Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/862“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>пак бодърствуваха, чакаха, оглеждаха околността — напразно!</i> М. Марчевски, МП, 94. <i>Само часовоят бодърствуваше.., той се взираше с уморени очи в светналата далечина.</i> | + | <i>пак бодърствуваха, чакаха, оглеждаха околността — напразно!</i> М. Марчевски, МП, 94. <i>Само часовоят бодърствуваше .., той се взираше с уморени очи в светналата далечина.</i> З. Сребров, Избр. разк., 92. <i>В двата края на окопите дежурните войници бодърствуват, облегнати на бруствера, изправяйки се, щом наближиха до тях.</i> М. Кремен, Б, 126. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`ДЪРСТВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бодърствам; бодърствуване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`ДЪРСТВУВАМ</b>. Вж. бодърствам. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`ДЪРСТВУВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> бодърствувам; бодърстване. <i>Сънят бягаше от очите й и някаква напрегнатост вътрешна я зовеше към бодърствуване.</i> П. Константинов, ПИГ, 49. Въздушната тревога през нощта не им беше дала възможност да се наспят и несвикналите на бодърствуване младежи търкаха недоспалите си очи. Д. Кисьов,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} Щ, 77. <i>И пролича това, което му беше вече навик: уважение към капитана, към неговото бодърствуване.</i> Н. Антонов, ВОМ, 18. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОДЯ`НКА</b> <i>ж. Диал.</i> Бодлянка. <i>Очите му се въвираха диво в незабележимите за погледите на кооператорите бели топчета на паламидата, цъфнали тук-там из гънките на житната площ, вълчите ябълки и белозъбите лепки на бодянката.</i> Ст. Даскалов, СД, 588. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЕВИ`</b>, -а, -о, <i>мн.</i> - | + | <b>БОЕВИ`</b>, -а`, -о`, <i>мн.</i> -и`, <i>прил. Книж. Нежел.</i> Боен. <i>Маневрите траяха почти цяла седмица. Войската произвеждаше отлично впечатление. Обучението, стройният боеви изглед, дисциплината, .., очароваха чуждите агенти.</i> С. Радев, ССБ I, 317. <i>Не много след това полковете се разгънаха в боеви вериги, готови да настъпват и атакуват.</i> Ц. Церковски, Съч. III, 131-132. <i>Някаква пружина го [Никита] подхвърли от стола и той взе боева стойка.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 29. <i>Боеви кон.</i> <i>Боеви пост.</i> <i>Боева техника.</i> <i>Боеви опит.</i> <i>Боеви дух.</i> <i>Боева задача.</i> <i>Боева готовност.</i> |
| + | |||
| + | ◇ <b>На боева нога</b>. <i>Книж. Нежел.</i> На бойна нога. | ||
— От рус. боевой. | — От рус. боевой. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЕГОТО`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко. Книж.</i> Готов, подготвен за бой, за воюване. <i>Създадени са необходимите условия за развитието и ръста на нашата войска, за да бъде тя боеспособна и боеготова, с желязна дисциплина, верен страж на нашата национална независимост и държавен суверенитет.</i> РД, 1950, бр. 166, 2. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЕГОТО`ВНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Качество на боеготов. <i>Лейтенантът беше изправен пред първото си изпитание. Ще съумее ли да осигури охраната на своя район? Какво целят бандитите — проверяват боеготовността на заставата ли, диверсанти ли прехвърлят или искат да отвлекат наш граничар?</i> Б. Несторов, СР, 44. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`ЕК</b>, бо`йка, бо`йко, <i>мн.</i> бо`йки, <i>прил.</i> 1. Който проявява готовност за борба; борчески. <i>Челядта, бойка и размирна, забягнала по горите да мъсти.</i> Н. Стефанова, РП, 65. <i>Къде бяха манифестантите с разветите червени знамена, бойки, въодушевени мъже?</i> Ем. Станев, ИК III, 237. <i>Заживях със съдбата на Кречет .. Чувствувах героя излязъл могъщ и боек из недрата на велик нард.</i> Ив. Димов, АИДЖ, 150. <i>Бойко племе.</i> |
| − | |||
| − | 1. Който | ||
| − | 2. Който е | + | 2. Който изразява или в който е отразен стремеж към борба, който призовава, подбужда към борба; борчески. <i>Къщите бяха окичени със зеленина и знамена, по фасадите на учрежденията бяха опънати червени платнени ленти с бойки надписи.</i> Б.{{попр|Добавяне на интервал.}} Болгар,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} Б, 73. <i>Навсякъде се устройваха митинги, гласуваха се бойки резолюции, тълпите шумно демонстрираха, въпреки че това им беше забранено.</i> М. Кремен, РЯ, 211. <i>През нощта обходи почти целия град. Навсякъде ободрителните и бойки слова вдъхновяваха за подвизи.</i> К. Митев, ПБ, 96. <i>Бойко настроение измести стаилата се в сърцата предпазливост.</i> А. Гуляшки, Л, 381. <i>Бойки лозунги.</i> <i>Бойки статии.</i> <i>Бойки песни.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`ЕН</b>, бо`йна, бо`йно, <i>мн.</i> бо`йни, <i>прил.</i> 1. Който е предназначен за водене на бой, сражение или се използува в бой, сражение, война; боеви. <i>Войниците бяха брадясали, .., те бяха с раници и с пълно бойно въоръжение.</i> Г. Караславов, ОХ II, 143. <i>Успешната бойна маневра на бригадата повдигна духа на бойците и създаде весело настроение.</i> К. Ламбрев, СП, 364. <i>Трябваше да се форсира новата укрепена линия, а полковете все още се измъкваха от горите и гъсталаците съвсем олекнали от бойните си запаси.</i> П. Вежинов, BP, 253. <i>Бойно знаме.</i> <i>Бойна карта.</i> <i>Бойна униформа.</i> <i>Бойна пушка.</i> <i>Боен кораб.</i> <i>Боен самолет.</i> <i>Бойни машини.</i> <i>Бойни отровни вещества.</i> <i>Бойни сили.</i> <i>Бойна тръба.</i> |
| + | 2. Който е свързан с бой, сражение, война; боеви. <i>След няколко дни на една от явките тя [Румяна] се яви в пълна бойна готовност: войнишка куртка, шаячен голф, туристически обувки, .., а пистолетът блести.</i> В. Турийски, Д, 64. <i>Пред този дом [на народната армия] се издига друг паметник, прославящ бойните подвизи на българския пехотинец.</i> Ст. Михайлов, БС, 114. <i>Имаше [Вася] най-голям боен опит в отряда, умееше да поправи всяко оръжие.</i> В. Андреев, ПР, 84. <i>Боен другар.</i> <i>Бойна дружба.</i> <i>Боен орден.</i> <i>Боен празник.</i> // Който се проявява по време на бой, сражение, война. <i>И когато Сюлейман Велики усети храбростта и силните бойни качества на християнските части от войските си, побоя се да не би тая войнишка институция да подготви сили, които да се обърнат срещу него.</i> Д. Яръмов, БП, 44. | ||
Текуща версия към 15:09, 28 декември 2013
пак бодърствуваха, чакаха, оглеждаха околността — напразно! М. Марчевски, МП, 94. Само часовоят бодърствуваше .., той се взираше с уморени очи в светналата далечина. З. Сребров, Избр. разк., 92. В двата края на окопите дежурните войници бодърствуват, облегнати на бруствера, изправяйки се, щом наближиха до тях. М. Кремен, Б, 126.
БО`ДЪРСТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бодърствам; бодърствуване.
БО`ДЪРСТВУВАМ. Вж. бодърствам.
БО`ДЪРСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от бодърствувам; бодърстване. Сънят бягаше от очите й и някаква напрегнатост вътрешна я зовеше към бодърствуване. П. Константинов, ПИГ, 49. Въздушната тревога през нощта не им беше дала възможност да се наспят и несвикналите на бодърствуване младежи търкаха недоспалите си очи. Д. Кисьов,* Щ, 77. И пролича това, което му беше вече навик: уважение към капитана, към неговото бодърствуване. Н. Антонов, ВОМ, 18.
БОДЯ`НКА ж. Диал. Бодлянка. Очите му се въвираха диво в незабележимите за погледите на кооператорите бели топчета на паламидата, цъфнали тук-там из гънките на житната площ, вълчите ябълки и белозъбите лепки на бодянката. Ст. Даскалов, СД, 588.
БОЕВИ`, -а`, -о`, мн. -и`, прил. Книж. Нежел. Боен. Маневрите траяха почти цяла седмица. Войската произвеждаше отлично впечатление. Обучението, стройният боеви изглед, дисциплината, .., очароваха чуждите агенти. С. Радев, ССБ I, 317. Не много след това полковете се разгънаха в боеви вериги, готови да настъпват и атакуват. Ц. Церковски, Съч. III, 131-132. Някаква пружина го [Никита] подхвърли от стола и той взе боева стойка. Ст. Чилингиров, ХНН, 29. Боеви кон. Боеви пост. Боева техника. Боеви опит. Боеви дух. Боева задача. Боева готовност.
◇ На боева нога. Книж. Нежел. На бойна нога.
— От рус. боевой.
БОЕГОТО`В, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Готов, подготвен за бой, за воюване. Създадени са необходимите условия за развитието и ръста на нашата войска, за да бъде тя боеспособна и боеготова, с желязна дисциплина, верен страж на нашата национална независимост и държавен суверенитет. РД, 1950, бр. 166, 2.
БОЕГОТО`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на боеготов. Лейтенантът беше изправен пред първото си изпитание. Ще съумее ли да осигури охраната на своя район? Какво целят бандитите — проверяват боеготовността на заставата ли, диверсанти ли прехвърлят или искат да отвлекат наш граничар? Б. Несторов, СР, 44.
БО`ЕК, бо`йка, бо`йко, мн. бо`йки, прил. 1. Който проявява готовност за борба; борчески. Челядта, бойка и размирна, забягнала по горите да мъсти. Н. Стефанова, РП, 65. Къде бяха манифестантите с разветите червени знамена, бойки, въодушевени мъже? Ем. Станев, ИК III, 237. Заживях със съдбата на Кречет .. Чувствувах героя излязъл могъщ и боек из недрата на велик нард. Ив. Димов, АИДЖ, 150. Бойко племе.
2. Който изразява или в който е отразен стремеж към борба, който призовава, подбужда към борба; борчески. Къщите бяха окичени със зеленина и знамена, по фасадите на учрежденията бяха опънати червени платнени ленти с бойки надписи. Б.* Болгар,* Б, 73. Навсякъде се устройваха митинги, гласуваха се бойки резолюции, тълпите шумно демонстрираха, въпреки че това им беше забранено. М. Кремен, РЯ, 211. През нощта обходи почти целия град. Навсякъде ободрителните и бойки слова вдъхновяваха за подвизи. К. Митев, ПБ, 96. Бойко настроение измести стаилата се в сърцата предпазливост. А. Гуляшки, Л, 381. Бойки лозунги. Бойки статии. Бойки песни.
БО`ЕН, бо`йна, бо`йно, мн. бо`йни, прил. 1. Който е предназначен за водене на бой, сражение или се използува в бой, сражение, война; боеви. Войниците бяха брадясали, .., те бяха с раници и с пълно бойно въоръжение. Г. Караславов, ОХ II, 143. Успешната бойна маневра на бригадата повдигна духа на бойците и създаде весело настроение. К. Ламбрев, СП, 364. Трябваше да се форсира новата укрепена линия, а полковете все още се измъкваха от горите и гъсталаците съвсем олекнали от бойните си запаси. П. Вежинов, BP, 253. Бойно знаме. Бойна карта. Бойна униформа. Бойна пушка. Боен кораб. Боен самолет. Бойни машини. Бойни отровни вещества. Бойни сили. Бойна тръба.
2. Който е свързан с бой, сражение, война; боеви. След няколко дни на една от явките тя [Румяна] се яви в пълна бойна готовност: войнишка куртка, шаячен голф, туристически обувки, .., а пистолетът блести. В. Турийски, Д, 64. Пред този дом [на народната армия] се издига друг паметник, прославящ бойните подвизи на българския пехотинец. Ст. Михайлов, БС, 114. Имаше [Вася] най-голям боен опит в отряда, умееше да поправи всяко оръжие. В. Андреев, ПР, 84. Боен другар. Бойна дружба. Боен орден. Боен празник. // Който се проявява по време на бой, сражение, война. И когато Сюлейман Велики усети храбростта и силните бойни качества на християнските части от войските си, побоя се да не би тая войнишка институция да подготви сили, които да се обърнат срещу него. Д. Яръмов, БП, 44.
