БОЖИЧА`РЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от божичар; коледарче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОЖИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Диал. Прил. от Божич; коледен. Божични пости траят 42 деня. Ст. Младенов, БТР I, 188.
БО`ЖИЧКО зват. Умал. гальов. от бог (в 1 знач.). 1. Обръщение към господ, към бога; божке, боженце. — Ех, сполай ти божичко и света Богородице, че и за мен са се сетиле хората! Т. Влайков, Съч. II, 269. — Смирено, Марине, чу ли! — извика мама подире му ..: — Боже, поможи! Учител да стане, божичко мой! Д. Бозаков, ДС, 119-120.
2. Като междум. а) За израз на радост, задоволство. — Ах, божичко! Божичко! — стискаше си ръцете и се смееше през сълзи Рада. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 64.* „Ах, божичко, той е… Милуш, милият Милуш!“ Й. Йовков, СЛ, 93. А тъщата, .., се втурна срещу него и го повлече към отворената врата. — Круме… Божичко, колко навреме дойде! X. Русев, ПЗ, 77. б) За израз на изненада, учудване. — Боже, момче, колко си отслабнало, божичко-о-о!… Да си живо на майка ти… Л. Стоянов, X, 147. — Не ме ли познаваш, дядо Цанко? — пошепна Владо. — Наистина познат глас — и дядо Цанко се наведе, .. — Жив, Владо, божичко — шепнеше той и не усещаше как по старческите му бузи се търкулват топли сълзи. М. Яворски, ПОББ, 58. Тая Сара май-май царица скоро ще ни стане .. А отде ли иде, па и в царска колесница? — .. — Ами това що е, божичко? Че тя през Великата ли порта ще влезе? Ст. Загорчинов, ДП, 235-236. в) За израз на тревога, безпокойство, страх, уплаха. — Не разбрахте ли, че са избягали от батареята войници? — изсъска атрилеристът, .. — Божичко, отиде ми кариерата! Д. Кисьов, Щ, 218. В сенките на съседските черници Христо я чакаше. — Яно! Тя не му се обади .. Божичко, къде се изгуби гласът ти?* К. Петканов,* СВ, 97. Начесто / западаше й мисъл за Стоичка; / западаше й — „Божичко, нима?!“ / и морници побиваха я хладни. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 98. — Божичко, как ме уплаши! Й. Йовков, СЛ, 52. г) За израз на мъка, отчаяние, болка. Дишането е спряло… — Божичко!… — И като прекършен от буря клон тя се поваля над бездушния вече труп. Т. Влайков, Пр I, 40. — Идете, мами, до лелини си Катини о я повикайте. Кажете й, че баща ви се помина .. — Леле божичко, какво ще ви прави майка ви! — извика леля. Г. Белев, ПЕМ, 135. — Всичко е свършено, Всичко, всичко!… Ако той искаше, щеше да намери време. Шели, толкова съм нещастна, божичко… Ем. Манов, ДСР, 20. — Бойчо, защо отиваш? Ах, божичко… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 69. Божичко, много ме боли главата! △ Ох, божичко! — пъшкаше той.
БО`ЖКЕ зват. Разг. 1. Божичко; боженце. — Е, толкоз ли сме грешни, божке мили, / та свещ поне да им не палнем там? Сл. Красински, БН, 7. Младата калугерица бързо приближила наведената, тупнала я весело и казала: — Ух божке, добре, че те застигнах, заедно да пътуваме! Ив. Вазов, Съч. X, 159. — И то да видите дете! Божке, какво мило дете! X. Русев, ПЗ, 80. — Ама, моля ви се, господин докторе, направете тъй, че никак да не боли! — Леле, божке, какъв юнак! Разбира се, че няма да боли! Стига, естествено, да стоиш мирен и да не мърдаш! П. Вежинов, СО, 106. Тежеше черната забрадка над очите на майка му. „Изгориха душицата ми, божке ле — пъшкаше тя вечер, .. — Отиде ми стопанинът.“ З. Сребров, Избр. разк., 58.
2. Гальовно обръщение към Божията майка, към Богородица (Ст. Младенов, БТР).
БО`ЖКЕМ частица. Остар. и диал. Божем.
БО`ЖНЕ. Зват. Нар.-поет. Обикн. в съчет. с частицата ле: Божне ле. Божичко, божке. „Божне ле, мили Господе, / какво да правя да сторя / кък ще на служба да ида, / като са й време минало?“ Нар. пес., СбГЯ, 8. Марийка звезда кат видя, / с двете се ръце кръстеше / и се на Бога моляше: / „Божне ле, вишний Господи!“ Нар. пес., Ив. Вазов, К. Величков, БХ II, 220. Кога булките викнеха, / до небе глас са чуваше: / или е язък, божне ле, / за наште дребни дечица, / къпани, недокъпани, / повити, недоповити! Нар. пес., СбГЯ, 34-35.
БОЖУ`Р м. 1. Многогодишно тревисто, по-рядко храстовидно, градинско или диво растение с едри, най-често яркочервени, а също и бели или розови цветове, което цъфти през пролетта. Paeonia officinalis. В тая градина биле кьошкове, .., чудни разкошни трендафили, разноцветни георгини, лалета, божури. Л. Каравелов, Съч. II, 125. Чакахме пролетта. Тя бавно надникна най-напред с цъфналия дрян, след това с кокичето, после с жълтозеления кукуряк и най-сетне с кървавочервения божур. Д. Казасов, ВП, 28. Ние опустошавахме градините, късахме и отнасяхме люлеки, картопи, божури, чемшири, трендафили. Ив. Вазов, ИСМ, 76. Беше млада, дивна беше / в тънкоткания сукман, / над ушето й пламтеше руж божур в зори набран. О. Орлинов, П, 99. — Поле се зеленей над вратнята отпред, / обсипано с цветя: кокиче, гороцвет, / желт смин, червен божур. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 13.
2. Диал. Див мак. — Прекръстили ме Пшеничната, защото съм приличал на узрял клас, .. — Ти приличаш повече на божур сред нива. Елин Пелин, Съч. II, 59.
◇ Хвърлям / хвърля (обирам / обера) божури. Диал. Изчервявам се много, обикн. от силно смущение или срам. Големият ми брат, какъвто си е и до сега шегобия, като
