Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/844“
(nadejda) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
<b>БОГОВЛА`СТИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Власт, която се счита, че произхожда от Бога и се упражнява от неговите избраници, пророци и под.; богоначалие, теокрация. | <b>БОГОВЛА`СТИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Власт, която се счита, че произхожда от Бога и се упражнява от неговите избраници, пророци и под.; богоначалие, теокрация. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОГО`ВСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Индив.</i> Божествен. <i>Той пръв път | + | <b>БОГО`ВСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Индив.</i> Божествен. <i>Той пръв път вкушаваше боговския нектар на триумфа, почти на славата…</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 124. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОГОДА`Н</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е даден, дарен от Бога. <i>Като потоци е текла кръв от изповедниците, пекли са ги, .., били ги и с живи клещи месо откъсвали, за да ги принудят да отстъпят от богоданата вяра.</i> З. Петров и др., ЧБ (превод), 249. <i>От богоданото ни имание да помагаме на бедни и да наглядваме сироти.</i> Хр. Данов, ППК (превод), 70. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОГОЗНАМЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Поличба, знамение. |
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОГОИЗБРА`Н</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж. 1. Остар.</i> Който се смята, че е избран, предопределен от Бога; богопомазан. <i>Аз говоря от името на богоизбрания наш василевс. Някои тук знаят това и ще бъдат свидетели пред тия, които не знаят.</i> Д. Талев, С II, 15. <i>Опитен в споровете, с много силни доводи Кирил оборвал противниците си .. Всеки народ според него може и трябва да чете и пише на родния си език, защото няма богоизбрани и богоненавистни народи.</i> Ист. VII кл. 22. |
| − | 2. <i>Прен. Ирон.</i> Който се смята, че е избраник на съдбата, на случая и притежава изключителни качества, способности или високо положение; богопомазан. <i>Само туй да е поне! / Ами идва в „Българан“ | + | 2. <i>Прен. Ирон.</i> Който се смята, че е избраник на съдбата, на случая и притежава изключителни качества, способности или високо положение; богопомазан. <i>Само туй да е поне! / Ами идва в „Българан“ / важен мъж богоизбран, / със цилиндър и пенсне.</i> Хр. Смирненски, Съч. II, 131. |
| − | 3. Като <i>същ.</i> богоизбран ( | + | 3. Като <i>същ.</i> <b>богоизбран</b> (<b>богоизбрания<т></b>) <i>м.</i>; <b>богоизбрани<те></b> <i>мн. Ирон.</i> Човек, който се смята, че е избраник на съдбата, на случая и стои над другите по положение или ги превъзхожда по качества, способности; богопомазан. <i>Литературната бохема в „Арменското кафене“ си бе присвоила правото да утвърждава и развенчава .. Това „признаване“ можеше и да не радва някой „богоизбран“, но то не биваше да го оскърбява.</i> Ив. Богданов, СП, 33. <i>Обича да дружи с богоизбрани.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОГОИЗБРА`НИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Богоизбран човек. <i>Не е по силата на човека, макар и да е богоизбраник, за две или три десетилетия да сътвори такава столица, каквато огромната Римска империя беше сътворила за векове.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 64. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОГОЛЕ`ПЕН</b>, -пна, -пно, <i>мн.</i> -пни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е достоен за Бога по красота, великолепие. <i>Но Сатанаил и след падането си не изгубил своята красота, боголепните украшения и творящата сила.</i> ПСп, 1873, кн. 7-8, 76. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОГОЛЕ`ПИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Достойна за Бога красота. |
| − | + | ||
| − | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. | |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОГОЛЮБЕ`ЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е мил, скъп, драг на Бога. <i>Дору смирението, колкото и да е свято и богулюбезно, пак без любовта нищо не струва.</i> У, 1871, бр. 1, 335. <i>— Молим ся, да ся присъединят с правата вяра, любов и боголюбезнийт живот всичките хора и да живеем и дъхаме със един и същи дух.</i> | + | <b>БОГОЛЮБЕ`ЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е мил, скъп, драг на Бога. <i>Дору смирението, колкото и да е свято и богулюбезно, пак без любовта нищо не струва.</i> У, 1871, бр. 1, 335. <i>— Молим ся, да ся присъединят с правата вяра, любов и боголюбезнийт живот всичките хора и да живеем и дъхаме със един и същи дух.</i> З. Петров и др., ЧБ (превод), 95. |
---- | ---- | ||
<b>БОГОЛЮ`БЕН</b>, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е обичан от Бога; боголюбим. <i>Противоп.</i> богоненавистен, богоомразен. <i>Имаме си и хаджие / мирни, боголюбни; / имаме си чорбаджие / и животни чудни.</i> Л. Каравелов, Съч. I, 63. | <b>БОГОЛЮ`БЕН</b>, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е обичан от Бога; боголюбим. <i>Противоп.</i> богоненавистен, богоомразен. <i>Имаме си и хаджие / мирни, боголюбни; / имаме си чорбаджие / и животни чудни.</i> Л. Каравелов, Съч. I, 63. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОГОЛЮ`БЕЦ</b>, <i>мн.</i> -бци, <i>м. Остар. Книж.</i> Човек, който обича Бога. <i>Противоп.</i> богомразец, богоненавистник. <i>Ала той бил и боголюбец, па бил и богослужител | + | <b>БОГОЛЮ`БЕЦ</b>, <i>мн.</i> -бци, <i>м. Остар. Книж.</i> Човек, който обича Бога. <i>Противоп.</i> богомразец, богоненавистник. <i>Ала той бил и боголюбец, па бил и богослужител.</i> Т. Влайков, Пр I, 174. <i>Напразно аз диря по едно слово, по една мисъл само, зад миролюбивия и изнежен боголюбец, царя и вожда на един ратоборен народ.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 38. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОГОЛЮБИ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> 1. Който обича, почита Бога и е предан на християнската религия и църква. <i>Само преди дни, ако му речаха, че с такава стръв ще пожелае нечия смърт, не би повярвал Добри, боголюбивият послушник.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 641. <i>И що може друго нещо да бъде по-желателно и по-честно на една боголюбива и святолюбива християнска душа от да гледа и да посещава такива святи и священи места.</i> Н. Рилски, ОМР,{{попр|Добавяне на запетайка.}} III. |
| − | 2. С който се изразява, доказва обич, почит към Бога. <i>Една от жените му целуна ръка и той каза няколко поучителни думи: колко христолюбива и с добра душа е била покойната, как със състраданията и | + | 2. С който се изразява, доказва обич, почит към Бога. <i>Една от жените му целуна ръка и той каза няколко поучителни думи: колко христолюбива и с добра душа е била покойната, как със състраданията и боголюбивите си дела е изкупила волни и неволни прегрешения и как Господ Бог ще й отреди достойно място в небесното си царство.</i> П. Славински, ПЗ, 104-105. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОГОЛЮ`БИЕ</b> | + | <b>БОГОЛЮ`БИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> 1. Любов, почит към Бога. <i>Противоп.</i> богоненавист, богоненавистничество, богомразство (Н. Геров, РБЯ). |
| − | + | 2. В съчет. с притеж. местоим. <em>ваш</em>, <em>негов</em> и пр. Към титла на духовно лице или като обръщение за израз на уважение. <i>За привременен управител на Врачанската епархия са определява от екзархията Нег. Боголюбие архимандрит Константин.</i> Лет., 1876, 5. <i>Гостът беше игуменът из Киприяновският манастир и наместникът на сичките</i> | |
Текуща версия към 10:48, 22 декември 2013
БОГОВЛА`СТИЕ, мн. няма, ср. Книж. Власт, която се счита, че произхожда от Бога и се упражнява от неговите избраници, пророци и под.; богоначалие, теокрация.
БОГО`ВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Божествен. Той пръв път вкушаваше боговския нектар на триумфа, почти на славата… Ив. Вазов, Съч. XXIV, 124.
БОГОДА`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е даден, дарен от Бога. Като потоци е текла кръв от изповедниците, пекли са ги, .., били ги и с живи клещи месо откъсвали, за да ги принудят да отстъпят от богоданата вяра. З. Петров и др., ЧБ (превод), 249. От богоданото ни имание да помагаме на бедни и да наглядваме сироти. Хр. Данов, ППК (превод), 70.
БОГОЗНАМЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Поличба, знамение.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БОГОИЗБРА`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Остар. Който се смята, че е избран, предопределен от Бога; богопомазан. Аз говоря от името на богоизбрания наш василевс. Някои тук знаят това и ще бъдат свидетели пред тия, които не знаят. Д. Талев, С II, 15. Опитен в споровете, с много силни доводи Кирил оборвал противниците си .. Всеки народ според него може и трябва да чете и пише на родния си език, защото няма богоизбрани и богоненавистни народи. Ист. VII кл. 22.
2. Прен. Ирон. Който се смята, че е избраник на съдбата, на случая и притежава изключителни качества, способности или високо положение; богопомазан. Само туй да е поне! / Ами идва в „Българан“ / важен мъж богоизбран, / със цилиндър и пенсне. Хр. Смирненски, Съч. II, 131.
3. Като същ. богоизбран (богоизбрания<т>) м.; богоизбрани<те> мн. Ирон. Човек, който се смята, че е избраник на съдбата, на случая и стои над другите по положение или ги превъзхожда по качества, способности; богопомазан. Литературната бохема в „Арменското кафене“ си бе присвоила правото да утвърждава и развенчава .. Това „признаване“ можеше и да не радва някой „богоизбран“, но то не биваше да го оскърбява. Ив. Богданов, СП, 33. Обича да дружи с богоизбрани.
БОГОИЗБРА`НИК, мн. -ци, м. Богоизбран човек. Не е по силата на човека, макар и да е богоизбраник, за две или три десетилетия да сътвори такава столица, каквато огромната Римска империя беше сътворила за векове. А. Гуляшки, ЗВ, 64.
БОГОЛЕ`ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Остар. Книж. Който е достоен за Бога по красота, великолепие. Но Сатанаил и след падането си не изгубил своята красота, боголепните украшения и творящата сила. ПСп, 1873, кн. 7-8, 76.
БОГОЛЕ`ПИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Достойна за Бога красота.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БОГОЛЮБЕ`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Остар. Книж. Който е мил, скъп, драг на Бога. Дору смирението, колкото и да е свято и богулюбезно, пак без любовта нищо не струва. У, 1871, бр. 1, 335. — Молим ся, да ся присъединят с правата вяра, любов и боголюбезнийт живот всичките хора и да живеем и дъхаме със един и същи дух. З. Петров и др., ЧБ (превод), 95.
БОГОЛЮ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Остар. Книж. Който е обичан от Бога; боголюбим. Противоп. богоненавистен, богоомразен. Имаме си и хаджие / мирни, боголюбни; / имаме си чорбаджие / и животни чудни. Л. Каравелов, Съч. I, 63.
БОГОЛЮ`БЕЦ, мн. -бци, м. Остар. Книж. Човек, който обича Бога. Противоп. богомразец, богоненавистник. Ала той бил и боголюбец, па бил и богослужител. Т. Влайков, Пр I, 174. Напразно аз диря по едно слово, по една мисъл само, зад миролюбивия и изнежен боголюбец, царя и вожда на един ратоборен народ. Ив. Вазов, Съч. XV, 38.
БОГОЛЮБИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който обича, почита Бога и е предан на християнската религия и църква. Само преди дни, ако му речаха, че с такава стръв ще пожелае нечия смърт, не би повярвал Добри, боголюбивият послушник. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 641. И що може друго нещо да бъде по-желателно и по-честно на една боголюбива и святолюбива християнска душа от да гледа и да посещава такива святи и священи места. Н. Рилски, ОМР,* III.
2. С който се изразява, доказва обич, почит към Бога. Една от жените му целуна ръка и той каза няколко поучителни думи: колко христолюбива и с добра душа е била покойната, как със състраданията и боголюбивите си дела е изкупила волни и неволни прегрешения и как Господ Бог ще й отреди достойно място в небесното си царство. П. Славински, ПЗ, 104-105.
БОГОЛЮ`БИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Любов, почит към Бога. Противоп. богоненавист, богоненавистничество, богомразство (Н. Геров, РБЯ).
2. В съчет. с притеж. местоим. ваш, негов и пр. Към титла на духовно лице или като обръщение за израз на уважение. За привременен управител на Врачанската епархия са определява от екзархията Нег. Боголюбие архимандрит Константин. Лет., 1876, 5. Гостът беше игуменът из Киприяновският манастир и наместникът на сичките
