Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/554“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>националното възпитание.</i> М. Арнаудов, БКДБ, 48. | <i>националното възпитание.</i> М. Арнаудов, БКДБ, 48. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВТУРГАМ СЕ, -аш се, <i>несв.</i> (остар. и диал.); втурна се, -еш се, <i>мин. св.</i> -ах се и (остар. и диал.) втургна се, -еш се, <i>мин. св.</i> -ах се, <i>св., непрех.</i> Втурвам се; втуркам се. <i>Славенете, гдето живеели в Дакия, ся втургале в Мизия, Тракия и проч. за грабе-ние.</i> Т. Бурмов, БКн, 1859, май, кн. 2, ч. П, 302. <i>Уните .. ся скитали между Волга, Дона и Кавказа, и оттам ся втургали в предкав-казките земли.</i> Г. Кръстевич, ИБ, 1 <i>$. Вместо да прогласят | + | <b>ВТУРГАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.</i> (остар. и диал.); втурна се, -еш се, <i>мин. св.</i> -ах се и (остар. и диал.) втургна се, -еш се, <i>мин. св.</i> -ах се, <i>св., непрех.</i> Втурвам се; втуркам се. <i>Славенете, гдето живеели в Дакия, ся втургале в Мизия, Тракия и проч. за грабе-ние.</i> Т. Бурмов, БКн, 1859, май, кн. 2, ч. П, 302. <i>Уните .. ся скитали между Волга, Дона и Кавказа, и оттам ся втургали в предкав-казките земли.</i> Г. Кръстевич, ИБ, 1 <i>$. Вместо да прогласят [войските] Руфина кесар .., нечаяно един от тях скочил със сабята върху му и го ударил; втургнали ся тогаз и другите и го наболи, насекли и разчеснали.</i> Г. Кръстевич, ИБ, 155-156. |
| − | + | ---- | |
| − | ВТУРГАНЕ <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> втургам се; втурване<sup>2</sup>, втуркане. | + | <b>ВТУРГАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> втургам се; втурване<sup>2</sup>, втуркане. |
| − | + | ---- | |
| − | ВТУРГНА СЕ. Вж. втургам се. | + | <b>ВТУРГНА СЕ</b>. Вж. втургам се. |
| − | + | ---- | |
| − | ВТУРКАМ СЕ, -аш се, <i>несв.</i> (диал.); втурна се, -еш се, <i>мин. св.</i> -ах се, <i>св., непрех.</i> Втурвам се; втургам се. | + | <b>ВТУРКАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.</i> (диал.); втурна се, -еш се, <i>мин. св.</i> -ах се, <i>св., непрех.</i> Втурвам се; втургам се. <i>— Вчера Гергьовица Враниловската ми разказва, че на пазара градските хора към нас се втуркат. Масло и брашно търсят.</i> М. Яворски, ХСП, 160. <i>Втурка се като малко дете на цица.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП I, 82. |
| − | + | ---- | |
| − | ВТУРКАНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> втуркам се; втурване<sup>2</sup>, втургане. | + | <b>ВТУРКАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> втуркам се; втурване<sup>2</sup>, втургане. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВТУРНА. Вж. втурвам. | + | <b>ВТУРНА</b>. Вж. втурвам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВТУРНА СЕ. Вж. втурвам се, втур-гамсе и втуркамсе. | + | <b>ВТУРНА СЕ</b>. Вж. втурвам се, втур-гамсе и втуркамсе. |
| − | + | ---- | |
| − | ВТУРЯ. Вж. втурям. | + | <b>ВТУРЯ</b>. Вж. втурям. |
| − | + | ---- | |
| − | ВТУРЯМ, -яш, <i>несв. ;</i> втуря, -иш, <i>мин. св.</i> -их, се., <i>прех. Диал.</i> Втурвам (Н. Геров, РБЯ) втурям се, втуря се <i>страд.</i> | + | <b>ВТУРЯМ</b>, -яш, <i>несв. ;</i> втуря, -иш, <i>мин. св.</i> -их, се., <i>прех. Диал.</i> Втурвам (Н. Геров, РБЯ) втурям се, втуря се <i>страд.</i> |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВТУРЯМ СЕ, -яш се, <i>несв.;</i> втуря се, -иш се, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Втурвам се (в 1, 2 и 3 знач.). <i>Тогаз ние са борихме тяло до тяло с мятежниците, за да запазим консулите, когато веднага мятежниците, като изпочупиха сички прозорци, втуриха са върху двама консули и ги убиха.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 247. <i>С тръба и знаме, с меч и лира</i> / <i>през вековете аз се втурям, / аз бутам тронове, кумири.</i> Н. Хрелков, ДД, 237. <i>Но както в живота съдба непозната</i> / <i>внезапно се втуря, надежди сломява / и бури изпраща и сее печали,</i> — / <i>тъй злата прилука и нивата дебне.</i> Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 7. | + | <b>ВТУРЯМ СЕ</b>, -яш се, <i>несв.;</i> втуря се, -иш се, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Втурвам се (в 1, 2 и 3 знач.). <i>Тогаз ние са борихме тяло до тяло с мятежниците, за да запазим консулите, когато веднага мятежниците, като изпочупиха сички прозорци, втуриха са върху двама консули и ги убиха.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 247. <i>С тръба и знаме, с меч и лира</i> / <i>през вековете аз се втурям, / аз бутам тронове, кумири.</i> Н. Хрелков, ДД, 237. <i>Но както в живота съдба непозната</i> / <i>внезапно се втуря, надежди сломява / и бури изпраща и сее печали,</i> — / <i>тъй злата прилука и нивата дебне.</i> Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 7. |
| − | + | ---- | |
| − | ВТУРЯНЕ<sup>1</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> втурям <i>и от</i> втурям се; втурване<sup>1</sup>. | + | <b>ВТУРЯНЕ</b><sup>1</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> втурям <i>и от</i> втурям се; втурване<sup>1</sup>. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВТУРЯНЕ<sup>2</sup> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> втурям се; втурване<sup>2</sup>. | + | <b>ВТУРЯНЕ</b><sup>2</sup> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> втурям се; втурване<sup>2</sup>. |
| − | + | ---- | |
| − | ВТУРЯ СЕ. Вж. втурям се. | + | <b>ВТУРЯ СЕ</b>. Вж. втурям се. |
| − | + | ---- | |
| − | ВТЪВАМ, -аш, <i>несв.;</i> втъна, -еш, <i>мин.</i> | + | <b>ВТЪВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> втъна, -еш, <i>мин.</i> |
<i>св.</i> -ах, се., <i>непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Обикн. с предл. в. 1. Пропадам, изчезвам под водна или земна повърхност и под. или като попадам в нещо дълбоко; потъвам. <i>Той сети, че нозете му се подсичат, че втъва някъде дълбоко, дълбоко...</i> Ц. Церковски, Съч. III, 50. <i>Уста в усмивка сви Сатанаил, / ив бездната се хвърли той и втъна.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 219. | <i>св.</i> -ах, се., <i>непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Обикн. с предл. в. 1. Пропадам, изчезвам под водна или земна повърхност и под. или като попадам в нещо дълбоко; потъвам. <i>Той сети, че нозете му се подсичат, че втъва някъде дълбоко, дълбоко...</i> Ц. Церковски, Съч. III, 50. <i>Уста в усмивка сви Сатанаил, / ив бездната се хвърли той и втъна.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 219. | ||
| Ред 39: | Ред 39: | ||
<i>2. Прен.</i> Навлизам, озовавам се в тъмнина, мрак или се отдалечавам, поради което внезапно се изгубвам от погледа; потъвам. <i>Разбира се, не е нещо обикновено, когато сто-хиляден град втъне изведнаж в пълна тъмнина.</i> А. Страшимиров, Съч. V, 400. | <i>2. Прен.</i> Навлизам, озовавам се в тъмнина, мрак или се отдалечавам, поради което внезапно се изгубвам от погледа; потъвам. <i>Разбира се, не е нещо обикновено, когато сто-хиляден град втъне изведнаж в пълна тъмнина.</i> А. Страшимиров, Съч. V, 400. | ||
| − | 3. <i>Прен.</i> В съчет. с отвл. същ. Изпадам в съ-тоянието, означено от съществителното; озовавам се в ново състояние, което ме обхваща изцяло; потъвам. | + | 3. <i>Прен.</i> В съчет. с отвл. същ. Изпадам в съ-тоянието, означено от съществителното; озовавам се в ново състояние, което ме обхваща изцяло; потъвам. „<i>Опасна змия пробуди в човека Сатана, — жажда за власт пробуди в него Сатана — оттам се родиха царе и патриарси, боляри и царици. И втъна в робия земята“.</i> Н. Райнов, КЦ, 14. |
4. <i>Прен.</i> В съчет. с мисъл, размисъл и под. Отдавам се всецяло на някакво занимание, на мисъл и под.; потъвам. <i>И втъва Петър в размисли по прежен луд и невъздържан живот с Лалча и други луди-млади връстници, на които той, Петър, беше главатарят .. Припомня той лудории по хора и мегдани, свирни, закачки.</i> Ц. Церковски, Съч. П1, 115. <i>Ив нови загадки втъна моят ум.</i> Н. Райнов, БЛ, 147. | 4. <i>Прен.</i> В съчет. с мисъл, размисъл и под. Отдавам се всецяло на някакво занимание, на мисъл и под.; потъвам. <i>И втъва Петър в размисли по прежен луд и невъздържан живот с Лалча и други луди-млади връстници, на които той, Петър, беше главатарят .. Припомня той лудории по хора и мегдани, свирни, закачки.</i> Ц. Церковски, Съч. П1, 115. <i>Ив нови загадки втъна моят ум.</i> Н. Райнов, БЛ, 147. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВТЪВАНЕ <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> втъвам; потъване. | + | <b>ВТЪВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> втъвам; потъване. |
| − | + | ---- | |
| − | ВТЪКА. Вж. втъкавам. | + | <b>ВТЪКА</b>. Вж. втъкавам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВТЪКАВАМ, -аш, <i>несв.;</i> втъка, втъ-чеш, <i>мин</i>. <i>св.</i> втъках, се., <i>прех.</i> С тъкане вмъквам нещо в това, което тъка. <i>Завит беше със светло халище | + | <b>ВТЪКАВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> втъка, втъ-чеш, <i>мин</i>. <i>св.</i> втъках, се., <i>прех.</i> С тъкане вмъквам нещо в това, което тъка. <i>Завит беше със светло халище — такива халища наричат поник-слънце, защото в средата на бялата вълна са втъкани червени пламъци, които се събират в огнено кълбо.</i> А. Дончев, ВР, 274. <i>Наплисква се със студена вода, изтрива се с хавлиен мек пешкир с втъкан фабричен надпис „Добро утро“.</i> В. Ченков, ЗХ, 147. <i>В чергата е втъкана една тържествена дъга, в която се редят черното, захарно розовото, пак черното, синьото, червеното, до червеното — зеленото.</i> ЖД, 1967, кн. 11, 3. • Обр. <i>Просто трябва / да имаме нежността</i> / <i>на оная незнайна женица, / дето първа е втъкала прелестта / на земята ни във шевица.</i> Вл. Ба-шев, Худ. С I, 357. <i>Български народни тъкани! В тях десетки поколения даровити българки са оставили своя труд, своя талант, втъкали са любовта, мъката и неволята, желанията и стремежите си, проявили са умението да направят дома си уютен и топъл.</i> ОФ, 1961, бр. 5140, 4. втъкавам се, втъка се <i>страд. На един работен ход се втъкават три, четири и повече нишки.</i> ВН, 1955, бр. 282,1. |
Версия от 16:14, 15 декември 2013
националното възпитание. М. Арнаудов, БКДБ, 48.
ВТУРГАМ СЕ, -аш се, несв. (остар. и диал.); втурна се, -еш се, мин. св. -ах се и (остар. и диал.) втургна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Втурвам се; втуркам се. Славенете, гдето живеели в Дакия, ся втургале в Мизия, Тракия и проч. за грабе-ние. Т. Бурмов, БКн, 1859, май, кн. 2, ч. П, 302. Уните .. ся скитали между Волга, Дона и Кавказа, и оттам ся втургали в предкав-казките земли. Г. Кръстевич, ИБ, 1 $. Вместо да прогласят [войските] Руфина кесар .., нечаяно един от тях скочил със сабята върху му и го ударил; втургнали ся тогаз и другите и го наболи, насекли и разчеснали. Г. Кръстевич, ИБ, 155-156.
ВТУРГАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от втургам се; втурване2, втуркане.
ВТУРГНА СЕ. Вж. втургам се.
ВТУРКАМ СЕ, -аш се, несв. (диал.); втурна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Втурвам се; втургам се. — Вчера Гергьовица Враниловската ми разказва, че на пазара градските хора към нас се втуркат. Масло и брашно търсят. М. Яворски, ХСП, 160. Втурка се като малко дете на цица. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 82.
ВТУРКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втуркам се; втурване2, втургане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТУРНА. Вж. втурвам.
ВТУРНА СЕ. Вж. втурвам се, втур-гамсе и втуркамсе.
ВТУРЯ. Вж. втурям.
ВТУРЯМ, -яш, несв. ; втуря, -иш, мин. св. -их, се., прех. Диал. Втурвам (Н. Геров, РБЯ) втурям се, втуря се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТУРЯМ СЕ, -яш се, несв.; втуря се, -иш се, мин. св. -их, св., непрех. Остар. и диал. Втурвам се (в 1, 2 и 3 знач.). Тогаз ние са борихме тяло до тяло с мятежниците, за да запазим консулите, когато веднага мятежниците, като изпочупиха сички прозорци, втуриха са върху двама консули и ги убиха. Хр. Ботев, Съч. 1929, 247. С тръба и знаме, с меч и лира / през вековете аз се втурям, / аз бутам тронове, кумири. Н. Хрелков, ДД, 237. Но както в живота съдба непозната / внезапно се втуря, надежди сломява / и бури изпраща и сее печали, — / тъй злата прилука и нивата дебне. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 7.
ВТУРЯНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от втурям и от втурям се; втурване1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТУРЯНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от втурям се; втурване2.
ВТУРЯ СЕ. Вж. втурям се.
ВТЪВАМ, -аш, несв.; втъна, -еш, мин.
св. -ах, се., непрех. Остар. и диал. Обикн. с предл. в. 1. Пропадам, изчезвам под водна или земна повърхност и под. или като попадам в нещо дълбоко; потъвам. Той сети, че нозете му се подсичат, че втъва някъде дълбоко, дълбоко... Ц. Церковски, Съч. III, 50. Уста в усмивка сви Сатанаил, / ив бездната се хвърли той и втъна. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 219.
2. Прен. Навлизам, озовавам се в тъмнина, мрак или се отдалечавам, поради което внезапно се изгубвам от погледа; потъвам. Разбира се, не е нещо обикновено, когато сто-хиляден град втъне изведнаж в пълна тъмнина. А. Страшимиров, Съч. V, 400.
3. Прен. В съчет. с отвл. същ. Изпадам в съ-тоянието, означено от съществителното; озовавам се в ново състояние, което ме обхваща изцяло; потъвам. „Опасна змия пробуди в човека Сатана, — жажда за власт пробуди в него Сатана — оттам се родиха царе и патриарси, боляри и царици. И втъна в робия земята“. Н. Райнов, КЦ, 14.
4. Прен. В съчет. с мисъл, размисъл и под. Отдавам се всецяло на някакво занимание, на мисъл и под.; потъвам. И втъва Петър в размисли по прежен луд и невъздържан живот с Лалча и други луди-млади връстници, на които той, Петър, беше главатарят .. Припомня той лудории по хора и мегдани, свирни, закачки. Ц. Церковски, Съч. П1, 115. Ив нови загадки втъна моят ум. Н. Райнов, БЛ, 147.
ВТЪВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от втъвам; потъване.
ВТЪКА. Вж. втъкавам.
ВТЪКАВАМ, -аш, несв.; втъка, втъ-чеш, мин. св. втъках, се., прех. С тъкане вмъквам нещо в това, което тъка. Завит беше със светло халище — такива халища наричат поник-слънце, защото в средата на бялата вълна са втъкани червени пламъци, които се събират в огнено кълбо. А. Дончев, ВР, 274. Наплисква се със студена вода, изтрива се с хавлиен мек пешкир с втъкан фабричен надпис „Добро утро“. В. Ченков, ЗХ, 147. В чергата е втъкана една тържествена дъга, в която се редят черното, захарно розовото, пак черното, синьото, червеното, до червеното — зеленото. ЖД, 1967, кн. 11, 3. • Обр. Просто трябва / да имаме нежността / на оная незнайна женица, / дето първа е втъкала прелестта / на земята ни във шевица. Вл. Ба-шев, Худ. С I, 357. Български народни тъкани! В тях десетки поколения даровити българки са оставили своя труд, своя талант, втъкали са любовта, мъката и неволята, желанията и стремежите си, проявили са умението да направят дома си уютен и топъл. ОФ, 1961, бр. 5140, 4. втъкавам се, втъка се страд. На един работен ход се втъкават три, четири и повече нишки. ВН, 1955, бр. 282,1.
