Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/682“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | очаква. <i>Главата му е класическа, глава на мизийски селянин; възслаб, със здрава, изпечена кожа.</i> 3. Сребров, Избр. разк., 182-183. <i>Славейко извърна глава и погледна към третия член на командата Росен | + | очаква. <i>Главата му е класическа, глава на мизийски селянин; възслаб, със здрава, изпечена кожа.</i> 3. Сребров, Избр. разк., 182-183. <i>Славейко извърна глава и погледна към третия член на командата Росен — дребен и възслаб момък в ученически дрехи без фуражка.</i> П. Льочев, ПБП, 4. <i>Тъничек бе малко и възслаб бе, ала се можеше да се смята за ергенин.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 174. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗСЛАБИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> възслаб. <i>На подиума се изкачи един възслабичък мъж с дълго лисиче лице.</i> Д. Спространов, С, 288. <i>Като го гледа човек — възслабичък</i>, <i>среден на ръст, чуди се откъде се взема тая сила</i> у <i>него.</i> ЙН, 1958, бр. 2082,4. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗСЛАВА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Ритор.</i> Прослава. <i>Тя не е само ода за възслава на Хаджи Димитра, а и пророческо проникване на поета в своята собствена чест.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 173. <i>Тихо апостолите запели Хаджидимитровата песен за негова възслава.</i> Ст. Станчев, ПЯС, !9. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗСЛАВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Ритор.</i> Който възславя; хвалебствен. <i>И паднаха на колене, възславен / химн маги-те подхванаха тогаз / и отехтя тъмата техний глас</i> — / <i>„Небесний цар е в земния избавен!“</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 187. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗСЛАВЯ</b>. Вж. възелавям. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗСЛАВЯМ</b>, -яш, несв.; възславя, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Ритор.</i> Прославям. <i>Мила си ми, родна земьо!.. И когато си в зеленото рухо и сватбения цъфтеж на пролетта, и в слънчевия ден на лятото,.., и в есента,.. Затова с такава неизмерима любов те възславя твоят достоен син и велик поет Иван Вазов.</i> Ст. Станчев, ПЯС, | ||
| − | + | 7. <i>А неговий [на вожда] паметен подвиг / възславили песни юнашки,</i> — / <i>народът ги пял и повтарял / со клетви и сълзи сираш-ки.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 31. <i>В подобните на вас небето се оглежда, /..; / дарило ви е то с такъв неземен чар, / че вашето лице пленява млад и стар / и аз ви гледам тук, създание прекрасно, / и щедрия творец възславям велегласно.</i> А. Разцвет-никор, Избр. пр Щ (превод), 196. възславям се, възславя се <i>страд. Според съдържанието си народните песни се делят на няколко вида.. Най-нови са съвременните песни,., и трудовите песни, в които се възславя свободният труд.</i> Христ. VI кн, 4. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗСЛАВЯНЕ</b> <i>ср. Ритор. Отгл. същ. от</i> възславям <i>и от</i> възславям се; прославяне. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗСЛАДЪК</b>, -дка, -дко, <i>мн.</i> -дки, <i>прил.</i> Който е малко, леко сладък. <i>От корените на дървото саркоцефалюс сенегалците приготовляват лекарство за лечение на рани</i>, <i>от семената на дървото паркия получават възсладко брашно, употребявано за храна и т.н.</i> Л. Мелнишки, С, 9. <i>Възсла-дък хляб. Възсладък компот.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗСЛАНЯМ</b>, -яш, несв.; възслоня, -йш, <i>мин. се.</i> -йх, <i>се., прех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Облягам; възслонявам. <i>Кога приближиха, видяха въз стената възслонена стлъбица.</i> Й. Груев, (превод) КН 4, 23. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗСЛАНЯМ СЕ</b> несв.; възслоня се се., <i>непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Опирам се на някого или на нещо; облягам се, възслонявам се. <i>Ала Донка го извика и той доде и се въз-слони воз градинския стобор.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925,106. | |
| − | |||
| − | 7. <i>А неговий | ||
| − | |||
| − | ВЪЗСЛАВЯНЕ <i>ср. Ритор. Отгл. същ. от</i> възславям <i>и от</i> възславям се; прославяне. | ||
| − | |||
| − | ВЪЗСЛАДЪК, -дка, -дко, <i>мн.</i> -дки, <i>прил.</i> Който е малко, леко сладък. <i>От корените на дървото саркоцефалюс сенегалците приготовляват лекарство за лечение на рани</i>, <i>от семената на дървото паркия получават възсладко брашно, употребявано за храна и т.н.</i> Л. Мелнишки, С, 9. <i>Възсла-дък хляб. Възсладък компот.</i> | ||
| − | |||
| − | ВЪЗСЛАНЯМ, -яш, несв.; възслоня, -йш, <i>мин. се.</i> -йх, <i>се., прех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Облягам; възслонявам. <i>Кога приближиха, видяха въз стената възслонена стлъбица.</i> Й. Груев, (превод) КН 4, 23. | ||
| − | |||
| − | ВЪЗСЛАНЯМ СЕ несв.; възслоня се се., <i>непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Опирам се на някого или на нещо; облягам се, възслонявам се. <i>Ала Донка го извика и той доде и се въз-слони воз градинския стобор.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925,106. | ||
2. <i>Прен.</i> Разчитам на подкрепата на някого, уповавам се на някого или на нещо; осланям се, възслонявам се. <i>Та затова, санким, като взима сега избора, може белким да рече, пак него, Прангата пак, да потърси. Нали все трябва о някого да се възслони.</i> Т. Влайков, Съч. III, 263. | 2. <i>Прен.</i> Разчитам на подкрепата на някого, уповавам се на някого или на нещо; осланям се, възслонявам се. <i>Та затова, санким, като взима сега избора, може белким да рече, пак него, Прангата пак, да потърси. Нали все трябва о някого да се възслони.</i> Т. Влайков, Съч. III, 263. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗСЛАНЯНЕ <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> възсланям <i>и от</i> възсланям се; възслоняване. | + | <b>ВЪЗСЛАНЯНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> възсланям <i>и от</i> възсланям се; възслоняване. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1395. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1395. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗСЛОНЯ. Вж. възсланям и възслонявам. | + | <b>ВЪЗСЛОНЯ</b>. Вж. възсланям и възслонявам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗСЛОНЯВАМ, -аш, <i>несв.;</i> възслоня, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, се., <i>прех. Остар.</i> и <i>диал</i>. Възсланям. | + | <b>ВЪЗСЛОНЯВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> възслоня, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, се., <i>прех. Остар.</i> и <i>диал</i>. Възсланям. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗСЛОНЯВАМ СЕ <i>несв.;</i> възслоня се | + | <b>ВЪЗСЛОНЯВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> възслоня се |
<i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Възсланям се. | <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Възсланям се. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗСЛОНЯВАНЕ <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> възслонявам <i>и от</i> възслонявам се; възсланяне. | + | <b>ВЪЗСЛОНЯВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> възслонявам <i>и от</i> възслонявам се; възсланяне. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗСТАНОВЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> възстановя като <i>прил.</i> 1. За разрушена или повредена постройка или произведение на изкуството (обикн. старинни) — който е придобил предишния си вид. <i>Като се изключат някои несполучливо възстановени стени, църквата днес се намира в своя първоначален вид.</i> Ст. Михайлов, БС, 174. <i>Във възстановените стенописи са вложени цялото му умение и талант.</i> А <i>Възстановените основи на древната крепост придават загадъчно очарование на местността.</i> | + | <b>ВЪЗСТАНОВЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> възстановя като <i>прил.</i> 1. За разрушена или повредена постройка или произведение на изкуството (обикн. старинни) — който е придобил предишния си вид. <i>Като се изключат някои несполучливо възстановени стени, църквата днес се намира в своя първоначален вид.</i> Ст. Михайлов, БС, 174. <i>Във възстановените стенописи са вложени цялото му умение и талант.</i> А <i>Възстановените основи на древната крепост придават загадъчно очарование на местността.</i> |
2. Който след известно прекъсване, отсъствие отново е налице, отново съществува. <i>Населението се радваше на възстановените си свободи.</i> А <i>Възстановеният ред и законност в страната се отрази добре върху икономиката й.</i> | 2. Който след известно прекъсване, отсъствие отново е налице, отново съществува. <i>Населението се радваше на възстановените си свободи.</i> А <i>Възстановеният ред и законност в страната се отрази добре върху икономиката й.</i> | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗСТАНОВЕНИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Възстановяване. <i>Не може да не се скърби дълбоко, че автобиографията на Неофита,.., остава заедно с цялото му литературно наследство и досега неизвестна, поради което сме принудени да се ползу-</i> | + | <b>ВЪЗСТАНОВЕНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Възстановяване. <i>Не може да не се скърби дълбоко, че автобиографията на Неофита,.., остава заедно с цялото му литературно наследство и досега неизвестна, поради което сме принудени да се ползу-</i> |
Версия от 19:21, 15 декември 2013
очаква. Главата му е класическа, глава на мизийски селянин; възслаб, със здрава, изпечена кожа. 3. Сребров, Избр. разк., 182-183. Славейко извърна глава и погледна към третия член на командата Росен — дребен и възслаб момък в ученически дрехи без фуражка. П. Льочев, ПБП, 4. Тъничек бе малко и възслаб бе, ала се можеше да се смята за ергенин. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 174.
ВЪЗСЛАБИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възслаб. На подиума се изкачи един възслабичък мъж с дълго лисиче лице. Д. Спространов, С, 288. Като го гледа човек — възслабичък, среден на ръст, чуди се откъде се взема тая сила у него. ЙН, 1958, бр. 2082,4.
ВЪЗСЛАВА, мн. няма, ж. Ритор. Прослава. Тя не е само ода за възслава на Хаджи Димитра, а и пророческо проникване на поета в своята собствена чест. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 173. Тихо апостолите запели Хаджидимитровата песен за негова възслава. Ст. Станчев, ПЯС, !9.
ВЪЗСЛАВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Ритор. Който възславя; хвалебствен. И паднаха на колене, възславен / химн маги-те подхванаха тогаз / и отехтя тъмата техний глас — / „Небесний цар е в земния избавен!“ П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 187.
ВЪЗСЛАВЯ. Вж. възелавям.
ВЪЗСЛАВЯМ, -яш, несв.; възславя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Ритор. Прославям. Мила си ми, родна земьо!.. И когато си в зеленото рухо и сватбения цъфтеж на пролетта, и в слънчевия ден на лятото,.., и в есента,.. Затова с такава неизмерима любов те възславя твоят достоен син и велик поет Иван Вазов. Ст. Станчев, ПЯС,
7. А неговий [на вожда] паметен подвиг / възславили песни юнашки, — / народът ги пял и повтарял / со клетви и сълзи сираш-ки. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 31. В подобните на вас небето се оглежда, /..; / дарило ви е то с такъв неземен чар, / че вашето лице пленява млад и стар / и аз ви гледам тук, създание прекрасно, / и щедрия творец възславям велегласно. А. Разцвет-никор, Избр. пр Щ (превод), 196. възславям се, възславя се страд. Според съдържанието си народните песни се делят на няколко вида.. Най-нови са съвременните песни,., и трудовите песни, в които се възславя свободният труд. Христ. VI кн, 4.
ВЪЗСЛАВЯНЕ ср. Ритор. Отгл. същ. от възславям и от възславям се; прославяне.
ВЪЗСЛАДЪК, -дка, -дко, мн. -дки, прил. Който е малко, леко сладък. От корените на дървото саркоцефалюс сенегалците приготовляват лекарство за лечение на рани, от семената на дървото паркия получават възсладко брашно, употребявано за храна и т.н. Л. Мелнишки, С, 9. Възсла-дък хляб. Възсладък компот.
ВЪЗСЛАНЯМ, -яш, несв.; възслоня, -йш, мин. се. -йх, се., прех. Остар. и диал. Облягам; възслонявам. Кога приближиха, видяха въз стената възслонена стлъбица. Й. Груев, (превод) КН 4, 23.
ВЪЗСЛАНЯМ СЕ несв.; възслоня се се., непрех. Остар. и диал. 1. Опирам се на някого или на нещо; облягам се, възслонявам се. Ала Донка го извика и той доде и се въз-слони воз градинския стобор. Т. Влайков, Съч. I, 1925,106.
2. Прен. Разчитам на подкрепата на някого, уповавам се на някого или на нещо; осланям се, възслонявам се. Та затова, санким, като взима сега избора, може белким да рече, пак него, Прангата пак, да потърси. Нали все трябва о някого да се възслони. Т. Влайков, Съч. III, 263.
ВЪЗСЛАНЯНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от възсланям и от възсланям се; възслоняване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1395.
ВЪЗСЛОНЯ. Вж. възсланям и възслонявам.
ВЪЗСЛОНЯВАМ, -аш, несв.; възслоня, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Остар. и диал. Възсланям.
ВЪЗСЛОНЯВАМ СЕ несв.; възслоня се
св., непрех. Остар. и диал. Възсланям се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗСЛОНЯВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от възслонявам и от възслонявам се; възсланяне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗСТАНОВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възстановя като прил. 1. За разрушена или повредена постройка или произведение на изкуството (обикн. старинни) — който е придобил предишния си вид. Като се изключат някои несполучливо възстановени стени, църквата днес се намира в своя първоначален вид. Ст. Михайлов, БС, 174. Във възстановените стенописи са вложени цялото му умение и талант. А Възстановените основи на древната крепост придават загадъчно очарование на местността.
2. Който след известно прекъсване, отсъствие отново е налице, отново съществува. Населението се радваше на възстановените си свободи. А Възстановеният ред и законност в страната се отрази добре върху икономиката й.
ВЪЗСТАНОВЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възстановяване. Не може да не се скърби дълбоко, че автобиографията на Неофита,.., остава заедно с цялото му литературно наследство и досега неизвестна, поради което сме принудени да се ползу-
