Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/868“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | ПП, 23-24. | |
| − | + | <b>Божа работа</b>. <i>Разг.</i> За нещо, което става, случва се независимо от волята, желанието на някого. <i>— А, че ако навсякъде паднат такива градушки, както в шест мои села, няма да бъда крив аз! Божа работа!</i> Д. Немиров, Б, 92. | |
| − | + | <b>Божи човек</b>. <i>Разг.</i> Кротък, благ човек; добряк. <i>— Добър човек, божи човек беше дядо ми — мъдър като живота.</i> Сл. Трънски,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} Н, 281. | |
| − | + | <b>Като птичка божия, живея</b>. Безгрижно, лекомислено (живея). <i>Слушал съм мнозина да казват за някого, че си живее като птичка божия, никакви грижи, никакви ядове, никаква работа, ами си хвърка по цял ден и си тананика.</i> Й. Радичков, НВ, 16. | |
| − | + | <b><На> божа вересия, вземам (купувам)</b>. <i>Диал.</i> Без да се дадат пари, без да се плати (вземам, купувам); на вересия. <i>„Господине, Митре сиромашец! / Ти не бери гайле за тоа, / яз ке сготвам господска вечера, / ке я земам божа вересиа“.</i> Нар. пес., СбБрМ, 184. <i>Продава се Гьока пеливана, / продава го була удовица. / Купуйе го младо неженето, / купуйе го божа вересиа, / лов да лови, та Гьока да плаща.</i> Нар. пес.,{{попр|Размяна на точка и запетайка.}} СбНУ XLIII, 195. | |
| − | + | <b>От твоите уста в божи<те> (божии<те>) уши</b>. <i>Разг.</i> Пожелание да се сбъдне нещо, обикн. добро, да се изпълни, да се случи (като отговор на нещо казано в момента). <i>Кънти кръчмата в Кишинев, .. — Наздраве! Дано догодина да се чукаме в свободна България! Стига сме скитали по чужди страни! — От твоите уста в божи уши.</i> Д. Габе, МГ, 153-154. <i>Да живее Македония. Да дочакаме свободата й. — От твоите уста в божи уши — отрони по-високият.</i> Д. Спространов, С, 92. | |
| − | + | <b>Пръст божи</b>. Намеса на свръхестествена сила, на провидението. <i>Той се зачуди, и тъй като винаги беше си мислил, че в цялата тази работа е имало пръст божи, върна се в село.</i> Й. Йовков, ЖС, 65. | |
| − | + | <b>Птичка божия</b>. <i>Разг.</i> Безгрижен, лекомислен човек. <i>— Добре ти е на тебе, птичко божия, отърва се от сериозна работа и сега можеш да задаваш велзевулски въпроси.</i> Ем. Манов, ДСР, 121. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БОЖИГРО`БЕЦ</b>, <i>мн.</i> -бци, <i>м.</i> 1. Човек, който е ходил да се поклони на Божи гроб в Ерусалим; хаджия. | ||
| − | + | 2. <i>Остар.</i> Калугер, монах от Божи гроб, от манастирите в Ерусалим. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БОЖИГРО`БСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е от Божи гроб в Ерусалим или е свързан с Божи гроб. <i>Султана палеше всяка вечер кандилото пред иконостаса в ъгъла и си мислеше, че няма от какво да се бои, докато бледата му светлина трептеше върху старата, божигробска икона на Божията майка.</i> Д. Талев, ЖС, 99. <i>Има броеници всякакви: има жълти — кехлибарени, има бели — седефени, черни и тежки — от обикновено дърво, и леки божигробски — от чимшир и кипариси.</i> Г. Райчев, В, 28. <i>И как беше пременена! Синя джанфезена рокля, елече от ален атлаз, пъстра божигробска престилка.</i> Й. Йовков, СЛ, 6. <i>Жените разнасят житото с писани божигробски лъжици и току викат: — На` — па кажете бог да прости!</i> Елин Пелин, Съч. II, 15. <i>Мислеше и вярваше, че дадените му пари, .. на божигробските манастире, бяха доволни да му изплатят синките волни и неволни грехове.</i> Ил. Блъсков, ПБ I, 7. <i>Божигробско кръстче.</i> <i>Божигробски щампи.</i> | ||
| − | + | ◇ <b>Божигробска върба</b>. Декоративно дърво, чиито клони имат розов цвят. <i>И все пак тя най-много се чудеше на пембените вейки на божигробска върба, това чудно дърво, което само хаджи Вълко имаше в двора си.</i> Й. Йовков, СЛ, 60. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БОЖИ`К</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.</i> Божич. <i>Една вечер Кочо донесе от чаршията любеница. Беше дебелокора, възлеста зиморка, но голяма рядкост беше да се намери макар и такава любеница сега, толкова късно след Божик.</i> Д. Талев, ПК, 10. <i>Три дни Божик се праит… Коледето току-речи и по селата го праат како во градот.</i> СбНУ I, 17. <i>Божик ми е на небеси, слава му е по вся земя.</i> Ст. Младенов, БТР I, 187. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БОЖИ`КНИ</b>, -кна, -кно, <i>мн.</i> -кни. <i>Диал. Прил. от</i> Божик; коледен. <i>Стоян и двамата му синове се прибраха в къщи и докато чакаха да бъде сложен божикният обед, поднесоха им жените печени врабчета и крехки месца — да се облажат за пръв път след дългите пости.</i> Д. Талев, ЖС, 337. <i>Божикни пости.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БОЖИ`ЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Млада господарка. <i>Рече чичо да ме жени, / .., / затъкми ми тънку Стану, / .. / Колуничка мома, бабо, / у село божица.</i> Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 28. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БОЖИ`Ч</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.</i> 1. Коледа; Божик. <i>Отсега нататък, .. който е плащал перпер, ще плаща два; крина просо — четири стават; на Божич — кравай, на Благовец — агне…</i> Ст. Загорчинов, ДП, 458. <i>Замъчи се Божа макя, / от Игната до Божича. / Та си роди млада бога.</i> Нар. пес., СбНУ I, 5. <i>Отдвоил се Божич от бъдний вечер.</i> Погов., Н. Геров, РБЯ I, 58. | ||
| − | + | 2. Новороденото дете Исус Христос; мали бог, млада бога (Ст. Младенов, БТР). | |
| − | + | ◇ <b>Ще трае от Бъдни вечер до Божич</b>. <i>Диал.</i> Ще издържи, продължи много кратко време. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БОЖИЧА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал.</i> Коледар. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БОЖИЧА`РКА</b> <i>ж. Диал.</i> Коледарска пръчка, на която коледарите или (божичарите) нанизвали подарените им краваи, когато ходели да коледуват; коледарка. | ||
| − | + | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БОЖИЧА`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Диал. Прил. от</i> божичар; коледарски. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 14:16, 29 декември 2013
ПП, 23-24.
Божа работа. Разг. За нещо, което става, случва се независимо от волята, желанието на някого. — А, че ако навсякъде паднат такива градушки, както в шест мои села, няма да бъда крив аз! Божа работа! Д. Немиров, Б, 92.
Божи човек. Разг. Кротък, благ човек; добряк. — Добър човек, божи човек беше дядо ми — мъдър като живота. Сл. Трънски,* Н, 281.
Като птичка божия, живея. Безгрижно, лекомислено (живея). Слушал съм мнозина да казват за някого, че си живее като птичка божия, никакви грижи, никакви ядове, никаква работа, ами си хвърка по цял ден и си тананика. Й. Радичков, НВ, 16.
<На> божа вересия, вземам (купувам). Диал. Без да се дадат пари, без да се плати (вземам, купувам); на вересия. „Господине, Митре сиромашец! / Ти не бери гайле за тоа, / яз ке сготвам господска вечера, / ке я земам божа вересиа“. Нар. пес., СбБрМ, 184. Продава се Гьока пеливана, / продава го була удовица. / Купуйе го младо неженето, / купуйе го божа вересиа, / лов да лови, та Гьока да плаща. Нар. пес.,* СбНУ XLIII, 195.
От твоите уста в божи<те> (божии<те>) уши. Разг. Пожелание да се сбъдне нещо, обикн. добро, да се изпълни, да се случи (като отговор на нещо казано в момента). Кънти кръчмата в Кишинев, .. — Наздраве! Дано догодина да се чукаме в свободна България! Стига сме скитали по чужди страни! — От твоите уста в божи уши. Д. Габе, МГ, 153-154. Да живее Македония. Да дочакаме свободата й. — От твоите уста в божи уши — отрони по-високият. Д. Спространов, С, 92.
Пръст божи. Намеса на свръхестествена сила, на провидението. Той се зачуди, и тъй като винаги беше си мислил, че в цялата тази работа е имало пръст божи, върна се в село. Й. Йовков, ЖС, 65.
Птичка божия. Разг. Безгрижен, лекомислен човек. — Добре ти е на тебе, птичко божия, отърва се от сериозна работа и сега можеш да задаваш велзевулски въпроси. Ем. Манов, ДСР, 121.
БОЖИГРО`БЕЦ, мн. -бци, м. 1. Човек, който е ходил да се поклони на Божи гроб в Ерусалим; хаджия.
2. Остар. Калугер, монах от Божи гроб, от манастирите в Ерусалим.
БОЖИГРО`БСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от Божи гроб в Ерусалим или е свързан с Божи гроб. Султана палеше всяка вечер кандилото пред иконостаса в ъгъла и си мислеше, че няма от какво да се бои, докато бледата му светлина трептеше върху старата, божигробска икона на Божията майка. Д. Талев, ЖС, 99. Има броеници всякакви: има жълти — кехлибарени, има бели — седефени, черни и тежки — от обикновено дърво, и леки божигробски — от чимшир и кипариси. Г. Райчев, В, 28. И как беше пременена! Синя джанфезена рокля, елече от ален атлаз, пъстра божигробска престилка. Й. Йовков, СЛ, 6. Жените разнасят житото с писани божигробски лъжици и току викат: — На` — па кажете бог да прости! Елин Пелин, Съч. II, 15. Мислеше и вярваше, че дадените му пари, .. на божигробските манастире, бяха доволни да му изплатят синките волни и неволни грехове. Ил. Блъсков, ПБ I, 7. Божигробско кръстче. Божигробски щампи.
◇ Божигробска върба. Декоративно дърво, чиито клони имат розов цвят. И все пак тя най-много се чудеше на пембените вейки на божигробска върба, това чудно дърво, което само хаджи Вълко имаше в двора си. Й. Йовков, СЛ, 60.
БОЖИ`К, мн. няма, м. Диал. Божич. Една вечер Кочо донесе от чаршията любеница. Беше дебелокора, възлеста зиморка, но голяма рядкост беше да се намери макар и такава любеница сега, толкова късно след Божик. Д. Талев, ПК, 10. Три дни Божик се праит… Коледето току-речи и по селата го праат како во градот. СбНУ I, 17. Божик ми е на небеси, слава му е по вся земя. Ст. Младенов, БТР I, 187.
БОЖИ`КНИ, -кна, -кно, мн. -кни. Диал. Прил. от Божик; коледен. Стоян и двамата му синове се прибраха в къщи и докато чакаха да бъде сложен божикният обед, поднесоха им жените печени врабчета и крехки месца — да се облажат за пръв път след дългите пости. Д. Талев, ЖС, 337. Божикни пости.
БОЖИ`ЦА ж. Диал. Млада господарка. Рече чичо да ме жени, / .., / затъкми ми тънку Стану, / .. / Колуничка мома, бабо, / у село божица. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 28.
БОЖИ`Ч, мн. няма, м. Диал. 1. Коледа; Божик. Отсега нататък, .. който е плащал перпер, ще плаща два; крина просо — четири стават; на Божич — кравай, на Благовец — агне… Ст. Загорчинов, ДП, 458. Замъчи се Божа макя, / от Игната до Божича. / Та си роди млада бога. Нар. пес., СбНУ I, 5. Отдвоил се Божич от бъдний вечер. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 58.
2. Новороденото дете Исус Христос; мали бог, млада бога (Ст. Младенов, БТР).
◇ Ще трае от Бъдни вечер до Божич. Диал. Ще издържи, продължи много кратко време.
БОЖИЧА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Коледар.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОЖИЧА`РКА ж. Диал. Коледарска пръчка, на която коледарите или (божичарите) нанизвали подарените им краваи, когато ходели да коледуват; коледарка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОЖИЧА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от божичар; коледарски.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
