Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/827“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
(Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
- | + | Одобрена | |
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | <i>гледате, че носи на пръста си баща ми? | + | <i>гледате, че носи на пръста си баща ми?</i> М. Балабанов, С (побълг.), 107. // За очи, поглед — който има блясък като израз на силно душевно вълнение; блестящ. <i>Неговите [на племенника] черни бляскави очи не се спускаха от войводата на хусарите.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 92. <i>Росинка лежеше на болничното легло с отворени очи .., с бледото си лице и с тъмните си бляскави очи тя се стори на Евгени чудно хубава.</i> Д. Ангелов, ЖС, 289. |
− | 2. <i>Прен.</i> Който се отличава с външна красота, или с богатство и великолепие; блестящ. <i>Това беше бляскава зала, доста продълговата, с интересна ъглова чупка в дъното, към западната страна.</i> Г. Караславов, Т, <i> | + | 2. <i>Прен.</i> Който се отличава с външна красота, или с богатство и великолепие; блестящ. <i>Това беше бляскава зала, доста продълговата, с интересна ъглова чупка в дъното, към западната страна.</i> Г. Караславов, Т, 11. <i>Тука Симеон се яви на кон с бляскава свита. Неговите войници носеха брони, златни щитове и сребърни копия.</i> А. Каралийчев, С, 38. <i>От Цариград пристигна логотетът и съпругата му като пълномощници на императорската двойка, за да бъдат кръстници на Борис и съпругата му .. Бляскаво посрещане, обеди, вечери, разходки до Мадара — всичко вървеше, както се полага.</i> Й. Вълчев, СКН, 518. // Който прави силно впечатление, предизвиква възхищение. <i>Мирослава беше най-хубава между сестрите си и хубостта й беше твърде бляскава, привличаше погледите на всички.</i> Д. Талев, С II, 263. |
− | 3. <i>Прен.</i> Който стои над обикновеното равнище и силно изпъква с положителните си качества, способности, достойнства; блестящ, забележителен, изключителен. <i>Ако е бил слушал житейските облаги, той е можел да остане в Русия, дето бляскавите му дарби му са давали пълна възможност да си създаде и име, и хубава кариера.</i> К. Величков, ПССъч. VIII, 30. <i>В публицистиката, която ни остави Ботев, прозира смел, търсещ, бляскав и исторически обобщаващ ум.</i> РД, 1947-1948, бр. 133, 6. <i>Зимам с душевен трепет перото, за да напиша тия редове за моя незабравим приятел. | + | 3. <i>Прен.</i> Който стои над обикновеното равнище и силно изпъква с положителните си качества, способности, достойнства; блестящ, забележителен, изключителен. <i>Ако е бил слушал житейските облаги, той е можел да остане в Русия, дето бляскавите му дарби му са давали пълна възможност да си създаде и име, и хубава кариера.</i> К. Величков, ПССъч. VIII, 30. <i>В публицистиката, която ни остави Ботев, прозира смел, търсещ, бляскав и исторически обобщаващ ум.</i> РД, 1947-1948, бр. 133, 6. <i>Зимам с душевен трепет перото, за да напиша тия редове за моя незабравим приятел .. благородният деятел с богато надарената природа: бляскав оратор, даровит държавник, .., беззаветно любящ България.</i> Ив. Вазов, СбЦГМГ, 199. <i>Сега идеше вече големият, бляскав и от никого неоспорван успех.</i> Й. Йовков, Разк. I, 173. |
− | 4. <i>Прен.</i> Който е свързан с голяма сполука, който е изпълнен с благополучие, блестящ. <i>Нейният баща, племенник на покойния император, зае престола.. Бляскаво бъдеще я очакваше, императорският град й поднасяше почестите на княгиня.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 34. <i>Чуйте, Вена е дете на нашата партия и тя трябва да си остане у нас. Не бива да пръскаме силите | + | 4. <i>Прен.</i> Който е свързан с голяма сполука, който е изпълнен с благополучие, блестящ. <i>Нейният баща, племенник на покойния император, зае престола .. Бляскаво бъдеще я очакваше, императорският град й поднасяше почестите на княгиня.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 34. <i>Чуйте, Вена е дете на нашата партия и тя трябва да си остане у нас. Не бива да пръскаме силите си… При това зет богат, с бляскава политическа кариера.</i> Ст. Л. Костов, Г, 58-59. <i>Застанали начело на националната революция, Каравелов, Левски и Ботев издигнаха освободителното движение на поробения народ до връхната му точка и създадоха една от най-бляскавите епохи в нашата нова история.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 137. <i>Преката задача на Паисия е да пробуди у българския народ съзнание за своя език, своя, българска земя, да му внуши, че е имал свое бляскаво историческо минало.</i> Б. Пенев, НБВ, 50. |
− | |||
− | |||
− | — Друга (диал.) форма: | + | — Друга (диал.) форма: <em>блъ`скав</em>. |
---- | ---- | ||
− | <b> | + | <b>БЛЯ`СКАВО</b> <i>нареч.</i> 1. Със силен блясък; блестящо. <i>Салонът, бляскаво осветен и накичен, ехтеше от оркестъра.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 32. <i>Тя е или една нова звезда, или пък една стара звезда, която сега свети много по-бляскаво, отколкото изпреди.</i> ИЗ 1877, 1881, 82. |
− | 2. С великолепие, с блясък, с разкош; богато, великолепно, блестящо. <i>Навсякъде правят карнавал, но никъде не го правят тъй бляскаво и тъй шумно, както в Рим | + | 2. С великолепие, с блясък, с разкош; богато, великолепно, блестящо. <i>Навсякъде правят карнавал, но никъде не го правят тъй бляскаво и тъй шумно, както в Рим.</i> Т. Икономов, ЧПГ, 31. <i>Великден, и наистина тоя ден е велик за селянина, .., и за това се готви и приготвя още отдалеч да го посрещне по-бляскаво, .., по-тържествено.</i> Ил. Блъсков, ДБ, 78-79. <i>Царят имаше план да обиколи цяла Далмация, .. На всяко място се приемаше много бляскаво и всякой градец са мъчеше да направи на царят по-добър прием.</i> Лет., 1876, 17-18. |
− | 3. С голям успех; блестящо. <i>Дарбите, които от малка прояви по математическите предмети, накараха баща й да не жали мило и драго за нея, за да я изучи. Надя оправда надеждите му и завърши бляскаво.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 255. <i>И на преклонна възраст,.., той продължи уверено и с голям успех бляскаво започнатото свое книжовно дело, напуснато от преди близо четвърт столетие.</i> А. Каралийчев, С, 241 | + | 3. С голям успех; блестящо. <i>Дарбите, които от малка прояви по математическите предмети, накараха баща й да не жали мило и драго за нея, за да я изучи. Надя оправда надеждите му и завърши бляскаво.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 255. <i>И на преклонна възраст, .., той продължи уверено и с голям успех бляскаво започнатото свое книжовно дело, напуснато от преди близо четвърт столетие.</i> А. Каралийчев, С, 241. |
− | |||
− | |||
---- | ---- | ||
− | <b> | + | <b>БЛЯ`СКАВОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма <i>ж. Отвл. същ. от</i> бляскав; блясък. <i>Има слава, която има вътрешно достойнство .., — и слава, която няма вътрешно достойнство, но която са радва на вънкашна бляскавост.</i> Ч, 1875, кн.{{попр|Добавяне на интервал.}} 12, 558. В <i>последното [зодчество] само се достигат понякога ефекти от бляскавост и хубост.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 27. |
− | |||
− | |||
---- | ---- | ||
− | <b> | + | <b>БЛЯ`СКАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> 1. Светвам на известни интервали, от време на време с ярка светлина; святкам. <i>Когато бляскаха нови светкавици, той затваряше очите си.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 180. <i>Нощем фарът бляскаше ту с червена, ту с бяла светлина, за да сочи пътя на корабите към пристанището.</i> П. Славински, МСК, 61. <i>Там, където някога се е чувал тропот на потни коне и са бляскали шлемовете на римските орли, сега безшумно гълта пътя нашият автомобил.</i> А. Каралийчев, С, 86. <i>Цели три дни бляскаха на слънцето кирките и звънтяха о камъните лопатите.</i> Цв. Ангелов, ЧД, 205. <i>Светулки бляскат над нивите.</i> М. Кремен, Б, 21. // За очи, поглед и др. — излъчвам блясък, светлина от силно |
− |
Текуща версия към 15:38, 16 декември 2013
гледате, че носи на пръста си баща ми? М. Балабанов, С (побълг.), 107. // За очи, поглед — който има блясък като израз на силно душевно вълнение; блестящ. Неговите [на племенника] черни бляскави очи не се спускаха от войводата на хусарите. Ст. Загорчинов, ДП, 92. Росинка лежеше на болничното легло с отворени очи .., с бледото си лице и с тъмните си бляскави очи тя се стори на Евгени чудно хубава. Д. Ангелов, ЖС, 289.
2. Прен. Който се отличава с външна красота, или с богатство и великолепие; блестящ. Това беше бляскава зала, доста продълговата, с интересна ъглова чупка в дъното, към западната страна. Г. Караславов, Т, 11. Тука Симеон се яви на кон с бляскава свита. Неговите войници носеха брони, златни щитове и сребърни копия. А. Каралийчев, С, 38. От Цариград пристигна логотетът и съпругата му като пълномощници на императорската двойка, за да бъдат кръстници на Борис и съпругата му .. Бляскаво посрещане, обеди, вечери, разходки до Мадара — всичко вървеше, както се полага. Й. Вълчев, СКН, 518. // Който прави силно впечатление, предизвиква възхищение. Мирослава беше най-хубава между сестрите си и хубостта й беше твърде бляскава, привличаше погледите на всички. Д. Талев, С II, 263.
3. Прен. Който стои над обикновеното равнище и силно изпъква с положителните си качества, способности, достойнства; блестящ, забележителен, изключителен. Ако е бил слушал житейските облаги, той е можел да остане в Русия, дето бляскавите му дарби му са давали пълна възможност да си създаде и име, и хубава кариера. К. Величков, ПССъч. VIII, 30. В публицистиката, която ни остави Ботев, прозира смел, търсещ, бляскав и исторически обобщаващ ум. РД, 1947-1948, бр. 133, 6. Зимам с душевен трепет перото, за да напиша тия редове за моя незабравим приятел .. благородният деятел с богато надарената природа: бляскав оратор, даровит държавник, .., беззаветно любящ България. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 199. Сега идеше вече големият, бляскав и от никого неоспорван успех. Й. Йовков, Разк. I, 173.
4. Прен. Който е свързан с голяма сполука, който е изпълнен с благополучие, блестящ. Нейният баща, племенник на покойния император, зае престола .. Бляскаво бъдеще я очакваше, императорският град й поднасяше почестите на княгиня. Ст. Загорчинов, ЛСС, 34. Чуйте, Вена е дете на нашата партия и тя трябва да си остане у нас. Не бива да пръскаме силите си… При това зет богат, с бляскава политическа кариера. Ст. Л. Костов, Г, 58-59. Застанали начело на националната революция, Каравелов, Левски и Ботев издигнаха освободителното движение на поробения народ до връхната му точка и създадоха една от най-бляскавите епохи в нашата нова история. Ив. Унджиев, ВЛ, 137. Преката задача на Паисия е да пробуди у българския народ съзнание за своя език, своя, българска земя, да му внуши, че е имал свое бляскаво историческо минало. Б. Пенев, НБВ, 50.
— Друга (диал.) форма: блъ`скав.
БЛЯ`СКАВО нареч. 1. Със силен блясък; блестящо. Салонът, бляскаво осветен и накичен, ехтеше от оркестъра. Ив. Вазов, Съч. IX, 32. Тя е или една нова звезда, или пък една стара звезда, която сега свети много по-бляскаво, отколкото изпреди. ИЗ 1877, 1881, 82.
2. С великолепие, с блясък, с разкош; богато, великолепно, блестящо. Навсякъде правят карнавал, но никъде не го правят тъй бляскаво и тъй шумно, както в Рим. Т. Икономов, ЧПГ, 31. Великден, и наистина тоя ден е велик за селянина, .., и за това се готви и приготвя още отдалеч да го посрещне по-бляскаво, .., по-тържествено. Ил. Блъсков, ДБ, 78-79. Царят имаше план да обиколи цяла Далмация, .. На всяко място се приемаше много бляскаво и всякой градец са мъчеше да направи на царят по-добър прием. Лет., 1876, 17-18.
3. С голям успех; блестящо. Дарбите, които от малка прояви по математическите предмети, накараха баща й да не жали мило и драго за нея, за да я изучи. Надя оправда надеждите му и завърши бляскаво. Елин Пелин, Съч. IV, 255. И на преклонна възраст, .., той продължи уверено и с голям успех бляскаво започнатото свое книжовно дело, напуснато от преди близо четвърт столетие. А. Каралийчев, С, 241.
БЛЯ`СКАВОСТ, -тта`, мн. няма ж. Отвл. същ. от бляскав; блясък. Има слава, която има вътрешно достойнство .., — и слава, която няма вътрешно достойнство, но която са радва на вънкашна бляскавост. Ч, 1875, кн.* 12, 558. В последното [зодчество] само се достигат понякога ефекти от бляскавост и хубост. Ив. Вазов, Съч. XV, 27.
БЛЯ`СКАМ, -аш, несв., непрех. 1. Светвам на известни интервали, от време на време с ярка светлина; святкам. Когато бляскаха нови светкавици, той затваряше очите си. Й. Йовков, Ж, 1945, 180. Нощем фарът бляскаше ту с червена, ту с бяла светлина, за да сочи пътя на корабите към пристанището. П. Славински, МСК, 61. Там, където някога се е чувал тропот на потни коне и са бляскали шлемовете на римските орли, сега безшумно гълта пътя нашият автомобил. А. Каралийчев, С, 86. Цели три дни бляскаха на слънцето кирките и звънтяха о камъните лопатите. Цв. Ангелов, ЧД, 205. Светулки бляскат над нивите. М. Кремен, Б, 21. // За очи, поглед и др. — излъчвам блясък, светлина от силно