3. Който призовава, подбужда към бой, сражение, борба. Компанията веднага запява патетично: „Напред, ..“, а подир това и други патриотични песни и бойни маршове. К. Странджев, ЖБ, 79. Бойна реч.
4. Който е свързан с борбата за надмощие между противоположни групи, класи, идеологии и др.; боеви. Редактор на „Червен смях“ беше Димитър Полянов — .. Той беше разтворил широко страниците на това бойно партийно издание за такива сътрудници, каквито бяхме ние. А. Каралийчев, С, 2-6. Посетихме спалните им [на българчетата] .. Бойни лозунги за труд, .., блестят красиво написани върху червени ленти. Н. Фурнаджиев, МП, 109. Баща му [на Бласко Ибанес], .., е бил по онова време редактор на един вестник във Валенсия, el Pueblo — боен орган на републиканците от тази провинция. Б. Шивачев, Съч. I, 126.
◇ Боен чук. Техн. Инструмент за автоматично коване или за разбиване на бетон или на скалист терен.
Бойно кръщение. Книж. Първо участие в сражение, в бой. В сръбската столица Левски получава своето бойно кръщение. Ив. Унджиев, ВЛ, 53.
На бойна нога. Книж. 1. В пълна готовност за участие в бой, сражение, война. — Когато ние имахме обстановка на границата, аз нали съм граничар, всичко беше на бойна нога. Б. Балабанов, Избр. п II, 52. Войската е на бойна нога. 2. В пълна готовност за изпълнението на някаква, обикновено обществена, задача. По всяко време той успяваше да държи на бойна нога всички заобикалящи го, защото винаги бе готов да направи скандал. Е. Кузманов, ЧДБ, 38.
БОЕНАЧА`ЛНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Военачалник. Метела Македонянинът попита един боеначалник що ще правит утре, а той рече: „Ако угадях, че дрехата ми знай що си мисля да правя, тойзи час я изгарях.“ П. Берон, БРП, 43.
БОЕ`НЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от боя се. Очите му [на поручик Попов] не спираха да поглеждат нетърпеливо към срещния дом, а тъй като там никой не се явяваше, то в душата му почна да се буди безпредметна тревога — раздразненост, тъга, боене… А. Страшимиров, Съч. I, 119. В тия минути всички забравиха опасността, а се предадоха на природната братска радост, която изливаха без никакво стеснение и боене. Ив. Вазов, Съч. VII, 79. — Боиш се от Смилеца? Той не заслужава боене, както не заслужава и почит вече. Ив. Вазов, Съч. XIV, 46.
БОЕПРИ`ПАСИ мн. Воен. Запас от бойни материали — снаряди, патрони, мини и др. Тук Денчо заедно със своите помощници създал база за укриване на оръжие, боеприпаси и техника. Сл. Трънски, Н, 415. В едно училище на края на града получава униформа, оръжие, снаряжение и боеприпаси… Жена му е доволна, че Иван отива на фронта, но не издържа и започва да плаче. Колев и др., ЧБП.* Цял ден се води кръвопролитен бой на Камарата. Боеприпасите почти се свършиха. Д. Линков, ЗБ, 124.
— От рус. боеприпасы.
БОЕ`РИН, мн. бое`ри, м. Остар. Книж. 1. Болярин. Борис свика събор в Търново против богомилите. Събора са отвори на 11 февруария 1210 год. На този събор присъствуваха много архиереи, священици, калугери, боери и много народ и сам царят. Р. Каролев, УБЧИ, 109. — На` ти пет франка възнаграждение .. Като си излезе тая госпожа, ще получиш от мене още пет франка… — Господ и пречиста майка Божия да те поживят, боерино. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 70.
2. В миналото — румънски едър земевладелец, чифликчия, богаташ; чокой. Формално освободеният от турското робство румънски селянин носеше на охлузганите си плещи много по-страшно икономическо робство — това на румънските боери (чифликчии). П. Делирадев, БГХ, 66. Познавам там влиятелни боери, депутати и журналисти. Ив. Вазов, Съч. XIV, 103. Румънският дворец и боерите са купували Ел Греко и Рембранд, Рубенс и Тинторето. С. Северняк, БСД, 109.
— От рум. boier ’едър земевладелец’.
БОЕСПОСО`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Книж. 1. Който е готов, подготвен да води военни действия. Правото, което плебеите си извоювали, да участвуват в разпределението на завзетата земя направило римската войска много боеспособна. Ист V кл, 1980, 195. Бригадата увеличи своя състав на 300 души и стана напълно боеспособна единица, поради което .. я прехвърлихме за действия в Македония. Сл. Трънски, Н, 711. Те споделяха с нас опита и знанията си по военното дело, което ни правеше по-боеспособни и полезни в борбата против врага. Ж. Колев и др, ЧБП, 6-7.
2. Разш. Който е готов за активна обществена борба. Боеспособна организация.
БОЕСПОСО`БНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на боеспособен. Като изключим еничарите .., при Пазвантоглу имало само кърджалии. Еничарският брой и боеспособност съвсем не били достатъчни, за да доведат до така безусловен триумф на Видин над обсадителите. В. Мутафчиева, КВ, 190. Боеспособността на една армия зависи от нейната подготовка и от нейния дух.
БОЕ`Ц, мн. бойци`, м. 1. Редник от армията, подготвен да участвува в бой, сражение, война; войник. До вратата на пост стои боец, млад, хубав, строен, сякаш е събрал в себе си всички добродетели на българския войник. ВН, 1958, бр. 2032, 4. Нашият отред
