Съч. I, 1.
БО`ЛНЕ МЕ.Вж. болва ме.
БОЛНЕ`Я, -е`еш, мин. св. (рядко) болня`х, прич. мин. св. деят. болня`л, -а, -о, мн. болне`ли, несв., непрех. Диал. Боледувам; боля, болявам, болувам, болня. Разболя се Стоян, добър юнак, / на планина, на агликовина, / че е болнял, че е лежал, / тъкмо ми девет години. Т. Панчев, РБЯд, 30.
БОЛНИ`К, мн. -ци, м. Човек, който лежи болен. Обикновено Виден стоеше вън .., но щом чуеше стенанията на болника, затичваше се вътре, коленичеше пред леглото му и приведен над него, квасеше с хладка оцетена кърпа челото му. Г. Райчев, Избр. съч. II, 40. — Ех, тежко е да се гледа болник, кога се залежи. Т. Влайков, Пр I, 185. Когато слизаше в селото да опрости някой болник преди издъхване, той му занасяше от манастирската вода и го уверяваше, че душата му ще иде на оня свят чиста, изплакната от греховете. Ст. Даскалов, ВМ, 19. Стоян си Велку говори: .. Не съм тя главил, Велко ле, / болни болници да караш, / да караш, Велко, да гледаш, Нар. пес., СбБрМ, 200.
БОЛНИ`КАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Болничав. Аница е, сину, болникава, / болникава, сину, лелекава: / лете глава, зиме половина. Нар. пес., СбНУ XLV, 345.
БОЛНИ`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е на болник. При едного болника повикали доктора .. Като дошъл, той поискал да види как му бие жилата, но вместо да хване болниковата ръка, той набарал своята. Лет., 1871, 205.
БО`ЛНИЦА ж. 1. Здравно заведение за лекуване на лежащо болни и прилагане на лечебни процедури. Болният се нуждае от болница, от лекари и лекарства. М. Грубешлиева, 107. От болницата казаха, че Иван вече трябва да си отиде. Раните му са оздравели. Елин Пелин, Съч. III, 170. Радуш беше войник, ранен в крака в боя при Люле-Бургаз, и след излизането от фолрицата прекарваше отпуска си в село. Й. Йовков, Разк. I, 105. Аз сам съм приготвил и експедирал почти три четвърти от лекарствата, които се разпращаха из импровизираните болници и на бойното поле. Ал. Константинов, Съч. I, 155. Бели пряпорци с червени кръстове висят накъдето погледнеш; градът се преобърнал на болница. Ив. Вазов, Съч. VI, 120. Кръгът на мислите му завършваше с угрозата от война. Щяха да го мобилизират в някоя походна болница и докато войната не свършеше, нямаше смисъл да се вглежда в бъдещето. Ем. Станев, ТЦ, 85.
2. Сграда, в която се помещава такова заведение. Ние бяхме сами в една малка стая на болницата. Й. Йовков, Разк. I, 143.
БОЛНИ`ЦА ж. Остар. Жена, която лежи болна; болестница. Жена побледняла, погрозняла, изнемощяла — борила ся с смърт;… Вскоре блестящий огнец затрящал в та колиба и благодетелна му топлота
