Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/828“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | преживяване или душевно вълнение; блестя. <i>Момчето стоеше пред всички, уплашено, ала живите му черни очи бляскаха изпод клепките и шареха бързо наоколо</i>. Ст. Загорчинов, ДП, 260. <i>Група ученички под строй си отиваха в пансиона. Шушукаха си нещо и се смееха. Изпод черните калпачета бляскаха дяволити очи, руменееха бузи | + | преживяване или душевно вълнение; блестя. <i>Момчето стоеше пред всички, уплашено, ала живите му черни очи бляскаха изпод клепките и шареха бързо наоколо</i>. Ст. Загорчинов, ДП, 260. <i>Група ученички под строй си отиваха в пансиона. Шушукаха си нещо и се смееха. Изпод черните калпачета бляскаха дяволити очи, руменееха бузи.</i> В. Геновска, СГ, 106. <i>Очите му още бляскат от гняв и лицето му е покрито с червенина.</i> Ст. Ботьов, К (превод), 125. |
| − | — | + | 2. <i>Прен. Рядко.</i> Обикн. с предл. <em>с</em>. Ярко изпъквам с качествата, достойнствата, постиженията си; блестя. <i>Обичам те, обичам, / о родино света, / … / И нека бляскат други / земи с велик успех — / аз бъдещето твое / не давам го за тях.</i> Ив. Вазов, Съч. II, 7. |
| − | + | — Друга (диал.) форма: <em>блъ`скам</em>. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЛЯ`СКАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бляскам. | ||
| − | — Друга (диал.) форма: | + | — Друга (диал.) форма: <em>блъ`скане</em>. |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЛЯ`СЪК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> 1. Силна, ярка светлина. <i>Веднага блясъкът на една нова мълния откри пред него покрива на самата воденица, сгушена между клонести върби.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 18. <i>Бяха горещи и задушни дни и слънцето хвърляше върху пожълтелите полета тропически жар и ослепителен блясък.</i> Й. Йовков, Разк. III, 75. <i>Когато наближи кладата, старецът вдигна лявата ръка и закри очите си от силния блясък на пламъците.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 31. <i>Докато се бавя в пътническото бюро, вън се е стъмнило. Ярките блясъци на уличните лампи и витрини заливат мокрия чер асфалт.</i> Н. Фурнаджиев, МП, 102. // Отразена ярка светлина от гладка повърхност; лъскавина, отблясък. <i>Най-напред вървяха музикантите. Едни от тях носеха дълги с металически блясък на злато пръчки, които удряха една о друга.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, 71. <i>Блясъкът на златото играе между едрите му пръсти и като остри игли боде очите на изненаданите овчари.</i> К. Петканов, ОБ, 2. <i>Войската иде… Тропот на коне и блясък на саби. Тъй са се появили Испериховите българи, понесли наместо знаме — конска опашка.</i> А. Каралийчев, ПГ, 161. <i>Той притвори мечтателно очи. Да, и в мрака виждаше нейната детски чиста и наивна усмивка, седефения блясък на белите й зъби.</i> Г. Караславов, ОХ I, 47. // Светлина, лъскавина и живост на очите, погледа или на лицето като израз на силно душевно вълнение. <i>Усмихваше се, очите й се заливаха с блясък.</i> Й. Йовков, ВАХ, 15. <i>След това си поражение Куция стана много потаен и предпазлив. Държеше главата си ниско, ала острият блясък в очите му говореше за една властна и пламенна душа.</i> Н. Хайтов, ПГ, 49. <i>Отслабнала беше. По лицето й видях восъчна белина. Напукани бяха устните й`, ала очите й светеха с трескав блясък.</i> А. Дончев, BP, 214. | ||
| − | + | 2. <i>Прен.</i> Само <i>ед.</i> Голям разкош или външна красота; великолепие, пищност, изящество. <i>Първите дни малкото слугинче ходеше като замаяно от блясъка на богаташката къща.</i> М. Марчевски, МП, 7. <i>Той е човек с бъдеще. Ще й даде това, което тя заслужава като издънка на нашия род. Блясък, охолство, обществен живот…</i>В. Геновска, СГ, 540. <i>За поддържане на външния блясък те не жалят пари — особено обществените.</i> Св. Минков, ДА, 52. <i>Снежанка го обикнала, отишла с него и сватбата им станала с голям блясък и веселие.</i> Ас. Разцветников, С (превод), 18. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. <i>Прен.</i> Само <i>ед.</i> Голям разкош или външна красота; великолепие, пищност, изящество. <i>Първите дни малкото слугинче ходеше като замаяно от блясъка на богаташката къща.</i> М. Марчевски, МП, 7. <i>Той е човек с бъдеще. Ще й даде това, което тя заслужава като издънка на нашия род. Блясък, охолство, обществен | ||
3. <i>Прен.</i> Ярко проявление на някакви положителни качества, достойнства. <i>Той ще влезе в парламента с име и слава и всички ще го сочат с пръст., и наред с него, в този блясък и в тази слава, ще върви и тя, Станка.</i> Г. Караславов, ОХ I, 184. <i>Той биде обесен. / О, бесило славно! / По срам и по блясък ти си с кръста равно!</i> Ив. Вазов, Съч. I, 173. <i>„Хорото на джуджетата“ бе изсвирено в гловозамайващо темпо и с виртуозен блясък.</i> НК, 1958, бр. 9, 5. <i>Блясък на ума.</i> | 3. <i>Прен.</i> Ярко проявление на някакви положителни качества, достойнства. <i>Той ще влезе в парламента с име и слава и всички ще го сочат с пръст., и наред с него, в този блясък и в тази слава, ще върви и тя, Станка.</i> Г. Караславов, ОХ I, 184. <i>Той биде обесен. / О, бесило славно! / По срам и по блясък ти си с кръста равно!</i> Ив. Вазов, Съч. I, 173. <i>„Хорото на джуджетата“ бе изсвирено в гловозамайващо темпо и с виртуозен блясък.</i> НК, 1958, бр. 9, 5. <i>Блясък на ума.</i> | ||
| − | + | ---- | |
| − | БЛЯХ, | + | <b>БЛЯХ</b>, бля`хът, бля`ха, <i>мн.</i> бля`хове, след <i>числ.</i> бля`ха, <i>м. Диал.</i> Блех. <i>Скъпи пояси от червена парча, украсена със златни бляхове, ги [варварите] стягаха в кръста.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 146. |
| − | + | ---- | |
| − | БОА<sup>1</sup> <i>ж.</i> Голяма неотровна тропическа змия с едри петна и люспи с метален блясък. Boa constrictor. <i>Най-големите змии в света са боата и питонът.</i> К, 1963, кн. 8, 10. | + | <b>БОА`</b><sup>1</sup> <i>ж.</i> Голяма неотровна тропическа змия с едри петна и люспи с метален блясък. Boa constrictor. <i>Най-големите змии в света са боата и питонът.</i> К, 1963, кн. 8, 10. |
— Фр. boa през рус. боа. | — Фр. boa през рус. боа. | ||
| − | + | ---- | |
| − | БОА<sup>2</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> и (остар.) <i>ср.</i> Част от дамския тоалет — наметало около шията подобно на шал от скъпа кожа или пера. <i>Зимно време бе с голяма кафява боа през врата. Двата й края се спущаха отпред, до над коленете.</i> П. Мирчев, СЗ, 127. <i>В салона важно и тежко влиза семейството | + | <b>БОА`</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> и (остар.) <i>ср.</i> Част от дамския тоалет — наметало около шията подобно на шал от скъпа кожа или пера. <i>Зимно време бе с голяма кафява боа през врата. Двата й края се спущаха отпред, до над коленете.</i> П. Мирчев, СЗ, 127. <i>В салона важно и тежко влиза семейството Кьосеви… Госпожица Кьосева върви най-напред: претрупано окичена — бял копринен бален костюм, бяло перушинено боа, висящо небрежно на рамената, голям, дигнат нагоре кок, обвит с бяла панделка.</i> М. Кремен, СС, 93-94. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БОА`З</b>{{попр|Променено ударение.}} <i>м. Диал.</i> Планински проход; дефиле, пролом. <i>Усте простият народ нарича оная планинска теснина, която турците наричат боаз, а учените хора у нас наричат: дефиле…</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 118. <i>Привечер, почти по мръкнало, навлязоха в боаза. Реката на туй място ставаше по-дълбока, .., пътят едва се провираше по брега й, а отстрани се вдигаха каменисти скатове.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 96. <i>Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите, / префучава през боазите, дига облак над диканите, / .. — / в родния ми град?</i> Ел. Багряна, ВС, 36. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 19:31, 16 декември 2013
преживяване или душевно вълнение; блестя. Момчето стоеше пред всички, уплашено, ала живите му черни очи бляскаха изпод клепките и шареха бързо наоколо. Ст. Загорчинов, ДП, 260. Група ученички под строй си отиваха в пансиона. Шушукаха си нещо и се смееха. Изпод черните калпачета бляскаха дяволити очи, руменееха бузи. В. Геновска, СГ, 106. Очите му още бляскат от гняв и лицето му е покрито с червенина. Ст. Ботьов, К (превод), 125.
2. Прен. Рядко. Обикн. с предл. с. Ярко изпъквам с качествата, достойнствата, постиженията си; блестя. Обичам те, обичам, / о родино света, / … / И нека бляскат други / земи с велик успех — / аз бъдещето твое / не давам го за тях. Ив. Вазов, Съч. II, 7.
— Друга (диал.) форма: блъ`скам.
БЛЯ`СКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бляскам.
— Друга (диал.) форма: блъ`скане.
БЛЯ`СЪК, мн. -ци, м. 1. Силна, ярка светлина. Веднага блясъкът на една нова мълния откри пред него покрива на самата воденица, сгушена между клонести върби. Ив. Вазов, Съч. XXII, 18. Бяха горещи и задушни дни и слънцето хвърляше върху пожълтелите полета тропически жар и ослепителен блясък. Й. Йовков, Разк. III, 75. Когато наближи кладата, старецът вдигна лявата ръка и закри очите си от силния блясък на пламъците. Ст. Загорчинов, ДП, 31. Докато се бавя в пътническото бюро, вън се е стъмнило. Ярките блясъци на уличните лампи и витрини заливат мокрия чер асфалт. Н. Фурнаджиев, МП, 102. // Отразена ярка светлина от гладка повърхност; лъскавина, отблясък. Най-напред вървяха музикантите. Едни от тях носеха дълги с металически блясък на злато пръчки, които удряха една о друга. Елин Пелин, ЯБЛ, 71. Блясъкът на златото играе между едрите му пръсти и като остри игли боде очите на изненаданите овчари. К. Петканов, ОБ, 2. Войската иде… Тропот на коне и блясък на саби. Тъй са се появили Испериховите българи, понесли наместо знаме — конска опашка. А. Каралийчев, ПГ, 161. Той притвори мечтателно очи. Да, и в мрака виждаше нейната детски чиста и наивна усмивка, седефения блясък на белите й зъби. Г. Караславов, ОХ I, 47. // Светлина, лъскавина и живост на очите, погледа или на лицето като израз на силно душевно вълнение. Усмихваше се, очите й се заливаха с блясък. Й. Йовков, ВАХ, 15. След това си поражение Куция стана много потаен и предпазлив. Държеше главата си ниско, ала острият блясък в очите му говореше за една властна и пламенна душа. Н. Хайтов, ПГ, 49. Отслабнала беше. По лицето й видях восъчна белина. Напукани бяха устните й`, ала очите й светеха с трескав блясък. А. Дончев, BP, 214.
2. Прен. Само ед. Голям разкош или външна красота; великолепие, пищност, изящество. Първите дни малкото слугинче ходеше като замаяно от блясъка на богаташката къща. М. Марчевски, МП, 7. Той е човек с бъдеще. Ще й даде това, което тя заслужава като издънка на нашия род. Блясък, охолство, обществен живот…В. Геновска, СГ, 540. За поддържане на външния блясък те не жалят пари — особено обществените. Св. Минков, ДА, 52. Снежанка го обикнала, отишла с него и сватбата им станала с голям блясък и веселие. Ас. Разцветников, С (превод), 18.
3. Прен. Ярко проявление на някакви положителни качества, достойнства. Той ще влезе в парламента с име и слава и всички ще го сочат с пръст., и наред с него, в този блясък и в тази слава, ще върви и тя, Станка. Г. Караславов, ОХ I, 184. Той биде обесен. / О, бесило славно! / По срам и по блясък ти си с кръста равно! Ив. Вазов, Съч. I, 173. „Хорото на джуджетата“ бе изсвирено в гловозамайващо темпо и с виртуозен блясък. НК, 1958, бр. 9, 5. Блясък на ума.
БЛЯХ, бля`хът, бля`ха, мн. бля`хове, след числ. бля`ха, м. Диал. Блех. Скъпи пояси от червена парча, украсена със златни бляхове, ги [варварите] стягаха в кръста. Ст. Загорчинов, ЛСС, 146.
БОА`1 ж. Голяма неотровна тропическа змия с едри петна и люспи с метален блясък. Boa constrictor. Най-големите змии в света са боата и питонът. К, 1963, кн. 8, 10.
— Фр. boa през рус. боа.
БОА`2, мн. няма, ж. и (остар.) ср. Част от дамския тоалет — наметало около шията подобно на шал от скъпа кожа или пера. Зимно време бе с голяма кафява боа през врата. Двата й края се спущаха отпред, до над коленете. П. Мирчев, СЗ, 127. В салона важно и тежко влиза семейството Кьосеви… Госпожица Кьосева върви най-напред: претрупано окичена — бял копринен бален костюм, бяло перушинено боа, висящо небрежно на рамената, голям, дигнат нагоре кок, обвит с бяла панделка. М. Кремен, СС, 93-94.
БОА`З* м. Диал. Планински проход; дефиле, пролом. Усте простият народ нарича оная планинска теснина, която турците наричат боаз, а учените хора у нас наричат: дефиле… Ив. Вазов, Съч. XV, 118. Привечер, почти по мръкнало, навлязоха в боаза. Реката на туй място ставаше по-дълбока, .., пътят едва се провираше по брега й, а отстрани се вдигаха каменисти скатове. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 96. Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите, / префучава през боазите, дига облак над диканите, / .. — / в родния ми град? Ел. Багряна, ВС, 36.
