планинецът няма и да забележи, но за жадния добруджанец са божа благодат. Ив. Петров, НЛ, 41.* — Свири, свири, бог убил те, луд гидия, / божа дарба не заптисва стар кадия! / Свири, струвай старо — младо, младо, лудо: / що е божа дарба — то за свят е нудо. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 17. Человеците не са еднакви, нити на лице, нити на глас, .., и от това пак познаваме божията премудрост. П. Берон, БРП, 123. Глас народен, глас божи. Погов. Дето е съгласие, там и божа благословия. Погов. Нисък чиляк, божа беля. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 317. Божие могъщество.
2. Който е създаден от господа, от бога. — Защо се ражда всяко божо създание? Ражда се да живее и да се радва на божия свят. Т. Влайков, Съч. II, 66. Люби всяко божие творение, както иска бог, само себе си не възлюбвай! Ст. Загорчинов, ДП, 223. — Утре пак ще се зора усмихне — хубав божи ден ще огрее над всичко. П. Тодоров, Събр. пр II, 212. • Разг. При обръщение в съчет. човече божи (божи човече) — за усилване израза на недоволство, укор. „Бре, човече божи! — ядосваше се тя в себе си. — Кюти си, бре, мисли си, каквото щеш, ама не го казвай, не сърди хората!“ Г. Караславов, Избр. съч. VI, 143. — Какво правиш ти бе, човече божи? Какво правиш, бе българино, бива ли тъй? Й. Йовков, ПГ, 179.
3. Който е свързан* с християнския бог, с християнската религия или с църквата. По средата на стаята, върху шарената черга, която се изваждаше от долапа само по големи Божи празници — Рождество и Великден, беше разположила софрата. Д. Спространов, С, 275. Не онзи е христиенин, който прави златни кръстове и който са моли пред тях, а онзи, който изпълнява думите на Божиите пророци и който живее честно и праведно. Л. Каравелов, Съч. VII, 44. — Току изведнъж на другия клир хаджи Василий хвърли псалтира върху плочите и се развика: вън от храма Божий. Ст. Дичев, ЗС I, 353. Бях малък аз, но йоще помна: / във стаята ми бедна, скромна / висеше образ завехтял / до Божата света икона. Ив. Вазов, Съч. I, 68. Грабят от народът гладен, / граби подъл чорбаджия, / за злато търговец жаден / и поп с божа литургия! Хр. Ботев, Съч., 1929, 14.
4. Като същ. бо`жието и (диал.) бо`жото ср. Всичко, което според християнската религия е, полага се на Господа, на Бога.* — Има и друга дума: божието — Богу, кесаревото — кесарю. И друга една, народна: гладна мечка хоро не играй. Да събере повеке сила народът ни. Д. Талев, ПК, 152-153.
◇ Божа кравица (кравичка). 1. Малко твърдокрило насекомо с червени горни крилца, по които има черни точици; калинка, калинка-малинка, богородичка. В този момент той [Евгени] забеляза една божа кравичка да пълзи по ръкава на Захаров. Д. Ангелов, ЖС, 126. 2. Тих, кротък, безобиден човек. — Никому нищо не прави. То не е човек, а — божа кравица. Й. Йовков, ЖС, 206. Не искам да им стеснявам природата. Защо? Аз не желая синовете ми да бъдат ни светци, ни божи кравици. Ив. Вазов, Съч. IX, 51-52.
Божа (божията) майка. Дева Мария, Богородица. По цял ден се молеше пред иконостаса на кротката Божа майка да прати мир и изцеление на всички. Ел. Пелин, Съч. III, 72. Замъчи се божа майка, / ей, Коледо, мой Коледо, / от Игната до Коледа. Нар. пес., СбНУ XLVI, 43.
Божа ръчица. Диал. 1. Ружа. 2. Слез.
Божи гроб. Гробът на Исус Христос в Ерусалим. Дошел съм и аз / .. / да са поклоня на Божият гроб. С, 1872, бр. 34, 270. Като се върна от Божи гроб, вече ще съм хаджия… Тогава ще подаря една позлатена икона на нашата църква. Ще я донеса от Божи гроб. К. Петканов, БД, 212.
Божи дом. Черква. Две средна пора жени като че не се решават да влазят, погледват ту към черквата, ту към дяда Милка .. — Тук е дом Божи — всеки може в него да търси за душата си подслона. П. Тодоров, Събр. пр II, 80-91.
Божи наместник. Папата.
Божи рог (лък). Диал. Небесна дъга.
Божия (божа) обител. Манастир. Влезе в светата божия обител с чисто сърце и невинна душа. Ив. Вазов, Съч. XX, 57.
Божо дърво. Бот. Вечнозелено декоративно дърво от сем. кипарисови с червеникава или сивокафява кора и тясна пирамидална корона, чиито клонки и листа се използват като билка; западна туя, мазия. Thyja occidentalis.
Божо дръвце (дръвче). 1. Бот. Подобно на кипарис иглолистно декоративно дърво, отличаващо се от западната туя по безкрилите семена. Thyja orientalis. 2. Диал. Храстовидно растение от рода на пелините, използвано в производството на бира; миризлив пелин.
Закон божи. 1. Основните положения в християнската религия, преподавани като учебен предмет; вероучение. Продължих работата си в училището, където в горните класове преподавах български език, а в първи клас „закон Божи“, за да се попълнят седмичните ми часове. Д. Казасов, ВП, 126. 2. Учебник по този предмет. На двора се чу ясен детски глас, който безучастно и на срички четеше навярно закон Божи. Елин Пелин, ЛД I, 136.
Син божи. Исус Христос.
Царство божие. Според християнската религия — мястото, където след смъртта душите на праведните живеят в блаженство и в съзерцание на Бога.
> Бич божи (божий). Книж. 1. Голямо общо бедствие. И двамата ми родители умряха рано, отнесе ги в гроба синята пъпка, една болест дето днес вече я няма, но по онуй време бич божий. П. Незнакомов, ЖВ, 3. 2. Лице, което предизвиква големи бедствия, страдания. — Ще повикам Атила! — .. Римлянинът спря и бързо каза: — Не, .. Не искам да го викаш този бич божи. Ст. Стратиев,
